РЕШЕНИЕ

№ 226

София, 09. декември 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на единадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. Д

ЧЛЕНОВЕ: Б. Б

Д. Д

при участието на секретаря Р.И като разгледа докладваното от съдията Б.Б гр.д. № 1355 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационното обжалване на решение № 234/30.08.2019 на Кюстендилски окръжен съд по гр.д.№ 470/2017 в частта, в която е отхвърлен предявеният иск по чл. 198 ал. 3 ЗМВР/2006 г. (отм.) за сумата 7.346,42 лева - разликата над уважения размер от 138,31 лева до пълния предявен размер на вземането от 7.484,83 лева и за периода от месец 10.2007 г. до 16.03.2010 г. и в частта за разноските. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправните въпроси за значението на обстоятелството, при търсене на отговорност по чл.198 ал.1 ЗМВР 2006 г. (отм.), че договорът с курсант в Академия на МВР е сключен след започване на обучението и дължи ли се в този случай възстановяване на разходите за издръжка и обучение, извършени в периода преди сключване на договора.

По повдигнатите прпавни въпроси Върховният касационен съд намира, че следва да бъде съобразена установената съдебна практика по приложението на чл. 146 ЗМВР/1997 г. (отм.), който в ал. 1 предвиждаше задължение за завършилите редовно обучение в академията да служат в министерството за срок не по-малък от 10 години въз основа на подписан договор при приемането им, а при наличието на предпоставките на ал. 2 на Академията да бъдат връщани разходите за обучение. Според тази практика ЗМВР/2006 г. (отм.) също предвижда задължението за служене в МВР да се поема с договор, по който страна е министърът на вътрешните работи, а при наличието на предпоставките на чл. 198 ал. 1 разходите за обучение да се възстановяват на МВР. Макар и установени в двата закона, както задължението за служене в МВР, така и задължението за връщане на разходите за обучение произтичат от сключения договор (решение № 149/ 08.05.2014 г. по гр.д.№ 3939/ 2013 г., ІV г.о., ВКС). Договорите като източник на задължения имат своята уредба в ЗЗД, която изхожда от принципа на автономията на волята и дава възможност на страните по тях, ако се съобразят с повелителните норми на закона и добрите нрави, свободно да определят съдържанието им (чл.9). Затова не съществува пречка страните по договора да уредят с него последиците от вече сложили се между тях отношения. В чл. 195 ЗМВР/2006 г. (отм.) е уредено задължение за курсантите, завършили обучение в Академия на МВР, да работят в системата в продължение на 10 години, ако са се съгласили за това в договор, сключен между тях и министъра на вътрешните работи (или оправомощено от него лице). Друга уредба на този договор ЗМВР/2006 г. (отм.) не съдържа, а за него са приложими общите правила. Ето защо обстоятелството, че договорът с курсант в Академия на МВР е сключен след започване на обучението, няма значение за реализиране на отговорността по чл. 198 ал. 3 ЗМВР/2006 г. (отм.) за възстановяване на разходите за издръжка и обучение, извършени в периода преди сключване на договора, ако в него е постигнато съгласие за поемане на това задължение.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК я намира основателна поради следните съображения:

В обжалваното въззивно решение въпросът е разрешен по противоположен начин, защото въззивният съд е приел, че отговорността се ограничава само за периода, през който е действал договорът между страните. Изводът е направен в нарушение на материалния закон, поради което по отношение на обжалваното решение е налице касационното основание по чл. 281 т. 3 пр. 1 ГПК. В обжалваната част то подлежи на отмяна. Доколкото не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разгледан по същество от касационната инстанция.

По делото е установено, че от месец октомври 2007 г. ответницата била зачислена като курсант, редовно обучение в Академия на МВР за придобиване на висше образование, образователно-квалификационна степен „бакалавър” по специалност „Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред”. Към този момент тя не е имала сключен договор по чл. 195 ЗМВР/2006 г. (отм.), такъв е сключен на 17.03.2010 г. с рег. № І-11931/13.04.2010. С договора Академия на МВР се задължила да обучава ответницата като курсант, а ответницата е поела задължение да служи в МВР не по-малко от 10 години, а в случай на прекратяване на правоотношението по нейно желание преди изтичане на този срок - да възстанови направените разходи за издръжка и обучение пропорционално на времето на неизпълнение, съгласно чл. 198 ал. 3 ЗМВР/2006 г. (отм.). На 27.10.2011 г. ответницата е назначена на длъжност разузнавач VІ степен в група „Противодействие на тежките престъпления” в сектор „Криминална полиция” към РУ „Полиция” – Дупница при ОДМВР, Кюстендил, а реално заела длъжността от 01.11.2011 г. На 09.02.2016 г. тя е поискала служебното й правоотношение да бъде прекратено на основание чл. 226 ал. 1 т. 4 ЗМВР - по собствено желание, считано от 08.03.2016 г., като със заповед от 17.03.2016 г. искането й било удовлетворено. Ответницата била обучавана в Академия на МВР за периода от м. 10.2007 г. до м.10.2011 г. и е работила в системата на МВР 4 години 4 месеца и 16 дни, съответно не е изслужила 5 години 7 месеца и 14 дни от 10-те години, за които е поела задължение. Изразходваните средства за обучението на ответницата за целия период от време са 20.696,79 лева от които за издръжка/стипендии – 12.993 лева и разходи за обучение 7.703,76 лева. Разходите подлежащи на възстановяване, изчислени пропорционално на времето на неизпълнение възлизат на 11.633,53 лева. При прекратяване на служебното правоотношение на ответницата било начислено обезщетение в размер 4.148,80 лева, която сума ищецът удържал срещу вземането си по договора за възстановяване на разходите за издръжка и обучение, като остатъкът за възстановяване е 7.484,73 лева. Тази сума се дължи на основание договора от 17.03.2010 г., защото с него ответницата не е поела задължение да възстанови само разходите, направени след сключването му, но всички разходи за цялото й обучение. Не съществува забрана в един договор страните да се съгласят да уредят вече сложили се между тях отношения във връзка с извършени до момента на сключването му действия.

Неоснователно ответницата поддържа, че договорът между нея и ищеца урежда правата и отношенията между страните от датата на подписването му само за бъдеще време. Вярно е, че в текста на договора няма изрична клауза, че урежда отношения между страните за изминалия период на обучение, но това следва недвусмислено от поетите задължения за възстановяване на всички разходи за обучението – изцяло или пропорционално на изслуженото време, в зависимост от основанието за възстановяване. Когато е поето задължение за възстановяване на всички разходи по обучението е излишно да се упоменава, че става въпрос и за тези до момента на сключване на договора.

Неоснователно е и направеното възражение за изтекла погасителна давност. Давността не може да започне да тече преди вземането да е възникнало, а то възниква в момента, в който служебното правоотношение между ответницата и МВР е прекратено. Исковата молба е подадена в същата година, тя прекъсва давността, поради което за това вземане не може да е изтекла. Затова предявеният иск е основателен и следва да се уважи с възлагане в тежест на ответницата на всички разноски, включително юрисконсултско възнаграждение за три инстанции.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 234/30.08.2019 на Кюстендилски окръжен съд по гр.д.№ 470/2017 в частта, в която е отхвърлен предявеният иск по чл. 198 ал. 3 ЗМВР/2006 г. (отм.) за сумата 7.346,42 лева - разликата над уважения размер от 138,31 лева до пълния предявен размер на вземането от 7.484,83 лева и за периода от месец 10.2007 г. до 16.03.2010 г. и в частта за разноските.

ОСЪЖДА Р.Р.К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [жк], да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата 7.346,42 лева на основание чл. чл. 198 ал. 3 ЗМВР/2006 г. (отм.) със законната лихва върху тази сума от 03.11.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1.425 лева (хиляда четиристотин двадесет и пет лева) разноски по делото, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Ключови думи