Р Е Ш Е Н И Е№ 106гр. София, 03.12.2020 годинаВ И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. М

ЧЛЕНОВЕ: В. М

Е. Д

при участието на секретаря С. Т

като изслуша докладваното от съдия В. М гр. д.№ 927 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение № 196 от 04.12.2019г. по гр.д.№ 161/2019г. на Кърджалийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 192 от 16.04.2019г. по гр.д. № 1431/2018г. на Кърджалийски районен съд за допускане на съдебна делба на недвижим имот - апартамент № 12 с идентификатор ***** по КККР на [населено място], със застроена площ 75,25 кв.м., с предназначение: жилище, с адрес на сградата: [населено място], кв. В., [улица], заедно с прилежащо складово помещение № 12, със светла площ 4,54 кв.м., както и припадащите му се 3,21% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж; заедно с 3,76% ид.ч., равняващи се на 28,23кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ 752кв.м., номер по предходен план: пл.№ *, квартал 208, парцел *; заедно и с паркомясто №6 с площ 17,33 кв.м., представляващо 17,33/455,01 ид.ч. от подземен гараж, находящ се в сутеренния етаж от сградата, между С.Х.А. с дял 10000/40000ид.ч. и С.А.А. с дял 30000/40 000 ид.ч.

Касационната жалба е подадена от ищцата С.Х.А. чрез пълномощника й адв.Е. П.. Изложени са съображения за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост.Съдът е приел наличие на частично преобразуване на лично имущество поради влагане на средства отпреди брака на съпруга С. А., основавайки се на декларация на трето лице - М. К. и на фактура от 12.09.2012г. с получател ЕТ “И. Д”, без да подложи на проверка истинността на тези доказателства и без да вземе предвид данните в постановление на Районна прокуратура-Кърджали по преписка 919/2019г., според които К. е превел сумата за себе си, а не в полза на ответника С., а тази сума впоследствие му е върната от Д.. Съдът също така е отказал да кредитира доказателствата, че съпрузите са започнали да търсят жилище едва след сключване на брака през 2014г. и са започнали огледи през 2016г.

Ответникът по касационната жалба С.А.А. чрез пълномощника си адв. Д. Г. оспорва жалбата.

С определение № 311 от 17.06.2020г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС по въпроса за предпоставките за допускане на доказателства във въззивното производство в хипотезите на чл.266, ал.2 и 3 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Производството е по иск за делба, предявен от С.Х.А. против бившия й съпруг С.А.А., относно недвижими имоти, за които твърди, че са придобити по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност, а именно апартамент и паркомясто с идеална част от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата.

Ответникът поддържа възражение по чл.23 СК за трансформация на лично имущество при придобиване на процесните имоти, като твърди, че апартаментът е придобит със средства отпреди брака.

Страните по делото са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 03.08.2014г. и е прекратен през 2018г. с влязло в сила съдебно решение на 26.01.2018г. на Първоинстанционен Франкофонски съд на Брюксел, Семеен съд.

Правото на собственост върху жилището, паркомястото и идеалната част от поземления имот са придобити с три договора за покупко-продажба, сключени на 23.08.2016г., на името на двамата съпрузи, като общата им стойност е 45 940 лв. Цената на апартамента е 40 000лв. и според отразеното в нотариалния акт е изплатена изцяло с банкови преводи чрез „Ю. Б“ АД; цената на поземления имот е 940 лв. и е заплатена в брой; а цената на паркомястото 5000 лв. е уговорено да бъде заплатена от купувачите до 30.10.2016г. Продавач по договора за апартамента и идеалната част от подземния гараж - паркомясто е ЕТ „Дикмов-И. Д”.

Установено е извършено от ищцата плащане по банков път за покупка на апартамента в деня на сключване на договора - 23.08.2016г. в размер на 20 000лв.

Плащането на паркомястото е извършено от банкова сметка на ответника на 05.12.2016г. като по сметка на продавача са преведени 2 570 евро, с посочено основание: паркомясто № 6 и апартамент №12.

За установяване твърденията на ответника за извършено плащане в размер на 20 000 лв. преди брака е представена фактура от 12.09.2012г., с която М.А.К. е превел на ЕТ „И. Д” 20 000лв. като аванс за апартамент и декларация от М.А.К., без дата, в която заявява, че преведената на посочената дата сума 20 000лв. е за покупка на апартамент № 12 от купувача С.А.А.. В показанията си св. Р. К., който е служител във фирма „Дикмов”, но преди това е имал агенция за недвижими имоти и продавал апартаментите на същата фирма, разказва, че познава С. от 2012г.; тогава сградата още не била започната да се строи; С. търсел апартамент; не одобрил изградените такива, а харесал апартамент по проект за строеж в центъра на[жк], на [улица]; уговорили се, че 50 % от цената се плаща първоначално, а останалите 50% при изграждане на сградата; след известно време С., който работел в чужбина, се обадил и казал, че е изпратил 20 000лв. по негов познат, който донесъл парите /внесъл ги по банков път/ и му била издадена фактура; фактурата била на името на лицето, което внесло сумата, а в деня на сделката М. подписал декларация, че тази сума от 20 000лв., която превел, била за покупка от С. А. на апартамент 12. Според свидетеля имало такава практика във фирмата, парите да се пращат по роднини, приятели и познати, или да ги носи друг човек за определен клиент. Свидетелят видял за първи път ищцата един ден преди сделката; тогава сделка не била изповядана, защото ищцата настоявала да се впише и нейното име в нотариалния акт, както и 50 % от сумата да мине от нейно име с фактура на нейно име; поради това сделката станала на следващия ден, когато сметката на ответника била захранена със 20 000лв., които след това били преведени на ищцата, а тя превела парите на фирмата. По този начин били платени 20 000лв. от името на С. и 20 000лв. от С.. Според свидетеля С. не е идвала на оглед на апартамента, а дошла в деня на сделката.

Свидетелките на ищцата - Й. и К. са нейни приятелки и познават ответника след сключването на брака им. Те заявяват, че апартамента е капариран през 2016г. като парите били дадени от родителите на С.. Не познават М. К..

Свидетелят И. Д., собственик на ЕТ „Дикмов” разказва, че е дал пълномощно на сина си В., който ръководи строителната част на фирмата; свидетелят не познава страните и не знае че са купували апартамент от фирмата.

След разпита на този свидетел в съдебно заседание на 14.03.2019г. от страна на ищцата е направено искане да бъде разпитан пълномощникът В. Д., който реално е осъществявал управлението на фирмата-продавач, както и подписалия декларацията М. К. с оглед преценка достоверността на изнесеното от св. К.. Кърджалийски районен съд не е уважил искането като преклудирано.

Приетата счетоводна експертиза, при проверка на сметките на ищцата сочи, че на 22.08.2016г. по сметката на същата са постъпили 21 461лв. чрез трансфер на средства от нейна сметка в евро, а на 23.08.2016г. тя е извършила банков превод в размер на 20 000лв. на ЕТ „Дикмов-И. Д” за покупка на апартамент № 12.

Във въззивното производство са приети нови писмени писмени доказателства - сигнал от С.Х.А. до Районна прокуратура-Кърджали, молба от 28.10.2019г. до Районна прокуратура-Кърджали, постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от 16.09.2019г. и жалба на С.Х.А. срещу посоченото постановление на Районна прокуратура. Според съда, те не установяват различна фактическа обстановка и не се отразяват на изводите му.

С въззивната жалба, наред с представяне на горепосочените писмени доказателства, ищцата отново е поискала разпит на свидетелите В.Д и М.А.К.. Основала се е на данните в постановлението за прекратяване на наказателното производство, че при разпита си последният е заявил, че не познава С. и не е заплащал през 2012г. сума в негова полза. Въззивният съд е отказал допускането на тези свидетели както с определението си по чл.267 ГПК, така и повторно в съдебно заседание. Мотивирал се е с липса на предпоставките на чл. 266 ГПК, въпреки наведените от защитата на ищцата доводи, че са налице нови факти и обстоятелства, които не са били предмет на първоинстанционната проверка.

Преценявайки доказателствата въззивният съд е приел, че ответникът е заплатил през 2012г., преди брака, чрез трето лице първоначалния аванс от 20 000лв., представляващ половината от цената на апартамента в размер на 40 000лв., а в деня на сделката от сметка на ищцата са преведени на продавача останалите 20 000лв. С оглед на това е установил влагане на лични средства от ответника, при което е признал негов личен дял в размер на 20 000/40 000 ид.ч. Останалите 20 000/40 000 ид.ч. е намерил, че са придобити в режим на съпружеска имуществена общност. Затова е допуснал делбата при дялове - 10000/40 000 ид.ч. за ищцата С.Х.А. и 30 000/40 000 ид.ч. за ответника С.А.А..

По отношение на делбата на 3,76% ид.ч. от поземления имот с идентификатор *** и на паркомястото, представляващо 17,33/455,01ид.ч. от подземен гараж, съдът е приел, че те не представляват самостоятелно обособени обекти, а могат да се допуснат до делба само като принадлежности към самостоятелния обект - апартамент № 12.

По основанието за касационно обжалване.

Приема се в практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл.266 ГПК, че когато въззивната жалба съдържа оплакване за погрешно установен релевантен за делото факт и за незаконосъобразно недопуснато доказателствено искане, въззивният съд е оправомощен да извърши собствена преценка на събраните по делото доказателства, както и да допусне поискани от въззивника доказателства. Във въззивното производство могат да се събират доказателства: а/ за новооткрити и новонастъпили факти и доказателства, които са съществували, но страната не е могла да узнае, посочи и представи до приключване на съдебното дирене в първа инстанция, като причините за тази невъзможност трябва да бъдат не само посочени, но и доказани; б/ доказателства, които не са били допуснати пред първата инстанция, поради нарушаване на съдопроизводствените правила. Когато въззивният съд прецени, че е налице една от двете хипотези, той следва да постанови събирането им доколкото същите са допустими и относими към спорното право. В този смисъл са: Решение № 136 от 25.06.2019 г. на ВКС по гр.д. № 4465/2018г. на IV г.о., Решение № 186 от 23.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1149/2018 г. на I г.о., Решение №72 от 09.07.2012г. по т.д. № 398/2011г. ІІ т.о., Решение № 174 от 12.01.2011г. по т.д. № 36/2010г. І т.о. и други. Разумът на закона е, че преклузията по чл.266, ал.1 ГПК не настъпва, ако пропускът за установяване на действителните отношения между спорещите страни чрез попълване на делото с доказателства, се дължи на допуснато от съда нарушение на процесуални правила - Решение № 7 от 27.01.2015г. по гр.д. № 2427/2014г. на ІІІ г.о., решение №72 от 09.07.2012г. по т.д. № 398/2011г. ІІ т.о., решение № 174 от 12.01.2011г. по т.д. № 36/2010г. І т.о.

По касационната жалба.

Обжалваното въззивно решение е постановено в отклонение от горепосочената практика. Въззивният съд е пренебрегнал твърденията на жалбоподателката, че исканите нови доказателства ще установяват новоузнати обстоятелства, разкрити по време на съдебното дирене /от показанията на свидетелите И. Д. и Р. К./, както и установени с новопредставените писмени доказателства /постановлението за отказ да се образува досъдебно производство/. Наред с това, жалбоподателката се позовава и на допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, свързано с недопускане на доказателствата. Ето защо, в тази ситуация въззивният съд е бил длъжен да предприеме действия по отстраняване на визираното нарушение като сам допусне и събере сочените доказателства, които са напълно относими и целят разкриването на обективната истина. Поради това решението е постановено в разрез със съдопроизводствените правила и конкретно на чл. 266 ГПК, неправилно е по смисъла на чл.281, т.3 ГПК и подлежи на отмяна.

За разрешаване на спора е необходимо извършване на нови съдопроизводствени действия - разпит на свидетелите В. Д. и М. К., а при невъзможност за това - събиране на други доказателства за проверка достоверността на декларацията на последния и на показанията на св.Р. К.. Затова делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.

При разрешаване на спора вторият въззивен състав е необходимо да вземе предвид, че закупените от съпрузите идеална част от поземлен имот и идеална част от подземен гараж - паркомясто имат своя отделна цена на придобиване, така че общата стойност на придобитото имущество не е 40000лв. /цената на апартамента/, както е приел предходния въззивен състав, а е 40000 + 940 + 5000 или 45940лв. Наличието или не на частична трансформация на лично имущество следва да се определя на база на тази придобивна стойност.

При новото разглеждане, в зависимост от изхода на спора, съдът следва да се произнесе и по отговорността за разноски, включително за тези, направени в касационното производство.

Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 196 от 04.12.2019г. по гр.д.№ 161/2019г. на Кърджалийски окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Кърджалийски окръжен съд в съответствие с горните указания.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: