Р Е Ш Е Н И Е

№ 18

София, 25.02.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

В.К.С – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Председател: Е. М

Членове: И. П

Д. Д

при секретаря И. А

като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 434 по описа за 2020 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на двете насрещни страни по спора - на ищците „Пловдивска консерва“ АД, [населено място] и „Филикон- 97“АД, [населено място] и на ответника ДА“ДРВВЗ“ срещу Решение № 358 от 28.11.2019г. по в.т.д.№ 303/2019г. на Апелативен съд Пловдив.

Със съвместна касационна жалба ищците обжалват въззивното решение в частта, с която е отменен първоинстанционният акт и исковете са отхвърлени за разликата до пълния предявен размер /над сумата 24 074лв. до 132 906.93лв., по иска, предявен от „Пловдивска консерва“ и над сумата 12 266.08лв. до 67 718.31лв. по иска, предявен от „Филикон- 97“/. Касаторите се позовават на допуснати процесуални нарушения при формиране на извода относно количеството гориво на Агенцията, останало за съхранение в имота на „Пловдивска консерва“ - грешки при формиране на вътрешното убеждение на въззивния състав, нарушаване на основните начала - чл.7,ал.2 и чл.10 ГПК, необсъждане на доводите и възраженията на страните. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и уважаването в цялост на предявените искове.

В писмен отговор ответникът оспорва основателността на подадената касационна жалба от ищците.

Ответникът ДА „ДРВВЗ” обжалва въззивния акт в частта за: потвърждаване на решението по т.д.№ 425/2016г. на ОС Пловдив, с която Държавната агенция е осъдена да заплати на първия ищец „Пловдивска консерва“АД на основание чл.59,ал.1 ЗЗД сумата 24 074лв. - среднопазарен месечен наем за ползването на 14 броя резервоара /цистерни/ за съхранение на дизелово гориво, разположени на площадката на „Пловдивска консерва“ в [населено място], [улица], с която сума ответникът се е обогатил за сметка на този ищец за периода 15.07.2011г.-30.06.2016г.; и в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за осъждането на Агенцията да заплати на втория ищец „Филикон-97“АД сумата 12 266.08лв. - извършени от дружеството разходи за опазване на държавни резерви и военновременни запаси-дизелово гориво, с които ответникът се е обогатил за сметка на това дружество в размер на заплатените от последното брутни работни заплати и осигуровки за управител на склад /6 856.01лв./ и платени работни заплати и осигуровки на пазач-невъоръжена охрана /5 410.07лв./ за същия период - 15.05.2011г.-30.06.2016г., ведно със законната лихва. Счита решението в обжалваната част за неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Оспорва наличието на фактическия състав на чл.59 ЗЗД, който въззивната инстанция е приела за осъществен и конкретно факта на обедняването на ищеца „Пловдивска консерва“. По отношение на претенцията на „Филикон-97“ се позовава на влязло в сила решение, с което искът на този ищец е отхвърлен по идентичен според касатора спор. Счита, че между двете търговски дружества-ищци са съществували правоотношения, по повод на които „Филикон-97“ е поел разходите за охрана и управление на предадения за съхранение на „Пловдивска консерва” военновременен запас, а между Агенцията и „Филикон-97“ отсъства неоснователното разместване на блага. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърлянето на уважената част от предявените искове.

В писмен отговор ищците оспорват основателността на подадената от Агенцията касационна жалба.

В съдебно заседание страните се представляват от процесуални представители, които поддържат заявените становища.

С определение № 579 от 13.11.2020г. е допуснато касационно обжалване по касационните жалби на двамата ищци в частта за отхвърляне на исковете им за проверка съответствието на изводите на ПАС с мотивите към т. 1 и т.3 на ТР №1/2013г. на ОСГТК по процесуалноправния въпрос за характеристиката на второинстанционното производство като ограничено въззивно обжалване, очертано в рамките на разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК.

Със същото определение е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на ответника на въззивното решение в частта за уважаване на иска, предявен от „Филикон-97”АД, по въпроса за материалноправните предпоставки на неоснователното обогатяване при общия фактически състав на чл.59 ЗЗД, предвид необходимостта обедняването и обогатяването да произтичат от общ факт/обща група факти, като е съобразено, че този въпрос е относим единствено към иска, предявен от втория ищец. Обжалването е допуснато при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК за проверка съответствието на въззивния акт по иска на този ищец с т.5 на ППВС №1 от 28.05.1979г. на Пленума на ВС и практиката на ВКС, формирана във връзка с дадените в постановлението указания.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, след преценка на събраните доказателства и данните по делото, в съответствие с правомощията си по чл.290 ГПК, констатира следното:

В исковата молба ищците са посочили, че претенцията им е за съхранявани 248.192 тона гориво, формирано като: 969.358 тона-продадено с борсов договор, намалено с 655.824 тона, каквото е реално предаденото на купувача количество, намалено с 65.342 тона - отнето от ДАДРВВЗ в полза на държавата поради неплатен акциз. На нито един етап от процеса ответникът не е твърдял, че и количество от 203.236 тона тежко масло /тежко гориво/ с влязло в сила наказателно постановление е отнето в полза на държавата.

Съответно и въззивната жалба на ответника не е съдържала оплакване във връзка с изводите на първоинстанционния съд, послужили като основание за уважаване на исковете по отношение на приетото за установено фактически съхранявано количество гориво от 248.192 тона. Във въззивната си жалба ответникът е правил възражения срещу количеството гориво, за което ищците претендират обезщетения, но тези доводи са в друг смисъл.

Сезирана с жалба на ответника срещу решението на окръжния съд, с което предявеният от всеки от ищците срещу Агенцията иск е бил уважен в заявения размер, въззивната инстанция е констатирала, че твърдяното от ищците количество гориво - военновременен запас, собственост на ответника, за съхранението на което те претендират обезщетение за неоснователно обогатяване, е 248.192т., съхранявано в 14 цистерни, разположени в базата на „Пловдивска консерва“ в [населено място], [улица]и е формирано според твърденията им, след като от общо съхраняваното по договор количество гориво от 969.358 т., се приспадне продаденото от Агенцията и получено от трето лице 655.824 т. и отнетото в полза на държавата по наказателно постановление № 36/ 30.11.2011г. на Зам. директор на А. М гориво от 65.342 т.

Въззивната инстанция е приела за установено от фактическа страна, че „освен отнетите с наказателно постановление 36 от 2011г. в полза на държавата 65.342 т. тежко масло, са били отнети с Наказателно постановление № 475 от 18.10.2011г. така също и 203.236 т.“, които са били прехвърлени в резервоарите на територията на [улица]и предадени за отговорно пазене на „Пловдивска консерва“. От това е извела, че „процесното претендирано количество от 248.192 т. включва и отнетите също в полза на държавата с наказателно постановление № 475 от 18.10.2011 г. на Началника на М. П 203.236 т. и разлика - остатък - 44. 956 т. Така е обосновано, че принадлежащото на ответната агенция гориво, съхранявано в имота на първия ответник и охранявано от втория ответник през процесния период възлиза на 44.956 т. поради отнемане и на количеството от 230.236т. в полза на държавата.

При тези фактически изводи, въззивната инстанция е счела, че основният спорен въпрос е, дали са извършвани от ищцовите дружества разходи във връзка със съхраняването и охраната на горивото, с които те са се обеднили, съответно - дали ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на обедняването на ищците и в какъв размер, като изрично е очертала необходимите за наличието на фактически състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД кумулативни условия /обедняване-намаляване на актива, респ.увеличаване на пасива или извършване на разходи; обогатяване чрез увеличаване на актива, намаляване на пасива или спестяване на разходи; връзка - произход от един факт или група факти на обогатяването и обедняването; отсъствие на основание; и липса на друг иск за защита на обеднелия/. Обосновано е, че обогатяването на ответника в случая се изразява в спестяване на разходи за съхранение на горивото за сметка на имуществото на „Пловдивска консерва“, в чиито резервоари е съхранявано горивото за исковия период, а ищецът „Филикон-97“ е извършил разходи за охрана и опазване на горивото чрез заплащане на трудови възнаграждения и осигуровки на свои служители /управител на склад и пазач невъоръжена охрана/, съответно ответникът се е обогатил, спестявайки тези разходи. Счетено е, че обедняването и обогатяването произтичат от общи факти-съхраняване на гориво в цистерни на първия ищец, обслужвани и охранявани от втория ищец.

Отново е акцентирано, че принадлежащото на ответната агенция гориво, съхранявано в цистерните в имота на „Пловдивска консерва” и охранявано от „Филикон-97” през процесния период възлиза не на твърдените от ищците 248.182г., а само на 44.956т. Като е обсъдено, че действията по задържането и отнемането на това количество гориво са настъпили преди началото на процесния период, е изведено, че дори ищците да се обеднили от невъзможността първият да ползва собствените си резервоари, а вторият - от разходите по съхранението/опазването, то това не е станало за сметка на обогатяването на ответника, доколкото горивото вече не е било негово, а и съхраняването отнетото с двете наказателни постановления гориво е извършвано на валидно правно основание - действията и административни актове на митническите органи, както и произтичащото въз основа на тях предаване на горивото за отговорно пазене от „Пловдивска консерва“.

По отношение на количеството от 44.956 т. са изложени съображения, че то е останало собственост на ответната агенция, която е следвало да предприеме необходимите действия по освобождаването му от заетите цистерни и то съставлява 18.1134 % от цялото твърдяно съхранявано количество от 248.192т., за което се претендират исковите суми. Съразмерно с този процент, дължимото обезщетение в размер на сумата, с която ответникът се е обогатил за сметка на обедняването за първия ищец е определено на 24 074лв., формирана като среднопазарния месечен наем за исковия период, а за втория ищец, в същото процентно съотношение, е определено и присъдено в размер на 6 856.01 лв. - заплатени брутни работни заплати и осигуровки за управител на склад и на 5 410.07 лв. - заплатени брутни работни заплати и осигуровки за пазач.

По процесуалноправния въпрос:

Съгласно т.1 и т.3 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят до установяване на фактическата страна на спора и при проверката на правилността на решението въззивният съд е ограничен от доводите в жалбата /извън хипотезите на приложима императивна материалноправна норма и възложено служебно задължение за защита на определен кръг правни субекти, сред които изключения настоящият спор не попада/. Доколкото разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК ограничава обхвата на дейността на въззивния съд, последният може да приеме, че първоинстанционният съд е приел за установен факт, който не се е осъществил, или че не е приет за установен факт, който се е осъществил, само ако въззивната жалба съдържа оплакване, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен. Въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част.

По касационната жалба на ищцовата страна:

Изводът на въззивната инстанция по отношение на процесното количеството гориво на ДА „ДРВВЗ”, което е било оставено за съхранение, е формиран в противоречие с правомощията му по т.1 и т.3 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Както се посочи, въззивната жалба на ответника не е съдържала оплакване във връзка с изводите на първоинстанционния съд, послужили като основание за уважаване на исковете по отношение на твърдяното от ищците и приетото от ОС Пловдив за установено фактически съхранявано количество гориво от 248.192т. Следователно, съставът на Пловдивския АС, който е ограничен в произнасянето по правилността на решението до тази част от спора, която е пренесена за разглеждане пред него в пределите на въззивната жалба, не е имал основание и правомощие да въвежда в спора и преразглежда този въпрос.

Освен в нарушение на принципа на чл.269,изр.второ ГПК, изводите на ПАС са и несъответни на доказателствата по делото, тъй като не е имало спор и са представени доказателства, че Наказателно постановление № 475 от 18.10.2011г. за отнемане в полза на държавата на 203.236 т. тежко масло-тежко гориво е отменено с решение № 626 от 24.03.2014г. по н.а.х.д. № 4591/2013г. на РС Пловдив, а последното е оставено в сила с Решение от 17.07.2014г. по к.н.а.х.д.№ 1493/2014г. на Административен съд, Пловдив. Следователно, изводите на ПАС, че Наказателно постановление № 475 от 18.10.2011г. за отнемане в полза на държавата на 203.236 т. тежко масло е влязло в сила, са неправилни и несъответни на доказателствения материал. Установеното по делото количество съхранявано процесно гориво е 248.192 тона. Горивото е съхранявано в резервоари на първия ищец и той е материалноправно легитимиран да получи и сумата 108 832.93лв., за която искът му е отхвърлен от въззивната инстанция, ведно със законната лихва от 04.07.2016г.

По материалноправния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато.

По делото няма спор и съдилищата еднозначно са приели, че след прекратяване на сключения между „Пловдивска консерва“АД и ДА „ДРВВЗ“ договор за съхранение на военновременни запаси, горивото не е било освободено по надлежния ред и за съхранителя е останало задължението, възникнало по силата на закона, да продължи да го съхранява и охранява до настъпване на предвидените в закона условия.

Материалноправната легитимация на втория ищец „Филикон-97”АД във връзка с неговата претенция срещу Агенцията за заплащане на основание чл.59,ал.1 ЗЗД на обезщетение за разходите на опазване на горивото, е обоснована в исковата молба с твърдение, че „Филикон -97” е започнал да изпълнява описаните в исковата молба дейности по опазване на резервите, тъй като „Пловдивска консерва няма производствена дейност, а тя се осъществява от един от основните му акционери - „Филикон-97”, на което дружество са начислявани разходите за работна заплата и осигуровки на лицата управител-материално отговорно лице и пазач-невъоръжена охрана; По тази причина дейностите по опазването на резервите фактически са се осъществявали от служители и работници на „Филикон-97”, което неоснователно е понесло тези разходи за сметка на спестяването им от ДА ДРВВЗ”.

От изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения е видно, че между ищцовите дружества е било постигнато съгласие и е възникнало неформално правоотношение по възлагане/примане фактическото осъществяване на дейностите по охрана и опазване на горивото - военновременен запас, по силата на което, тези дейности „фактически” са извършвани от втория ищец. В тази хипотеза, релевантно за претенцията с правно основание чл.59,ал.1 ЗЗД на „Филикон 97”, насочена към Агенцията, е наличието на конекситет между източника на обедняване на първия и източника на спестените разходи на втория - дали те произтичат от едни и същи факти/група факти.

Съгласно т.5 от Постановление № 1 от 28.05.1979г. по гр.д.№ 1/1979г. на ВС, при общия фактически състав на неоснователното обогатяване, обедняването и обогатяването следва да са последици от един факт или от група факти. Във всеки конкретен случай следва да се изясни дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един факт или от обща група факти.

В решенията по т.д.№ 2724/2015г. на І т.о., по т.д.№ 2643/2017г. на ІІ т.о. и в цитираната в тях практика по чл.290 ГПК е закрепено принципното становище, че предвид елементите на общия фактически състав на чл.59 ЗЗД, в хипотеза, когато при изпълнение на валиден договор, престацията на едната от страните е за осъществяване на резултат и той е постъпил в патримониума на трето за договора лице, не е налице обедняване за изпълнителя, а престирането е в изпълнение на задължение, произтичащо от договора.

Даденото разрешение в посочените актове на ВКС се споделя изцяло от настоящия състав и спрямо конкретната хипотеза, отговорът на правния въпрос е: При наличието на законово възложено задължение на съхранителя, независимо от прекратяването на договора за съхранение на военновременни запаси, да продължи опазването им до настъпването на предвидените в ЗДРВВЗ предпоставки, и възлагане/предоставяне от съхранителя изпълнението на тези дейности /част от тях/ на трето лице, обедняването на това трето лице със сумата на извършените разходи за осъществяването им, не е за сметка на собственика на вещите /ДА „ДРВВЗ”/ и за последния не възниква отговорност към третото лице за заплащане на обезщетение на основание чл.59 ЗЗД, тъй като обедняването и обогатяването не произтичат от общ факт/факти. Дейностите третото лице извършва в изпълнение на договореното със съхранителя и евентуалното негово обедняване не е последица от действията на собственика на запасите.

По касационната жалба на ответника ДА „ДРВВЗ”:

С оглед отговора на материалноправния въпрос въззивното решение в частта за уважаването на иска за заплащане на разходите по опазване на горивото, начислени от „Филикон-97” като работна заплата и осигуровки на материално отговорно лице /началник склад/ и пазач, е неправилно.

Съобразно въведените в исковата молба твърдения следва, че обедняването на „Филикон-97” чрез поемането на тези разходи, произтича от факта на приемане на извършването на дейностите по охрана на ВВЗ въз основа на неформална уговорка/възлагане от „Пловдивска консерва”, в чиято тежест като съхранител, независимо от прекратяването през 2009г. на договора за съхранение № 23/1.03.2008г., е останало законовото задължение за опазване и съхранение, след като не са били осъществени съобразно специалните норми на ЗДРВЗ и Наредбата, режимът на деблокиране, освобождаване, реализация или преместване на приетите запаси. Съответно обогатяването, спестяването на разходи на ответната агенция не е „за сметка на Филикон-97”, като без значение е дали правоотношението между двамата ищци е възмездно или безвъзмездно и дали в първия случай вторият ищец е получил насрещната престация. Опазването на ВВЗ, осъществено от „Филикон 97”, респ. разходите за тази дейност нямат извъндоговорен източник /общия фактически състав на неоснователно обогатяване/, а са в изпълнение на неформално договорно правоотношение с „Пловдивска консерва, независимо, че резултатът е постъпил в патримониума на Агенцията.

Неправилни са изводите на въззивната инстанция, че „по исковете на двамата ищци, обедняването и обогатяването произтичат от общи факти - съхраняване на горивото - собственост на Пловдивска консерва, които се обслужват и охраняват от служители на Филикон-97”. Докато за „Пловдивска консерва” фактът, от който произтича обедняването на това дружество е законовото задължение да продължи да съхранява ВВЗ и след прекратяване на договора за влог, то за втория ответник обедняването чрез извършването на разходите за опазване и охрана не произтича от този факт, а от договорното правоотношение с първия ищец. Агенцията е възложила на „Пловдивска консерва” дейностите по съхранение и опазване, тези дейности са предмет на специална регламентация и се регулират от специални норми, съгласно които, до реализацията и преместването на освободените резерви и военновременни запаси, съхранителите носят отговорност за целостта и състоянието им - чл.19 и чл.24 ЗДРВВЗ. Поради това липсва неоснователно разместване на блага между Агенцията и „Филикон-97”. Предявеният от последното дружество иск по чл.59,ал.1 ЗЗД не може да бъде уважен. Решението на въззивната инстанция в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за уважаването на този иск следва да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен. Следва да бъде оставено в сила въззивното решение в частта за отхвърляне на иска, предявен от „Филикон-97”АД.

С оглед изхода на спора пред касационната инстанция следва да бъдат окончателно преизчислени разноските пред трите инстанции. Ответникът ДА „ДРВВЗ” следва да заплати на „Пловдивска консерва”АД сторените от дружеството разноски за трите инстанции, в размера, в който са доказани - за сумата 21 046лв. Неоснователно е възражението на агенцията за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като делото съставлява значителна и фактическа и правна сложност.

Ищецът „Филикон-97”АД следва да заплати на ДА „ДРВВЗ” сумата 2 640 лв. разноски за трите инстанции /юрисконсултско възнаграждение в общ размер 900лв. на основание чл.78,ал.8 ГПК във вр. с чл.25,ал.1 НЗПП, внесените държавни такси за въззивно и касационно обжалване и сумата 150лв.- възнаграждение за вещо лице, заплатена в първоинстанционното производство/.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на 1 т.о.

Р Е Ш И :

О. Р № 358 от 28.11.2019г. по в.т.д.№ 303/2019г. на Апелативен съд Пловдив в частта, с която е отменено решението по т.д.№ 425/2016г. на ОС Пловдив и искът, предявен от „Пловдивска консерва” АД, е отхвърлен за разликата над 24 074лв., вместо което:

О.Д.А „Държавен резерв и военновременни запаси” да заплати на „Пловдивска консерва”АД, [населено място] още 108 832.93лв. /сто и осем хиляди осемстотин тридесет и два лева и 93ст./ на основание чл.59,ал.1 ЗЗД - среднопазарен месечен наем, дължим за периода 15.07.2011г.-30.06.2016г. за ползване на 14 резервоара/цистерни за съхранение на дизелово гориво, разположени на площадката на „Пловдивска консерва”АД на [улица], [населено място], ведно със законната лихва от 04.07.2016г.

Оставя в сила същото решение в частта за уважаването на иска, предявен от „Пловдивска консерва”АД за сумата 24 074лв.

Отменя същото решение в частта за потвърждаване на решението по т.д.№ 425/2016г. на ОС Пловдив за уважаване на иска, предявен от „Филикон-97”АД за сумата 12 266.08лв., вместо което:

Отхвърля иска, предявен от „Филикон-97”АД за сумата 12 266.08лв.

Оставя в сила същото решение в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение, искът, предявен от „Филикон-97“АД е отхвърлен за разликата над 12 266.08лв.

Осъжда ДА „ДРВВЗ” да заплати на „Пловдивска консерва”АД сторените от дружеството разноски за трите инстанции в размер на 21 046лв.

Осъжда „Филикон-97”АД да заплати на ДА „ДРВВЗ” сумата 2 640лв. разноски за трите инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: