Р Е Ш Е Н И Е

№ 57/2020 г.

София, 26.02.2021 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретар Теодора ИВАНОВА

изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА

гр.дело № 4517 /2019 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

И.Д.А. и К.А.А., и двамата от [населено място], общ.Г. обл. Б., чрез процесуалния представител адв. Н. Т.- АК Б. обжалват и искат да се отмени въззивно Решение № 3425 от 26.07.2019 год., постановено по гр.В.д. № 315/ 2019 год. на ОС-Благоевград, в частта по уважените искове по чл. 109 ЗС за премахване на масивна плътна ограда, както и на циментирана /бетонирана/ част от дворно място, попадащо в УПИ ** от кв. 7 по плана на [населено място], [община] и в частта, с която на основание чл. 59 ЗЗД са осъдени да заплатят обезщетение в размер на 2194 лв.(две хиляди сто деветдесет и четири лева).

С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Конкретните оплаквания за неправилност на обжалваното решение касаят необоснованост на извод, че искът за премахване на оградата и бетонираната част от дворното място е иск с правно основание чл. 109 ЗС, предвид на неправилно възприета фактическа обстановка и несъобразяване с релевираните доводи, несъобразяване и едностранна преценка на писмените доказателствата относно наличие на неправомерни действия от страна на ответниците, препятстващи упражняване правото на собственост.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответниците по касация Е. и П. И., чрез процесуалния им представител адв. И. П. - АК Б., с който се взема становище, че касационната жалба е неоснователна. Претендират се разноски за защитата пред касационната инстанция.

Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени доводите на касатора касаещи искането за отмяна на обжалваното въззивно решение в рамките на чл. 290, ал. 2 ГПК и възражения срещу тях на ответника по касация, в правомощията си по чл. 293 ГПК, намира :

С посоченото решение, окръжният съд в правомощията по чл. 258 и сл. ГПК като въззивна инстанция е 1./ потвърдил Решение № 892 от 18.03.2019 година, постановено по гр.д. № 6/2014 год. на РС-Г. Д в частта, с която е уважен иска на Е.Д.И. и П.С.И. с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на масивна плътна ограда, попадаща в УПИ ** в кв. 7 по РП на [населено място], [община], както и в частта, с която Е.Д.И. и П.С.И. са осъдени да заплатят обезщетение, на основание чл. 59 ЗЗД, за сумата 2 194 лв. за ползата от която са били лишени по отношение на бетонираната част от дворното място; 2./ е обезсилил Решение № 892 от 18.03.2019 година, постановено по гр.д. № 6/2014 год. на РС-Г. Д в частта, с което е отхвърлена претенцията на Е. и П. И. с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на част от пристройка към хотел-ресторант, попадаща в УПИ ** в кв. 7 по РП на [населено място], [община]; 3./ е отменил Решение № 892 от 18.03.2019 година, постановено по гр.д. № 6/2014 год. на РС-Г. Д в частта, с която е отхвърлена претенцията на Е. и П. И. по чл. 109 ЗС за премахване на циментираната (бетонираната) част от дворното място, попадаща в УПИ ** в кв. 7 по РП на [населено място], [община] като е постановил ново решение, с което И.Д.А. и К.А.А. са осъдени да премахнат циментираната (бетонираната) част от дворното място, попадаща в УПИ ** в кв. 7 по РП на [населено място], [община], на основание чл. 109 ЗС.

За да приеме, че заявените искове по чл. 109 ЗС са основателни, с решаващите си мотиви въззивният съд от своя страна приема по отношение на оградата, че се касае до строеж в чужд имот и не се налага изследване на проблема със законността на строежа, за това, че имотът принадлежи на ищците е налице влязло в сила решение и въпросът е разрешен със силата на пресъдено нещо. Приема се, че спорът дали оградата съставлява подпорна стена или не е ирелевантен, тя не е квалифицирана като такава в издаденото разрешение за строеж. Налице е пряко въздействие върху имота на собствениците, без тяхно съгласие и от лица, които нямат право да осъществяват такова въздействие. Относно бетонираната част на дворното място е прието, че съществуването като факт е безспорно и това в достатъчно искът да се уважи, съответно и да се присъди обезщетение за ползата, от която са били лишени като собственици за тази част на дворното място.

Касационното обжалване в допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК поради произнесени в противоречие с дадените разяснения по ТР № 4/2015 год., прието на 06.11.2017 година от ОСГК на ВКС по приложение на чл. 109 ЗС по въпросите, поставени от касаторите и доформулирани (в смисъл на обобщение от съда) : „ Подлежат ли на премахване в производството по чл. 109 ЗС обекти, имащи характеристиката на законен строеж при налични разрешения за строеж и други строителни книжа за строителство, като същите са изпълнение от ответника преди да бъде възстановено правото на собственост върху имота на ищеца по реда на ЗСПЗЗ? Следва ли да бъдат приети за неоснователни действията на ответника върху имота на ищеца преди последният да е придобил правото на собственост? От кой момент следва да е започнало извършването на неоснователното действие което пречи на ищеца, за да е налице правен интерес да се иска неговото преустановяване /премахване/; В случаите, когато строителството е извършено преди да бъде установено и признато правото на собственост на ищеца върху имота, по отношение на извършените строежи от ответника съгласно издадените строителни книжа /разрешения за строеж/ собственикът длъжен ли е да търпи и понася ограниченията, който касаят неговото право на собственост от създаденото състояние?

По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване

Със задължителните разяснения на ТР № 4/2015 год., прието на 06.11. 2017 година, ОС на Гражданската колегия на ВКС възприе тези, с които коренно се промени тълкуването и прилагането на иска по чл. 109 ЗС. Бе прието, че „искът с правна квалификация чл. 109 ЗС, т. нар. негаторен иск (actio negatoria - отрицателен иск) е иск за собственост. В ЗС (ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА) той е уреден като един от исковете за защита на правото на собственост наред с положителния ревандикационен иск (vindicatio rei) и конститутивния иск за определяне на граници (actio funium regundorum)“. За разликата от вещни искове, с предмет спор за принадлежността на вещното право на собственост, предметът на негаторния иск, макар и иска за защита на правото на собственост, е различен – няма спор за принадлежността на правото на собственост, има спор за наличието на действия или бездействия от страна на ответника по иска, с които се ограничава, пречи или нарушава възможността носителят на правото на собственост на конкретен недвижим имот да упражнява това своето право в пълен обем - т.е. да го владее, ползва и се разпорежда с него.

Предмет на делото по негаторния иск може да не е само съществуването на сервитут, но и несъществуването на ограничени вещни права, както и на всяко друго бреме върху имота, което да задължава собственика да търпи различни по характер въздействия върху имота, които само смущават упражняването на правото на собственост на ищеца повече от допустимото, но без да отнемат неговото владение. Ето защо не всеки обект, имащ характера на законен строеж, извършен въз основа на издадено разрешение за строеж от собственика на имота и надлежни строителни книжа, издадени или одобрени от общинската администрация, подлежи на премахване, ако се касае до терен, който впоследствие е възстановен като бивша земеделска земя. Преценката обаче не би могла да се извърши на база предпоставките на чл. 10б ЗСПЗЗ или чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ, а единствено от гл.т. на допустимостта собственика да търпи този строеж като ограничение на правото му на собственост, „повече от допустимото, без да отнемат неговото владение“.

С цитираното тълкувателно решение се приема, че „негаторният иск, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него. Предмет на делото е несъществуването на правото ответникът да въздейства върху вещта, т.е. преценката за основателността на иска не касае само установяване на факти като „изградена ограда“ или „бетонна площадка“, а изисква от съда преценка дали ответникът, който е извършил стоежа на процесните обекти с надлежно разрешение на административните органи като собственик на терена, има респ. няма правото, в хипотеза на изградени обекти преди възстановяване собствеността на конкретния недвижим имот по реда на ЗСПЗЗ, да ги задържи и ползва.

По същество на касационната жалба

С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС намира, касационната жалба за основателна, макар и не изцяло по съображенията на защитата на касаторите.

С ТР № 4/2015 год., прието на 06.11.2017 година, ОС на Гражданската колегия на ВКС прие, че „ съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Разпоредбата на закона установява две задължителни условия за уважаването на иска с правно основание чл. 109 ЗС : 1/ установяване неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и 2. / създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. „Прие се, че ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика.“

Или, за да бъде уважен иска по чл. 109 ЗС във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имот и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. Преценката за това кои доказани факти по делото, съставляват неоснователно действие по см. на закона и тяхното въздействие е ли по-голямо от обикновеното, което да налага премахването му, следва да е конкретна по всяко дело. Преценката на решаващия съд следва да обхваща естеството на извършеното от ответника нарушение (или на поддържаното такова състояние). За да бъде уважен иска по чл. 109 ЗС следва да е налице ясен извод, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си на собственост в пълен обем.

Правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си.

В конкретния случай, спорните два строежа - на масивната ограда и бетонната площадка, който се намират в собствеността на ищците –ответници по касация, са извършени преди възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, поради което тези строежи, имащи характера на подобрения на имота, са били известни на новите собственици,

Основният спор по делото касае необходимостта, изградената от ответниците масивна плътна ограда в закупения от тях недвижим имот, преди постановяване на решението за възстановяване собствеността на наследодателя, което понастоящем попада в имота на ищците, да бъде премахната като „неоснователно действие“ по см. на чл. 109 ЗС, препятстващо ищците да упражняват правото си на собственост.

За да потвърди осъдителното решението на първата инстанция в тази част, окръжният съд е споделил възприета тезата, че се касае до строеж в чужд имот, като въпросът за неговата законност е неотносим за спора.

Фактическите и правни изводи на въззивния съд не могат да бъдат споделени изцяло .

Не се касае до строеж в чужд имот. Масивната плътна ограда и бетонната площадка се намират в имота на ищците, те са приращение именно към този имот и тяхната собственост е изцяло обусловена от собствеността на терена, доколкото не могат да бъдат самостоятелен обект на самостоятелен обект на правото на собственост респ. да имат статут на суперфициарна собственост. Пътят на защита на собствеността на земята и приращенията може да бъде реализирана чрез негаторния иск, но само и доколкото с конкретни действия на лицата - ответници по иска (извън това че се касае до „строеж в чужд имот„) се пречи да се упражнява правото на собственост в тази част на имота на ищците.

Данните по делото налагат извод от фактическа страна, че Е.Д.И. и П.С.И., ищци по делото, се легитимират за собственици на УПИ ** от кв. 7 по действащия регулационен плана на [населено място], [община] с площ от 4800 кв.м., при съседи : горски фонд и шосе с НА № 101/2005 година,

Ответниците И.Д.А. и К.А.А. владеят имот № * по плана на землището на [населено място], с площ от 0.980 кв.м.

С влязло в сила Решение № 321 от 28.07.2009 год. по гр.в.д. № 1065/2008 год. на ОС - Благоевград, потвърдено с Решение № 841 от 03.08.2011 год. по гр.д. № 1722/2009 год. на ВКС - 1 г.о. е прието за установено по отношение на И.Д.А. и К.А.А., че Д.К.Ш. е собственик на 0.140 дка от имот № * по КВС за землището на [населено място], които са част от възстановената му нива от 4 .800 дка, находяща се в строителните граници на населеното място, представляваща понастоящем парцел * имот, пл.№ * от кв. 7 по действащия регулационен плана на [населено място], [община] с площ от 4800 кв.м., при съседи : горски фонд и шосе .

По делото липсват доказателства за каквито и да са ДРУГИ действия или бездействия от страна на ответниците по иска - настоящите касатори, с който да се препятства спокойното владените или ползване на терена от 140 кв.м., признати за собственост на праводателя на ищците Д. Ш..

Изводите на въззивната инстанция относно естеството на масивната ограда от гл.т. на функционалното и предназначение - дали оградата действително се явява подпорна стена или не, е факт, който без съмнение е ирелевантен, защото тази ограда изцяло е ситуирана в чужд имот. Ето защо тази ограда е част от този имот, тя е собственост на титулярите на правото на собственост на този имот, която означава, че фактът на нейното съществуване не може да ограничава упражняването на правото на собственост на имота. Изводите на въззивния съд в тази насока са non sens, нещо което е нелогично и неприемливо - собственикът да се ограничава да упражнява своето право на собственост от собствените си приращения в имота. Да, правото на собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот. Фактът на строеж, извършен в имот преди възникване правото на собственост по отношение на същия в патримониума на ищците, не е действие, „извършено в чужд имот без съгласие на собственика„ и не е действие което му пречи, както бе посочено, да упражнява правото си на собственик. Въпросите кой е извършил строежа, има ли същият характеристиката на подобрения на чуждия имот (от гл.т. на спора е ли или не е подпорна стена с оглед денивелацията на терена) са предмет на други правоотношения, които са извън предмета на спора по чл. 109 ЗС.

Извън предмета на спора е и въпроса за възможността да се оспори собствеността на ищците от гл.т. на искането за косвен контрол за законосъобразност на реституционния акт по ЗСПЗЗ по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК. Възможността да се релевира това възражение като защита срещу иск за защита на правото на собственост на ищците в производство по чл. 109 ЗС е преклудирано при данните за влялото в сила решение по спора за собственост по чл. 108 ЗС, цитирано по-горе в мотивите.

По тези съображения, настоящият състав на касационният съд намира, че обжалваното въззивно решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон от гл.т. липсата на предпоставките на чл. 109 ЗС за уважаване на заявения негаторен иск, поради което, обжалваното в тази част решение на въззивния съд следва да се отмени и се постанови ново, с което искът се отхвърли изцяло.

Аналогични следва да бъдат изводите и по отношение на спорната бетонирана (циментирана) част от дворното място на ищците.

Съществуването на бетонираната площ от терена и нейното ситуиране върху част от признатите за собственост на праводателя на ищците 140 кв.м. е установено по несъмнен начин от експертното заключение, изслушано пред втората инстанция. Съществуващата бетонирана част от дворното място е имот, собственост на ищците и без да са твърдяни или установени други действия или бездействия по делото не може да се приеме за логична и законосъобразна тезата на въззивния съд, че собственикът на терена сам пречи, като поддържа едно конкретно състояние на двора си, на упражняване на собственото си право на собственост. Ето защо следва, че и в тази част уважения иск по чл. 109 ЗС следва да се отмени като се постанови ново решение, с което претенцията по чл. 109 ЗС и в тази част се отхвърли като неоснователна,

По отношение на обжалваната част от въззивното решение, с която е присъдено обезщетение по чл. 59 от ЗЗД, настоящият състав намира, че облигационната претенция е без връзка със заявените искове по чл. 109 ЗС и, поради липсата на обусловеност с тях, произнесеното от въззивния съд решение по иска по чл. 59 ЗЗД е извън обхвата на касационен контрол - арг. чл. 280, ал. 3 т. 1 ГПК. В тази част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима.

По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК и чл. 280, ал. 3 т. 1 ГПК, Върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивно Решение № 3425 от 26.07.2019 год., постановено по гр.В.д. № 315/ 2019 год. на ОС-Благоевград В ЧАСТТА, с която е потвърдено Решение № 892 от 18.03.2019 година, постановено по гр.д. № 6/2014 год. на РС-Г. Д и е уважен иска на Е.Д.И. и П.С.И. с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на масивна плътна ограда, попадаща в УПИ ** в кв. 7 по РП на [населено място], [община], както и В ЧАСТТА, с която е отменено Решение № 892 от 18.03.2019 година, постановено по гр.д. № 6/2014 год. на РС-Г. Д по отхвърлена претенцията на Е. и П. И. по чл. 109 ЗС за премахване на циментирана (бетонираната) част от дворното място, попадаща в УПИ ** в кв. 7 по РП на [населено място], [община] и е постановил ново решение, с което И.Д.А. и К.А.А. са осъдени да премахнат циментираната (бетонираната) част от дворното място, попадаща в УПИ ** в кв. 7 по РП на [населено място], [община], на основание чл. 109 ЗС и вместо него п о с т а н о в я в а :

ОТХВЪРЛЯ заявените от Е.Д.И. и П.С.И. срещу И.Д.А. и К.А.А., и двамата от [населено място], общ.Г. обл. Б. искове с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на масивна плътна ограда, попадаща в УПИ ** в кв. 7 по РП на [населено място], [община] и за премахване на циментирана (бетонираната) част от дворното място, попадаща в УПИ ** в кв. 7 по РП на [населено място], [община], тяхна собственост, като неоснователни.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Е.Д.И. и П.С.И., срещу въззивно Решение № 3425 от 26.07.2019 год., постановено по гр.В.д. № 315/ 2019 год. на ОС-Благоевград, В ЧАСТТА, с която И.Д.А. и К.А.А., и двамата от [населено място], общ.Г. обл. Б. са осъдени да заплатят на Е.Д.И. и П.С.И. обезщетение за сумата 2 194 лв.( две хиляди сто деветдесет и четири лева ) за ползата от която са били лишени по отношение на бетонираната част от дворното място, попадаща в УПИ ** в кв. 7 по РП на С.М., [община], на основание чл. 59 ЗЗД, като процесуално недопустима.

РЕШЕНИЕТО, имащо характер на определение в тази част, може да се обжалва по реда и на основание чл. 274, ал.2 ГПК в седмичен срок от получаване на съобщението до жалбоподателите с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.

На основание чл. 7, ал.2 ГПК препис от определението за оставане без разглеждане касационната жалба, в частта срещу решението на въззивния съд, произнесено по иска по чл. 59 ЗЗД, да се връчи на жалбоподателите.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :