Р Е Ш Е Н И Е

№ 4

гр. София, 25.02.2021год.

В.К.С на Р. Б, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

при секретаря П. П като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №2910 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационнr жалбr от синдика на „Камбитов и син“ ЕООД /н/ и от „Паяков“ ЕООД срещу решение №201 от 20.08.2019г. по в.т.д. №138/2019г. на Апелативен съд- Варна, с което се отменя решение №991/14.12.2018 г., постановено по т.д. №194/2018 г. по описа на ОС- Варна и определение № 499/08.02.2019г. постановено по реда на чл.77 ГПК и вместо него се уважава предявеният от „Инвестбанк“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район „Т.“, [улица] срещу „Камбитов и син“ ЕООД /н/ ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район Приморски, [улица] и „Паяков“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], при участието на синдика М.Р.И. иск с правно основание чл.694, ал.3, т.1 ТЗ, като приема за установено, че в полза на ответника „Паяков“ ЕООД не съществува вземане спрямо несъстоятелния длъжник „Камбитов и син“ ЕООД в размер на 799 934.47 лева, представляващо платената продажна цена, подлежаща на връщане по обявения за недействителен договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. №139, том I, н.д. №96/2014г., дв.вх.peг. №222/03.02.2014г., включено в допълнителен списък №4 на приети вземания, одобрен с определение №302/26.01.2018г. по т. дело №602/2014г. по описа на ОС- Варна, като е осъден „Паяков“ ЕООД да плати разноските по делото.

В касационната жалба от синдика на „Камбитов и син“ ЕООД /н/ се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и поради необоснованост, поради което следва да се отмени и да бъде постановено ново, с което да бъде отхвърлен предявеният иск. Касаторът твърди, че въззивният съд неправилно е включил като релевантен факт по делото съществуването и придобиването на правото на собственост върху недвижимите имоти, подлежащи на връщане след обявяване за недействителен на процесния договор за продажба по реда на чл.647, ал.1, т.3 ТЗ. Излага доводи, че въпросът дали правата на „Инвестбанк“ АД като собственик на тези имоти са противопоставими на несъстоятелния длъжник и на кредиторите на масата на несъстоятелността не е релевантен за възникване на вземането на страните за връщане на даденото по обявената за недействителна сделка на основание чл.648 ТЗ и следва да бъде решен в друго производство.

В касационната жалба от „Паяков“ ЕООД се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и поради необоснованост, поради което следва да се отмени и да бъде постановено ново, с което да бъде отхвърлен предявеният иск. Касаторът твърди, че въззивното решение е постановено в пълно противоречие с разпоредбата на чл.648 ТЗ. Счита, че въззивният съд е обсъждал ирелевантни факти по делото относно правото на собственост върху недвижимите имоти, подлежащи на връщане след успешното провеждане на отменителния иск по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ, а също така и необосновано е приел, че ищецът е в невъзможност да върне имотите в масата на несъстоятелността, а това било предпоставка за възникване на вземането му.

Ответникът „Инвестбанк“ АД поддържа, че жалбите са неоснователни по съображения, изложени в писмения отговор. Счита, че обжалваното решение е законосъобразно, правилно и постановено при спазване на материалните и процесуалноправни норми.

С определение №525/15.10.2019г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за произнасяне по материалноправния въпрос „възниква ли на основание чл.648 ТЗ в партимониума на третото лице вземане за връщане на заплатената от него цена по обявената за относително недействителна прехвърлителна сделка, ако върху прехвърлените недвижими имоти са заявени противопоставими права на собственост от последващ приобретател“.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:

За да отмени първоинстанционното решение и да уважи иска на кредитора „Инвестбанк“ АД с правно основание чл.694, ал.3, т.1 ТЗ за установяване, че не съществува приетото от синдика вземане на „Паяков“ ЕООД спрямо несъстоятелния длъжник „Камбитов и син“ ЕООД в размер на 799 934.47 лева- платената продажна цена, подлежаща на връщане по обявения за недействителен по реда на чл.647, ал.1, т.3 ТЗ договор за покупко-продажба, въззивният съд приема, че не е налице хипотезата на чл.648 ТЗ. Решаващият съдебен състав приема за безспорно установено по делото, че по иск с правно основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ договорът за покупко – продажба, с който несъстоятелният длъжник се е разпоредил с процесните недвижими имоти в полза на ответника „Паяков“ ЕООД е обявен за недействителен и ответникът е осъден да върне имотите в масата на несъстоятелността; че тези имоти са били ипотекирани от „Паяков“ ЕООД и продадени на публична продан, проведена по изпълнително дело, образувано по молба на „Инвестбанк“ АД /кредитор на „Паяков“ ЕООД по договор за банков кредит/, като са възложени на самия взискател с постановление за възлагане, което е влязло в законна сила и е вписано в имотния регистър преди вписването на 18.05.2016г. на исковата молба по чл.647 ТЗ. Съдът намира, че на основание постановлението за възлагане „Инвестбанк“АД е придобила правото на собственост върху процесните имоти на 11.12.2015г., а след извършеното на 14.12.2015г. вписване на ПВ в Имотния регистър това право е противопоставимо на всички лица. Приема, че с оглед разпоредбата на чл.647, ал.3 ТЗ прогласената недействителност на разпоредителната сделка с имотите на длъжника по чл.647 ТЗ не е засегнала правото на собственост на банката, която е трето добросъвестно лице. Въззивният съд стига до извод, че предвид валидното придобиване на правото на собственост от „Инвестбанк“ АД ответникът „Паяков“ ЕООД е в невъзможност да върне имотите в масата на несъстоятелността /въпреки постановеното решение по т.д.№566/2016г./, а връщането е предпоставка за възникване на неговото парично вземане от масата на несъстоятелността, изразяващо се в заплатена цена за придобиване на имотите в размер на 799 934.47лева. Предвид изложеното намира, че „Паяков“ ЕООД няма валидно възникнало вземане за връщане на цената по обявения за недействителен договор за продажба. Съдът приема, че допълнителен довод за отричане правото на вземане на ответника е и фактът, че с получената от публичната продан цена „Паяков“ ЕООД е погасил свои и на останалите съдлъжници задължения по договора за банков кредит и няма основание дружеството да получи още веднъж стойността на същите имоти чрез включването в списъка на приетите вземания на вземане, равняващо се на стойността им. Обратното би представлявало неоснователно обогатяване за сметка кредиторите на „Камбитов и син“ЕООД.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съставът на ВКС приема следното:

Исковете по чл.646 и чл.647 ТЗ за прогласяване недействителността на посочените сделки и разпореждания по отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник имат за цел попълване масата на несъстоятелността и обезпечаване на възможността за осребряване на имуществото на длъжника за удовлетворяване на приетите вземания в производството по несъстоятелност. Спецификите на универсалното принудително изпълнение предполагат имуществените права- предмет на сделките, обявени за недействителни, да се върнат в масата на несъстоятелността, вкл. чрез предявяване на обусловените искове по реда на чл.649, ал.2 ТЗ, за да бъдат осребрени по предвидения в закона ред. Законодателят е приравнил правните последици по отношение на разменените престации по прогласените за недействителни сделки по чл.646 и чл.647 ТЗ на правните последици при нищожните или унищожените сделки /чл.34 ЗЗД/. С обявяването за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сделката по чл.646 или чл.647 ТЗ, имаща за предмет право на собственост или друго вещно право върху вещ, отчужденото имущество подлежи на реституция- третото лице дължи връщане на полученото в масата на несъстоятелността, респ. в неговия патримониум на основание чл.648 ТЗ възниква правото на вземане срещу несъстоятелното дружество за връщане на даденото. Съгласно изричната разпоредба на чл.648 ТЗ, когато даденото не се намира в масата на несъстоятелността или се дължат пари, третото лице става кредитор, т.е. следва да предяви своето вземане в производството по несъстоятелност. Ирелевантни за възникването на реституционното право на третото лице са претенциите на други лица по отношение на вещите- предмет на недействителната сделка, подлежащи на връщане в масата на несъстоятелността, вкл. в хипотезата на придобити имуществени права от трети добросъвестни лица преди вписването на исковата молба /чл.646, ал.7 и чл.647, ал.3 ТЗ/. Конкуренцията на права между кредиторите на несъстоятелността, по отношение на които има действие влязлото в сила съдебно решение по чл.646 и чл.647 ТЗ, и третите лица, претендиращи собствени права върху имуществото, подлежащо на връщане в масата на несъстоятелността, следва да се разреши в производството по обусловения иск по чл.108 ЗС. Невъзможността вещите да се върнат в масата на несъстоятелността поради тяхното загубване, погиване или придобиването им от трето добросъвестно лице обуславя възникването на вземане на несъстоятелното дружество срещу съконтрахента по обявената за недействителна сделка за тяхната парична равностойност, но няма значение за възникването на реституционното право по чл.648 ТЗ.

По съществото на касационната жалба:

Производството е образувано по иск, предявен от кредитора „Инвестбанк“ АД с правно основание чл.694, ал.3, т.1 ТЗ за установяване, че не съществува приетото от синдика вземане на „Паяков“ ЕООД спрямо несъстоятелния длъжник „Камбитов и син“ ЕООД в размер на 799 934.47 лева- платената продажна цена, подлежаща на връщане по обявения за недействителен по реда на чл.647, ал.1, т.3 ТЗ договор за покупко-продажба. Правилно въззивният съд е приел за безспорно установено, че договорът за покупко – продажба, с който несъстоятелният длъжник се е разпоредил с процесните недвижими имоти в полза на ответника „Паяков“ ЕООД, е обявен за недействителен на основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ, като ответникът е осъден да върне имотите в масата на несъстоятелността; че тези имоти са били ипотекирани от „Паяков“ ЕООД и продадени на публична продан, проведена по изпълнително дело, образувано по молба на „Инвестбанк“ АД /кредитор на „Паяков“ ЕООД по договор за банков кредит/, като са възложени на самия взискател с постановление за възлагане, което е влязло в законна сила и е вписано в имотния регистър преди вписването на 18.05.2016г. на исковата молба по чл.647 ТЗ.

С оглед отговора на поставения правен въпрос, настоящият съдебен състав на ВКС намира за неправилни изводите на въззивния съд, че предвид валидното придобиване на правото на собственост от „Инвестбанк“ АД ответникът „Паяков“ ЕООД е в невъзможност да върне имотите в масата на несъстоятелността /въпреки постановеното решение по т.д.№566/2016г./, а връщането е предпоставка за възникване на неговото парично вземане от масата на несъстоятелността- заплатена цена за придобиване на имотите в размер на 799 934.47лева. Конкуренцията на права между кредиторите на масата на несъстоятелността, по отношение на които договорът за покупко – продажба, с който несъстоятелният длъжник се е разпоредил с процесните недвижими имоти в полза на ответника „Паяков“ ЕООД, е обявен за недействителен и „Инвестбанк“ АД, на когото са възложени тези имоти с влязло в сила постановление за възлагане на ЧСИ, не подлежи на разглеждане и разрешаване в настоящото производство по чл.694 ТЗ.Уяването на противопоставими права на „Инвестбанк“ АД по отношение на недвижимите имоти, подлежащи на връщане в масата на несъстоятелността, би обусловило евентуална претенция по реда на чл.649, ал.2 ТЗ срещу „Паяков“ ЕООД за паричната равностойност на тези имоти, но не обуславя реституционната претенция на „Паяков“ ЕООД срещу несъстоятелния длъжник по чл.648 ТЗ. С влизане в сила на решението за обявяване за недействителен на основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ на процесния договор за покупко-продажба в патримониума на купувача „Паяков“ ЕООД възниква правото на вземане срещу продавача „Камбитов и син“ ЕООД /н/ за даденото по договора, т.е. за платената продажна цена в размер на 799 934.47 лева.

Като е приел обратното и е уважил изцяло предявения отрицателен установителен иск на основание чл.694, ал.3, т.1 ТЗ въззивният съд е постановил неправилно решение.

Воден от горното, ВКС счита, че въззивното решение следва да се отмени и да се отхвърли предявеният от „Инвестбанк“ АД срещу „Камбитов и син“ ЕООД /н/ и „Паяков“ ЕООД, при участието на синдика на „Камбитов и син“ ЕООД /н/ иск с правно основание чл.694, ал.3, т.1 ТЗ за установяване, че в полза на ответника „Паяков“ ЕООД не съществува вземане спрямо несъстоятелния длъжник „Камбитов и син“ ЕООД в размер на 799 934.47 лева, представляващо платената продажна цена, подлежаща на връщане по обявения за недействителен договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. №139, том I, н.д. №96/2014г., дв.вх.peг. №222/03.02.2014г., включено в допълнителен списък №4 на приети вземания, одобрен с определение №302/26.01.2018г. по т.д. №602/2014г. по описа на ОС- Варна.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК „Инвестбанк“ АД следва да плати на ответника „Паяков“ ЕООД разноските за първоинстанционното производство в размер на 30 000 лева адв.възнаграждение. За въззивното и касационното производство не са ангажирани доказателства за направени съдебни разноски.

На основание чл.694, ал.7 ТЗ ищецът „Инвестбанк“ АД следва да плати държавна такса за трите инстанции по сметка на ВКС в общ размер от 16 028.68 лева /7 999.34 лева за първа инстанция, по 3 999.67 лева за въззивна и касационна инстанция и 30.00 лева за допускане до касация/.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №201 от 20.08.2019г. по в.т.д. №138/2019г. на Апелативен съд- Варна, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Инвестбанк“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район „Т.“, [улица] срещу „Камбитов и син“ ЕООД /н/, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район Приморски, [улица] и „Паяков“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], при участието на синдика Л. Б., иск с правно основание чл.694, ал.3, т.1 ТЗ за установяване, че в полза на ответника „Паяков“ ЕООД не съществува вземане спрямо несъстоятелния длъжник „Камбитов и син“ ЕООД в размер на 799 934.47 лева, представляващо платената продажна цена, подлежаща на връщане по обявения за недействителен договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. №139, том I, н.д. №96/2014г., дв.вх.peг. №222/03.02.2014г., включено в допълнителен списък №4 на приети вземания, одобрен с определение №302/26.01.2018г. по т. дело №602/2014г. по описа на ОС- Варна.

ОСЪЖДА „Инвестбанк“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район „Т.“, [улица] да плати на „Паяков“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 30 000 лева разноски по делото.

ОСЪЖДА „Инвестбанк“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], район „Т.“, [улица] да плати на основание чл.694, ал.7 ТЗ по сметка на ВКС държавна такса за трите инстанции в общ размер от 16 028.68 лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.