4 РЕШЕНИЕ

№ 180

гр. София, 09.12.2020 година

В.К.С - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: С. Ч

Членове: А. Ц

Ф. В

изслуша докладваното от съдията А. Ц гр. д. № 527/2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба на Н.Г.Д. срещу решение № 6551/18.09.2019г., постановено по в.гр.д. 11064/18г. на СГС ІV- Д състав, в частта, с която Н.Г.Д. е осъден да плати на Л.З.Б. на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 4410евро (предявена частично от 6510 евро) пропуснати ползи за ищеца от наемна цена за 21 месеца, в периода от 01.10.15г.- 30.06.17г., от предсрочно прекратяване на договор за наем от 31.03.15г., вследствие повреда на ел.инсталацията в ап.№1, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Въззивният съд е разрешил правен спор между ищеца Л. Б. и ответника Н. Д., възникнал от твърденията на ищеца, че през есента на 2014г. при некачествен монтаж на радиатори, извършен от ответника в апартамента му, който се намира над апартамента на ищеца, се е появил теч, от който са произлезли вреди, изразяващи се в извършване на разходи за отстраняване на следите от теча. Освен това отново поради некачествен ремонт на баня в имота на ответника през септември 2015г. се е появил теч в имота на ищеца, като този път била изгоряла и ел.инсталацията на долния апартамент, както били извършени разходи за отстраняване на вредите, но този път ищецът претърпял вреди и във вида на пропуснати ползи, тъй като за период от 3 години не могъл да получава наем от имота си по сключен срочен договор за наем с трето лице, който е бил прекратен поради наводнението в имота. Според въззивния съд не се установява противоправно поведение на ответника при теча през 2014г., но се установява такова при теча през есента на 2015г., поради което ответникът дължи обезщетение за направените разходи по отстраняване на щети, включително възстановяване на ел. инсталация в размер на съответно 597,36лв. и 460лв., както и сумата от 4410 евро, частично претендирани пропуснати ползи за периода от 01.10.2015г. до 30.06.2017г. от невъзможността ищеца да получава наем за имота си.

В касационната жалба са въведени доводи, че съдът не бил обосновал установяването на фактите от състава на чл. 45 ЗЗД и в изложението се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса дали съдът е длъжен да обоснове наличието на противоправност, причинна връзка, вина и вреда, поради наличието на задължителна практика на ВКС в този смисъл.

Касационното обжалване на въззивното решение, в частта, в която са присъдени 4410евро пропуснати ползи, е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса дали съдът е длъжен да обоснове наличието на противоправност, причинна връзка, вина и вреда.

Трайна е практиката на ВКС по чл. 236, ал.2 ГПК, че съдът е длъжен да обоснове кои факти от хипотезата на правната норма са установени и въз основа на какви доказателства (в този смисъл т.р. 1/13 ОСГТК, решение №3/16г. на ІІІ ГО, решение №218/19г. на ІІІ ГО и др.).

В случая въззивният съд не е обосновал защо счита, че пропуснатата полза е реална, а не хипотетична вреда (т.р. №3/12г. на ОСГТК), както и причинната връзка, при която причината е необходимо условие, а последицата обичайна и закономерна последица (р.№9/18г. на ІІІ ГО) и конкретно, че течът през есента на 2015г. е необходимо условие за невъзможността да се ползва наем за период от 3 години и това е обичайната последица. Съдът не е разграничил съставите на чл. 21, ал.2 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД, съответно формата на вината в двата случая. От друга страна въззивният съд правилно е приел, че ответникът противоправно е причинил теч през есента на 2015г., но неправилно е приел, че ответникът дължи 4410евро пропуснати ползи на ищеца от наемна цена за 21 месеца, в периода от 01.10.15г.- 30.06.17г., от предсрочно прекратяване на договор за наем от 31.03.15г., вследствие повреда на ел.инсталацията в ап.№1.

Съгласно решение № 35/14г. на ВКС І ТО, към което настоящият състав се присъединява, когато наемодателят (ищецът) не е могъл да упражни придобити права от сключен договор за наем, поради противоправно действие на трето лице (ответникът), третото лице отговаря по чл. 21, ал.2 ЗЗД само при умисъл. В случая ответникът не е знаел, че ищецът е имал сключен договор за наем, тъй като още с отговора на исковата молба, процесният договор за наем е оспорен като симулативен и са ангажирани свидетелски показания за установяване, че имотът не е ползван. Поради липсата на умишлено поведение от страна на ответника, защото този факт не е доказан от ищеца при условията на пълно и главно доказване, искът за пропуснатата наемна цена, по сключен договор за наем за периода от 01.10.2015г. до 30.06.2017г., е неоснователен, а решението на въззивния съд в тази част е неправилно.

Съгласно решение 9/18г. на ІІІ ГО (което настоящият състав споделя) причинната връзка е обективен факт, при който причинна е необходимо условие, а последицата обичайно и закономерно настъпва при подобни случаи. При противоправно наводнение в чужд имот, невъзможността за ползване на имота ще е за времето, необходимо за извършване на ремонт, а за останалото време причинната връзка ще бъде прекъсната от бездействието на собственика на увредената вещ. В настоящия случай не може да се приеме, че заради теч в рамките на един ден, наводненият имот не е могъл да се ползва за период от три години.

Съгласно т.р. №3/12г. на ОСГТК пропуснатата полза е реална, а не хипотетична вреда, а настъпването и трябва да бъде сигурно и закономерно. В случая невъзможността имотът да се отдава под наем и да се получава наемна цена е хипотетична, а не реална вреда, защото договорът за наем на имота е бил прекратен и няма данни да са водени преговори за сключване на друг или други договори за наем на имота.

Тъй като не са налице предпоставките на чл. 21, ал.2 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД, то решението на въззивния съд, в частта относно иска за обезщетение на пропуснати ползи, следва да се отмени като неправилно, а предявеният иск се отхвърли като неоснователен.

При този изход на спора в полза на Н. Д. следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 1206,40лв., съгласно представения списък за направени разноски, като едновременно съдът преценява за неоснователно възражението за прекомерност на Л. Б., доколкото платеният адвокатски хонорар в размер на 1000лв. е съобразен с Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното, състав на ВКС ІІІ ГО

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 6551/18.09.2019г., постановено по в.гр.д. 11064/18г. на СГС ІV- Д състав, в частта, с която Н.Г.Д. е осъден да плати на Л.З.Б. на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 4410евро (предявена частично от 6510 евро) пропуснати ползи за ищеца от наемна цена за 21 месеца, в периода от 01.10.15г.- 30.06.17г., от предсрочно прекратяване на договор за наем от 31.03.15г., вследствие повреда на ел.инсталацията в ап.№1, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и в частта, в която Н. Д. е осъден да плати на Л. Б. разноски над 42,32лв. (държавна такса за СРС), над 21,16лв. (д.т. за въззивната инстанция) и над 59,30лв. адвокатско възнаграждение на адв. В. В. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск на Л.З.Б. срещу Н.Г.Д. на основание чл. 45 ЗЗД за плащане на сумата от 4410евро (предявена частично от 6510 евро) пропуснати ползи за ищеца от наемна цена за 21 месеца, в периода от 01.10.15г.- 30.06.17г., от предсрочно прекратяване на договор за наем от 31.03.15г., вследствие повреда на ел.инсталацията в ап.№1, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Л.З.Б. да плати на Н.Г.Д. разноски за настоящата инстанция в размер на 1206, 40лв..

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: