№ 158

[населено място], 11.12.2020 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

В.К.С, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо търговско отделение, в открито съдебно заседание на седми декември, през две хиляди и двадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

при секретаря А. Й и като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2240/2020 год., за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по реда на чл.530 и сл. ГПК във връзка с чл.18 ЗПП.

Образувано е по жалба на Председателя на новоучредена Политическа партия „Европейска народна партия България„ / ЕНПБ / срещу решение от 26.10.2020 г. по фирмено дело № 32/2020 г. на Софийски градски съд, с което е отказано вписване, в регистъра на политическите партии при Софийски градски съд, на Политическа партия с наименование „Европейска народна партия България„, предявено със заявление вх.№ 265285/ 28.09.2020 г., уточнено със заявление вх.№ 271709/ 12.10.2020 г.. Жалбоподателят се позовава на основания за отказ, за обстоятелствата, относими към които, съдът не е изискал уточняване, нито са въведени като основания за незаконосъобразност на учредяването от страна на Прокуратурата и следователно разглеждането им е било преклудирано. Оспорва правилността на извода, че избраното име на партията нарушава изискването на чл.14 ал.2 и ал.3 ЗПП / предвид парламентарната група на Европейска народна партия/Християндемократи в Европейския парламент/, позовавайки се на факта, че видно от удостоверения, издадени в периода 2017 г. – 2020 г. от Софийски градски съд, това наименование е потвърдено за уникално и като такова е запазено от молителя. По начало оспорва разширителното тълкуване на нормата от съда. Непубликуването на учредителната декларация с пълното й, утвърдено от Инициативния комитет съдържание, според жалбоподателя не е нарушение, доколкото и от публикуваното съдържание са установими основните принципи и цели на партията и средствата за постигането им. Изхождайки от съдържанието на чл.15 ал.3 т.4 от ЗПП, жалбоподателят оспорва законосъобразността на извода на съда, че условието на разпоредбата не е спазено, поради липса на поставен час в декларациите за индивидуално членство с дата, съвпадаща с датата на учредителното събрание. Несъстоятелни са счетени съображенията на съда за спорна автентичност на част от декларациите, но дори да бъде отчетена тяхната бройка, според молителя е налице нужния кворум от не по-малко от 500 души – учредители, съгласно чл.12 ал.2 ЗПП. В настоящото производство се представя протокол на Мандатната комисия от датата на учредителното събрание - за установяване на грешно поставени дати и други реквизити върху част от декларациите за индивидуално членство и съответното им коригиране, със съгласието на деклараторите / под № 206-214, 360-362, 365-511, 514 том 1 /,

Прокуратурата на Р. Б оспорва жалбата, като изцяло споделя мотивите на отказа на Софийски градски съд, основани на неспазване изискванията на чл.14 ал.3, чл.10 ал.4 и чл. 15 ал.3 т.5 от ЗПП.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение, за да се произнесе съобрази следното :

Софийски градски съд е отказал вписване на новоучредена ПП „Европейска народна партия България„ /ЕНПБ/ по следните съображения :

1/ Името на ПП е в нарушение на чл.14 ал.3 ЗПП, тъй като разпоредбата следва да се отнесе и към политическите формации в Европейския парламент / предвид съществуването на парламентарната група на „Европейска народна партия / Християндемократи„ в Европейския парламент, обявено от съда като общоизвестно обстоятелство, по реда на чл.155 ГПК /. Съдът е приел, че чл.14 ал.3 от ЗПП следва да се тълкува в съответствие с целта и духа на закона, съгласно чл.46 от ЗНА, вкл. чл.2 ал.2 ЗПП, възпроизвеждащ конституционната разпоредба на чл.11 ал.3, в която е предвидено че партиите съдействат за формирането и изразяването на политическата воля на гражданите. Тъй като и след присъединяване на България към ЕС в страната се провеждат преки избори за членове на Европейския парламент, съгласно чл.223 ДФЕС и чл.2 т.4 от българския Избирателен кодекс, очевидно в същите е допустимо да участват представители на всички политически партии. Възможното участие на партиите в политическия живот и на ниво ЕС предпоставя разширително тълкуване на чл.14 ал.3 ЗПП, тъй като разпоредбата цели наименованието на партията да не предпоставя възможност за заблуждаване на гражданите – в случая, че ЕНПБ се явява изразител на волята, принципите и целите на парламентарната група на ЕНП/Християндемократи в Европейския парламент. Съдът е счел, че добавката България, спрямо добавката Християндемократи, не е от естество да индивидуализира достатъчно за гражданите новоучредената партия, като самостоятелен политически субект, а и не е получено изрично съгласие от ЕНП/ Християндемократи в Европейския парламент, съгласно чл.14 ал.3 пр. второ ЗПП .

2/ Представената учредителна декларация е с дата / 15.05.2020 г./ предхождаща датата на самото събрание на Инициативния комитет / 16.05.2020 г. /, което не позволява категоричен извод, че именно същата е утвърдената от Инициативния комитет декларация, При това същата не е публикувана с пълното си съдържание в раздел „Обяви„ на вестник „ 24 часа„ от 04.06.2020 г., което съдът квалифицира като нарушение на чл.10 ал.4 от ЗПП вр. с чл.7 от ЗПП - ненадлежно разгласяване учредяването на партията.

3/ Не са представени декларации за индивидуално членство на 6 души от Инициативния комитет, както и на 7 от учредителите в съставената подписка по чл.15 ал.3 т.4 ЗПП.

4/ Декларациите за индивидуално членство на 160 души - учредители / посочени с номерация – лист 206-214, 360-362, 365–511, 514, том І от делото / са с поправена дата, но при неустановимо авторство на извършената поправка, поради което не може да се приеме, че са били подписани от деклараторите преди провеждането на учредителното събрание. Същото е неустановимо и за останалите членове на Инициативния комитет, извън тези непредставили изобщо декларации на индивидуално членство или за общо 48 души от ИК, доколкото декларациите им са с дата, съвпадаща с датата на Учредителното събрание – 28.06.2020 г., но без посочен час на попълване, което не позволява категоричния извод, че са били подписани преди провеждането на самото събрание. Посочено е, че и част от декларациите на учредителите са с дата, съвпадаща с датата на учредителното събрание, а други – с дата следваща същото, макар да не е уточнен броят и индивидуализацията им в преписката.

В обобщение съдът е приел, че не е спазено изискването на чл.15 ал.3 т.5 вр. с чл.11 ал.1 от ЗПП, тъй като не са представени саморъчно и надлежно попълнени, в съответствие с утвърдения образец и преди датата на учредителното събрание, декларации за индивидуално членство на в с и ч к и членове на Инициативния комитет, на в с и ч к и учредители, както и на в с и ч к и присъединени членове на партията, съобразно гореизложеното, независимо от броя на лицата, за които се установява нарушението, спрямо законоустановения минимум от 50 члена на Инициативния комитет / чл. 10 ал.1 ЗПП /, 500 учредители / чл. 15 ал.3 т.4 ЗПП / и 2500 члена / чл. 15 ал.3 т.7 ЗПП /.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното :

По допустимостта на жалбата : Подадена е в срока по чл. 18 ал.1 от ЗПП, считано от датата на уведомяване за постановения отказ – 29.10.2020 г., от легитимирано за това лице - представляващо партията и подало молбата за регистрация, съгласно чл.15 ал.2 от ЗПП.

По основателността на жалбата :

Учредяването на политическа партия предпоставя спазване на предвидените в ЗПП императивни изисквания, като бъдат предприети съответните правни и фактически действия и осъществени необходимите юридически факти, в определени от закона последователност и срокове, както следва : 1/ Предприемане на инициатива за учредяване на политическа партия от най-малко 50 граждани с избирателни права, съгласно българското законодателство, образуващи инициативен комитет / чл.10 ал.1 ЗПП / ; 2/ Приемане на учредителна декларация в писмена форма от учредителния комитет, съдържаща основните принципи и цели на политическата партия / чл.10 ал.2 и ал.3 ЗПП / ; 3/ публикуване на учредителната декларация в най-малко един национален ежедневник и откриване на подписка за набиране на членове – учредители / чл.10 ал.4 ЗПП ; 4/ присъединяване на български граждани, с избирателни права съгласно българското законодателство, към подписката, чрез саморъчно попълнена и подписана декларация за индивидуално членство по образец, утвърден от инициативния комитет, до провеждането на учредителното събрание / чл.11 ал.1 ЗПП /, като такава декларация подписват и членовете на инициативния комитет / чл.11 ал.3 ЗПП / ; 5/ провеждане на учредително събрание на територията на Р. Б, в срок от три месеца от датата на приемане на учредителната декларация, на което присъстват най-малко 500 граждани с избирателни права, съгласно българското законодателство, подписали декларация по чл.11 ЗПП / чл.12 ЗПП /. Приемане от учредителното събрание на Устав, с предвиденото в чл.14 ал.1 ЗПП съдържание и избор на ръководни и контролни органи / чл.13 ЗПП /; 6/ присъединяване на членове, поне до минималния брой от 2 500 члена на партията, удостоверено със списък по чл.15 ал.3 т.7 ЗПП; 7/ подаване писмена молба до СГС, от представляващия партията орган, в срок до три месеца от провеждане на учредителното събрание, с приложени към същата документи, съгласно чл.15 ал.3 ЗПП .

Върховен касационен съд е имал повод да посочи, че с оглед охранителния характер на производството и неговите специфики, към същото са неприложими всички правила на състезателното производство по ГПК. Препращането, съгласно чл.16 ЗПП, доколкото е общо и предвид тези специфики, предполага приложение на разпоредбите на Глава 49 – та от Част ІV-та на ГПК / Общи правила за охранителните производства /, респективно на чл.538 ал.2 пр. второ ГПК. Охранителният характер на производството, по общото правило на чл.533 ГПК, предпоставя служебна проверка от съда за наличие на условията за издаване на искания акт, вкл. съобразяване на факти, непосочени от страните / в този смисъл решения по т.д.№ 2765/ 2013 г. на І т.о., т.д. № 3548/2013 г. на І т.о. на ВКС и др. /. В този смисъл е несъстоятелно позоваване на преклузии, относно доводи и доказателства по преценка на законосъобразността на учредяването и спазване всички предпоставки за регистрирането на политическа партия.

За да се произнесе настоящият състав съобрази следното :

Основателно е съображението на регистърния съд, че наименованието на партията конфронтира с изискванията на чл.14 ал.3 ЗПП, доколкото в съществената си част дублира наименование на парламентарна група в Европейския парламент - Европейска народна партия / Християндемократи /, Настоящият състав споделя изложените от СГС доводи, които обобщава до следното : След присъединяването на Р. Б към Европейския съюз, българските граждани упражняват избирателни права както за определяне състава на националния парламент, така и за определяне представителството на страната в Европейския, чрез пряк избор на депутати за същия. Очевидна е волята на законодателя със забраната в чл.14 ал.3 ЗПП, в национален план, да гарантира уникалност и с това безспорна разпознаваемост, като самостоятелен политически субект, на една партия, спрямо национално регистрирана коалиция, като различен, паралелно възможен да участва в изборите субект, в която е допустимо да участва и самата партия, както и независимо от възможното й, последващо присъединяване към определена парламентарна група. Няма логичен довод тази цел да бъде ограничена до защита на избирателните права само по отношение на националния, не и на Европейския парламент, с пряк вот за избор на депутати в който участва всеки български гражданин. Съвпадението в наименованието на политическа партия с парламентарна група на Европейския парламент би могло да предопредели избирателен вот, ръководен от споделяне принципите, целите и като цяло политиката на съответната парламентарна група, доколкото би допуснал предположение, че съответно избраните представители на България, принадлежащи към съответно регистрираната национална партия, биха се присъединили към съответната парламентарна група в Европейския парламент, където групирането е не по национална, а по политическа принадлежност. Поради това, разширителното тълкуване на чл.14 ал.3 ЗПП следва да се приеме като обосновано и съответстващо на целите на ЗПП, в частност чл.2 ал.2 от закона, според който политическите партии съдействат за формиране и изразяване политическата воля на гражданите чрез и з б о р и или по други демократични начини. Уникалност в наименованието на партия, спрямо всяка друга форма на политическо групиране, осигурява именно непредубеденото и свободно формиране на тази воля.

Несъстоятелно е съображението на молителя, че удостоверяването на уникалност на името от СГС, по реда на чл.15 ал.4 вр. с ал.3 ЗПП е достатъчно основание за да се приеме, че чл.14 ал.3 ЗПП е спазен. Същото е условие за предявяване за регистрация на политическа партия, но аналогично на всички останали обстоятелства, попадащи в чл.15 ал.3 ЗПП, законът не изключва контрол за законосъобразност в избраното наименование от регистърния съд, независимо от съвпадането му с издателя на документа. Удостоверяването по чл.15 ал.4 ЗПП се извършва от СГС в различно качество - като орган на съдебна администрация,без законът да е придал на произнасянето му самостоятелни, обвързващи за регистрацията, правни последици.

Несъстоятелно е позоваването на съда, че датирането на декларацията за учредяване на ПП „ЕНПБ „ с дата, предхождаща тази на събранието на Инициативния комитет, изключва възможността за установяване идентичност между така представения документ и документа, приет от Инициативния комитет. По начало законът не съдържа изискване за датиране на тази декларация, а е недопустимо въвеждането на допълнителни изисквания за регистрация на политическа партия, извън изчерпателно предвидените в чл.15 ал.3 ЗПП / така и в решения по т.д. № 1250/ 2013 г. на ІІ т.о. и т.д.№ 1974/2015 г. на ІІ т.о. на ВКС /. Датирането на документа удостоверява датата на съставянето му, но не и датата на материализиране волята на Инициативния комитет за нейното утвърждаване – приемането й в писмена форма / чл.10 ал.2 ЗПП /, което е релевантното. Съмнение по начало би възникнало при датиране на документа следващо датата на събранието на Инициативния комитет, но и тогава идентичността на представената декларация с действително приетата от Инициативния комитет е установима не от формалното й датиране, а от съдържанието й спрямо съдържанието на разгласената, по реда на чл.10 ал.4 ЗПП. Състоятелно,обаче, е позоваването на несъответствие между съдържанието на публикуваната учредителна декларация и представената, като утвърдена от Инициативния комитет в писмена форма. По смисъла на чл.10 ал.3 ЗПП учредителната декларация във всяка своя съставна част, като определяща основните принципи и цели на политическата партия, следва да се счита съществена, поради което и законодателят е разпоредил разгласяването й в пълнота. Допускането на корективно интерпретиране на съдържанието й при публикуване не изключва и възможността за подмяна на действителната воля на Инициативния комитет, поради което и не следва да се счита за допустимо. Нормите на ЗПП, установяващи процедурата за регистриране на ПП, съответно и чл.10 ал.4 ЗПП – относно начина на разгласяване на учредяването, са императивни и всяко нарушение на същите, независимо от конкретно установимо влияние върху начина на формиране на волята на гражданите за членуване в партията, следва да бъде съобразявано, като допускащо дори само възможността за превратно възприемане на действително очертаните от Инициативния комитет принципи, цели и средства за тяхното постигане.

По силата на чл.12 ал.2 ЗПП учредителното събрание за образуване на политическа партия е законно, ако на него присъстват най-малко 500 граждани с избирателни права, подписали декларация по чл.11 ЗПП, с която изразяват личната си воля за членство, декларират че приемат основните принципи и цели на политическата партия от учредителната декларация, както и че не членуват в друга политическа партия. Предходното, спрямо учредителното събрание, изготвяне и представяне на декларациите за индивидуално членство е от значение за установяване надлежната легитимация на участващите в събранието, вкл. като отговарящи на изискванията на закона - чл. 11 ал.2 ЗПП – за членство в партията.

Декларацията за индивидуално членство е по образец, утвърден от инициативния комитет, като законът не поставя изрично изискване на същата да бъде поставена дата. Недопустимо е въвеждането на допълнителни изисквания за регистрация на политическа партия, извън изчерпателно предвидените в чл.15 ал.3 ЗПП / така и в решения по т.д. № 1250/ 2013 г. на ІІ т.о. и т.д.№ 1974/2015 г. на ІІ т.о. на ВКС /. Последователно във формираната по приложението на ЗПП съдебна практика, обаче, ВКС е имал повод да отбележи, че доколкото декларацията за индивидуално членство следва да се попълни и подпише до провеждането на учредителното събрание и законността на същото е предпоставена не само от броя на присъстващите учредители / не по-малко от 500 души /, но и от притежаваните от тях качества – българско гражданство, избирателни права, липса на членство в друга партия и манифестирана лична воля за членство, чрез приемане на основните принципи и цели на формиращата се партия, установими именно от подадените декларации за индивидуално членство - то необходимо именно за установяване законността на провеждането на събранието и валидността на взетите от същото решения е установяване на обстоятелството за предходното, спрямо неговото провеждане, съставяне на декларациите за индивидуално членство, вкл. на тези от същата дата, доколкото не упоменават час, предхождащ часа на проведеното учредително събрание. Годни за такова доказване биха били всякакви доказателствени средства, освен самите декларации.

В настоящия случай, съгласно протокола на Мандатната комисия по провеждане на учредителното събрание, регистрирани за участие в същото са 541 лица, положили саморъчен подпис в списъка на учредителите / том първи от приложенията по делото /, Представени са обаче само 533 декларации на учредители. В с и ч к и 533 декларации за индивидуално членство на учредителите - том 1 – са с дата на съставяне, съвпадаща с датата на учредителното събрание – 28.06.2020 г., а в част от тях датата е очевидно коригирана на 28.06.2020 г. / така по номерацията в том 1 от преписката по делото – лист 163,164,166,194, наред с констатираните от регистърния съд корекции на лист 206-214,360-362, 365-511 и 514 /. Корекциите не са потвърдени, като изходящи от автора на декларациите. Само по себе си, обаче, съставянето на всички декларации с дата 28.06.2020 г. – независимо коригирана или не, е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на учредителното събрание, съгласно чл.12 ал.2 ЗПП. Преценимите относно легитимацията на лицата – учредители обстоятелства не се изчерпват с данните по съставения списък на учредители, нито деклариране на обстоятелства по смисъла на чл.11 ал. 2 ЗПП може да се презумира с подписването му от лицата - учредители. Впрочем, наличността на подадени декларации за индивидуално членство на установените за присъстващи на събранието учредители, в минимално изискуемия от закона брой – 500 души, не е безспорно констатирана като факт от самата мандатната комисия по проверка на кворума. В констативната част на съставения протокол / стр.21 по номерацията на фирменото дело / е отбелязано регистрирано участие на 541 лица, но представени декларации за индивидуално членство само на 57. Така констатираното е в противоречие с последващото решение на Мандатната комисия, за наличие на кворум / стр.22 /, предвид участието на 541 лица с представени индивидуални декларации за членство.

С оглед ирелевантността на обстоятелството, по коригиране на датата на част от индивидуалните декларации за членство, е неотносим представения в настоящата инстанция протокол на Мандатната комисия, с твърдение да е паралелно съставен с преждекоментирания, на датата на учредителното събрание. Независимо от това следва да се посочи, че неистинността на документа, досежно датата на обективирането му, е изводима от самото му съдържание, доколкото подлежащите на корекция индивидуални декларации за членство, посочени в същия, от една страна съвпадат дословно с посочените от регистърния съд, макар настоящият да установи и други, съдържащи поправка на датата декларации, а от друга – следват посочената в решението на СГС номерация на преписката в регистърното производство, извършена от деловодството на съда. При това самото съдържание на протокола отново не удостоверява авторство на корекцията от съответните учредители, а и такава би била ирелевантна със соченото съдържание - датата на самото учредително събрание,по преждеизложените съображения.

Независимо от предходното, настоящият състав намира, че е налице и допълнително основание за отказ за вписване, предпоставено от съдържанието на Устава. Същият е непоследователен и неизчерпателен в уреждане правилата за създаване на партийни структури, техните права и задължения, рефлектиращо и в липса на яснота относно реда за възникване и прекратяване на членството. Така в чл.7 ал.1 правото на членство е уредено като възникващо въз основа на писмено заявление до „ местното ръководство „ по постоянния и настоящ адрес на лицето и от момента на решение на „ районното събрание „. От една страна е неясно под „местно ръководство„ това на коя конкретно териториална структура по чл.38 от Устава се визира, от друга - териториалната структура на партията не предвижда орган „районно / местно / събрание” на някоя от съставните си части. Дали същото съвпада с орган на предвидените в чл.38 от Устава клубна / първична / или общинска / местна / организация, като обхващащи членовете все на територията на една община, е неясно. Съгласно чл.11 ал.1 от Устава, членството се прекратява доброволно – със заявление до съответния районен / местен / председател и с вписване от Главния секретар. Фигурата на Главния секретар се появява в няколко разпоредби на Устава – чл.11 ал.1 т.1, чл.24 ал.2, чл. 31 ал.1 т.5 и ал.2, чл.41 ал.2, чл. 46 ал.4 от Устава - като никъде не са уредени мандата и функциите му, в случай че не се изчерпват само с тези в преждепосочените разпоредби, освен избора му – пак неясно - от Националния съвет и Националната конференция кумулативно или от някой от тези два органа, по предложение на Председателя на Партията / чл.31 ал.1 т.5 /. Н. У не урежда избора, мандата и функциите на „районен /местен/ председател„, макар да го упоменава и в други разпоредби / така чл.20 ал.1 /, а идентичността му с „общински председател„ е неизводима. Непоследователно е титулуването на контролния орган - веднъж като Контролна комисия, а втори път – като контролен съвет / така в чл.20 ал.1 т.4 /. За разлика от ЗЮЛНЦ, ЗПП (ЗАКОН ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ) не съдържа разпоредби, приложими субсидиарно, при липса на изрична уредба в устройствения акт на съответната формация / партия /. Раздел ХІ чл.38 на Устава въвежда напълно различна терминология за териториалните структури на партията: клубна / местна / организация, общинска / местна / организация и областен / районен / съвет. Както вече се посочи, липсва яснота визираните в предходни разпоредби на Устава районни / местни / събрания, респ. районен председател, органи на коя от тези териториални структури са, след като разпоредби на Устава се отнасят до правомощия и на „ общинско събрание” и на „ общински председател”. Напълно неясно е как се формира Областния съвет, в състава на който влизат „общински представители на една област” и „членове на общинското ръководство„, доколкото е напълно неясен избора на тези две групи и състава на първата / доколкото за втората е упоменат, във връзка с правомощие на „общинското събрание „ - в чл.41 ал.3 от Устава /. В същия не се съдържат правила за определяне размера на членския внос, освен легитимираните да го определят или ревизират органи / чл.14 ал.1 т.10 ЗПП /, нито правила за набиране и разходване на средства и за разпореждане с партийно имущество / чл.14 ал.1 т.11 ЗПП /.

Следователно, Устава съдържа вътрешно противоречие, непоследователност и неизчерпателност досежно въведеното от законодателя задължително негово съдържание, което на самостоятелно основание изключва вписването на Партията в специалния регистър при Софийски градски съд.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 26.10.2020 г. по фирмено дело № 32/2020 г. на Софийски градски съд, с което е отказано вписване, в регистъра на политическите партии при Софийски градски съд, на Политическа партия с наименование „Европейска народна партия България„, предявено със заявление вх.№ 265285/ 28.09.2020 г., уточнено със заявление вх.№ 271709/ 12.10.2020 г..

Решението не подлежи на обжалване,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: