№ 95 София, 04.12.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: К. М

Членове: В. М

Е. Д

при секретаря С. Т, като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 4004/2019 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 337 от 24.06.2020 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 717 от 13.06.2019 г. по в. гр. д. № 559/2019 г. на Варненския окръжен съд. Касаторът Е.М.Н. иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл.281, т.3 ГПК.

Ответниците по касация, чрез процесуалния си представител, считат, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ гражданско отделение, провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния материалноправен въпрос: може ли да се приеме, че съставянето и вписването на констативен нотариален акт, издаден в полза на част от сънаследниците, представлява действие за довеждане на намерението да се свои целия имот до знанието на останалите сънаследници.

На така поставения материалноправен въпрос следва да се даде следния отговор:

Съгласно задължителните указания на ТР № 1/2012 г. по т. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, когато съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части, като е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението си да владее техните идеални части за себе си. Съдебната практика по чл.290 ГПК е константна, че за да промени държанието във владение, държателят трябва да демонстрира промяна в намерението за своене на имота, която да е открито демонстрирана спрямо собственика, за да се обезпечи възможността последният да предприеме действия за защита на правото си. Снабдяването и вписването на нотариален акт, издаден по реда на чл.587 ГПК в полза на един от съсобствениците за целия съсобствен имот, не е действие на довеждане до знанието на останалите съсобственици на имота на намерението на владелеца-съсобственик да свои целия имот. В този смисъл е решение № 7 от 10.09.2018 г. по гр. д. № 1903/2017 г. на ВКС, второ г. о., решение № 705/29.10.2010 г. по гр. д. № 1744/2009 г. на ВКС, първо г. о., решение № 161/19.07.2013 г. по гр. д. № 1163/2013 г. на ВКС, второ г. о. и решение № 192/16.02.2017 г. по гр. д. № 763/2016 г. на ВКС, първо г. о., които се възприемат от настоящия съдебен състав.

Съдът прие за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Е.М.Н. срещу Р.А.Н. и Б.А.Н. установителни искове за собственост върху 1/8 ид. ч. от 600/850 кв. м. ид. ч. от парцел *, кв.37, находящ се в местността „Л.“, [населено място], [община], попадащ като реална част в имот, целият с площ от 1 447 кв. м., с идентификатор *** по кадастралната карта, при описани граници на тази част в уточняваща молба от 05.04.2018 г. Направено е искане по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт № 18/28.03.1997 г., издаден в полза на ответниците, до размер на 1/8 ид. ч. от процесния имот.

Ищцата е изложила твърдение, че заедно с ответниците са съсобственици на процесния имот на основание наследствено правоприемство от А.Н.А., починал през 1992 г.

Ответниците са оспорили исковете с твърдението, че са реализирали правото на изкупуване по реда на параграф 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, съществувало в полза на наследодателя им като ползвател. При условията на евентуалност са въвели възражение за придобиване на правото на собственост по давност чрез упражнявано владение, считано от 28.03.1997 г. – снабдяването с констативен нотариален акт.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу ответниците иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване правото на собственост на ищцата върху 1/8 ид. ч. от 600/850 кв. м. ид. ч. от парцел *, кв.37, находящ се в местността „Л.“, [населено място], [община], попадащ като реална част, означена с червен цвят на скица, находяща се на л.69 от първоинстанционното дело, в имот, целият с площ от 1 447 кв. м., с идентификатор *** по кадастралната карта, при описани граници на тази част.

За да формира извода си за неоснователност на установителния иск за собственост, въззивният съд е приел, че в полза на наследодателя на страните е било надлежно учредено право на ползване на основание акт на МС, но същият не е упражнил правото на изкупуване. Изложени са съображения за това, че упражненото от ответниците право на изкупуване ползва всички наследници, включително и ищцата, която е придобила съответната идеална част от процесния имот. Направено е заключение за възникнала съсобственост между страните и е разгледано въведеното при условията на евентуалност от ответниците придобивно основание. Посочено е, че същите са установили фактическа власт през 1997 г., когато са се снабдили с констативен нотариален акт. По този начин са обективирали намерението си за своене /“демонстрирали са го пред всички“/. Не е било необходимо отблъскването на владението на ищцата и манифестиране на намерението за своене по отношение на нея /тя не е посещавала имота и не е проявявала интерес към него повече от десет години/. Обсъдени са събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелката К., като е посочено, че от същите се установява, че единствено ответниците са проявявали интерес към имота, като посещенията на Е. Н. са били само в ранната й детска възраст. Няма данни тя да е отправяла искане за ползване на имота или изобщо да го е посещавала в периода 1997 г.-2017 г. По отношение на третите лица ответниците са демонстрирали намерението си за своене. В заключение е обоснован извод за упражнявано от тях явно, необезпокоявано и непрекъснато владение, с намерение за своене, като след изтичане на изискуемия се срок те са придобили притежаваната от ищцата идеална част.

По касационната жалба:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Видно от издаден в полза на С. А., Б. Н. и Р. Н. констативен нотариален акт № 18/28.03.1997 г. за собственост на недвижим имот, придобит по реда на параграф 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, със същия е удостоверено правото им на собственост върху следния имот, находящ с в землището на [населено място], м. „Л.“, а именно: 600/850 кв. м. ид. ч. от парцел *, кв.37, целият с площ 850 кв. м., при описани граници и при дялове: 4/6 ид. ч. за С. А. и по 1/6 ид. ч. за Б. и Р. Н..

По безспорен начин се установява, че на наследодателя е било предоставено право на ползване върху земеделска земя от 600 кв. м. в землището на [населено място], м. „Л.“, съставляваща парцел * по парцеларен план /видно от удостоверение № 1307 от 16.10.1989 г. и цитираното в него решение от 25.06.1979 г. на ОбНС – В./. Общият наследодател А.Н.А. е починал през 1992 г.

Ищцата е дъщеря на починал през 1990 г. син на общия наследодател /М.А.Н./, а ответниците са низходящи на А. А.. Преживялата му съпруга С. А. е починала на 20.10.2017 г.

С решение по адм. д. № 1200/1995 г. на Варненския окръжен съд е отменен отказа на кмета на община Аксаково и същият е задължен да изпълни процедурата по параграф 4 ЗСПЗЗ за закупуването на земеделската земя при посочена оценка от С. А., Б. Н. и Р. Н.. Заявлението за изкупуване на имота е било подадена от ответницата Р. Н., в качеството й на наследник на А. А..

В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства /свидетелката К./, от които се установява, че единствено ответниците са стопанисвали процесния имот, а ищцата не го е посещавала.

Правото на ползване върху земеделски земи, предоставени на граждани въз основа на посочените в § 63 ПЗР на ППЗСПЗЗ актове на МС, е специфично вещно право. За разлика от вещното право на ползване, уредено в чл.56-59 ЗС, то не се погасява със смъртта на ползвателя, а се наследява от наследниците му по закон. Правилен е изводът на въззивния съд за възникнала съсобственост между страните.

Въз основа на обсъдените писмени и гласни доказателства обаче, не може да се направи заключение за осъществяване на въведеното от ответниците при условията на евентуалност придобивно основание. Не се установява, че ответниците са упражнявали фактическа власт с намерение за своене, което е било изразено по ясен /несъмнен/ начин, т. е. чрез действия, които не будят съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на този имот и не допускат чужди действия. От тези доказателства се установява единствено фактът на фактическото му ползване /обработване/, както и посещаването му. Тези действия са част от правомощията на съсобственика и не отричат правата на другия съсобственик. Снабдяването и вписването на констативен нотариален акт, в полза на част от съсобствениците за целия съсобствен имот, не е действие на довеждане до знанието на другия съсобственик на имота на намерението на владелците-съсобственици да своят целия имот. В обобщение следва да се приеме, че не се установява извършването на действия от ответниците, чрез които да е демонстрирано завладяването на правата на ищцата, с оглед на което владението им не е явно и несъмнено и не е годно да доведе до придобиване по давност на правото на собственост.

Ищцата е наследила по право на заместване 1/8 ид. ч. от процесния имот /С. А. е притежавала 5/8 ид. ч., а ответниците – по 1/8 ид. ч., съответно след нейната смърт те притежават общо 7/8 ид. ч./.

Обжалваното решение е неправилно, тъй като въззивният съд е приел, че не е следвало да се манифестира намерение за своене по отношение на ищцата. С оглед дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване и който е относим към решаващите изводи на въззивния съд, следва да се приеме, че не е доказано правоизключващото възражение на ответниците. Оборена е доказателствената сила на нотариален акт № 18/1997 г., с който е удостоверено правото на собственост на С. А., Б. Н. и Р. Н. върху притежаваната от ищцата 1/8 ид. ч. от процесния имот. Основателно е искането за отмяна на цитирания нотариален акт до размера на тази идеална част.

С оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че като е потвърдил първоинстанционното решение, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт. Той следва да се отмени при касационното отменително основание по чл.281, т.3 ГПК - необоснованост на фактическите и правни изводи относно неоснователността на установителните искове за собственост, а оттам - и до нарушение на материалния закон. Направените в този смисъл оплаквания в касационната жалба на ищцата са основателни.

Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество от ВКС съгласно чл.293, ал.2 ГПК.

Настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение, намира предявените искове за основателни, поради което обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и вместо него се постанови ново по същество, с което същите да бъдат уважени. На основание чл.537, ал.2 ГПК като последица от тяхното уважаване трябва да се отмени издадения в полза на ответниците констативен нотариален акт, в частта, надхвърляща правата им.

С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на касатора следва да се присъдят разноските за водене на делото, които възлизат на сума в общ размер от 3 000 лв. /1 250 лв. за първоинстанционното производство; 825 лв. – за въззивното и 925 лв. – за касационното производство/.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 717 от 13.06.2019 г., постановено по в. гр. д. № 559/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 ГПК, че Е.М.Н. е собственик на основание наследствено правоприемство и реализирано право на изкупуване по реда на параграф 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху 1/8 идеална част от следния недвижим имот: 600/850 кв. м. ид. ч. от парцел *, кв.37, находящ се в местността „Л.“, [населено място], [община], идентичен с имот пл. № * в кв.37 по кадастрален план на м. „Л.“ от 1988 г., при граници: парцели *, *, *, *, * и път, представляващ част от имот 501.664 по ПНИ от 2011 г. и съставляващ южната част от имот, целият с площ от 1 447 кв. м., с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място] от 2016 г., при граници на тази част: имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, останалата част от имот *** и имот ***.

ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 ГПК, констативен нотариален акт № 18, т.7, н. д. № 4538/28.03.1997 г. на нотариус при РС – гр. Варна, до размера на притежаваната от Е.М.Н. 1/8 ид. ч. от процесния имот.

Осъжда Р.А.Н. и Б.А.Н. със съдебен адрес: [населено място], [улица], адв. И. З., да заплатят на Е.М.Н. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, ап.7, адв. П. Д., разноски за водене на делото в общ размер на 3 000 лв. /три хиляди лева/.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.