5 Р Е Ш Е Н И Е

№ 147 /2020

София, 26.02.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на девети декември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря А. И

като разгледа докладваното от съдията Б. П

гражданско дело № 206/2020 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

В.М.М. е обжалвала въззивното решение на Софийския апелативен съд № 1134 от 13.05.2019 г. по гр.д. № 720/2018г.

Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК поради констатирано противоречие между решаващите мотиви на апелативния съд и практиката на Върховния касационен съд по правния въпрос налице ли е нищожност на договора на основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД поради противоречие със закона, когато при действието на ЗСГ отм. е придобит втори жилищен имот в нарушение на ограниченията в чл.2 ал.2 и чл.4 ал.1 ЗСГ отм. ,

В касационната жалба се правят доводи, че въззивният съд е допуснал нарушение на закона като не е приложил точно разпоредбите на чл.2 ал.2 и чл.10 ЗСГ отм. , съдържащи забрана да се придобива втори жилищен имот, освен в изрично посочените хипотези, които не са били налице при сключване на спогодбата от 1982г. Поддържа се, че разпоредбата на чл. 8 ЗСГ отм. не е приложена от въззивния съд в точния й смисъл, защото тя касае принудителна продажба на правомерно придобит втори жилищен имот. Изложени са и доводи за необоснованост на изводите на съда в частта по възражението на ответниците Г. и Б. М. за придобиване на собствеността по давност от дъщерята на ищцата Е.И.Д. - ответник по делото и техен праводател.

Ответницата Б.П.М. чрез процесуалния пълномощник адв. В.К. - Б. е подала писмен отговор, в който изразява становище, че въззивният съд правилно е приложил разпоредбите на ЗСГ. Изразено е и становище, че след като страните по делбеното дело са заявили волята си пред съда и той е одобрил спогодбата, тя не може да е нищожна изначално. Спогодбата има последица на влязло в сила решение – решение по гр.д.№66/1967г. на ВС, ОСГК. Поддържа се също, че ППВС 2/1982г., на което се позовава касаторката е неприложимо, защото е прието след процесната делба. Поддържа се също, че искът срещу Б.П.М. е недопустим, защото ищцата не е страна по сделката, предмет на нот.акт № ...../2010г. като се позовава на решение № 334 по гр.д.№ 570/2014г.

Постъпил е и писмен отговор от адв. Б.Б. като процесуален представител на Г.С.М. и Б.П.М., в който се поддържа, че решението на въззивния съд е правилно, законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде оставено в сила. Изразено е становище, че в отменения ЗСГ е вменено единствено задължение на гражданите, които притежават повече от един имот да го прехвърлят в двегодишен срок от влизането на закона в сила, както е прието и от въззивния съд.

Ответницата Л.Ц.Л. чрез особения представител по чл. 47 ал. 6 ГПК адв. С.К. изразява становище в отговора на касационната жалба, че решението на въззивния съд е правилно. Разпоредбата на чл. 4 ЗСГ отм. не е нарушена - процесният имот е придобит през 1959 г., заварен е от ЗСГ и е бил реално неподеляем, затова е било допустимо притежаването му. На следващо място се сочи, че непрехвърлянето на имота в двегодишен срок не е нарушение на закона по смисъла на чл. 26 ал.1 ЗЗД, защото не е въздигнато в законово основание за валидност на процесната сделка, а неспазването му води до прилагане на административната процедура за продажба на имота от народния съвет. Посочва се също, че е приложима т.2 б.“в“ от ППВС 2/1982г. за придобиване на процесния имот от Е. Д. при делбата. По отношение на придобивната давност, ответницата Л.Ц.Л. счита, че решението е правилно и обосновано.

По подадената касационна жалба, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на В.М.М., с която са предявени следните обективно и субективно /пасивно/ съединени искове против Е.И.Д., Д.В.Д., И.В.Д., Л.Ц.Л., Г.С.М. и Б.П.Р. – М.

1. За обявяване нищожността на договор за съдебна спогодба-делба по гр.д. № 4924/1982 г. на Софийския районен съд, 47 състав, при която Е.И.Д. е получила в дял апартамент в [населено място], [улица] на втория надпартерен етаж, състоящ се от четири стаи, кухня и сервизи, заедно с припадащия се дял от общите части на сградата и 1/24 идеална част от дворното място.

2. За приемане за установено по отношение на ответниците Г.С.М. и Б.П.Р. – М., че те не са собственици на ѕ идеални части от същия апартамент;

3. За изкупуване на основание чл. 33 ал.2 ЗС на 1/4 идеална част от апартамента, описан в т.2 от петитума.

Като последица от уважаване на исковете се иска и отмяна на нот.акт № ..... по нот.дело № ...../2010г.

С решение № 7460 от 08.11.2017г. по гр.д.№ 720/2018г. Софийският градски съд, първо гражданско отделение, 19-ти състав е отхвърлил всички искове.

С обжалваното решение № 1134 от 13.05.2019 г. по гр.д. № 720/2018г. Софийският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение на Софийския градски съд.

Софийският апелативен съд е приел в обжалваното решение, че със съдебна спогодба-делба по гр.д. № 4924/1982 г. на Софийския районен съд, 47 състав е прекратена съсобствеността между В.М.М. с квота 3/4 и Е.И.Д. с квота 1/4, Делбеният имот, представляващ апартамент на [улица] вход „.....“, втори надпартерен етаж, е поставен в дял на Е.И.Д., която се е задължила да плати на майка си сумата 7000лв. за уравнение на дела й, а В.М.М. си е запазила правото да ползва двете западни стаи от апартамента с общо ползване на сервизните помещения до края на живота си. С нот.акт за продажба № ..... от 25.10.2010г. Е.И.Д. лично и като пълномощник на съпруга си В.Д.Д. е продала жилището на Л.Ц.Л.. С нотариален акт № ..... от 09.11.2010г. Л.Ц.Л. е продала жилището на съпрузите Г.С.М. и Б.П.Р. – М.,

По исковете за прогласяване нищожността на съдебната делба-спогодба въззивният съд е приел, че разпоредбите на ЗСГ отм. не свързват нарушаването на забраните на чл.2 ал.1 за притежаване на повече от един имот с нищожност на съответния договор. Съгласно изричния текст на чл.4 ал.1 ЗСГ отм. , нарушението на тези забрани не води до нищожност на съответните придобивни основания по смисъла на чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД. Придобиване на повече от един имот от съответния вид води само до задължение придобитото в повече да се прехвърли в двегодишен срок по чл.7 ал.1 ЗСГ отм. , а при неспазване на това задължение, прехвърлянето може да бъде сторено принудително от общинския народен съвет на основание чл.8 ал.1 ЗСГ отм. , Но дори и при обратното становище, според въззивния съд предявените искове са неоснователни поради основателност на възражението на ответниците за придобиване на собствеността по давност. Мотивите за този извод са, че със спогодбата В. М. си е запазила право да ползва две стаи от жилището, отказ от това право не е доказан, тази тежест е налице и към настоящия момент и ползувателката може да брани това свое право на ползване учредено й през 1982г. с делбата, което е противопоставимо на всички последващи приобретатели в това число приобретатели на всякакво основание. След отмяната на чл.29 ЗСГ ДВ бр.21/13.03.1990г. е започнала да тече придобивна давност и към датата на завеждане на иска 25.07.2014г. тази давност е изтекла отдавна дори и владението да се приеме общо за недобросъвестно. При липсата на каквито и да било данни за изгубване на владението или неговото смущаване в периода 1990-2014г. според съда няма как да се приеме за установено, че ищцата е станала собственик на ѕ от апартамента дори и да се приеме за основателен иска по чл. 26 ал.1 ЗЗД и поради това исковата претенция по чл.33 ал.2 ЗЗД е неоснователна.

По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:

Законът за собствеността на гражданите, в сила от 30.03.1973г. /отм./ въвежда ограничение за броя на притежаваните от физическите лица имоти. Съгласно чл. 2 ал.1 и 2 ЗСГ отм. българските граждани могат да притежават в пределите на страната един жилищен и един вилен имот, а съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца, могат да притежават общо един имот, независимо от това, на чие име е придобит. За заварените случаи е предвидено, че в двегодишен срок от влизане в сила на закона, притежаваните в повече имоти следва да бъдат прехвърлени. При действието на ЗСГ отм. е било допустимо да се придобие втори жилищен имот от едно семейство само на основанията, посочени в чл. 10 ЗСГ отм. - по наследство, по давност, по приращение, чрез строеж и по договор за издръжка и гледане. Но дори и в този случай на правомерно придобиване на второ жилище, за да се спази ограничителния режим на чл. 2 ЗСГ отм. , възниква задължение по чл.7 ЗСГ отм. за собственика да го прехвърли в двегодишен срок от влизане в сила на закона или от деня на придобиване на втория имот по чл. 10 ЗСГ отм. , Разпоредбата на чл.8 ЗСГ отм. , даваща право за принудителна продажба на втория имот от общинския народен съвет, визира случаите на бездействие на собственика след изтичане на пределния двегодишен срок за отчуждаване на втория имот, но тя не санира договора, с който при действието на ЗСГ отм. се придобива втори имот от същия вид /жилище или вила/ в нарушение на изключенията по чл. 10 ЗСГ отм. , Ако придобиването е станало в нарушение на ограничителния режим на ЗСГ отм. както по отношение на броя на придобитите имоти, така и по отношение на разрешената максимална квадратура от 120 кв.м. /чл. 4 ал.1 ЗСГ отм. в редакция до изменението от 1988г., договорът е нищожен поради противоречие със закона – чл. 26 ал.1 ЗЗД. В този смисъл е и практиката на ВКС – решение № 51 от 3.05.2011 г. по гр. д. № 2301/2008 г. на ВКС, I г. о., решение № 725 от 10.VI.1992 г. по гр. д. № 1776/91 г., IV г. о., решение № 206 от 30.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 740/2009 г., I г. о. и др.

По направените в писмения отговор по чл.287 ГПК от ответницата Б. М. възражения за частична недопустимост на обжалваното решение поради недопустимост на предявените искове, ВКС дължи произнасяне преди да се произнесе по доводите в касационната жалба, защото те могат да се релевират от всяка страна пред всяка инстанция, като и съдът служебно е длъжен да следи за допустимостта на обжалвания пред него съдебен акт.

Според практиката на ВКС - решение № 166 от 1997 г. на ВКС, I г. о., решение № 279 от 2.04.2009 г. по гр. д. № 350/2008 г., на ВКС I г. о., ТР 3/2014г. на ВКС, ОСГК и др. съдебната спогодба в делбен процес за придобиване на неподеляем недвижим имот или разпределяне на делбените имоти, има сложен фактически състав: споразумение между страните, което носи белезите на договор по смисъла на чл. 365 - 367 ЗЗД, и определение на съда за одобрението й, което има охранителен характер. Макар да е одобрена от съда и да има последици на влязло в сила решение съгласно чл. 234 ал.3 ГПК /125 ал.3 ГПК отм. г. - отм. /, съдебната спогодба остава двустранен договор и може да бъде прогласена за нищожна по съдебен ред на основание чл. 26 ЗЗД, да бъде унищожена на основание чл. 27 ЗЗД, или да бъде развалена по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД поради неизпълнение на поетите с нея задължения. При това тълкуване в практиката на ВКС, възражението на ответницата Б. М., че след като е одобрена от съда и се ползва с последиците на влязло в сила решение, спогодбата не може да се оспорва като нищожна е неоснователно. Неоснователно е и възражението, че е налице недопустимост на иска за прогласяване нищожност на договора, сключен с нот.акт № ...../2010г., по който ищцата не е страна. Такъв иск нито е предявен, нито е разгледан от инстанциите по същество. Съгласно петитума на исковата молба, искът по чл.26 ал.1 ЗЗД е предявен само по отношение на спогодбата по делбата от 1982г., а по отношение на последващите сделки твърденията са, че не са породили вещно-транслативен ефект, тъй като продавачите по тях не са били собственици на ѕ идеални части от прехвърления имот. Независимо от това следва да се посочи, че решение № 334 от 3.11.2014 г. по гр. д. № 570/2014 г. на ВКС IV г. о. не е в посочения от ответницата Б. М. смисъл. В него е прието, че правен интерес от предявяване на установителен иск за нищожност на сделка имат не само субектите на спорното правоотношение, но и всички трети, чужди на правоотношението лица, чиито права зависят от съществуването или несъществуването на спорното правоотношение.

По основателността на касационната жалба.

С оглед отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, е основателен доводът на касаторката за незаконосъобразност на изводите на въззивния съд, че придобиване на жилище в нарушение на нормите на ЗСГ отм. не представлява нарушение на закона по смисъла на чл. 26 ал.1 ЗЗД и не води до нищожност на сделката. Според изискванията на чл. 269 ЗЗД и разясненията в ТР 1/2013г. на ВКС, ОСГК и ТК, въззивният съд е следвало да разгледа по същество доводите във въззивната жалба, свързани с преценка на доказателствата, необосноваността на първоинстанционното решение и тълкуването на закона във връзка със забраните на чл. 2 ЗСГ отм. за придобиване на повече от един жилищен имот/ и на и чл. 4 ЗСГ отм. за придобиване на имот с площ над 120 кв.м. без съгласие на общинския народен съвет, в редакция на разпоредбите към датата на оспорената съдебна-делба спогодба - 1982г. В нарушение на процесуалните правила въззивният апелативен съд е изложил общи мотиви, без да разграничи предмета на всеки един от субективно съединените искове, които са с различни основания и са предявени срещу различни ответници.

Основателен е и доводът на касаторката, че решението е явно необосновано по възражението на ответниците Л.Ц.Л., Г.С.М. и Б.П.Р. – М. за изтекла в полза на Е.И.Д. придобивна давност. Съдът на първо място не е съобразил, че страна по делото не може да прави възражение за придобивна давност по отношение на лице, чието владение тя не присъединява към своето, защото защитата на чужди права, освен в предвидените от закона случаи, е недопустима съгласно чл.26 ал.2 ГПК. Страната по делото може да се позове само на своя давност, към която присъединява и давностното владение на праводателя, тя не може да прави изявление за придобивна давност на трето лице, макар и то да е нейният праводател.

На следващо място от мотивите не става ясно от кои доказателства съдът приема за установено, че ответницата Е. Д. е упражнявала фактическа власт върху имота, както и каква е връзката между нейното владение, възможността ищцата да защитава вещното право на ползване, което си е запазила при делбата в част от помещенията и основателността на предявения иск за собственост на ѕ от жилището, основан на нищожност на делбата.

По изложените съображения на основание чл. 281 ал.1 т.3 ГПК въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

При присъждането на разноските при повторното разглеждане на делото от въззивния съд, следва да се съобразят и тези, направени в касационното производство на основание чл. 294 ал.2 ГПК.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, седми състав № 1134 от 13.05.2019г. по въззивно гражданско дело № 720/2018г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: