Р Е Ш Е Н И Е№ 24

София, 26.02.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми януари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Р. И, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 1541 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т.С.И. срещу решение № 4 от 02.01.2020г. по в. гр. дело № 629/2019г. на Русенски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 1116 от 21. 06. 2019г. по гр. д. № 1167/2019г. на Русенски районен съд и вместо него е постановено ново решение, с което на основание чл. 59, ал. 9 СК е изменен определен със съдебна спогодба по гр. д. № 3036/2015г. на Русенски районен съд режим на лични отношения на бащата – касатор с детето С.Т.И., род. на 10. 07. 2014г., само в частта относно продължителността им през лятото, като са увеличени дните от 20 на 30 дни, във време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката, а в останалата част молбата на бащата с правно основание чл. 59, ал. 9 СК е отхвърлена като неоснователна.

Т.С.И. поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила: приетите доказателства не са обсъдени в тяхната цялост и взаимовръзка, а избирателно; приобщените два социални доклада са непълни и противоречиви, но решаващият съд не е изискал служебно нови такива; не е допусната поискана от страна и необходима за решаване на делото психологична експертиза за оценка на психическото състояние на детето и родителите, която е и в служебните правомощия на съда за събиране на относими доказателства; не са изслушани двамата родители в нарушение на императивната норма на чл. 59, ал. 6 СК. Моли въззивното решение да бъде отменено като неправилно, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за релевантните доказателства, които следва да бъдат събрани. Претендира заплащане на сторените съдебно-деловодни разноски.

Ответницата по касационната жалба – П.И.Б., подава писмен отговор, в който поддържа становище за нейната неоснователност. Счита обжалваното решение за правилно, в достатъчна степен охраняващо интересите на детето, което е още с неукрепнала психика, за да се прилага претендираният от насрещната страна по-разширен режим на лични отношения. Моли обжалваният съдебен акт да бъде потвърден като правилен. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред касационната инстанция.

С определение № 674 от 09.10. 2020г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по процесуалноправните въпроси: Длъжен ли е въззивния съд служебно да събира доказателства във всеки момент от развитието на въззивното производство, вкл. чрез назначаване на психологическа експертиза за състоянието на родителите и детето, в производство по чл. 59, ал. 9 СК, за да защити интереса на детето? и Длъжен ли е съдът да изслуша двамата родители в производство по чл. 59, ал. 9 СК за определяне на режима на личните отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, съгласно чл. 59, ал. 6 СК?. По тези правни въпроси е формирана практика на ВКС, обективирана в ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС; Постановление № 1 от 12.XI.1974г. по гр. д. № 3/1974г. на Пленума на ВС, както и в решения: № 22 от 11. 02. 2016г. по гр. д. № 2909/2015г. на Трето г.о.; № 173 от 13. 07. 2015г. по гр. д. № 6333/2014г. на Трето г.о.; 447 от 08. 12. 2015г. по гр. д. № 3067/2015г. на Четвърто г.о.; № 207 от 24. 07. 2013г. по гр. д. № 911/2012г. на Четвърто г.о. и др., която практика следва да намери приложение и по настоящото дело.

Съгласно задължителното разрешение в т. 1 ТР №1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса, например на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. В случай, че първоинстанционният съд не е изпълнил тези си задължения, това процесуално нарушение следва да бъде поправено служебно от въззивната инстанция, независимо от липсата на нарочно оплакване във въззивната жалба.

За да извърши преценка за наличието на променени обстоятелства по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК, отразяващи се на положението на децата и на ефикасността на взетите мерки по упражняването на родителските права, съдът е длъжен да изслуша двамата родители съгласно изричната норма на чл. 59, ал. 6 СК. Изслушването на родителите има за цел да се добият лични впечатления за всички обстоятелства, свързани с интересите на детето. Неизпълнението на задължението по чл. 59, ал. 6 СК съставлява съществено процесуално нарушение само в случаите, когато е попречило на съда да добие пълна, вярна преценка за моралните и възпитателски качества на родителите и съответно е довело до постановяване на неправилно решение - когато съдът е разрешил въпроса за упражняване на родителските права и мерките за лични отношения с детето, без да съобрази всички обстоятелства от значение за интереса му. Когато съдът, постановявайки решението си е съобразил доказателствата относно родителския капацитет на майката и бащата и възможностите им да предоставят най-подходящите условия за отглеждане и възпитание на детето; когато с постановения резултат по спора по чл. 59 СК интересите на непълнолетното дете са защитени в достатъчна степен, то допуснатото нарушение на изискването за лично изслушване на родителите не е съществено (в този смисъл решения № 207 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 911/2012 г. на ІV г.о. ВКС и № 447 от 08. 12. 2015г. по гр. д. № 3067/2015г. на Четвърто г.о.). Във всички останали случаи, ако изслушването на родителите не е обективно невъзможно (отсъствие от страната, заболяване или друго сериозно препятствие за явяване в съдебно заседание), неизпълнението на задължението по чл. 59, ал. 6 СК съставлява съществено процесуално нарушение, за което въззивната инстанция и без оплакване в тази насока, служебно следи и дължи поправяне на този порок чрез призоваване и изслушване на двамата родители (в този смисъл решения № 22 от 11. 02. 2016г. по гр. д. № 2909/2015г. на Трето г.о. и № 173 от 13. 07. 2015г. по гр. д. № 6333/2014г. на Трето г.о.).

Горепосочената практика на ВКС, даваща отговор на поставените правни въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, следва да намери приложение и по настоящото дело.

По съществото на касационната жалба и съобразно възприетия отговор на процесуалноправните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, настоящият състав на ВКС намира, че атакуваното въззивно решение е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения – неизпълнени задължения на въззивния съд за служебно събиране на доказателства с оглед охраняване на интереса на малолетното дете на страните и за изслушване на родителите по смисъла на чл. 59, ал. 6 СК (възможно и необходимо с оглед извършването на пълна и точна преценка на всички обстоятелства, свързани със законово защитимия интерес на малолетното дете С.). Поради това наведените в касационната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение в горепосочения смисъл са основателни.

Предмет на настоящото производство е молба с правно основание чл. 59, ал. 9 СК относно режима на личните отношения между детето С. и баща му - касатора.

Страните по делото са родители на малолетния С., род. на 10. 07. 2014г., упражняването на родителските права спрямо който са предоставени на майката – П. Б., със съдебна спогодба по гр.д. № 3036/2015г. на Русенски районен съд. Със същата съдебна спогодба е определен и режим на лични отношения между детето и бащата. Отчитайки, че към момента на одобряване на горепосочената съдебна спогодба С. е бил на една година, а към постановяване на въззивното решение – на 5г. и 6м., както и нарушената комуникация между родителите, които са с негативна оценка един към друг, поставяща детето в състояние на конфликт на лоялност към родителите му, Русенски окръжен съд е заключил, че е налице изменение на обстоятелствата, обосноваващи промяна в определения режим на лични отношения между детето и бащата. Въз основа на приетите писмени и гласни доказателства, вкл. изготвения социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], въззивният съд е счел, че определеният в съдебната спогодба режим на лични отношения не следва да бъде променян, освен за периода през лятото, когато продължителността му следва да се увеличи от 20 дни на 30 дни. Обосновал е така изменения режим като адекватен на интересите на малолетното дете с оглед възрастта му, в която всяка промяна в ежедневието му би създала притеснения и безпокойство, и с оглед влошените отношения между родителите му, налагащи прилагане на по-щадящо отношение заради неукрепналата все още детска психика, предстоящото му тръгване на училище и необходимостта от стабилизиране на емоционалното му състояние. Горепосочените решаващи изводи са направени без да са били изслушани двамата родители нито пред първата, нито пред въззивната инстанция, въпреки императивното правило на чл. 59, ал. 6 СК и без допускане на поисканата от молителя – касатор психологическа експертиза за състоянието на детето и родителите, при наличието на формален социален доклад, изготвен от компетентните социални служби, без проведена среща с бащата, и на данни за настройване на детето и от двамата родители един срещу друг, напоследък особено от майката срещу бащата, при което С. живее в състояние на постоянен дискомфорт.

В нарушение на задължението си за служебно събиране на доказателства с оглед охраняване на интереса на малолетното дете в настоящото производство (т.1 ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС), въззивният съд не е допуснал и изслушал съдебно – психологическа експертиза за състоянието на детето и родителите. Такава е поискана от касатора още в първоинстанционното производство, но това искане не е уважено. При наличните формални социални доклади, изготвени от социалните работници, без да е проведена среща с бащата, както и с оглед установените в процеса обстоятелства за настройване на детето от майката срещу бащата ( макар майката стриктно да е спазвала установения в съдебната спогодба режим на лични отношения), както и на такива за настройване на детето от бащата срещу майката и нейния нов съжителник, което датира отдавна (заради което С. се прибира при майката депресиран и мълчи), и установено еднократно от бащата възбудено изпълнително производство за изпълнение на режима на лични отношения, когато детето не е дадено от майката, защото е било болно, е необходимо служебното събиране на горепосочената психологическа експертиза и изискването на нови социални доклади, които да бъдат изготвени след срещи и събеседване с двамата родители, за да може да бъде определен режим на лични отношения между малолетния С. и баща му, който в най - пълна степен да защити висшия интерес на детето. Само след експертната психологическата оценка на детето и родителите би могла да бъде извършена преценката дали претендираният от бащата по-разширен режим на лични контакти с детето, респективно на част от него, е в интерес на детето и би задоволил неговите потребности от общуване и с двамата му родители, при съхраняване на крехката детска психика, без да бъде допускано родителско отчуждение или като бъде преодоляно евентуално налично такова. Съдебният експерт-психолог следва да съобрази при своето заключение, че детето е все още малко и че за недопускане на психически дискомфорт при пребиваването му при двамата обичани и обичащи родители, двамата с отлични родителски качества, и двамата с нови съжителници, следва да му се създаде сигурна и комфортна семейна среда при упражняващия правата родител, като същевременно не бъде лишавано от необходимите за израстването му като личност достатъчно продължителни контакти с бащата, които следва да са желани, а не извор на напрежение.

При постановяване на своето решение, Русенски окръжен съд е допуснал и друго съществено процесуално нарушение, обуславящо касиране на атакуваното решение – не е изпълнил задължението си да изслуша двамата родители съгласно изричната норма на чл. 59, ал. 6 СК. Изслушването на родителите има за цел да се добият лични впечатления за всички обстоятелства, свързани с интереса на детето, и съобразно отговора на правния въпрос в този смисъл, по който е допуснато касационното обжалване, е наложително когато от другите доказателства не може да се направи категоричен извод как ще е най-добре защитен висшия интерес на детето, какъвто е настоящия случай.

Съобразно гореизложеното обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Като такова то следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, а съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК делото подлежи на връщане за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който дължи да изпълни задължението по чл. 59, ал. 6 СК по призоваване и разпит на майката и бащата в открито съдебно заседание, както и служебно да допусне горепосочената съдебно-психологическа експертиза, след изискване на нови социални доклади, след което да мотивира своите изводи при съобразяване на най-добрия интерес на малолетния С..

С оглед изхода на спора и съгласно правилото на чл. 294, ал. 2 ГПК, не следва да бъдат присъждани в полза на касатора съдебните разноски по настоящото касационно производство, тъй като по тях следва да се произнесе въззивния съд при повторното разглеждане на делото.

На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 4 от 02.01.2020г. по в. гр. дело № 629/2019г. на Русенски окръжен съд в обжалваната му част.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Русенски окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: