Р Е Ш Е Н И Е

№ 97

София, 11.12.2020 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, състав на второ отделение на гражданска колегия, в ОТКРИТО съдебно заседание на девети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретар Т. И

изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА

гр.дело № 2833/2020 година, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството по чл. 303 ал.1 т.5 и т.6 ГПК.

П.Д.И. от [населено място] е поискал да се отмени по реда на основание на чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК Решение Nо 645 от 24.10.2018 година по гр.д. Nо 392/2018 РС- Монтана по уважения иск по чл. 108 ЗС, поддържайки довод, че по време на разглеждане на делото, чиято отмяна се иска, е бил непълнолетен и макар и конституиран като страна, в нарушение на чл. 28, ал. 2 ГПК е бил лишен от лично участие както и е бил представляван от своя баща, въпреки противоречивите интереси с оглед на водено от бабата и дядото срещу баща му предходно дело за прогласяване нищожността на сделка, от която са обусловени правата му на собственик на процесния апартамент. Поддържа се, че подписаното пълномощно за адв. Н. В. носи подписа на бащата, без подпис на непълнолетното лице и без дори да е отразено, че именно това лице е представляваното по делото.

В молбата за отмяна се поддържа, че молителят е разбрал за решението, чиято отмяна се иска след навършване на пълнолетие през 2019 година и предприетите действия по оформяне на документите за собственост през м.януари 2020 година, когато е разбрал за делото и е поискал от съда препис от съдебните книжа.

С отговора на Д.К.А. и П.И.А., ответници по молбата за отмяна (баба и дядо на молителя), се релевира възражение за недопустимост на отменителното производство поради неспазване на срока по чл. 305, ал. 1 т. 5 ГПК. Сочи се, че молителят П.Д.И. е навършил пълнолетие на 23.10.2018 година, а съдебният акт, чиято отмяна се иска на основание чл. 303, ал. 1 т. 5 ГПК е постановен на 24.10.2018 година. На молителят е било известно посоченото решение, доколкото същият е подал „Жалба до РП – Монтана“ по повод на същото решение, по която жалба е образувана пр.преписка УРИ № 6477/ 08.05.2019 година. Считано от тази дата, като дата на узнаване на съдебното решение, срокът за подаване молбата за отмяна е изтекъл преди 08.05.2019 година, а не както се сочи от молителя – 13.01.2020 година. До датата за подаване на молбата за отмяна в срок са изминали повече от 8 месеца. Оспорват се и пълномощията на адв. Л.Я..

В съд. заседание молбата за отмяна се поддържа с довод, че същата е заявена в срока по чл. 305, ал. 1 ГПК и основателна по изложените и поддържани в същата основания.

Настоящият състав на ВКС, като съобрази, изложените противоречиви по молбата за отмяна становища на страните относно допустимостта на производството (спазване на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1 т. 5 ГПК), намира :

С разпоредбата на чл. 305, ал. 1 т. 5 ГПК е установен процесуално-преклузивен срок, в който срок ако правото на отмяна на влязло в сила решение не бъде упражнено от заинтересованата страна, същото се преклудира. Доколкото въз основа на молба, с която правото е упражнено след преклузвиния срок, е образувано производство за отмяна по реда и на основание чл. 303, ал. 1 т. 5 и т. 6 ГПК, то същото подлежи на прекратяване, а молбата – като подадена извън срока по чл. 305, ал. 1 т. 5 ГПК, следва да бъде върната на молителя.

В настоящия случай молбата за отмяна е подадена на 13.04.2020 година т.е. за да е надлежно упражнено правото да се иска отмяна на влязлото в сила Решение № 645/24.10.2018 година по гр.д.№ 392/18 год. на РС Монтана, молителят следва да е узнал за съдебното решение най-късно към 13.01.2020 година, така както се твърди в молбата за отмяна .От приетата по делото прокурорска преписка на РП Монтана не се установяват данни, които да сочат, че молителят П.Д.И. е узнал за гр.дело № 392/2018 година в предходен момент, поради което релевираното от ответниците по молбата за отмяна възражение за недопустимост, следва да се приеме за неоснователно.

Искането за отмяна на влязлото в сила решение се поддържа на основание чл. 303, ал. 1 т. 5 ГПК.

Основанието по чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК визира три фактически състава, свързани с неучастието на страната лично или чрез повереник по делото поради грубо нарушение от страна на решаващия съд на съдопроизводствените правила, а именно когато 1./ страната е била лишена от възможността да участва по делото, 2. /или не е била надлежно представлявана или 3./ когато не е могла да се яви лично или чрез повереника си поради особено непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

Правото на ефективна процесуална защита е гарантирано от разпоредбите на гражданско-процесуалния кодекс с правилата на процедура по призоваването на лицето за съдебно заседание, надлежно връчване на съдебните книжа, личното или чрез пълномощник участие в съдебно заседание и в хода на съдебното производството по повод осъществяване правото на защита на спорни субективни материални права.

С разясненията по ТР № 7/2014 год. на ОСГТК на ВКС, прието на 31.07.2017 год. се прие, че „ с отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК да се гарантира правото на защита на страните в гражданския процес, като се предотврати обвързаността им от правните последици на влязъл в сила съдебен акт, постановен в съдебно производство, в което те не са могли да участвуват по независещи от тях причини“.

За да бъдат квалифицирани от ВКС като основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, страната трябва да изложи твърдения за релевантни за правото й на отмяна факти и да ги докаже. Регламентът на посочените хипотези в чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК предполага молителят да установи факта на извършеното процесуално нарушение от съда или на онези настъпили непредвидими обстоятелства, които са попречили за личното му участие и/или на повереника му в процеса. Диспозитивното начало в процеса /чл. 6 ГПК/ задължава страната, не само да посочи фактите, на които основава процесуалното си право на отмяна, но и да ги докаже /чл. 154 ГПК/.

В конкретния случай, по делото са налице данни, че по гр.д. № 329/2018 год. на РС - Монтана, образувано на 07.02.2018 година, П.Д.И., все още непълнолетен, е конституиран като ответник по заявения иск на Д.К.А. и П.И.А. (негови баба и дядо) иск за собственост, с правно основание чл. 108 ЗС на жилище-апартамент в [населено място] с идентификатор *****. Обстоятелството, че лицето – страна в процеса е непълнолетно не е отразено в титулната част на исковата молба въпреки точно посочения ЕГН на лицето, нито е посочено кое е лицето, което упражнява родителките права, даващи право на съгласие за участието в процеса и извършване на съответните съдопроизводствени действия по защита.

С разпореждане от 08.02.2018 година на районния съдия е указано да се посочи родителя, който ще дава съгласие за извършване на процесуалните действия по защита.

С молба от 14.02.2018 година на адв. Д.С., пълномощник на ищците, е посочено, че законен представител на ответника е неговия баща Д.П.И.. Първата призовка за призоваване за ответника заедно със надлежните съдебни книжа – искова молба, с указания за подаване на отговор и становище относно допустимостта и основателността на иска, е насочена на адрес на бащата - Д. И. и е приета от адв. Н. В. като пълномощник именно на бащата.

Единственото изпратеното съобщение до личния адрес на ответника е от дата 29.03.2018 год. и е получено от адв. Н. В., чиито пълномощия се базират на Пълномощно (л. 48) и Декларация (л.49) от името на Д. И..

Производството по делото е протекло в едно единствено открито съдебно заседание на 11.10.2018 год., в отсъствие на ответника и неговия процесуален представите. Ход на делото е даден, като е взета предвид молба от адв. Н. В., с която се заявява, че няма възражения да се даде ход на делото и че от името на доверителя си, признава иска.

Решението на районния съд е постановено на 24.10.2018 година, ден след като ответникът е навършил пълнолетие. Съобщение за постановеното и изготвено съдебно решение е връчено само на адв. Н. В. като негов пълномощник.

При така установените факти, настоящият състав намира, молбата за отмяна за основателна.

Няма съмнение, че молителят П.Д.И. като страна по делото, непълнолетно лице към момента на образуване и разглеждане на правния спор не е могла да осъществи ефективна процесуална защита поради нарушение на процесуални правила относно процесуалното представителство по висящия исков процес. Към момента на завеждане на иска П.Д.И. не е навършил пълнолетие. Съгласно разпоредбите на чл. 28, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 4 ЗЛС непълнолетните лица извършват процесуалните действия лично, но със съгласието на родителите си.“ Няма спор, че Д.П.И. е баща на П.Д.И., но (при липса на спор относно обстоятелството, твърдяно в молбата за отмяна) към момента на подписване на пълномощното на адв. Н. В. бащата и майката на молителя са били във фактическа раздяла, а той – молителят, заедно с майка си е живеел в Гърция, поради което законното представителство на непълнолетното дете е било общо – т.е. упълномощаването на адвокат за процесуално представителство по висящ гражданско - правен спор, е следвало да бъде извършено не само лично от упълномощеното лице, но и от двамата му законни представители – неговите родители – арг. чл. 33 ГПК. Доколкото правилата за процесуално представителство са били нарушени, то следва, че молбата за отмяна с правно основание чл. 303, ал. 1 т. 5 ГПК, е основателна и следва да бъде уважена.

Производство за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК е регламентирано от действащия Гражданско-процесуален кодекс като процесуално средство за защита срещу влезли в сила порочни съдебни решение. Касае се до самостоятелно извънинстанционно производство, което има за цел, при установяване на определени несъответствия между решението на съда и действителността, да въздейства върху стабилитета на влезлия в сила съдебен акт в установени от законодателя времеви рамки. След като данните по делото сочат на такива нарушения, то и исканата отмяна следва да бъде допусната. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на РС-Монтана, от етапа на разпоредително заседание по проверка редовност на исковата молба и допустимост на иска

На основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78, ал.1 ГПК молителят има право на възстановяване на направените разноски за защита в отменителното производство, съобразно представените писмени доказателства и приложения списък на разноските, общо за сумата 578.74 лв. ( петстотин седемдесет и осем и о.74 лв.)

По изложените съображения Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия

Р Е Ш И :ОТМЕНЯВА по реда и на основание чл. 303, ал.1 т.5 ГПК по молба на П.Д.И. ЕГН [ЕГН] влязлото в сила Решение Nо 645 от 24.10.2018 година по гр. д. Nо 392/2018 РС- Монтана по уважения иск по чл. 108 ЗС и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане, на РС – Монтана, друг състав от етапа на проверка редовност на исковата молба и допустимост на иска.

ОСЪЖДА Д.К.А. ЕГН [ЕГН] и П.И.А. ЕГН [ЕГН], и двамата от [населено място] да заплатят на П.Д.И. ЕГН [ЕГН] сумата 578.74 лв. ( петстотин седемдесет и осем и о.74 лв.), разноски за отменителното производство.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :