Р Е Ш Е Н И Е

№ 33София, 26.02.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, първо гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Е. П, като разгледа докладваното от съдия Генчева по гр. д. № 1878 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д.Г.М. и З.И.М. срещу решение № 194 от 25.02.2020 г. по в. гр. д. № 295/2019 г. на Плевенския окръжен съд.

Жалбоподателите поддържат, че решението е неправилно, тъй като в него липсва анализ на доказателствения материал, не са обсъдени и доводите на страните. При индивидуализиране на процесните имоти съдът неправилно изхождал от площите им, а не от техните граници по регулационния план, като изложил и нелогични решаващи мотиви по този въпрос. Считат, че приложимо по делото е ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, тъй като в кадастралната карта е отразена граница, която не съответства на правата на собственост, установени в легитимационните документи на страните. Жалбоподателите считат, че ответниците не са могли да придобият по давност спорната реална част от имота им. И двете страни по делото са закупили съседни парцели, като меродавна е регулационната граница между тях.

Ответниците Г.Т.С. и К.С.С. оспорват жалбата. Считат, че тя е неоснователна. Според тях реалната граница между съседните имоти е по съществуващата на място бетонна ограда, поставена още по времето, когато имотите са били собственост на държавни предприятия и кооперации.

С определение № 714 от 12.11.2020 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса дали квадратурата е решаващ индивидуализиращ белег на недвижимите имоти.

По поставения въпрос настоящият състав приема следното:

В практиката на ВКС се приема, че индивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното местонахождение, граници, регулационен статут, площ, както и всички други данни и доказателствата за тях, които могат да послужат за установяване на това обстоятелство, като площта на имота и сигнатурата по плана, ако има такава, не са присъщи белези, тъй като зависят от начина на измерване или могат да се променят при изменение на плана - решение № 672 от 7.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1584/2009 г., I г. о. В същия смисъл са и други решения на ВКС, в които се приема, че площта /квадратурата/ на имота не е негов решаващ индивидуализиращ белег - решение № 206 от 14.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1092/2007 г., I г. о., решение № 1171 от 22.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4521/2007 г., I г. о., решение № 389 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 364/2009 г., I г. о., решение № 1 от 31.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4495/2013 г., I г. о. Тази практика се споделя от настоящия състав и следва да намери приложение и по настоящото дело.

По съществото на касационната жалба:

С обжалваното решение състав на Плевенския окръжен съд е отменил решение № 108 от 21.03.2019 г. по гр. д. № 619/2018 г. на районен съд-Червен бряг и е отхвърлил предявения от Д.Г.М. и З.И.М. срещу Г.Т.С. и К.С.С. иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на реална част с площ от 696 кв. м., от които 669 кв. м. са част от УПИ .... г., а 300 кв. м. са част от УПИ .... г., ведно със сграда с идентификатор ...., попадаща в западната част на имот с идентификатор .... по КККР на [населено място] бряг. Процесните площи са означени със син цвят и с цифри 9,2,3,8,4,1,5,6,9 на скицата на стр. 155 от първоинстанционното производство.

Въззивният съд е приел, че процесните площи са реални части от УПИ .... г. и УПИ .... по КККР на [населено място] бряг, придобити въз основа на две постановления за възлагане, издадени от публичен изпълнител № 19 И. Й.. С първото постановление № 26422/2004/000185/18.11.2008 г. на Д. М. е възложено дворно място с площ от 8330 кв. м., а по скица с площ от 6055 кв. м., към което по регулация се придават 885 кв. м. /общо по скица 6940 к м. /, находящо се в [населено място] бряг, съставляващо парцел .... в стр. кв. .... по плана на [населено място] бряг, ведно с построените в него сгради, включително стара едноетажна сграда със застроена площ от 32 кв. м., а с постановление № 26422/2004/000123 от 29.02.2008 г. на Д. М. е възложено дворно място с площ от 10000 кв. м., а по скица с площ от 10195 кв. м., съставляващо парцел .... в стр. кв. .... по плана на [населено място] бряг. От своя страна ответниците Г. С. и К. С. са собственици по силата на покупко-продажба, извършена с нотариален акт № .... г., на съседен УПИ .... с площ от 3660 кв. м., а през 2016 г. са признати за собственици по давност на 467 кв. м. от ПИ с идентификатор .... по КККР на [населено място] бряг, целият с площ от 4127 кв. м. и на няколко сгради, сред които и сграда с идентификатор .... с площ от 32 кв. м. Прието е, че при извършване на сделките от 2008 и 2009 г. е действал ЗРП на промишлена зона [населено място] бряг от 1989 г., с последващи изменения от 1995 г. и 2007 г., според който площите на закупените парцели са както следва: УПИ .... е от 10433 кв. м.; УПИ .... е от 7079 кв. м., а УПИ .... – 3167 кв. м. Прието е също, че УПИ.... влиза изцяло в контура на ПИ с идентификатор ...., като части от ПИ с идентификатор .... влизат и в УПИ .... и УПИ .... Вещите лица не могат да обяснят причините за разликата в площите на имотите по документи и на място, както и къде са разположени онези 467 кв. м. от ПИ с идентификатор ...., за които ответниците са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Не може да се установи по категоричен начин и дали сградата с площ от 32 кв. м., която е предмет на едно от възлагателните постановления на публичния изпълнител, съвпада със сградата с площ от 32 кв. м., за която ответниците се легитимират като собственици по давност. Прието е също, че според заключението на тройната експертиза действащият към момента на закупуването регулационен план не е приложен, тъй като парцелите не са трасирани на място и не са отразени в кадастралната карта. В случая не става въпрос за придаваеми по регулация места, за които да се уреждат регулационни отношения, тъй като и двете страни са закупили парцели. Прието е, че на място между двата имота на ищците от една страна и имота на ответниците от друга съществува ограда, която е нанесена като граница в кадастралната карта. Това е и начинът, по който се владеят имотите, като тази ограда не е променяна през годините. Тази стара ограда е била имотна граница между планоснимачни номера № .... и № .... по кадастралния план, когато са съществували предприятията, от които са закупени имотите на страните. Съдът не е кредитирал особеното мнение на едно от вещите лица от състава на тричленната експертиза, според което има идентичност между сградите с площ от 32 кв. м. по документите на ищците и на ответниците и че след като страните са закупили урегулирани поземлени имоти, не трябва да се изследва въпросът има ли придадени места по регулация.

От правна страна въззивният съд е приел, че ищците не са доказали по безспорен начин собствеността си върху процесните реални части. Недоказан бил основният им аргумент за идентичност на придобитата от тях с постановлението за възлагане сграда с площ от 32 кв. м. и сградата от 32 кв. м., съществуваща на място в спорната площ, за която ответниците са признати за собственици по давност. Освен това ищците са закупили имоти с по-малка площ от действителния размер на урегулираните поземлени имоти .... и ...., а ответниците са закупили по-голяма площ по документ за собственост, отколкото е УПИ .... Не могат да се конкретизират и претендираните от ищците реални части от ПИ с идентификатор .... Самите ищци първоначално са въвели като предмет на спора едни площи, а след това са изменили претенцията си, сочейки други площи и районният съд не е съобразил дали това не е довело до изменение на иска както по основание, така и на самото искане.

Решението е неправилно.

При разрешаване на спора за собственост на процесните реални части неправилно съдът е изхождал от квадратурата на имотите, закупени от страните. Както бе посочено при отговора на въпроса по чл.280, ал.1 ГПК, решаващ индивидуализиращ белег на недвижимия имот са неговите граници, а не площта му.

Спорът по делото се концентрира върху това коя е действителната граница между имотите на страните – тази, която съществува на място, означена е в кадастралната карта и съвпада с границата между имоти № .... и № .... по изработения при ЗТСУ отм. кадастрален план, или регулационната линия между УПИ .... и УПИ .... от една страна и УПИ .... от друга.

За разрешаването на този спор от значение е не само обстоятелството, че страните са придобили урегулирани поземлени имоти /както ищците - с възлагателните постановления от 2008 г., така и ответниците, с нотариалния акт № .... г./, но и отчитане на разпоредбите на § 6, ал.2 и ал.4, вр. § 8, ал.1 ПР на ЗУТ. Тези разпоредби са императивни - решение № 221 от 20.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1082/2010 г., I г. о.; решение № 173 от 18.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2906/2018 г., IV г. о., и за тях съдът следи служебно, като може да допусне служебно и експертиза във връзка с прилагането им - т. 3 на ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г. Въззивният съд не се е занимавал с посочените разпоредби, но е бил длъжен да се произнесе по тях поради императивния им характер.

Установено е по делото, че действащият за процесните имоти дворищнорегулационен план /ДРП/ е от 1989 г. По кадастралната основа на този план границата между имоти № .... и № .... не съвпада с регулационната линия, която е изместена навътре в имот № ....

В случай, че към момента на влизане в сила на ДРП двата имота са били собственост на държавата, предоставени на държавни предприятия /както е приел въззивният съд/, не би възникнал въпросът за прилагане на плана, тъй като в този случай не се дължи уреждане на сметки по регулация - решение № 96 от 5.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3758/2017 г., I г. о. В този случай разпоредбите на § 6, ал.2 и ал.4, вр. § 8, ал.1 ПР на ЗУТ не биха намерили приложение и границата между имотите ще се определи единствено от регулационната линия между тях, а ако тя не съвпада с границата по кадастралната карта, ще е налице грешка в кадастралната карта. По настоящото дело обаче възниква съмнение дали тази хипотеза е налице, тъй като праводателят на ищците е търговско дружество, а на ответниците - кооперация, което е индиция, че към момента на влизане в сила на ДРП собствениците на имоти пл. № .... и пл.№ .... са били различни и се е налагало да се заплаща сума за площта, придадена с регулационния план, т.е. възниква проблемът с прилагането на плана. Този извод се подкрепя и от отразеното в скицата на стр.21 от първоинстанционното производство, представена от ищеца, в която е посочено, че процедурите по прилагане на плана не са проведени. В § 6, ал.2 и ал.4 на ПР на ЗУТ са дадени срокове за прилагането на заварените от ЗУТ дворищнорегулационни планове, с които части от имоти се придават по регулация към съседни парцели. При неспазването на тези срокове отчуждителното действие на неприложените ДРП се прекратява - § 8, ал.1 ПР на ЗУТ, и това става амтоматично, без да е необходимо провеждането на процедура по изменението на плана – в този смисъл ТР № 3 от 28.03.2011 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2010 г., ОСГК. В случай, че отчуждителното действие на дворищнорегулационния план е отпаднало на основание § 8, ал.1 ПР на ЗУТ, действителната граница между имотите на страните ще се определи не от регулационната линия, а от старата кадастрална граница между имоти № .... и № ...., която съвпада и с границата по кадастралната карта. Обстоятелството, че страните са придобили урегулирани поземлени имоти ще бъде без значение, тъй като прехвърлителният ефект на сделките ще е настъпил само за имотите в положението отпреди влизане в сила на неприложения дворищнорегулационен план - решение № 173 от 18.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2906/2018 г., IV г. о.; решение № 112 от 5.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3797/2008 г., IV г. о., решение № 21 от 4.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 161/2008 г., V г. о.

Когато съдът служебно прилага императивна правна норма, той е длъжен да изложи мотиви, да уведоми страните, като им даде възможност да изразят становище по обстоятелствата и по прилагането на нормата, а също и да ангажират доказателства, както и да разпредели доказателствената тежест - решение № 18 от 28.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 978/2018 г., I г. о., решение № 240 от 13.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3144/2014 г., III г. о. По настоящото дело се налага спазването на тези изисквания, тъй като не е изяснено по категоричен начин дали към момента на влизане в сила на ДРП от 1989 г. собствениците на имоти № .... и № .... са различни, съответно – дали се е налагало уреждането на сметки по регулация за придадените площи от имот № .... към парцелите на ищците, които понастоящем са с номерация .... и ...., т.е. дали планът е приложен. Заключението на тройната експертиза, че в конкретния случай не става въпрос за придаваеми по регулация места, за които следва да се уреждат регулационни отношения, тъй като двете страни по делото са закупили парцели /УПИ/, не следва да бъде възприето, тъй като то съдържа правен извод, при това неверен. От факта на придобиването на УПИ не може да се направи еднозначен извод, че дворищнорегулационният план не е създавал отношения за уреждане на сметки по регулация, т.е. че не е възникнала необходимост от прилагането му в тази част. При спор между страните по изброените факти съдът може да ги изясни и с експертиза.

В случай, че собствениците на имоти № .... и № .... към момента на влизане в сила на ДРП от 1989 г. са били различни и се е налагало уреждане на сметки по регулация, следва да се изясни дали тези сметки са били уредени до изтичането на сроковете по § 6, ал.2 и ал.4 ПР на ЗУТ. Ако не са били уредени, меродавна е границата между имотите по кадастралния план от 1989 г., съответно – от кадастралната карта, тъй като отчуждителното действие на заварения от ЗУТ ДРП е прекратено автоматично. Ако са били уредени, меродавна е регулационната линия, към която насочват и придобивните сделки.

В случай, че собственик на имоти № .... и № .... към момента на влизане в сила на ДРП от 1989 г. е било едно лице, не възниква въпрос за прилагане на ДРП и съответно – за прилагане на § 6, ал.2 и ал.4, вр. § 8, ал.1 ПР на ЗУТ. В този случай регулационният план няма отчуждително действие и само той определя действителната граница между имотите, т.е. това е регулационната линия между тях.

Изложеното налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, който следва да се произнесе по спора коя е действителната граница между имотите на страните. При произнасянето по този спор той следва да чуе какво е становището на страните по прилагането на § 6, ал.2 и 4 и § 8, ал.1 ПР на ЗУТ, да разпредели доказателствената тежест, да събере необходимите доказателства, включително и чрез експертиза, ако това се налага.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 194 от 25.02.2020 г. по в. гр. д. № 295/2019 г. на Плевенския окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: