Р Е Ш Е Н И Е№ 105гр. София, 10.12.2020 годинаВ И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. М

ЧЛЕНОВЕ: В. М

Е. Д

при участието на секретаря С. Т

като изслуша докладваното от съдия В. М гр. д.№ 4542 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационно обжалване на решение № 244 от 28.06.2019г. по гр.д. № 264/2019г. на Пазарджишки окръжен съд с цел проверка неговата допустимост в частта по предявения от Н.Г.Н. срещу Б.А.Х. и П.Н.М. иск по чл. 108 ЗС относно 35 кв.м., съставляващи 1/2 ид.ч. от дворно място с площ 70 кв.м., представляващо част от ПИ № * в кв. 1631 по плана на В., който по отменения план от 1983г. е бил част от ПИ № * с отреждане за улица-тупик.

Решението на първоинстанционния съд, а именно решение №20 от 25.01.2019г. по гр.д. № 899/2016г. на Велинградски районен съд, е влязло в сила като необжалвано в частта за отхвърляне на предявения иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР, предявен от Н.Г.Н. против Б.А.Х. и П.Н.М. за установяване, че е допусната грешка в кадастралния план, одобрен през 2014г., като неправилно площта на улицата-тупик с площ 70 кв.м. е присъединена чрез поставен знак “Z“ към УПИ **,*, с нов номер ** в кв. 1631 по регулационния план на града, собственост на ответниците, тъй като 1/2 ид.ч. от тази улица-тупик е собственост на ищеца.

Жалбоподателят Н.Г.Н. поддържа оплаквания за необоснованост на съдебния акт и нарушение на съдопроизводствените правила. Намира за неправилни изводите, че не е доказано правото му на собственост върху улицата тупик към момента на заснемане на кадастралната основа.

Ответникът Б.А.Х. моли да бъде обезсилено решението по иска по чл.108 ЗС поради влязлото в сила решение за отхвърляне на иска по чл. 54, ал.2 ЗКИР. Претендира разноски.

Ответникът П.Н.М. не изразява становище.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа жалбата в допуснатата до обжалвана част установи следното:

С една искова молба са съединени искове по чл.108 ЗС и чл.54, ал.2 ЗКИР между едни и същи страни. Ищец и по двата иска е Н.Г.Н., ответници са Б.А.Х. и П.Н.М.. Искът по чл. 108 ЗС е с предмет 1/2 ид.ч. от дворно място с площ 70 кв.м., представляващо понастоящем част от поземлен имот № * в кв. 1631 по плана на В., а по отменения план от 1983г. е било част от поземлен имот № *, която е отредена за улица-тупик. Предмет на иска по чл.54, ал.2 ЗКИР е установяване на грешка в кадастралния план от 2014г. изразяваща се в това, че улицата-тупик с площ 70 кв.м. неправилно е присъединена чрез поставен знак “Z“ към имота на ответниците УПИ **,*, с нов номер ** в кв. 1631 по регулационния план на града, тъй като 1/2 ид.ч. от тази улица-тупик е собственост на ищеца.

Установено е, че с нотариален акт от 1997г., издаден въз основа на обстоятелствена проверка, ищецът Н. Н. и съпругата му Ж. Н. са признати за собственици на парцел ** в кв.163а по тогава действащия регулационен план с площ 230 кв.м. Този имот те са продали през 2015г. на дъщерите си М. и И.Ни, като имотът по сега действащия регулационен план съставлява УПИ ** в кв. 1631 с площ 230 кв.м.

Ответниците Б. Х. и П. М. са собственици съгласно констативен нотариален акт от 2016г. съответно на 1/2ид.ч. и на 1/3 ид.ч. от УПИ ** от кв.1631 с площ от 270 кв.м., който имот по предходния регулационен план съответства на УПИ ** в кв. 163а. Имотите /притежавания от ищеца преди продажбата и този на ответниците/ са съседни. В рамките на имота на ответниците е заснета бивша улица-тупик, създадена по регулационния план от 1983г., която е с площ 70 кв.м.; според действащия кадастрален план от 2014г. тя е показана с поставяне на знак за общност като част от пл. № *, а според регулационния план от същата година не е улица-тупик, а е част от УПИ **. Именно 1/2 ид.ч. от площта на бившата улица-тупик е предмет на иска по чл.108 ЗС, а приобщаването на тази площ към ПИ № *, извършено с последния кадастрален план от 2014г., е предмет на иска по чл. 54, ал.2 ЗКИР. Тезата на ищеца е, че притежава тази 1/2 част по наследство от баща си и че извършеното разпореждане в полза на дъщерите му обхваща само урегулирания поземлен имот, но не и частта от поземления имот, която е била отредена за улица-тупик. Посочено е също в исковата молба, че улицата тупик е публична общинска собственост за осигуряване достъп до ограничен брой урегулирани поземлени имоти и няма данни от общината за промяна на публичната собственост.

Приетата техническа експертиза потвърждава, че улицата-тупик с площ 70 кв.м. е предвидена за първи път с регулационния план от 1983г. и с частичното изменение от 1984г., а според действащия регулационен план от 2014г. тази улица не съществува - заснета е в кадастъра като част от имот пл. № * и отредения за него УПИ **, който съответства на бившия УПИ **. Вещото лице сочи, че по плана от 1983г. процесният имот е част от имот пл.№*, записан в разписната книга на Ж. и Н. Н. - за парцел ** от 230 кв.м. и на В. и А. Х. /праводатели на ответниците/ - за парцел **, но документите за собственост и на едните, и на другите не включват площта от имот пл.№ *, попадаща в улицата-тупик, която е извън границите на парцелите.

Първоинстанционният съд е уважил иска по чл. 108 ЗС като е приел, че ищецът е собственик на 1/2 ид.ч. от площта на бившата улица-тупик, цялата от 70 кв.м., представляваща понастоящем част от ПИ № *. Посочил е, че предвиденото по регулационния план от 1983г. отнемане на част от имот пл. № * за създаване на улица-тупик няма данни да е реализирано и регулацията не е приложена чрез плащане на обезщетение на правоимащите. Въззивният съд, обратно, е намерил собствеността на ищеца върху претендираната 1/2 ид.ч. за недоказана. Основал се е първо на твърденията на ищеца в исковата молба, че процесната улица-тупик е публична общинска собственост и липсата на твърдения да не е изпълнена процедурата по отчуждаване и обезщетяване. Съдът е приел за установено от техническата експертиза, че улицата-тупик е създадена и реализирана с плана от 1983г., съответно изменението му през 1984г., като мероприятието е реализирано чрез построяване на огради покрай тупика; касае се до мероприятие на улично-регулационния план. Тази улица е нанасяна като такава до плана от 2014г., но понастоящем няма данни да е публична общинска собственост, а е приобщена към ПИ № *. Въз основа на тези констатации е отхвърлен иска за собственост на 1/2 ид.ч. от бившата улица-тупик.

Искът по чл.54, ал.2 ЗКИР за допусната грешка в кадастралния план от 2014г., изразяваща се в неправилно приобщаване на площта на улицата-тупик към ПИ № *, е отхвърлен от първоинстанционния съд по съображения, че ищецът не притежава документ за собственост на спорната площ; ответниците също не притежават такъв, но тази улица е осигурявала достъп до техния имот, ползвана е само от тях, поради което извършеното приобщаване към техния имот при изготвяне на кадастралния план не съставлява грешка. Първоинстанционното решение не е обжалвано от ищеца Н. Н. в тази част и е обявено от въззивния съд за влязло в сила,

Касационното обжалване е допуснато за проверка допустимостта на съдебното решение, респ. допустимостта на предявения иск по чл. 108 ЗС, след отхвърлянето на иска по чл. 54, ал.2 ЗКИР.

В Тълкувателно решение № 8/2014г. на ОСГК, т.5 е изяснено съотношението между иска по чл.54, ал.2 ЗКИР за установяване грешка или непълнота при заснемане на имот и иска по чл.108 ЗС за ревандикация на имот, неправилно заснет като част от друг имот. Прието е, че двата иска в установителната си част са идентични и затова искът за собственост “поглъща“ иска по чл.54, ал.2 ЗКИР. Целта на втория иск е да отстрани непълноти или грешки на данните в кадастралната карта или кадастралния регистър, свързани със спор за материално право - най-често това е спор за реална част от недвижим имот, която е заснета към съседен имот или за цял имот, който не е заснет като самостоятелен, а е включен в съседен имот. Целта на предявения иск за ревандикация е да върне владението върху частта от собствения имот, която се владее от ответника без основание. За да се установи дали е допусната непълнота или грешка в кадастралната карта, както и за да се установи дали ответникът владее без основание съответната реална част, е нужно да бъде установен пространствения обхват на правото на собственост. Ето тук е налице припокриване на предмета на двата иска. Затова е възприето в тълкувателния акт, че производството по иска по чл. 54, ал.2 ЗКИР подлежи на прекратяване или на съединяване за общо разглеждане в едно производство с иска за собственост, както и че в производството по иск за собственост с предмет реална част от урегулиран поземлен имот, която поради непълнота или грешка в плана е заснета като част от съседен имот, съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта и съответно отразява това в диспозитива на решението си.

Когато съединяване на двата иска е извършено и бъде постановено влязло в сила решение за отхвърляне на иска по чл.54, ал.2 ЗКИР, то останалият за разглеждане иск по чл. 108 ЗС ще бъде недопустим. След като със сила на пресъдено нещо е установено, че не е допусната грешка или непълнота при отразяване на имотите в кадастралната карта, това означава, че пространствените предели на правото на собственост на имота на ищеца са правилно отразени и следователно правото му на собственост върху претендираната част от имота на ответника е отречено.

Именно такава е ситуацията в настоящия случай - двата иска са предявени в едно производство, но по иска по чл.54, ал.2 ЗКИР е постановено влязло в сила решение за отхвърлянето му - прието е, че не е допусната грешка в кадастралната карта при отразяването на т.нар. улица-тупик към имота на ответниците. По този начин е отречено правото на собственост на ищеца върху тази реална част. Затова искът му за собственост на същата реална част е недопустим и производството по него подлежи на прекратяване.

Горното налага да бъде обезсилено въззивното решение в допуснатата до обжалване част и да бъде постановено прекратяване на производството по иска на Н. Н. по чл. 108 ЗС.

В полза на ответника Б. Х. следва да се присъдят направените от него разноски за касационното производство в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 244 от 28.06.2019г. по гр.д. № 264/2019г. на Пазарджишки окръжен съд в частта по предявения от Н.Г.Н. срещу Б.А.Х. и П.Н.М. иск по чл. 108 ЗС относно 35 кв.м., съставляващи 1/2 ид.ч. от дворно място с площ 70 кв.м., представляващо част от поземлен имот № * в кв. 1631 по плана на В., който по отменения регулационен план от 1983г. е бил част от поземлен имот № * с отреждане за улица-тупик, при граници: [улица], УПИ ** и УПИ **.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото по този иск като недопустимо.

В останалата част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА Н.Г.Н. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на Б.А.Х. ЕГН [ЕГН], със същия адрес, сумата 800 /осемстотин/ лева разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: