Р Е Ш Е Н И Е№ 11София, 04.03.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

В.К.С на Р. Б, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

АННА БАЕВА

при секретаря С. С, като изслуша докладваното от съдия А. Б т.д. № 2387 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ВиВ.О.П“ ООД, представлявано от адв. Т. Ф., срещу решение № 1397 от 05.06.2018г. по в.т.д. № 6581/2017г. на САС, ТО, 3 състав, с което е потвърдено решение № 1778 от 21.09.2017г. по т.д. № 8534/2016г. на СГС, ТО, VI-12 състав в частта, с която са обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /в несъстоятелност/ прихващанията, извършени с изявления с входящи номера по описа на „КТБ“ АД: вх. № 12180/21.11.2014г., вх. № 12181/21.11.2014г., вх. № 12184/21.11.2014г. и вх. № 12185/21.11.2014г. от „ВиВ.О.П“ ООД, по иск по чл.59, ал.3 ЗБН, предявен от синдиците на „КТБ“ /в несъстоятелност/ против „ВиВ.О.П“ ООД.

Касаторът поддържа, че въззивният съд не е обсъдил наведените от него твърдения във въззивната жалба за липсата на доказателства, установяващи при условията на пълно и главно доказване знанието у конкретния кредитор, и не е обсъдил събраните по делото множество доказателства за разпространяваната публична информация. Излага и доводи за необоснованост на въззивното решение, както и за неправилно тълкуване на нормите на чл.59, ал.3 ЗБН и на чл.115 ЗКИ, въз основа на което съдът е извел съдържанието на предпоставката за знание. Сочи, че въззивният съд не е отчел, че понятията „неплатежоспособност на банка“, „спиране на плащанията“, „опасност от неплатежоспособност“ са понятия от специфична област на регламентация, на съдържанието на които е даден отговор в ЗКИ, като са посочени предпоставките и последиците от всяко от тях. Счита, че ако законодателят е имал предвид, че знанието за спрени плащания и поставяне под специален надзор е достатъчно за установяване на релевантните за знанието по чл.59, ал.3 ЗБН обстоятелства, за него не би било пречка да го формулира точно по този начин – било като разшири презумпцията по чл.59, ал.4 ЗБН или като използва други законодателни техники. Моли въззивното решение в обжалваната част да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което бъдат отхвърлени предявените искове.

Ответната страна в касационното производство - А.Н.Д. и К.Х.М. в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/, оспорват касационната жалба. Считат, че въззивният съд е мотивирал пълно и ясно изводите си за приложение на чл.59, ал.3 ЗБН, като е посочил, че фактът на знание у касатора относно неплатежоспособността на банката е установен по делото въз основа на обявеното в Търговския регистър Решение № 73 от 20.06.2014г. на УС на БНБ, ноторно известното спиране на плащанията от страна на банката и с оглед уговореното в сключените от касатора договори за цесия, по които е придобил вземания срещу банката. Излагат съображения, че при тълкуване на разпоредбата на чл.59, ал.3 ЗБН под „знание за настъпила платежоспособност“ не се визира нито установяването му в специалното производство по искането по откриване на производство по несъстоятелност на банката, нито наличие на специални познания у кредитора с оглед обоснован икономически анализ, който да установява, че са налице предпоставките за нейната неплатежоспособност, а се има предвид знанието на средностатистическия гражданин или търговец за невъзможността на банката да изпълнява изискуемите си задължения към определен момент. Сочат, че аргумент за мотивите за сключването на договора и конкретно за знанието, че предстои производство по несъстоятелност, доколкото размерът на вземането на цедента е над гарантирания минимум, който би могъл да получи по ЗГВБ, е че в самия договор за цесия страните са уговорили, че същият се прекратява по право, ако цесията не бъде осчетоводена в шестмесечен срок, както и факта, че макар да е уговорена продажна цена на вземането, в договора страните не са уговорили начин и срокове за плащане, а са посочили в чл.7, че това ще се урежда в допълнително споразумение. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила.

С определение № 361 от 27.05.2020г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от касатора „ВиВ.О.П“ ООД част по следния материалноправен въпрос: „Знанието за решението на УС на БНБ за поставяне на съответната банка под специален надзор поради опасност от неплатежоспособност по чл.115 ЗКИ достатъчно ли е, за да се приеме наличието на „знание за неплатежоспособност“ по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН, с оглед специалната регламентация на банковата неплатежоспособност и предпоставките за установяването й, както и специалната уредба на производството по несъстоятелност на банка в ЗКИ и ЗБН?“

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:

Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е приел за установени следните обстоятелства: 1/ С уведомление по чл.99 ал.3 от ЗЗД с вх. № 12173 от 21.11.2014 г. Д.М.Д. е уведомил „КТБ“ АД /н./, че със сключен на 25.07.2014 г. договор за цесия е прехвърлил на „ВиВГД О. П“ ООД свое вземане към банката в размер на сумата 111 168 лева, представляващо част от вземане по сключения с банката Договор за преференциален безсрочен депозит към Рамков договор за платежни услуги за потребители /физически лица/ от 24.02.2012 г и Анекс № 91442 към Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията на безсрочен депозит „Плюс“ от 21.12.2012 г., ведно с всички бъдещи лихви след датата на прехвърлянето, привилегии и други принадлежности върху прехвърленото вземане; 2/ На 21.11.2014 г. в „КТБ“ АД /н./ е постъпило изявление за прихващане вх.№ 12180 от цесионера „ВиВГД О. П“ ООД на активно вземане в размер на 111 168 лева, придобито от дружеството чрез посочения по-горе договор, с пасивно вземане на банката спрямо дружеството по сключен Договор за банков кредит от 7.03.2008г.; 3/ С уведомление вх.№ 12174 от 21.11.2014 г., отправено от Д.М.Д. до „КТБ“ ОД /н./, банката е уведомена на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД за извършена с договор за цесия от 25.07.2014 от Д.М.Д. на „ВиВГД О. П“ ООД продажба на вземане в размер на сумата от 73 000 лева, представляващо част от цялото вземане на цедента към банката по договор за срочен депозит „4х4“ № 38597 с клауза за капитализиране на лихвата по депозитната сметка от 31.10.2013 г., ведно с всички бъдещи лихви след датата на прехвърлянето, привилегии и други принадлежности върху вземането; 4/ С уведомление вх.№ 12181 от 21.11.2014 г. цесионерът е отправил до банката изявление за прихващане на придобитите по договора за цесия вземания към банката в размер на сумата 73 000 лева срещу свои задължения за главница и натрупани върху нея лихви, произтичащи от договор за банков кредит от 7.03.2008г.; 5/ С уведомление вх.№ 12177 от 21.11.2014 г., отправено от Т.А.К. до „КТБ“ ОД /н./, банката е уведомена на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД за извършена с договор за цесия от 6.08.2014 г. от Т. К. на „ВиВГД О. П“ ООД продажба на вземане в размер на сумата 56 900 лева, представляващо част от цялото вземане на цедента към банката по Рамков договор за платежни услуги на потребители и Анекс № 63561 към Рамков договор за платежни услуги на потребители за откриване на банкова сметка при условията на безсрочен депозит „Плюс“ от 18.08.2010 г., ведно с всички бъдещи лихви след датата на прехвърлянето, привилегии и други принадлежности върху вземането; 6/С уведомление вх.№ 12184 от 21.11.2014 г. цесионерът е отправил до банката изявление за прихващане на придобитите по договора за цесия вземания към банката в размер на сумата 56 900 лева срещу свои задължения за главница и натрупани върху нея лихви, произтичащи от договор за банков кредит от 7.03.2008 г.; 7/С уведомление вх.№ 12176 от 21.11.2014 г., отправено от Т.А.К. до „КТБ“ /н./, банката е уведомена на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД за извършена с договор за цесия от 6.08.2014 от Т. К. на „В и ВГД О. П“ ООД продажба на вземане в размер на сумата 48 700 евро, представляващо част от цялото вземане на цедента към банката по Рамков договор за платежни услуги на потребители/физически лица/ и Анекс № 59339 към Рамков договор за платежни услуги на потребители за откриване на банкова сметка при условията на преференциален безсрочен депозит от 12.05.2010 г., ведно с всички бъдещи лихви след датата на прехвърлянето, привилегии и други принадлежности върху вземането; 8/С уведомление вх.№ 12185 от 21.11.2014 г. цесионерът е отправил до банката изявление за прихващане на придобитите по договора за цесия вземания към банката в размер на сумата 48 700 евро срещу свои задължения за главница и натрупани върху нея лихви, произтичащи от договор за банков кредит от 7.03.2008 г.

Въззивният съд е споделил крайния извод на първоинстанционния съд за основателност на предявените при условията на евентуалност от синдиците на „КТБ“ ОД /н./ искове за обявяване на основание чл.59, ал.3 ЗБН за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката на прихващанията, извършени с посочените изявления. За да достигне до този извод, е приел за осъществени елементите на визирания в чл.59, ал.3 от ЗБН фактически състав, включващ осъществено валидно изявление за прихващане от кредитор към банка, спрямо която е открито производство по несъстоятелност, вземането и задължението да са придобити от кредитора преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, като към момента на придобиването им кредиторът е знаел, че спрямо длъжника е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност. Взел е предвид, че с решение № 138 от 6.11.2014 г. на УС на БНБ е отнет лиценза на „КТБ“ АД, като с решение № 664 от 24.04.2015 г., постановено по т.д. № 7549/2014 г. на СГС, същата е обявена в несъстоятелност, а с решение № 1443 от 3.07.2015 г. по т.д. № 2216/2015 г. на САС е определена начална дата на неплатежоспособността - 20.06.2014 г., която съвпада и с датата на поставянето й под особен надзор. При съобразяване на датите на сключване на четирите договора за цесия – 25.07.2014 г. и 6.08.2014 г., въззивният съд е констатирал, че придобиването на активните вземания от ответното дружество е станало преди датата на вписване на решението на УС на БНБ за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност на „КТБ“ АД на основание чл. 36 ал. 2 ЗКИ, поради което в случая е неприложима презумпцията по чл. 59, ал.4 ЗБН за наличие на знание у ответника за настъпилата неплатежоспособност на банката и този елемент от фактическия състав на чл. 59, ал.3 от ЗБН следва да бъде доказан при условията на пълно и главно доказване от ищците, чиято е доказателствената тежест. В тази връзка е посочил, че на 23.06.2014 г. по партидата на „КТБ“ АД в търговския регистър е обявено Решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ, с което банката е поставена под специален надзор за срок от три месеца, която мярка съгласно чл. 115 ал.1 ЗКИ се налага в случаите, когато е констатирана неплатежоспособност на банката, а на 18.09.2014 г. е обявено и Решение № 114 от 16.09.2014 г. на УС на БНБ, с което е удължен до 20.11.2014 г. срокът, за който банката е поставена под специален надзор, заради продължаващ остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата дейност на банката и за изпълнение на задълженията й към депозанти и други кредитори, което обстоятелство съгласно чл. 115 ал.2, т.2 ЗКИ е основание да се заключи, че е налице състояние на опасност от неплатежоспособност. Въз основа на тези констатации въззивният съд е достигнал до извод за недобросъвестност на прихващащия кредитор към момента на придобиване на вземанията по четирите договора за цесия от 25.07.2014 г. и от 6.08.2014 г., тъй като към този момент у него е било налице знание за настъпилата неплатежоспособност на банката предвид общоизвестните факти на спиране на плащанията и за поставянето й под особен надзор с решението от 20.06.2014 г. на УС на БНБ, предмет на масово и продължително огласяване в медиите. Позовал се е на чл. 7 ал.1 ЗТР, според който всички трети лица, включително и ответното дружество, следва да се считат уведомени за постановените от БНБ решения, пряко сочещи на евентуалното наличие на състояние на неплатежоспособност на банката - обстоятелство, предполагащо наличието на знание за състоянието на неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал.3 от ЗБН.

По поставения материалноправен въпрос:

След допускане на касационното обжалване са постановени решение № 51 от 21.07.2020 г. по т. д. № 3109/2018 г. на ВКС, II т. о., решение № 59 от 10.08.2020 г. по т. д. № 1920/2018 г. на ВКС, I т. о., решение № 112/28.10.2020 г. по т.д. № 1721/2019 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 161/17.12.2020 г. по т.д.№ 3089/2018 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 131/21.12.2020 г. по т.д.№ 751/2019 г. на ВКС, І т.о., решение № 130 от 15.01.2021г. по т.д. № 2597/2018г. на ВКС, II т.о., решение № 142 от 21.01.2012г. по т.д. № 1904/2019г. на ВКС, II т.о., в които се дава непротиворечив отговор на правен въпрос, свързан с приложението на чл.59, ал.3 ЗБН, идентичен с правния въпрос, по който е допуснат касационен контрол по настоящото дело. Съгласно така формираната практика, към която настоящият състав се присъединява, знание за неплатежоспособност по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН не може да се обоснове със знание на решението на УС на БНБ за поставяне на съответната банка под специален надзор като оздравителна принудителна административна мярка по чл.115, ал.1 ЗКИ, вкл. от спирането на плащанията по чл.116, ал.2, т.2 ЗКИ. Прието е, че под „знание за неплатежоспособност“ в хипотезиса на чл.59, ал.3 ЗБН следва да се разбира узнаване на обективирано от БНБ, в качеството й на компетентен за това надзорен орган, становище за неплатежоспособност на банката по чл.36, ал.2 ЗКИ /редакция преди изм. обн. ДВ бр.62/2015 г./, преди то да бъде формализирано в акт за отнемане на лиценза за банкова дейност, като именно недобросъвестното възползване от достъп до тази информация се санкционира от закона. Предвиденият от законодателя субективен елемент от фактическия състав на чл.59, ал.3 ЗБН подлежи на пълно и главно доказване от ищеца чрез всички допустими доказателствени средства.

По основателността на касационната жалба:

Обоснован е изводът на въззивния съд за наличие на част от елементите на фактическия състав на чл.59, ал.3 ЗБН - отправени от ответното дружество до обявената в несъстоятелност „КТБ“ АД валидни изявления за прихващане с вх. № 12180/21.11.2014г., вх. № 12181/21.11.2014г., вх. № 12184/21.11.2014г. и вх. № 12185/21.11.2014г.; придобиване на активните вземания от ответното дружество на основание договори за цесия от 25.07. и 06.08.2014 г. и възникване на задълженията му към банката по договор за банков кредит от 07.03.2008г. преди датата на откриване на производството по несъстоятелност. Правилен е и изводът на въззивния съд за неприложимост на презумпцията по чл.59, ал.4 ЗБН с оглед обстоятелството, че придобиването на активните вземания е станало преди вписването на решението на БНБ за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на „КТБ“ АД по реда на чл.36, ал.2 ЗКИ, поради което наличието на знание у ответника за настъпилата неплатежоспособност на банката като елемент от фактическия състав на чл.59, ал.3 ЗБН следва да бъде доказано при условията на пълно и главно доказване от ищците, чиято е доказателствената тежест.

С оглед отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване по настоящото дело, е неправилен изводът на въззивния съд, че към момента на придобиване на активните вземания от страна на ответника у него е съществувало знание за неплатежоспособност на банката по смисъла на чл.59, ал.3 ЗБН, обосновано със знание на общоизвестните факти на спиране на плащанията и на поставянето под особен надзор с решение от 20.06.2014г. на УС на БНБ, предмет на масово и продължително огласяване в медиите. Нито публикациите в медиите, отразяващи изявления и мнения на различни лица, вкл. служители на БНБ, нито решението за поставяне на банката под специален надзор по реда на чл.115, ал.1 ЗКИ могат да бъдат определени като обективирано от БНБ, в качеството й на компетентен за това надзорен орган, становище за неплатежоспособност на банката по чл.36, ал.2 ЗКИ.Уорките в сключените договори за цесия във връзка с действието им или заплащане на цената по тях също не могат за обосноват извод за знание у ответника – цесионер за неплатежоспособност на банката, тъй като обективират изявления, които нямат отношение към установяването на този факт. Предвид изложеното и при липса на други доказателства не може да се приеме, че е доказан по категоричен начин субективният елемент от фактическия състав на чл.59, ал.3 ЗБН, което е основание за отхвърляне на исковете за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността „КТБ“ АД /н/ на процесните прихващания.

С оглед изложеното, въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част е неправилно и следва да бъде отменено, а предявените искове с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН следва да бъдат отхвърлени.

По отговорността на страните за разноски:

При този изход на спора на ответника по касация разноски не се дължат, а на касатора разноски не следва да се присъждат, тъй като такова искане не е направено.

На основание чл.59, ал.7 ЗБН дължимата държавна такса за въззивното и касационно производство в размер на общо 13 452,68 лева следва да се събере от масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1397 от 05.06.2018г. по в.т.д. № 6581/2017г. на САС, ТО, 3 състав в частта, в която е потвърдено решение № 1778 от 21.09.2017г. по т.д. № 8534/2016г. на СГС, ТО, VI-12 състав в частта, с която са обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /в несъстоятелност/ прихващанията, извършени с изявления с входящи номера по описа на „КТБ“ АД: вх. № 12180/21.11.2014г., вх. № 12181/21.11.2014г., вх. № 12184/21.11.2014г. и вх. № 12185/21.11.2014г. от „ВиВ.О.П“ ООД, по иск по чл.59, ал.3 ЗБН, предявен от синдиците на „КТБ“ /в несъстоятелност/ против „ВиВ.О.П“ ООД, и „ВиВ.О.П“ ООД е осъдено да заплати по сметка на Софийски апелативен съд държавна такса в размер на сумата 6 735,27 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от синдиците на “Корпоративна търговска банка“ АД /н./ срещу „ВиВ.О.П“ ООД, [населено място], ЕИК[ЕИК] искове с правно основание чл.59, ал.3 ЗБН за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н./ на прихващанията, извършени с изявления вх. № 12180/21.11.2014г., вх. № 12181/21.11.2014г., вх. № 12184/21.11.2014г. и вх. № 12185/21.11.2014г. от „ВиВ.О.П“ ООД.

ОСЪЖДА “Корпоративна търговска банка“ АД /н/, [населено място] да плати за сметка на масата на несъстоятелността, в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на ВКС, държавна такса в размер на 13 452,68 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: