РЕШЕНИЕ

№ 38

София, 25. февруари 2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на десети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: В. И

Д. Д

при участието на секретаря Р.П като разгледа докладваното от съдията Б.Б гр.д. № 2049 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Допуснато е касационното обжалване на решение № 321/04.02.2020 на Софийския апелативен съд по в.т.д. № 5354/2019, с което е отменено частично решение № 4343/14.06.2019 на Софийския градски съд по гр. д. № 13115/2017, като е уважен предявеният иск за сумата 8.518,20 лева обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане по чл. 49 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд в мотивите на решението да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, за приложението на чл. 162 ГПК, следва ли съдът да определи размера на иска по своя преценка, когато по делото има достатъчно данни за неговия размер (в случая прието по делото и неоспорено от страните заключение на вещо лице), както и за определянето на размера на иска при достатъчно данни по смисъла на чл. 162 ГПК.

По повдигнатите правни въпроси Върховният касационен съд намира, че въззивният съд не прави доклад по делото. Съгласно чл. 268, ал. 1 ГПК той докладва жалбите и отговорите: в коя част е обжалвано решението, кои правни въпроси във връзка с неговата валидност и допустимост се поставят (за това той следи служебно), какви оплаквания за неправилност са направени и какви пороци на извършените процесуални действия е поискано да бъдат отстранени, съответно - кои процесуални действия следва да бъдат извършени във въззивното производство. Въззивният съд дава указания на страните във връзка с проверката на валидността и допустимостта на обжалваното решение, но не дава указания във връзка с проверката на правилността му и поправянето на допуснати нарушения. Той не може да приеме за установено нещо различно по фактите нито да констатира нарушение на съдопроизводствените правила, без съответно оплакване в жалбите или отговорите. С въззивната жалба може да бъдат представени и да бъде поискано събирането на доказателства за правно релевантни факти и обстоятелства: 1) които не са включени в доклада по чл. 145, ал. 1, т. 1 ГПК, без значение кой ги твърди и кого ползват, 2) за които в доклада не са дадени указания по чл. 145, ал. 1, т. 5 ГПК в чия тежест е да бъдат доказани, указанията са погрешни или са дадени и на двете страни, без значение дали съдът е включил фактите в списъка на правнорелевантните факти по т. 1, или е пропуснал да ги включи и 3) за които не са дадени указания по чл. 146, ал. 2 ГПК, че страната не сочи нито представа доказателства за тях. Тези нови доказателства са допустими, доколкото имат значение за установяване на правно релевантни факти по делото според преценката на въззивния съд. В мотивите на решението съдът обсъжда доказателствата за всички правно релевантни факти и посочва кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Съдът обсъжда също и всички искания и възражения на страните, които се основават на установени факти, както и доводите на страните, които имат значение за решението по делото.

По въпроса за приложението на чл. 162 ГПК е постановено решение № 164/20.05.2014 г. на ВКС, IV г. о. по гр. д. № 7672/2013, с което е прието, че когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът може да определи този размер по своя преценка или да вземе заключението на вещо лице. Към всяка от тези алтернативи обаче съдът може да пристъпи само ако при съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства не бъде прието наличие на доказателства за обстоятелствата, които обуславят този размер. Ако такива доказателства са налице, размерът на иска се определя според тях, а не по усмотрение на съда.

Съгласно чл. 202 ГПК обаче съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице независимо от това дали то е „оспорено“ от страните, или не е „оспорено“ и също независимо от това дали заключението се поддържа единодушно от вещите лица, има ли разногласие между тях, както и коя теза се поддържа от мнозинството и от малцинството вещи лица. Съдът обсъжда заключението заедно с другите доказателства по делото и може да приеме, като изложи съответните мотиви за това, че някои от фактите на които се основава заключението не са се осъществили, но са се осъществили други факти, които заключението игнорира, както и че то установява вярно или невярно съответните причинни връзки между приетите за установени факти.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК я намира основателна поради следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че срещу едноличния собственик и управител на ищцовото дружество е образувано наказателно производство за престъпление по чл. 172а, ал. 1 НК за това, че на 28.01.2009 г. същата е възпроизвела и съхранила програми върху материален носител в паметта на компютърни системи, без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право – чл. 18 от ЗАПСП. С Протокол за доброволно предаване от 28.01.2009 г. са предадени на дознател при 01 РПУ на МВР комютърни системи №№ 1, 2, 3 и 4, описани в протокол за оглед от 28.01.2009 г., като с протокол от 29.01.2009 г. са предадени документи, представляващи сертификати, лицензии и фактури за закупени софтуери и компютърни системи. С влязло в сила постановление от 11.10.2013 г. наказателното производство е прекратено, като в мотивите на същото е посочено, че изготвянето на допълнителна компютърно-техническа експертиза е невъзможно доколкото така предадените компютърни системи не могат да бъдат намерени в складовите помещения на 01 РПУ, СДВР. По делото е представен договор за доставка на система за управление на бизнеса, с предмет да се разработи, предостави и поддържа система за управление на бизнеса (ERP система) „GComp II“ на 20 работни места срещу цена за предоставяне на лицензите и услугите в размер на 22.729 лв. без ДДС, която е инсталирана на 30.03.2007 г. (видно от протокол за инсталиране на системата за управление на бизнеса на сървърна система и 20 бр. настолни компютри, съпроводено от обучение на персонала) и на ищеца е инсталирана допълнителна опция към ЕRP системата – модул за връзка на същата със система за управление на WEB съдържанието на корпоративен сайт (видно от протокол от 29.06.2007 г.), както и опция – модул – електронен магазин към ERP системата GComp II на последното срещу цена от 11.500 лв. с ДДС (приемо – предавателен протокол от 22.12.2008 г.). С приемо – предавателен протокол от 28.08.2008 г. на ищеца са предадени техника и софтуер както следва: 15 бр. компютърна конфигурация с MS Office 2007 Basic OEM/MS Windows Vista Business, 1 бр. сървърна компютърна конфигурация с MS WIN ServerStd 2008 32/64 bit English – 5 CAL, 10 бр. Софтуер MS Win Server 2003 CAL, 4 броя софтуер Adobe CS3 Design Standart, 4 броя софтуер CorelDraw Graphics Suite h4 License, както и CorelDraw Graphics Sutite h 3 – медиа с програмен продукт, а съгласно приемо – предавателен протокол от 05.09.2008 г. - 15 бр. компютърна конфигурация с MS Ofiice 2007 Basic EOM/ MS Windows Vista Business, 1 1 бр. сървърна компютърна конфигурация с MS Win Server Std 2008 32/64 bit English – 5 Cal, 10 бр. софтуер MS Win Server 2003 CAL, 4 бр. софтуер Adobe CS3 Design Standart, както и 4 бр. софтуер CorelDraw Graphics Suite h4 License. Представени са 4 бр. фактури, първата от които е от 21.04.2007 г. и е на стойност 14.040 лева с основание доставка на компютърна система – сървър, втората – от 29.06.2007 г. за сумата 3.576 лв. за програмен продукт – изработка на допълнителни опции, третата - от 28.08.2008 г. за сумата 35 829, 60 лева за доставка на посочени в същата артикули, а четвъртата – от 22.12.2008 г. за сумата от 11.500 лева с основание плащане по Договор за доставка № 217/05.12.2008 г. С влязло в сила постановление от 29.05.2009 г. на прокурор при СРП, е оставена без уважение молбата на представителя на ищеца за връщане на веществени доказателства – 3 бр. компютърни системи и 1 бр. сървър с посочване, че към този момент не са извършени всички необходими следствени действия. Пред първоинстанционния съд е прието заключение на вещо лице по съдебна компютърно-техническа оценъчна експертиза, съгласно което стойността на предадените компютърни системи и софтуер възлиза на 64.945, 60 лв. Въззивният съд е приел, че органите на предварителното производство са длъжни да съхранят и опазят иззетите веществени доказателства до приключване на наказателното производство съгласно чл. 111 НПК, а когато досъдебното производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено, не съставлява престъпление или поради изтичане на давност, вещите се връщат на лицето, от което са иззети, освен ако не са потърсени или притежаването им е забранено от закона и всички имуществени вреди, които са били причинени при изземване и задържане на вещта като веществено доказателство в предварителното производство, подлежат на обезщетяване по реда на чл. 49 от ЗЗД. Доколкото в случая липсват данни да са налице особените случаи, в които иззетите вещи не се връщат на лицето, от което са иззети, е прието, че следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за причинените вреди от разследващи органи, които се намират в служебни правоотношения с МВР, а предявеният иск е основателен и доказан. За да определи размера на дължимото обезщетение съдът е обсъдил представените по делото доказателства, като е взел предвид, че видно от представената фактура № ... от 28.08.2008 г., ищецът е закупил 15 бр. компютърни конфигурации с MS Office 2007 Basic OEM/ MS windows Vista Business с единична цена от 865 лв. без ДДС или 1038 лв. с ДДС, а съгласно Протокол за доброволно предаване от 28.01.2009 г., на разследващите органи са предадени компютърни системи с № № 1, 2, 3 и 4 (една от които е сървър съгласно показанията на разпитания по делото свидетел). Прието е, че ответникът дължи заплащане на обезщетение за 3 бр. компютърни системи, която след отчитане на настъпилата амортизация по възприетия от първоинстанционния съд метод възлиза на 519 лв. и в размер на 2.340 лв. закупения от ищеца сървър. Прието е, че на обезщетение подлежат и вредите от неполучаването обратно на активационните дискове и активиращите ключове, които, съгласно фактура № ... от 28.08.2008 г., възлизат на 5.563,20 лв. и съответно 96 лв., като е прието, че и инсталационните дискове, и активационните ключове са предадени на 29.01.2009 г. (съгласно представен протокол). Предвид изложеното, въззивният съд е достигнал до крайния извод за доказаност на исковете по чл. 49 от ЗЗД до размера от 8.518,20 лв., съставляващ сбор от цената на процесните 3 бр. компютърни системи, сървър и софтуер след отчетена амортизация на хардуера.

Правилно въззивният съд е приел от фактическа страна, че по образувано срещу едноличния собственик и управител на ищцовото дружество наказателно производство за престъпление по чл. 172а, ал. 1 НК с протокол за доброволно предаване от 28.01.2009 г. са предадени на дознател при 01 РПУ на МВР 3 бр. комютърни системи и 1 бр. сървър, като с протокол от 29.01.2009 г. са предадени документи, представляващи сертификати, лицензии и фактури за закупени софтуери и компютърни системи. Също правилно съдът е приел, че с влязло в сила постановление от 11.10.2013 г. наказателното производство е прекратено, като в мотивите на същото е посочено, че изготвянето на допълнителна компютърно-техническа експертиза е невъзможно доколкото така предадените компютърни системи не могат да бъдат намерени в складовите помещения на 01. РПУ, СДВР.

Претендира се обезщетение за имуществената вреда от отнемането на компютърните системи, сървъра и софтуера.

Също правилно въззивният съд е приел, че ищецът е направил документираните разходи за придобиването на компютърни инсталации и софтуер в размера по заключението на изслушаната в първоинстанционното производство експертиза, но обезщетение се дължи само за предадените и приети и в последствие изгубени компютърни системи, сървър и софтуер. По делото няма доказателства да е предадено и прието нещо различно от посоченото в исковата молба – 3 бр. компютърни системи и 1 бр. сървър със съответния софтуер.

По същество правилно въззивният съд е приел, че причинената вреда на ищеца е съизмерима с цената на процесните 3 бр. компютърни системи, сървър и софтуер, след отчитане на амортизацията на хардуера, но неправилно е приел, че амортизацията следва да бъде отчетена към 11.10.2013 г., когато наказателното производство е прекратено, нуждата от тях за целите на производството е преминала и предадените вещи е следвало да бъдат върнати. При положение че извършването на престъпление не е установено, амортизацията следва да бъде отчетена към момента на предаването и приемането на вещите за съхранение от ответника на 28.01.2009 г., тъй като не може да се приеме, че ищцовото дружество има отношение към причините за задържането им до прекратяването на наказателното производство.

Видно от изложеното в отхвърлителната част обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено в тази част, като предявените искове бъдат разгледани от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.

По делото е установено, че сървърът е закупен през месец април 2007 г. за 14.040 лева, а компютърните конфигурации – за 3 х 1.038 = 3.114 лева. След отчитане на тяхната амортизация към месец януари 2009 г. остатъчната им стойност следва да бъде определена, при условията на чл. 162 ГПК, на 8.400, съответно 1.870 лева, към които суми следва да се прибави и цената на инсталирания софтуер 5.660 лева.

Видно от изложеното, като е лишен от собствеността на процесните вещи ищецът е ощетен с остатъчната им стойност към деня на предаването и приемането им за съхранение на ответника в размер на 15.930 лева, със законната лихва от предявяването на иска на 07.04.2017 г., както се претендира и съответната част от разноските по делото по компенсация за всички инстанции в размер на 1.069,27 лева.

Въззивното решение в частта, в която искът е уважен за сумата 8.518,20 лева със законната лихва от предявяването на иска, е влязло в сила.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 321/04.02.2020 на Софийския апелативен съд по в.т.д. № 5354/2019 в отхвърлителната част, както и в частта за разноските.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, С. [] да заплати на „Рекламна агенция Дея“ ЕООД, София, [улица] сумата 7.411,80 лева обезщетение за имуществени вреди на основание чл. 49 ЗЗД със законната лихва от 07.04.2017 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и сумата 1.069,27 лева разноски по компенсация за всички инстанции.

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до предявения размер на 53.245,60 лева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.