1РЕШЕНИЕ

В ИМЕТО НА НАРОДА

№ 160

София, 03.12.2020 г.

В.К.С НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

при участие на секретаря Л. З

като изслуша докладваното от съдия Г. И т. д. № 2634 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

А.К.К. обжалва решение № 1615 от 2.7.2019 г. по т.д. 2325/19 г, по описа на Апелативен съд – София, 11 състав, с което е потвърдено изцяло решение № 434 от 29.01.2019 г. по т.д. 120/17 г. Окръжен съд – Благоевград, с което искът с правно основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ (за заплащане на сумата от 100 000 лв, представляваща стойността на дружествения дял жалбоподателката след прекратяване на членството й към 09.8.2017 г. в „Пеллегуд“ ЕООД) срещу „Пеллегуд“ ЕООД е отхвърлен

Излага съображения за неправилност на въззивното решение, изразяващо се в нарушение на съдопроизводствените правила. Не бил извършен анализ на всички посочени доказателства от касатора, свързани с отношенията между съдружниците през последните години, проведеното производство по иск с правно основание чл. 74 от ТЗ, както и обстоятелството, че не е участвала в управлението на дружеството пълноценно, предвид предходното й изключване, отменено от съда. Тези обстоятелства довели до отчуждаване на активи от дружеството, създаване на задължения, които били симулативни.

Освен това било налице нарушение на изискването за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, като част от документите, представени от нея в процеса не били налични при изготвяне на експертиза, а с тези документи се установявало наличие на направени вноски от нейна страна, както и следвало да се прецени редовността на воденото счетоводство. Следвало да се прецени дали така представените документи са отразени счетоводно. С оглед на това, съдът бил допуснал нарушение като не е постановил определение за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза. А това довело до нарушение на изчисляване на стойността на дружествения дял на ищцата към 31.08.2017 г.

Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила е довело от своя страна до неправилност на решението.

Моли да се отмени решението и вместо него да се уважи иска.

Ответникът „Пеллегуд“ ЕООД оспорва касационната жалба. Счита, че касаторката имала право само на получаване на равностойност на дела, съгласно счетоводния баланс към момента на прекратяване на дружеството. Ако К. имала претенции, то трябвало да ги предяви на друго основание. Изразява подробни съображения за настъпила преклузия. Моли да се отхвърли иска.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид всички посочени от страните доводи и на основание чл. 290 от ГПК, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно решение Апелативен съд София изцяло е потвърдил решение на Окръжен съд – Благоевград, с което е отхвърлен иска на А. К. срещу „Пеллегуд“ ЕООД с правно основание чл. 125, ал.3 от ТЗ за заплащане на сумата от 100 000 лв, представляваща равностойност на притежавания от А. К. дружествен дял от капитала на дружеството, дължима поради прекратяване членството й като съдружник в това дружество, настъпило на 09.08.2017 г.

Допуснато е касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по следния правен въпрос: „За задължението на въззивния съд при въведено оплакване с въззивната жалба за наличие на процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза“.

Предмет на иска е правото на вземане на ищцата А. К. за стойността на дружествения й дял към момента на прекратяване на участието й в дружеството - ответник.

Съгласно решение № 73 от 17.10.2017 г. по т. д. № 1465/2015 г., ТК, 2 ТО на ВКС, което изцяло се споделя от настоящия състав, на основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ, стойността на дружествения дял, като стойност на имуществото на дружеството, се определя съгласно счетоводството, водено от дружеството към месеца на прекратяване на участието на съдружника. Определянето на равностойността на дела става на основание нарочен (междинен) баланс, съставен от дружеството, отразяващ имуществото на дружеството към края на месеца, в който настъпва прекратяването на участието на съдружника. Имуществото на дружеството се определя съгласно счетоводните записвания, намиращи отражение в нарочния (междинен) баланс. Поради това счетоводството, а вследствие на редовното му водене, съставеният въз основа на него баланс, следва вярно да отразява извършените стопански операции съобразно принципите на счетоводното отчитане за всеобхватност, достоверност и текущо (своевременно) начисляване.

Съставеният от дружеството счетоводен баланс, представен по делото с отговора на исковата молба е частен документ, който няма обвързваща съда материална доказателствена сила. С оглед осъщественото от напускащия съдружник оспорване на счетоводните записвания, отразени в баланса чрез оспорването му в преклузивния срок съгласно чл. 193 от ГПК, осъществено с подаване на допълнителната искова молба, редовността на счетоводните записвания се проверява от съда с помощта на вещо лице. Задачата на вещото лице е, след проверка на счетоводството да установи редовността на счетоводните записвания, а именно - вярното отразяване при спазване нормативните актове и счетоводните стандарти. Доколкото равностойността на дела се определя именно съгласно баланса към момента на напускане на съдружника, то редовността на воденото счетоводство, ще е основание за определяне равностойността на дела. Именно поради извършеното оспорване на съставения нарочен баланс към момента на напускане на съдружника е от съществено значение изслушването заключение на вещо лице.

Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение 1/19.12.2013 г. по тълк. д. 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът може винаги да назначи експертиза когато се съдържат такива оплаквания във въззивната жалба относно допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, довело до невъзможност да установи определен твърдян от жалбоподателя факт. Тогава въззивният съд може и служебно да допусне изслушването на вещо лице. На същото основание, когато се твърди нарушение на изслушване на заключение от вещо лице пред първата инстанция, въззивната инстанция следва да извърши проверка на посочените оплаквания във въззивната жалба.

В случая на основание чл. 269 от ГПК във въззивната жалба на А. К. е въведено оплакване, че съдът не е допуснал представени от нея писмени доказателства, като доказателства по делото с цел изпълнение на поставена от нея допълнителна задача към вещо лице счетоводител, а именно за установяване редовно водене на счетоводството на дружеството, осчетоводяване на стопанските операции. Жалбоподателят е изложила твърдения, че представените от нея документи свидетелствали за извършване на стопански операции – внесени парични средства, като вноски в дружеството и закупен недвижим имот, за които операции е поставила въпрос при разпита на вещото лице в открито съдебно заседание, да посочи дали са отразени в счетоводството на дружеството тези документи. Искането за изслушване на допълнителна задача към вещо лице е направено с оглед поставената първа задача към вещото лице пред първоинстанционния съд, а именно дали редовно е водено счетоводството и необходимостта от проверка, дали извършените счетоводни операции са извършени съобразно принципите, въведени със ЗСч за завеждане на активите съобразно историческата им стойност, както и за съответствие на счетоводните записвания с представените документи. С оглед отговора на вещото лице по конкретно представени от ищцата К. писмени доказателства, че не ги е виждал, е поставена и допълнителна задача към вещото лице, За представените документи ищцата е твърдяла, че следва да се намират в счетоводството и да са отразени стопанските операции, за които свидетелстват документите.

Въззивният съд е отказал приемането на тези доказателства, като е преценил, че не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, предвид и неспазване на сроковете по чл. 147 от ГПК пред първоинстанционния съд.

Действително, писмените доказателства не са представени в преклузивните срокове пред първоинстанционния съд. Но конкретно тези писмени доказателства са свързани с приемане заключението на вещото лице. Съдът назначава вещо лице когато са необходими специални знания, на основание чл. 195 от ГПК, въз основа на които да установи определени факти. В случая такова е назначено от първа инстанция. Заключението на вещото лице на основание чл. 195 от ГПК се представя писмено по делото в 1 седмичен срок. С представянето му страните могат да се запознаят с него и при изслушването на вещото лице в открито заседание имат право да зададат въпроси за установяване на фактите, на които вещото лице се е позовава0.

Видно от данните по делото, че първа точка от допуснатата основна задача на вещото лице е да се провери редовността на воденото от дружеството „Пеллегуд“ ЕООД счетоводство. При разпита на вещото лице ищцата К. е представила писмени доказателства, съдържаща според нея решения на Общото събрание на съдружниците на дружеството за задължение за внасяне на парични вноски в дружеството и установяващи вече направени такива вноски, както и съдържащи информация за закупен от дружеството недвижим имот. Въпросът, отправен към вещото лице е бил дали има данни в счетоводството за тези стопански операции, за които представените от нея документи свидетелстват. Със зададените от нея въпроси е искала да установи дали стопанските операции, за които представя доказателства са осчетоводени и съответно, извод по поставената задача за редовното водене на счетоводството. Представените писмени доказателства са свързани изцяло с необходимостта от установяване редовността на воденото счетоводство, с цел определяне стойността на дружествения дял на К. на основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ.

В случая, представените писмени доказателства не са свързани с доказване на определен факт като част от фактическия състав, включен в основанието на иска. А с оспорване заключението на вещото лице в частта относно поставения първи въпрос дали счетоводството на дружеството е водено редовно. Осчетоводяване на стопанските операции в съответствие с принципите, предвидени в ЗСч, е задължение на ответното дружество. С оглед данните за отрицателна величина на активите на дружеството, ищцата е поискала проверка съответствието на счетоводството с представените от нея писмени доказателства.

Направеното оплакване във въвззивната жалба относно недопускане на представените писмени доказателства, свързани с вярното осчетоводяване на всички стопански операции, е породило задължение за въззивния съд на основание чл. 269 от ГПК да допусне представените писмени доказателства и съответно допускането на допълнителна счетоводна експертиза за проверка на счетоводните записвания. В случая е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане на експертиза, на основание чл. 195 от ГПК. Както е разяснено и в т. 3 от Тълкувателно решение 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да допусне експертиза когато пред първата инстанция е допуснато съществено процесуално нарушение, релевирано във въззивната жалба. На още по-голямо основание, в случая въззивният съд е следвало да допусне експертизата с оглед и изричното искане на страната, формулирано във въззивната жалба. Както бе посочено, писмените доказателства, представени от ищцата не са свързани с установяване на претенцията й за стойността на дружествения дял. Дружественият дял може да се установи само съгласно счетоводните записвания на дружеството, съответстващи на принципите на всеобхватност, достоверност и хронологична последователност. Но ищцата има право да оспори данните от счетоводството, така както е сторила в преклузивните срокове, с допълнителната искова молба, след представяне на баланса (отразяващ имущественото състояние на дружеството) с отговора на исковата молба и да поиска проверка редовността на счетоводството. Именно във връзка с това оспорване и след отговора на вещото лице в първата инстанция е представила и документите. Въззивният съд е следвало да направи разграничение относно проверка на счетоводните записвания и сроковете за представяне на доказателства, на основание чл. 266 от ГПК. Като не е приел доказателствата, необходими за проверка на счетоводните записвания и данни - дали са извършени счетоводни записвания за стопанските операции, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение.

Какъв е характерът на описаните в документите парични вноски, дали се включват в актива или пасива на баланса, както и дали са налице основания за включване на описания недвижим имот в активите на дружеството, било ли е отразено, отписано ли е и на какво основание, са съществени въпроси, които е следвало да намерят отговор. При проверка на данните е следвало да се провери дали тези операции, описани в документите са отразени в счетоводството и по какъв начин. От тази проверка, която е допустимо да се направи с помощта на вещо лице, ще се направи и извод за редовността на водене на счетоводството. Съгласно решение № 206 от 06.08.2018 г. по т. д. № 1108/2017 г., Т. К., ІІ Т.О.НА ВКС, чието разрешение относно начина на определяне на дружествен дял, се споделя от настоящия състав, при оспорване на съставения от търговеца баланс и установена нередовност на записванията относно балансовата стойност на активите, компрометираща нейната достоверност, равностойността на дружествения дял по чл. 125, ал. 3 от ТЗ следва да се определи въз основа на нов коректно съставен баланс, като за целта се използва експертизата на вещо лице. В конкретния случай, с помощта на вещо лице следва да се установи редовното осчетоводяване на операциите, сочени от ищцата. Ако се установи, че не са отразени в счетоводството, ще се направи извод за нередовно водене на счетоводството. Ще следва вещото лице да даде и отговор на въпроса дали така посочените в документите счетоводни операции за отразени, също така дали следва да се отразят и на какво основание. Ако не са осчетоводени, ще следва да се състави и коригиран баланс, отразяващ вярно така посочените в документите стопански операции. Дали конкретно описаните стопански операции относно „вноски“, какъв е видът на вноските, следва да се определи от съда с помощта на вещото лице, като вещото лице даде заключение дали са осчетоводени, както и ако не са, следва ли да се осчетоводят и как, като същевременно посочи и как следва да се коригира баланса, респ. балансите през годините при отразяване на тези вноски. Също така следва да се посочи има ли извършени осчетоводявания за придобит недвижим имот, така както е описан в представените от К. писмени доказателства. А евентуално, ако няма, да се даде отговор на въпроса: подлежи ли на осчетоводяване въз основа на тези писмени доказателства недвижим имот и по какъв начин следва да се отрази в счетоводството. Съобразно отговорите на поставените въпроси, вещото лице евентуално следва да извърши и коригиран баланс. В коригирания баланс, ако следва да се включи недвижим имот, следва да се посочи неговата стойност съобразно приложимите счетоводни стандарти и се посочи как се отразяват на баланса всички счетоводни операции, които трябва да бъдат извършени за този недвижим имот, включително като се даде заключение съгласно каква стойност следва да се отрази в счетоводството и хронологично се проследят счетоводните записвания съгласно нормативните изисквания и счетоводните стандарти. Въз основа на коригирания счетоводен баланс следва да се определи стойността на дружествения дял на К..

Предвид допуснатото нарушение и на основание чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК ще следва да се отмени решението.

Поради необходимостта от извършване на експертиза, на основание чл. 293 от ГПК ще следва да се върне делото за ново разглеждане.

По направените разноски в настоящето производство ще следва да се произнесе въззивният съд при новото разглеждане на делото.

По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 1615 от 02.07.2019 г. по т.д. 2325/19 г, Апелативен съд – София, Търговска колегия, 11 състав И

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – София.

Решението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: