Р Е Ш Е Н И Е

№ 120

гр.София, 23 октомври 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

В.К.С НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА

МАЯ ЦОНЕВА

при участието на секретаря И. П

и прокурора от ВКП П. Д

след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 393/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по касационни жалби, депозирани от адв. М. Т., защитник на подсъдимия П.А.А. и от адв.Х. Б., защитник на подсъдимия С.К.М., срещу решение №239 от 31.12.2019 г., постановено по внохд №455 С/ 2019 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, НО.

В жалбата на защитника на подсъдимия П. А. се релевират всички касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК. Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения се свързва с:липсата на описание в обвинителния акт на отправената към св.Х. заплаха; неразясняване правата на подсъдимите в съдебната фаза на процеса; липса на отговор на възражения на защитата, което се приравнява на липса на мотиви. Изразено е и недоволство във връзка с приложение на материалния закон- сочи се, че е невъзможно предмет на престъплението грабеж да бъдат цигари без бандерол, защото тези стоки са извън гражданския оборот и тяхното притежание е забранено от закона, от където се извежда заключение, че вещите върху които не може да се упражнява право на собственост не могат да бъдат предмет на инкриминираното престъпление. Касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК се аргументира с това, че съдът не е отчел смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно- чистото съдебно минало на подсъдимия, срока на продължителност на наказателното производство, обстоятелството, че преди задържането му А. е упражнявал обществено полезен труд; социалната и семейната му ангажираност. В условията на алтернативност се моли решението на АС-Пловдив да бъде отменено или намален размера на наложеното наказание лишаване от свобода, чрез приложение на разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК.

В жалбата си адв.Б., защитник на подсъдимия С. М. също се позовава на всички касационни основания. Оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила се мотивира с твърдение за извършена от апелативния съд невярна интерпретация на показанията на свидетелите Б. и Х. и на протокола за разпознаване на лица; липса на отговор на възражения на защитата; разминаване в названието на марката на инкриминираните цигари, описана в обвинителния акт с това, което е отразено върху цигарените кутии и кашони; непосочване на точното или поне приблизително време на извършване на деянието в обвинителния акт. Доводите, свързани с нарушение на материалния закон касаят предмета на престъплението, доколкото се твърди, че св.Х. е заявил, че са му отнети перилни препарати и омекотители, а не процесните цигари без бандерол. Възразява се и срещу справедливостта на наложеното на подсъдимия наказание. Моли се да бъде отменено атакуваното съдебно решение и подсъдимият да бъде оправдан или делото върнато за ново разглеждане, алтернативно- да бъде изменен съдебният акт като наложеното наказание бъде намалено или да бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление.

В съдебното заседание пред ВКС, защитникът на подсъдимия А. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и с направените искания. Акцентира на оплакването си за наличие на съществено процесуално нарушение, изразило се в липса на мотиви. На следващо място посочва, че липсва предмет на престъплението грабеж, поради което последното е несъставомерно от обективна страна.

Защитникът на подсъдимия М. твърди, че приетата от въззивната инстанция фактическа обстановка не се подкрепя от доказателствата по делото, тъй като са останали редица обстоятелства, неизяснени от съда. Заявява, че инкриминираните вещи, а именно цигари без бандерол, не могат да бъдат предмет на престъплението, доколкото владелеца им твърди, че не е притежавал такива.

Представителят на Върховната касационна прокуратура намира, че въззивният съд не е допуснал претендираните от защитниците процесуални нарушения, тъй като е изпълнил задълженията си по НПК за проверка правилността на постановената присъда, като самостоятелно е анализирал доказателствената съвкупност, включително и противоречията между показанията на свидетелите Х. и С., между Х. и Б. и между С. и Т.. Според прокурора възраженията, изложените в касационните жалби са получили дължимия съгласно чл.339 ал.2 от НПК отговор, като мотивите към обжалваното решение отговарят на заложените в закона изисквания за тяхното съдържание. Счита, че претенцията на защитата за несъставомерност на престъплението е неоснователна, тъй като престъпният състав на чл.198 от НК от обективна страна не съдържа изискване пострадалият да е собственик на вещта. Приема, че не е налице и касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. В заключение предлага касационните жалби да бъдат оставени без уважение.

Подсъдимите П. А. и С. М., редовно призовани не участват в касационното производство по тяхно лично желание, поради което не вземат становище.

В.К.С, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда №32 от 08.04.2019 г., постановена по нохд №965/2018 г., Пловдивски окръжен съд е признал подсъдимите С.К.М. и П.А.А. за виновни в това, че на 27.05.2017 г. в [населено място], в съучастие като извършители отнели чужди движими вещи на обща стойност 289 533 лв. от владението на Е.А.Х., с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и заплашване и грабежът е в големи размери, поради което и на основание чл.199 ал.1 т.1 във вр.с чл.198 ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 и чл.54 от НК им е наложил наказания лишаване от свобода в размер на по шест години, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

Със същата присъда подсъдимият С. М. е бил признат за виновен и за това, че на 09.06.2017 г. в [населено място], [улица], като е държал огнестрелно оръжие- един брой пистолет „марка“, сериен № /номер/ и боеприпаси-осем броя патрони, /калибър / и осем броя стоп патрони, не е взел необходимите мерки за сигурност, предвидени в чл.98 ал.1 от ЗОБВВПИ, поради което и на основание чл.338 ал.1 пр.1 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на една година лишаване от свобода.

На основание чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия С. М. е определено едно общо и най-тежко наказание, а именно шест години лишаване от свобода.

С присъдата съдът е зачел предварителното задържане на двамата подсъдими, възложил е в тяхна тежест направените по делото разноски и се е произнесъл по веществените доказателства.

По въззивни жалби, депозирани от защитниците на подсъдимите, пред Пловдивски апелативен съд е било образувано внохд №455 С/2019 г., приключило с Решение №239 от 31.12.2019 г., с което първоинстан-ционната присъда е била потвърдена изцяло.

Касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

По възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения.

И в двете касационни жалби се навеждат доводи за липса на мотиви към обжалвания съдебен акт, като се твърди, че те не съдържат отговор на направени от защитниците възражения. Прочитът на мотивите на въззивната инстанция не сочи на претендирания порок. Апелативният съд е изложил установената от него фактическа обстановка, извършил е пълноценен анализ на доказателствата и доказателствените източници, отразил е правните си съображения за взетото решение и е дал отговор на релевираните от защитата възражения, поради което въззивното решение удовлетворява изискванията на чл.339 ал.1 и 2 от НПК. ВКС би се съгласил с възражението в жалбите, но само ако липсва изобщо обсъждане на направените в сезиращите процесуални документи и пледоариите доводи, или ако обсъждането им от съда е дотолкова повърхностно и декларативно, че на практика се приравнява на липсва на такова. В конкретния случай не се констатира подобно нарушение.

На следващо място, ВКС счита за недопустима претенцията на защитата за наличие на пропуски в обвинителния акт /по отношение описанието на инкриминираната „заплаха“ и времето на извършване на престъплението/. Въз основа на определение на Пловдивски апелативен съд от 17.04.2018 г., постановено по внчд №221/2018 г., с което е било отменено определението на ОС-Пловдив, постановено в разпоредително заседание от 23.03.3018 г. по нохд №2504/2018 г., с което е било оставено без уважение искането на защитата на подсъдимия М. за прекратяване на съдебното производство, последното е било прекратено и делото върнато на прокуратурата за отстраняване на неизправности, констатирани в обстоятелствената част на обвинителния акт- липса на факти досежно елемент от състава на престъплението грабеж, а именно относно осъщественото от подсъдимите „заплашване“. След внасяне на нов обвинителен акт и образуване на нохд №965/2018 г., Пловдивски окръжен съд е провел ново разпоредително заседание, в което видно от съдебния протокол от 02.07.2018 г. са били обсъдени всички въпроси по чл.248 ал.1 от НК, включително и дали на досъдебното производство е било допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на подсъдимите. В процесуалния документ изрично са отбелязани изявленията на защитниците на двамата подсъдими и на самите подсъдими за липса на съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, като съдът в изпълнение на правомощието си за служебна проверка, с определение е констатирал липсата на такива. Разпоредбата на чл.248 ал.3 от НПК изключва възможността в съдебното заседание пред първоинстанционния, въззивния и касационния съд да се правят възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила по смисъла на ал.1 т.3, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание. Възражението на защитниците на подсъдимите по годността на обвинителния акт не е било правено и обсъждано в разпоредителното заседание /а и то е било отстранено с изготвянето на нов обвинителен акт/, поради което преклузията за по- нататъшното му обсъждане, вкл. и от ВКС, е налице.

По-нататък, защитникът на подсъдимия А., адв.Т. твърди, че като не е разяснил правата на подсъдимите в процеса, ОС-Пловдив е допуснал съществено процесуално нарушение, което не е било отстранено от АС-Пловдив. Вярно е, че в протокола от съдебното заседание, проведено на 13.07.2018 г., пред ОС-Пловдив, в което е даден ход на съдебното следствие не са вписани всички права, които подсъдимите имат по закон. Доколкото протокола обективира извършените от съда действия, следва да се счете, че правата, извън тези по чл.274 и чл.275 НПК, които са били вписани в процесуалния документ, не са били разяснени. Безспорно, горното представлява процесуално нарушение, но същото не е съществено. Правата на двамата подсъдими са били надлежно разяснени още на досъдебното производство, същите са били защитавани от упълномощени защитници, които с оглед ефективността на защитата са били длъжни да ги уведомят, както за правата, така и за задълженията, които имат в Наказателен процес. Това, че защитниците и подсъдимите са самостоятелни страни в процеса, не освобождава адвокатите от задължението им добросъвестно да съдействат на подсъдимите, така че техните интереси в най-пълна степен да бъдат охранени. И не на последно място, посоченото нарушение не е съществено, тъй като по никакъв начин не се е отразило на правилността на постановената присъда, в какъвто смисъл липсват и доводи от защитника.

Относно възражението за несъответствие между названието на марката на инкриминираните цигари в обвинителния акт и това, което е посочено на самите кашони, апелативният съд е взел отношение. Изложеното от него се споделя от касационната инстанция, поради което не е необходимо да се преповтаря.

На следващо място се изразява недоволство от доказателствената дейност на апелативния съд, като се твърди, че невярно са интерпретирани показанията на свидетелите Б. и Х. относно участието на подсъдимия М. в инкриминираното престъпление, както и данните, съдържащи се в протокола за разпознаване на лица. Видно от мотивите към въззивния съдебен акт, Пловдивски апелативен съд детайлно е анализирал показанията на посочените двама свидетели, като обективно и вярно е преценил тяхното съдържание в контекста на релевантните факти, подлежащи на доказване в настоящия процес. Не съществува пречка показания на конкретен свидетел да бъдат кредитирани в определени части, а в други да не им бъде дадена вяра, като се изхожда от това дали те се подкрепят/опровергават от други доказателствени източници. В този смисъл показанията на св.Х. относно действията по принуда, осъществени от двамата подсъдими спрямо него, намират потвърждение, както във фактическите данни, съобщени от св. Р. С., така и в приобщената като веществено доказателство самозатягаща се лента „свинска опашка“, изследвана по метода на ДНК анализ- установил, че по обекта е налице смес от клетъчен материал, в който има биологичен материал от Е. Х.. Оценката на показанията на последния, в който той е отрекъл да са били натоварени цигари без бандерол в процесния микробус, не е произволна, а е изведена по пътя на формалната логика и доказателствата по делото. Правилно съдът е преценил, че в тази част показанията му противоречат на заявеното от св.Б., на обективно установения факт, че свидетелят Х. не е сигнализирал компетентните органи за извършения спрямо него грабеж и на обстоятелството, че същият няма задължение да дава показания по отношение на факти, които биха го уличили в престъпление, каквото безспорно е държането на акцизни стоки без бандерол. Освен това твърденията му относно естеството на намиращата се в отнетия микробус стока, а именно омекотители, са твърде противоречиви и нелогични, поради което с основание въззивната инстанция не ги е приела за правдиви. Съдът няма задължение да изследва причината поради която прокуратурата не е повдигнала обвинение на Х., като единствено следва да се отбележи, че повдигането на обвинение, съгласно Конституцията на Р.България, е от изключителна дискреция на прокуратурата и намесата на съда в това правомощие е недопустима. По-нататък, пълноценно са анализирани и показанията на св.Б., относно първия момент, в който той е видял на процесната дата подсъдимия М.. Същите по никакъв начин не дискредитират участието на този подсъдим в упражнената принуда по отношение на св.Х. и отнемането на микробуса, в който са били натоварени инкриминираните цигари. В тази насока от значение са не само показанията на св.Х., според които принудата е осъществена от две лица и показанията на св.С., които макар да съдържат производни доказателствени факти, могат да бъдат ползвани, доколкото потвърждават първичните доказателства, а именно информацията, съобщена от св.Х., но и изводите, направени в приетата видеотехническа/ биометрична експертиза. От същата е видно, че при извършения сравнителен анализ между лицето, заснето във фрагмент от експортиращ кадър /сн.21/ и снимки от криминалистичната регистрация на С. М. / сн.№37 и №39/ се обосновава извод, че на двете снимки е заснето едно и също лице. ВКС не споделя направената от въззивната инстанция интерпретация на данните, съдържащи се в протокола за разпознаване на лица от 08.06.2017 г. /т.1, л.80 от ДП/. От писменото доказателствено средства е видно, че св.Х., макар да е разпознал лицето под №4 /Н. Т./, той не е бил напълно сигурен и изрично е посочил, че „прилича“ на по-възрастния извършител. Обсъждането от въззивния съд на причината за колебливостта на свидетеля почива изцяло на предположения. Единственият извод, който може да се направи от съдържанието на коментирания протокол е, че св.Х. не е разпознал с категоричност нито едно от предявените му лица. Извършеното последващо разпознаване няма онази процесуална стойност, която му е придадена от съда. Но така или иначе, съвкупната оценка на доказателствения материал обосновава извод, че С. М. е извършител на инкриминирания грабеж, наред със съпроценика си П. А..

По възраженията за нарушение на материалния закон.

Въз основа на установените от решаващия съдебен състав факти, материалният закон е приложен правилно.

Доводът, че инкриминираните цигари без бандерол, понеже са извън гражданския оборот, не могат да бъдат предмет на престъплението грабеж, е неоснователен. С. Пие №6/1971 г. на ПВС, предмет на престъпленията кражба, респективно „грабеж“ може да бъде всяка движима вещ, която има определена парична, художествена, историческа и друга стойност. Това, че цигарите без бандерол са забранени за държане или разпространение, не ги прави лишени от стойност. Това е така, тъй като бандеролът, който представлява държавна ценна книга, доказва единствено внасянето на дължимия акциз и липсата на тази специална хартиена лента/бандерол/ не изключва стойността на акцизната стока, а само установява, че такъв налог не е платен. Защитата застъпва тезата, че върху вещите, които са забранени от закона, каквито са акцизните стоки без бандерол, не може да се упражнява право на собственост и в този смисъл твърди, че не е налице грабеж. Нормата на чл.198 от НК не изисква вещите, предмет на грабежа да бъдат собственост на лицето, от чието владение те са отнети. Това лице може да бъде не само собственик, но и владелец или държател на веща. В този смисъл вещта е „чужда“ по отношение на дееца, не само когато лицето, от което се отнема е неин собственик, но и когато той е владелец или държател.

По възраженията за явна несправедливост на наложеното наказание.

Относно определения размер на наложеното наказание лишаване от свобода на П. А. за извършеното престъпление по чл.199 ал.1 от НК, въззивният съд не търпи укор. В пълнота са били отчетени всички смекчаващи отговорността обстоятелства и в този смисъл доводите на защитника му са лишени от основание. Съобразени са както чистото съдебно минало на подсъдимия, така и социалната и семейната му ангажираност. Срокът на провеждане на наказателното производство - малко над три години, в никакъв случай не е неразумен и поради това не може да доведе до компенсация на подсъдимия, чрез намаляване на неговото наказание. Не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, когато и най-лекото предвидено в закона наказание за конкретното престъпление се явява несъразмерно тежко, поради което не следва да намери приложение разпоредбата на чл.55 ал.1 от НК, в каквато насока е направено искане.

Каузалният принос на подсъдимия М. в извършване на престъплението „грабеж“ правилно е отчетен от въззивната инстанция като по-малък, в сравнение с този на П. А.. Това обстоятелство обаче не е намерило рефлекс по отношение отмерения размер на наказанието за този подсъдим, което е следвало да бъде сторено. По тази причина, ВКС приема, че следва да намали размера на наказанието лишаване от свобода, което подсъдимия С. М. следва да понесе от шест години на пет години и шест месеца. Други неотчетени смекчаващи отговорността обстоятелства не се сочат, а и не се констатират. Предвид необходимостта от извършване на корекция на съдебния акт в частта относно наказанието за престъплението по чл.199 ал.1 т.1 във вр.с чл.198 ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 от НК, следва да бъде коригирано и определеното на основание чл.23 от НК общо най-тежко наказание за извършените от него две престъпления, а именно пет години и шест месеца лишаване от свобода.

И на последно място, в жалбата на адв.Б. се сочат и доводи, които обаче са свързани с основанието „необоснованост“ на съдебния акт. Необосноваността не представлява касационно основание, поради което ВКС не дължи произнасяне по тях.

По изложените съображения и на основание чл.354 ал.2 т.1 във вр.с ал.1 т.4 и чл.354 ал.1 т.1 от НПК, В.К.С, трето н.о.Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА решение №239 от 31.12.2019 г., постановено по внохд №455С/2019 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, НО, като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия С.К.М. наказание за извършеното от него престъпление по чл.199 ал.1 т.1 във вр.с чл.198 ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 от НК от шест години на ПЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода и НАМАЛЯВА определеното на основание чл.23 ал.1 от НК общо и най-тежко наказание от шест години на ПЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1/

2/