Р Е Ш Е Н И Е

№ 73

София, 08.12.2020 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети септември, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря С. Т

изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 2929/2019г.

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е.И.Х., чрез процесуалния представител адвокат Д. Т., срещу въззивно решение № 107/09.05.2019 г., постановено по в.гр.д. № 108/2019 г. по описа на Окръжен съд – Шумен, в частта, с която е отменено решение № 157/18.02.2019 г., постановено по гр.д. № 2780/2018 г. по описа на Районен съд – Шумен, в частта, с която са отхвърлени предявените от Г.Й.Г. и П.Р.Г. против Е.И.Х. искове с правно основание чл. 108 ЗС в осъдителната им част за предаване на владението върху 1/2 идеални части от поземлените имоти, находящи се в землището на [населено място], [община], област Ш., както следва: имот с № ***., имот с № ***, имот с № ***, имот с № ***, като вместо това е постановено решение, с което ответникът е осъден да предаде владението върху посочените имоти. В установителната си част предявените искове с правно основание чл. 108 ЗС са изцяло уважени с влязлото в сила в тази си част първоинстанционно решение. Поддържат се оплаквания, че решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

С определение №122/02.04.2020г. на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение за проверка съответствието на даденото разрешение на релевантните процесуалноправни въпроси относно дейността на въззивната инстанция и задължението да извърши самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, както и да обсъди защитните тези на страните, с практиката на ВКС, обективирана в посочените от касатора решения : №202/2018г. по т.д.№1826/2016г., Іт.о.; №144/2018г. по гр.д.№5100/2017г., ІІІг.о.; №27/2015г. по гр.д.№4265/2014г., ІVг.о.

Касаторът сочи неправилно прилагане на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК.

Ответниците по касационната жалба Г.Й.Г. и П.Р.Г. изразяват становище за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след проверка на заявените в касационната жалба основания за отмяна на решението, приема следното:

С въззивното решение е отменено решение № 157/18.02.2019 г., постановено по гр.д. № 2780/2019 г. по описа на Районен съд – Шумен в частта, с която са отхвърлени предявените от Г.Й.Г. и П.Р.Г. против Е.И.Х. искове с правно основание чл. 108 ЗС в осъдителната им част за предаване на владението върху 1/2 идеални части от поземлени имоти, находящи се в землището на [населено място], [община], област Ш., както следва: имот с № ***., имот с № ***, имот с № ***, имот с № ***, и вместо това е постановено решение, с което въззивният съд е осъдил ответника да предаде на ищците владението върху горепосочените имоти.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с нотариален акт за дарение № 199/2018 г. и нотариален акт за покупко-продажба № 200/2018 г. ищците Г.Й.Г. и П.Р.Г. са придобили в съпружеска имуществена общност правото на собственост върху 1/2 ид. части от процесните поземлени имоти. С договор за аренда на земеделска земя № 154, рег. № 2591/21.03.2016 г. съсобственикът Ю.И.Б., притежаващ 1/8 ид. части от имотите, е предоставил на ответника Е.И.Х., в качеството му на арендатор, тяхното възмездно ползване за срок от 30 г, като договорът е вписан в служба по вписванията – [населено място] в деня на неговото сключване. След узнаване за наличието на вписан договор за аренда с предмет притежаваните в съсобственост поземлени имоти, ищците са изпратили до арендатора нотариална покана, връчена му на 28.08.2018 г., с която са го уведомили за настъпилата промяна в собствеността и са му отправили предупреждение да не заявява собствените им 1/2 ид. части от земите за обработка през стопанската 2018 г. – 2019 г. В писмен отговор на отправената нотариална покана, арендаторът е заявил, че правото на собственост на ищците е непротивопоставимо на правата му на арендатор по сключения договор за аренда.

Въззивният съд е приел за безспорни по делото факта на притежаваното от ищците право на собственост върху 1/2 ид. части от процесните имоти и факта на упражняваното от ответника владение върху същите на основание договор за аренда на земеделска земя от 21.03.2016 г., сключен със съсобственик, притежаващ 1/8 ид. части от имотите. За спорно между страните съдът е приел обстоятелството дали договорът за аренда, сключен със съсобственик, притежаващ по-малко от 1/2 ид. част от земите, е противопоставим на ищците - собственици на 1/2 от същите. Позовал се е на разпоредбата на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ в редакцията към момента на сключване на процесния договор за аренда, като е посочил, че същата не е специална по отношение разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗС и не изключва приложението, Ползването и управлението на общата вещ се извършва по решение на мнозинството от съсобствениците. Доколкото сключеният договор за аренда е действие на управление, извършено от съсобственик, притежаващ по-малко от 1/2 ид.части от общата вещ, същият е непротивопоставим на ищците, тъй като по делото не са събрани доказателства за изричното или мълчаливо приемане от тяхна страна на договора. Предвид общото правило на чл. 154 ГПК тежестта за доказване факта на приемане на договора лежи върху ответника, а последният не е ангажирал доказателства, поради което доказателствената тежест е останала неизпълнена по делото. Според въззивния съд ответникът едва след приключване на съдебното дирене е навел твърдения за изпълнение на договора за аренда спрямо праводателите на ищците, поради което същите са преклудирани. За неоснователни са счетени и твърденията на ответника за противопоставимост на сключения договор предвид вписването му в служба по вписванията, като е посочено, че придобиването на идеална част от имот, по отношение на който е налице вписан договор за аренда с друг съсобственик, притежаващ по-малко от 1/2 ид. части от общата вещ, не води до извод за автоматичното му мълчаливо приемане. Налице е изрично противопоставяне на ищците-приобретатели с връчване на ответника на нотариална покана, с която са го уведомили за своите собственически права и са го предупредили да не ги заявява до размера на притежаваните 1/2 идеални части за обработка през следващата стопанска година. При изложените мотиви, въззивният съд е приел, че основанието, на което ответникът владее процесните имоти е непротивопоставимо на ищците.

С оглед рамките на производството по чл.290,ал.2 ГПК и рамките на касационната жалба, във връзка с релевантните за изхода на спора правни въпроси, поставени в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, по които е допуснато и касационното обжалване с определението по чл.288,ал.1 ГПК, настоящият състав намира следното : Въпросите са относими към правомощията на въззивната инстанция като инстанция по същество. Съобразно задължителната практика на ВКС, вкл. ТР №1/2013г., ОСГТК, въззивната инстанция е инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания.Тя е длъжна да обсъди представените и приети пред нея доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл.235,ал.2 ГПК и чл.236,ал.2 ГПК като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл.263,ал.1 ГПК. Въззивният съд трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните, при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Той трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право като бъдат обсъдени доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото /решение на ВКС по гр.д.№761/2010г., ІV г.о., по гр.д.№4744/2010г., І г.о., решение на ВКС по гр.д.№853/2016г., ІІ г.о., решение на ВКС №202/2018г. по т.д.№1826/2016г., Іт.о.; решение на ВКС №144/2018г. по гр.д.№5100/2017г., ІІІг.о.; решение №27/2015г. по гр.д.№4265/2014г., ІVг.о./

По основателността на касационната жалба.

С оглед изложеното по-горе следва да се приеме, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. С отговора на исковата молба по реда на чл.131 ГПК ответникът по иска е посочил, че договорът за аренда е редовно сключен с праводателите на ищците, вписан е по надлежния ред, породил е действие и е изпълняван от страните по него, в т.ч. от праводателите на ищците, в продължение на вече три стопански години. Твърденията, че договорът е изпълняван, са поддържани от ответника в хода на двете инстанции по същество. Като е приел, че ответникът е навел тези твърдения едва след приключване на съдебното дирене, поради което като преклудирани не следва да бъдат обсъждани, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение. Той не ги е обсъдил, както и не е обсъдил представените от самите ищци нотариален акт №199/12018г. и нотариален акт № 200/2018г., съдържащи волеизявления на страните относно договора за аренда на процесните земеделски земи. Видно от тези писмени доказателства, надарените по първия и купувачи по втория /ищците по делото/ са се съгласили, че рентата за стопанската 2017/2018 година, включително и за предходни години, дължима за процесните имоти, ще им бъде изплатена на тях. Изразеното в тези договори съгласие на страните сочи, че праводателите като съсобственици на процесните земеделски земи, са приели съществуването на сключения от друг съсобственик договор за аренда /при липсата на каквито и да било данни за друг аренден договор/ и са се разпоредили с правата си по него като са прехвърлили на правоприемниците си /ищците/ правото да получат дължимите им арендни плащания. Приобретателите /ищци/ са придобили имотите от прехвърлители, които са приели сключения аренден договор и действията им следва да бъдат съобразени по арг. от чл.17 ЗАЗ. Съгласно ТР №1/2018г. по тълк.д.№1/1018г., ОСГТК, в действалата до изменението /ДВ, бр.13/2017г./ редакция на чл.3,ал.4 ЗАЗ е регламентирана възможност за сключване на договор за аренда само от някои от съсобствениците, т.е. и от съсобственик, притежаващ по-малко от половината от дяловете. Законодателната промяна /§6 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, ДВ, бр.13/2017г./ е продиктувана от необходимост да се преустановят разпространени практики чрез сключване на дългосрочни договори за целия земеделски имот от минотарен съсобственик, при засягане интересите на мажоритарен собственик, малко арендатори да ползват земите.С новата редакция на чл.3,ал.3 ЗАЗ се създава кореспондиращо на общата уредба на чл.32, ал.1 ЗС разрешение относно управлението и ползването на съсобствени земеделски земи чрез отдаване под аренда – общата вещ се управлява съгласно решението на собствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. В случая арендният договор е сключен преди цитираното изменение на ЗАЗ. Касаторът не поставя възражение за неговата противопоставимост на останалите съсобственици, а въвежда доводи, че те са приели този договор. В решения на ВКС /№12/2018г.,по гр.д.№1251/2017г., ІІг.о. и др./ се приема, че договор за аренда /сключен до измененията на ЗАЗ с ДВ, бр.13/2017г./ като договор за управление на общата вещ, може да бъде сключен от всеки съсобственик за цялата вещ. Ако обаче съсобственикът, сключил договора, не притежава повече от половината от вещта, този договор не е противопоставим на всеки един от останалите съсобственици - заедно или поотделно, освен ако не са го приели. В разглеждания случай обаче от обсъдените по-горе доказателства, се установява, че праводателите на ищците, които са притежавали 1/2 ид.ч. от съсобствеността в процесните имоти, но не са страна по арендния договор, сключен от друг съсобственик, са приели този договор, вкл.с получаване на съответната рента. За договора и дължимата от арендатора престация по него ищците са знаели към датата на сключване на описаните сделки и са го приели, като са приели на тях да се престира и рентата на съответната стопанска година. При това положение е ирелевантна последващата нотариална покана до арендодателя. Последният държи имотите на правно основание, поради което и претенцията по чл.108 ЗС в осъдителната и част е неоснователна. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено, и вместо него на основание чл.293,ал.2 ГПК да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на производството и направеното искане, на касатора следва да се присъдят направените разноски за всички инстанции, съгласно приложените доказателства, в размер на общо 1630 лева /630 лева за касационната инстанция, 600 лева за първата инстанция и 400 лева за въззивната инстанция/.

По изложените съображения и на основание чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 107/09.05.2019 г., постановено по гр.д. № 108/2019 г. по описа на Окръжен съд – Шумен, в частта, с която е отменено решение № 157/18.02.2019 г., постановено по гр.д. № 2780/2018 г. по описа на Районен съд – Шумен, в частта, с която са отхвърлени предявените от Г.Й.Г. и П.Р.Г. – и двамата от [населено място], против Е.И.Х.,с.Т., обл. Т., искове с правно основание чл.108 ЗС в осъдителната им част за предаване на владението върху 1/2 идеални части от поземлените имоти, находящи се в землището на [населено място], [община], област Ш., както следва: имот с № ***, имот с № ***, имот с № *** и имот с № ***, като вместо това е постановено решение, с което ответникът е осъден да предаде владението върху посочените имоти и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Й.Г. и П.Р.Г. – двамата от [населено място], против Е.И.Х., [населено място], обл.Т., искове с правно основание чл. 108 ЗС в осъдителната им част за предаване на владението върху 1/2 идеални части от поземлените имоти, находящи се в землището на [населено място], [община], област Ш., както следва: имот с № ***, имот с № ***, имот с № *** и имот с № ***.

ОСЪЖДА Г.Й.Г. и П.Р.Г. – двамата от [населено място], да заплатят на Е.И.Х., [населено място], обл.Т., направените за всички инстанции разноски в размер на общо 1630 лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :