2решение по гр.д.№ 2581 от 2020 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

№ 27

София, 04.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б.П.Ч: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря А. И, като изслуша докладваното от съдия Т.Г гр.д.№ 2581 по описа за 2020 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С.И.Т. срещу решение № 907 от 23.04.2020 г. по в.гр.д.№ 3624 от 2019 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 10 състав, с което е потвърдено решение от 12.04.2019 г. по гр.д.№ 12492 от 2016 г. на Софийския градски съд, I гражданско отделение, 10 състав за отхвърляне на предявения от С.И.Т. срещу Държавата иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване правото му на собственост върху 1/2 ид.ч. от имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-45 от 09.07.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на имота [населено място], [улица], бивш парцел ..... в кв. ..... по регулационния план на [населено място], м.“Ц., одобрен със заповед № 4073 от 1943 г.

В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно и незаконосъобразно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

С определение № 441 от 23.11.2020 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК- поради противоречие на решението с т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 17.05.2006 г. по тълк.д.№ 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС, т.1 по следния правен въпрос: Възстановява ли се правото на собственост върху имот на основание ЗВСВОНИ (ЗАКОН ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ СОБ.В.О НЕДВИЖИМИ ИМОТИ) /ЗВСОНИ/ по силата на самия закон, ако върху имота има новопостроена незаконна постройка ?

В открито съдебно заседание пълномощникът на касатора С.И.Т. поддържа жалбата. Моли решението на Софийския апелативен съд да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение за уважаване на предявения иск. Евентуално моли решението да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд.

О. Д, представлявана от МРРБ и третото лице- помагач на страната на ответника- Столична община не вземат становище по жалбата.

За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения установителен иск за собственост на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], въззивният съд е приел, че ищецът С.И.Т. не е доказал наличието на една от предвидените в ЗВСОНИ предпоставки за възстановяване на правото на собственост на отчуждения недвижим имот, а именно имотът да съществува реално до размерите, в които е бил отчужден. От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза безспорно било установено, че до одържавяването му процесното дворно място представлявало парцел ....., по регулационния план на [населено място] с площ от 1644 кв.м. и било застроено с три едноетажни постройки. След одържавяването всички постройки били премахнати; парцел ....., бил обединен с парцел ......; двата парцела били отредени за комплексно жилищно застрояване и върху терена била построена жилищна сграда с голям брой апартаменти и магазини на приземния етаж /седеметажна сграда с 4 входа/. В дворното място били построени и пет гаража. Гаражите не били идентични с постройките, съществували в имота към момента на одържавяването му, а представлявали напълно новопостроени сгради. Незастроени останали само 51 кв.м. от мястото, които обаче не могат да бъдат обособени като отделен УПИ. Предвид на това и с оглед приетото в т.1 и т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 17.05.1995 г. на ОСГК на ВКС съдът е приел, че правото на собственост не е било възстановено на ищеца като наследник на бившите собственици с влизане в сила на ЗВСОНИ.

Във връзка с твърденията във въззивната жалба за незаконност на изградените в мястото гаражи, въззивният съд е посочил, че само несъобразяването на формалните изисквания за законност на строежите, а именно наличието на редовни строителни книжа, не може да води до извод, че имотът съществува във вида, в който е одържавен, след като върху него има построен обект. В този смисъл съдът се е позовал на т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 17.05.2006 г. по тълк.д.№ 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС.

Предвид приетото от въззивният съд, че без значение за настъпване на реституцията по ЗВСОНИ е обстоятелството дали постройките в процесния имот са законно построени /с надлежни строителни книжа/, налице е противоречие на обжалваното решение с посоченото от касатора Тълкувателно решение № 6 от 17.05.2006 г. по тълк.д.№ 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС, т.1 по поставения правен въпрос: Възстановява ли се правото на собственост върху имот на основание ЗВСВОНИ (ЗАКОН ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ СОБ.В.О НЕДВИЖИМИ ИМОТИ) /ЗВСОНИ/ по силата на самия закон, ако върху имота има новопостроена незаконна постройка ? В т.1 от това ТР е прието, че пречка за реституиране по реда на ЗВСОНИ е само извършеното след отчуждаването законно строителство в имота /строителство с надлежни строителни книжа/ и то такова законно строителство, след извършването на което останалата незастроена част от отчуждения имот не може да се обособи като самостоятелен обект на собственост съобразно нормативите за устройство на територията.

Като е приел обратното /че законността на строежите в процесния имот е без значение за спора/, въззивният съд е нарушил материалния закон и е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.

Основателен е и доводът в касационната жалба за неправилност на въззивното решение, поради допуснатото от въззивния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в оставяне без уважение искането на ищеца за поставяне на допълнителна задача на съдебно-техническата експертиза по въпроси, свързани със законността на строежите и възможността от свободната незастроена част от терена да бъде обособен самостоятелен парцел към датата на влизане в сила на ЗВСОНИ. Неправилно в определение от 15.08.2019 г. въззивният съд е приел, че приетото по делото пред първата инстанция заключение на вещото лице инж.С. К. е дало изчерпателни и точни отговори на поставените му въпроси и че допълнителните въпроси, посочени във въззивната жалба на ищеца, били неотносими към спора. След приемане на заключението на в.л.К. е останал неизяснен въпросът законни ли са построените в мястото сгради, който въпрос предвид приетото в посоченото по-горе тълкувателно решение е от съществено значение за разрешаването на спора: за определеляне на това каква част от бившия парцел може да бъде възстановена /каква част е свободна извън законно построените сгради и извън минималната необходима прилежаща площ към тези сгради/.

След отмяна на решението на основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия: да се отстрани допуснатото от въззивния съд процесуално нарушение, изразяващо се в отказ да се постави допълнителна задача на съдебно-техническата експертиза, като се постави такава допълнителна задача по въпроси, относими към доказване предпоставките за възстановяване на собствеността по реда на ЗВСОНИ, а именно:

1. Дали сградите, намиращи се понастоящем в границите на бившия парцел ....., по регулационния план на [населено място] от 1943 г., са изградени с надлежни строителни книжа ?

2. Колко е минималната необходима прилежаща площ към законно изградените в бившия парцел ...... сгради, съгласно действащата към датата на влизане в сила на ЗВСОНИ /25.02.1992 г./ градоустройствена наредба ?

3. Колко е останалата площ на бившия парцел ...... с обща площ от 1644 кв.м., извън застроената със законни сгради част и извън минималната необходима прилежаща площ към тези сгради ?

4. Дали тази останала площ отговаря по площ и лице за обособяването й в отделен парцел съгласно действащите към 25.02.1992 г. строителни норми- чл.54 от ППЗТСУ отм. в редакцията му към 25.02.1992 г. ?

5. Да се изготви скица, в която да бъдат обозначени площите по т.2 и т.3 и лицето на останалата незастроена част от парцела.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 907 от 23.04.2020 г. по в.гр.д.№ 3624 от 2019 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 10 състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.