Р Е Ш Е Н И Е

№ 214

София, 25.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА при участието на секретаря С. Т, като изслуша докладваното от съдията Л. А гр. дело № 279 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, подадена чрез процесуалния представител гл.юрисконсулт А. С. срещу въззивното решение № 7472/5.11.2019 г, постановено по гр.дело № 17222/2018 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Втори „А“ състав, с което е потвърдено решение № 48034/11.10.2018 г по гр.дело № 26317/18 г на СРС, ГО, 79 състав.С първоинстанционното решение са уважени, предявените от Ю.С.Е. срещу касатора обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ за сумата 3522 лв, представляваща обезщетение за незаконно уволнение за времето от12.3.2018 г до 12.9.2018 г.

В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно.Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което исковете бъдат отхвърлени изцяло, ведно със следващите се от това законни последици.

Ответницата по касационната жалба Ю.С.Е. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото и в открито съдебно заседание, чрез процесуалния й представител адв.Т. Д..Счита, че въззивното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.Претендира разноски, сторени в настоящото производство, представляващи възнаграждение за един адвокат.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното :

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ.Уено е по делото, че страните са били обвързани от валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала при ответника длъжността „главен специалист“ в Териториално звено „Грао“-Добрич, Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ при Министерство на регионалното развитие и благоустройството“.Същото е прекратено със заповед № 79 от 8.3.2018 г на министъра на основание чл.330 ал.2 т.8 КТ вр.чл.107а ал.1 т.2 КТ, поради обстоятелството, че към 12.3.2018 г е налице несъвместимост на лицето със заеманата длъжност, изразяваща се в обстоятелството, че служителката е търговски пълномощник на ЕТ „Орион консулт-П. Й.“, съгласно пълномощно с рег.№ 2686/9.2.2009 г.За да приложи посоченото уволнително основание, работодателят при справка в ТР е установил, че на 29.9.2008 г е регистриран ЕТ „Орион консулт-Ю. Е., който на 10.2.2009 г след влизане в сила на Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси отм. е заличен, като на 9.2.2009 г е регистриран ЕТ „Орион консулт-П. Й., а с пълномощно от същата дата Й. е упълномощила Е. да представлява едноличния търговец пред държавните органи, институции и банки, пред застрахователни дружества и съдилища и нотариуси, както и да извършва всички други действия и в случаите непредвидени в пълномощното, за които специални закони биха изисквали изрично или специално пълномощно.При това положение и с оглед обстоятелството, че пълномощното не е ограничено със срок, работодателят е счел, че същото е търговско такова по смисъла на чл.26 от ТЗ, което е несъвместимо със сключване на трудов договор в държавната администрация.Въззивният съд е приел за неустановено обстоятелството, че ищцата е търговски пълномощник на посочения едноличен търговец, тъй като съгласно разпоредбата на чл.26 ал.1 ТЗ търговският пълномощник е лице, упълномощено от търговец да извършва посочените в пълномощното действия срещу възнаграждение.Съгласно чл.27 ТЗ отношенията между търговеца и пълномощника се уреждат с договор, който може да е трудов, или договор за поръчка или с елементи на ненаименован договор.В случая е налице надлежно учредена представителна власт, но липсват доказателства за сключен договор за уреждане на отношенията между търговеца и търговския пълномощник.Липсват доказателства пълномощника да получава от страна на Едноличия търговец или да е сключил сделки от негово име.В представеното пълномощно няма изрична клауза за заплащане на възнаграждение.При тези данни съдът е приел, че работодателят не е доказал наличието на процесното уволнително основание, поради което е уважил предявените искове по чл.344 ал.1 т.1,2 и т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ.

С определение № 203/6.4.2020 г, постановено погр.дело № 279/20 г, ВКС, Четвърто ГО е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса : Предоставянето на пълномощно в писмена форма, с нотариална заверка на подписа, от страна на търговеца в полза на физическо лице, вписано в Търговския регистър какво значение има за третите лица.

По отговора на поставения въпрос.

Съгласно установената съдебна практика, обективирана в решения № 157 от 28.12.2011 г по т.дело № 126/2011 г на ВКС, ТК, Първо ТО и решение № 125/13.2.2020 г по т.дело № 2857/2018 г на ВКС, ТК, Първо търговско отделение.

Съгласно разпоредбата на чл.26 ал.1 от ТЗ обикновеният търговският пълномощник е лице, упълномощено от търговеца за извършва посочените в пълномощното действия срещу възнаграждение. Доколкото представлява търговеца при извършването на действия и сделки, които покриват съдържанието на понятията „търговско занятие“ или „предмет на дейност на търговеца“, то такова лице действа като търговски пълномощник.Упълномощителната сделка е формална –писмена с нотариално заверен подпис на търговеца.За валидността на представителната власт не е необходимо да се доказва сключването и съдържанието на договорно правоотношение между търговеца и пълномощника, по повод на което е издадено пълномощното. Съгласно установената съдебна практика, обективирана в решения № 157 от 28.12.2011 г по т.дело № 126/2011 г на ВКС, ТК, Първо ТО и решение № 125/13.2.2020 г по т.дело № 2857/2018 г на ВКС, ТК, Първо търговско отделение търговското пълномощие е винаги възмездно, а търговския пълномощник следва винаги да се съобразява с интересите на търговеца.Представителното правоотношение е задължително, докато липсата на договорно правоотношение /по граждански или трудов договор/ не е пречка за това, без значение е и формата на договора-писмен или устен.

Представителното правоотношение възниква между представителя и представлявания и е вътрешно, а външното възниква при упражняване на представителната власт- между представителя и третите лица. Предпоставка за валидно упражняване на представителната власт е знанието на третите лица за упълномощаването.Пълномощникът извършва действия и сделки във връзка с предмета на дейност на вписания в Търговския регистър Едноличен търговец.

Възникването на представителната власт на търговския пълномощник, както и отпадането й не подлежи на вписване, поради това този факт трябва да се разгласи достатъчно широко, за да се узнае от третите лица.Разгласяването на прекратяването на представителната власт има за цел защита на третите лица, които не знаят, че влизат в отношения с търговски пълномощник с отпаднала представителна власт.За да се получи такава разгласа, следва да е оттеглен документа, който материализира представителната власт-пълномощника следва да върне пълномощното на търговеца или да го депозира пред съответния нотариус, защото обстоятелството, че представителната власт не се упражнява се знае от търговския пълномощник, но не се знае от третите лица.Те имат основание да вярват, че пълномощника действително е такъв.Ако въпреки, че е оттеглил представителната власт на пълномощника, търговеца не е изискал обратно документа и не е оповестил обезсилването му пред третите лица, търговският пълномощник е представител на търговеца.Представеното, неоттеглено от страна на вписания в Търговския регистър Едноличен търговец пълномощно в писмена форма, с нотариална заверка на подписа в полза на физическо лице, го легитимира пред третите лица като търговски пълномощник по смисъла на чл.26 ал.1 ТЗ, тъй като който го оправомощава да извършва действия и сделки за сметка на търговеца, свързани с упражнявания предмет на дейност.

По оплакванията в касационната жалба.

В разглеждания случай ищцата, като Търговския пълномощник е приела да извършва за сметка на търговеца всякакви действия, свързани с обичайно извършваната от търговеца дейност и в негов интерес : да подписва документи, да сключва търговски сделки, свързани с разпореждане с вещи, собственост на търговеца, да извършва неограничено теглене и превод по сметките му, да закупува моторни превозни средства, да сключва застрахователни договори, да извършва представителство пред различни администрации и институции, да дава информация и получава документи, да се подписва навсякъде, във връзка с дадените му пълномощия.Пълномощното е безсрочно и същото не е оттеглено.От самото му съдържание става ясно, че то е общо търговско такова, възлагащо на физическото лице всички действия по управление на търговската дейност на едноличния търговец, пред неограничен кръг трети лица.Следователно пълномощникът има качеството на търговски такъв по смисъла на чл.26 ал.1 ТЗ.Липсата на договорно правоотношение, не означава, че пред третите лица упълномощеният няма качеството на търговски пълномощник.

Следователно приложеното уволнително основание е налице. Разпоредбата на чл.330 ал.2 т.8 КТ е императивна и задължава работодателят да прекрати трудовия договор при наличие на обстоятелство по чл.107а ал.1 КТ.Съгласно тази разпоредба не може да бъде сключен трудов договор за работа в държавна администрация с лице, което е търговски пълномощник.Разпоредбата на чл.126 т.12 КТ задължава служителя да уведоми работодателя се за несъвместимост с изпълняваната работа, а неуведомяването на работодателя представлява самостоятелно основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.330 ал.2 т.7 КТ.Посочените разпоредби са въведени в публично правен интерес и целта им е да се избегне възможността да се оказва неправомерно въздействие върху лицата, които изпълняват работа по трудово правоотношение в държавната или общинската администрация.В случая ищцата не е изпълнила задължението си да уведоми касатора за наличието на несъвместимост с изпълняваната работа.Докато в друг случай прекратяването на трудовия договор е право, в случая е задължение, което работодателят е изпълнил законосъобразно.

Решението като постановено в противоречие с материалния закон следва да бъде отменено, и тъй като не се налага извършването на нови процесуални действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция, като предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни.

Предвид изхода на спора ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноските, сторени пред съдилищата в размер на 227, 24 лв, представляващи държавна такса, заплатена пред ВКС и СГС на основание чл.78 ал.3 ГПК, както и юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.5 ГПК в размер на 300 лв.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 7472/5.11.2019 г, постановено по гр.дело № 17222/2018 г на Софийски градски съд, Гражданско отделение Втори „А“ състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Ю.С.Е. със съдебен адрес, този на пълномощника й адв.Т. Д., [населено място],[жк], [улица], ап.17 срещу Министерство на регионалното развитие и благоустройството със седалище [населено място], [улица] обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и т.3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ за сумата 3522 лв.

ОСЪЖДА Ю.С.Е.със съдебен адрес, този на пълномощника й адв.Т. Д., [населено място],[жк], [улица], ап.17 да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството със седалище [населено място], [улица] разноски, сторени пред съдилищата в размер на 227, 24 лв, представляващи държавна такса на основание чл.78 ал.3 ГПК и юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.5 ГПК в размер на 300 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.

2.