Р Е Ш Е Н И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА№ 4 [населено място], 08.03.2021 г.

В.К.С НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

при участие на секретаря Л. З

като изслуша докладваното от съдия Г. И т.д. № 2940 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

А.Б.И. обжалва решение № 959 от 23.4.2019 г. по гр.д. 6275/18 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение от 17.07.2018 г. по гр.д. 10056/17 г. СГС, 1-4 състав, в частта, с която е отхвърлен иска му за разликата над уважения до напълно предявения размер над 120 000 лв до 200 000 лв.

Излага съображения за нарушение на нормата на чл. 226 от КЗ отм. относно определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди съобразно основанието по чл. 52 от ЗЗД. Изтъква, че въззивният съд не е съобразил лимитите на застрахователните обезщетения. Освен това не били отчетени причинените телесни повреди, довели до коренна и стрестираща промяна в живота на ищеца. Моли да се отмени решението в обжалваната част, както и да се уважи иска за още 80 000 лв, както и разноски,

Ответникът ЗК „Лев инс“ АД оспорва касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, обсъди доводите на страните съобразно нормата на чл. 290 от ГПК и намира следното:

Въззивният съд е приел, че при настъпило пътно-транспортно произшествие на 08.04.2016 г. на път I-Е 85 при челен удар между лек автомобил „Ауди“, управляван от виновния водач, който при управление с неразрешена скорост 130 км/ч, загубил контрол върху ППС и навлязъл в насрещната лента за движение, където е реализирал сблъсък с автомобил фолксваген голф ДК, управляван от А.Б.И.. От този сблъсък А. И. е претърпял множество увреждания. Отречен е приносът на пострадалия при настъпване на пътно-транспортното произшествие, на основание чл. 51 ал. 2 от ЗЗД. Частично решението на първата и втората инстанция са влезли в законна сила. По отношение на следващото се обезщетение и вредата въззивният съд, с помощта на вещо лице е установил, че за пострадалия са настъпили като пряка причинно следствена връзка следните увреждания: счупване в областта на трохантерния масив на лява бедрена кост, счупване на тялото на диафизата на лява бедрена кост, счупване на костите на лявата подбедрица, счупване двуглезенно в областта на дясна глезенна става, изкълчване на дясна глезенна става, счупване на 2 и 3 ходилни кости дясно стъпало. Пострадалият е претърпял оперативна интервенция на 8.4.2016 г. за открито наместване на фрактура в областта на лявото бедро с вътрешни фиксации. Втора оперативна интервенция на 26.5.2016 г. за отстраняване от костта на имплантирани уреди от тарзални и метатерзални кости – екстракцио корпа металика. На 9.9.2016 г. оперативно е извършено отстраняване от костта на имплантирани уреди от фемур-експракцио корпора металика. В периода от 21.11.2016 г. до 02.12.2016 г. е проведена рехабилитация. В периода от 6 .03. до 10.3.2017 г. са отстранени имплантираните уреди от тибия и фибула. Лечението е продължило 1 година. Приел е за установена посттравматична увреда на двата фибуларни нерва предимно в ляво, което води до затруднение в повдигане на стъпалата и оттам в походката. При натоварване и промени във времето е сигурна проява на болка и дискомфорт. Причинените болки и страдания вследствие получените травматични увреждания били най-интензивни след травмата, в периода на оперативните интервенции по спешност за открито наместване и метални фиксация на счупванията и трите оперативни интервенции по отстраняване на метални фиксации. Въззивният съд, за да определи обезщетението на неимуществените вреди, претърпени от А. И. на основание чл. 226 от КЗ отм вр. чл. 52 от ЗЗД, е приел, че получените травми са причинили значителни по интезитет и обем болки и страдания, нарушили са качеството на живот на пострадалия за период от една година, през който пет месеца бил обездвижен, шест-седем месеца ползвал помощни средства, инвалидна количка и патерици. Отчел е съществените неудобства за пострадалия, мъж в активна трудоспособна възраст на 47 години, повлияли върху психическото му състояние и претърпените общо 4 хирургични интервенции. Отчел е предстоящите операции за отстраняване на фиксиращите елементи, които допълнително засилват интезитета на болките и страданията, съответно обема на вредите. Така е определил, че размерът на следващото се обезщетение е в размер на 120 000 лв. Приел е, че с оглед обществено икономическите условия към 2016 г. искът за разликата над напълно предявения размер е неоснователен.

С определение 494 от 29.7.2020 г. е допуснато касационно обжалване по следния правен въпрос: Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси ?, на основание чл. 280, ал.1 т. 1 от ГПК.

Във формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т.о, решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на ІІ т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ІІ т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ІІ т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І т. о., решение № 28/09.04.2015г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, II т.о., решение № 83/06.07. 2009 г. по т. д. № 795/2008 г., II т. о., е възприето правното разрешение, че при преценка основанието за определяне на обезщетение по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД, следва да се определят действително претърпените вреди при спазване на обективно установените критерии. Лимитите на застраховка гражданска отговорност на автомобилистите са израз на икономическите условия към правнорелевантния момент. Съгласно чл. § 22 от ПЗР на КЗ вр. 266, т. 1, б. а КЗ отм, към 08.4.2016 г. размерите на лимитите за имуществени и неимуществени вреди за едно пострадало лице са 2 000 000 лв. Така определеното правило, налага извод, че с оглед икономическата обстановка, израз на която са лимитите на отговорността по риска „Гражданска отговорност“ следва да се определи и размерът на обезщетението. В случая, въззивният съд не е отчел в достатъчна степен, че при определяне на справедлив размер на обезщетенията по чл.52 ЗЗД, е от значение и общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от развитието на обществото, както и икономическата конюнктура в страната. В случая въззивният съд е отчел релевантните факти в тяхната съвкупност, като е извършил и преценка за съответното обезщетение, съобразно икономическото положение. Но при цялостната преценка на релевантните обективни факти съобразно критериите, определящи понятието справедливост, не е дооценил и последиците от продължителната проява на уврежданията и последиците за здравето и ежедневния живот на пострадалия, които са останали и ще продължат. Видно е от заключението на вещото лице, че от увреждането за пострадалия са настъпили последици, които към момента на приключване на съдебното дирене не са с ясна прогноза за отшумяване и не може да се определи, че ще бъде преодоляно това увреждане. А именно болка при движение с оглед засягане на фибуларния нерв. Установена е посттравматична вреда, в причинна връзка с претърпяното пътно-транспортно произшествие, на двата фибуларни нерва. Установен е дефицит в повдигането на стъпалата и оттам в походката. Провеждано е лечение с електростимулации и с лекарства периодично, възстановяването продължава, но тръпненето остава повече в ляво и ще продължи при по-интензивни движения. Пълно възстановяване от притискане на нерва не е установена, не може да се очаква, тръпненето ще остане, ще остане затруднението при изкачване на стълби. Предвид тези констатации по делото, въззивният съд е следвало да съобрази възрастта на пострадалия, 47 г. към момента на увреждането, както и последиците, с които следва да живее всеки ден и при всяко придвижване. Това налага при определяне на обезщетението за неимуществени вреди да се отчете това обстоятелство и да се приеме, че се следва обезщетение в по-голям размер от определения от въззивния съд. В случая настоящият съдебен състав намира, че справедлив размер на обезщетението е присъждането на още 10 000 лв над присъдените 120 000 лв в резултат на решението на въззивния съд.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че следва да завиши обезщетението с още 10 000 лв, над определения размер от 120 000 лв.

По така изложените съображения решението в потвърдената част за отхвърляне на иска следва да се отмени за 10 000 лв над 120 000 до 130 000 лв. ведно със законната лихва от увреждането. В останалата част следва да се остави в сила.

По разноските.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ще следва да се отмени в частта за разноските, направени пред въззивния съд и присъдени на ответника за разликата над 376,92 лв до 430,76 лв. Разноските на ответника са по 700 лв. лв за първа и въззивна инстанция. Съобразно изхода на спора, на ответника пропорционално на отхвърлената част от иска се дължат разноски в размер на по 376,92 лв.

По отношение направените разноски пред касационната инстанция в общ размер на 1600 лв – внесена държавна такса. За претендираното възнаграждение за адвокат липсват доказателства за плащането му по банков път, както е посочено в договора за правна защита и съдействие. Липсват други доказателства за плащане и не може да се признае като направен разход в хода на производството, така както е разяснено и в т. 1 от Тълкувателно решение 6/6.11.2013 г. по тълк.д. 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това съразмерно на уважената част от касационната жалба, следва да се присъдят разноски на касатора в размер на 200 лв. Ответникът по касационна жалба не е претендирал разноски.

По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение№ 9059 от 23.04.2019 г. по гр.д. 6275/18 г., Апелативен съд – София, в частта, с която е потвърдено решение от 17.07.2018 г. по гр.д. 10056/17 г. на СГС, 1 – 14 състав за отхвърляне на иска на А.Б.И. срещу ЗК „Лев инс“ АД в частта над 120 000 лв до 130 000 лв и в частта, за присъдените разноски на ответника, за производството пред въззивния съд, за разликата над 376,92 лв до 430,76 лв и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на А.Б.И., [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН] сумата от още 10 000 лв, допълнително над присъдения размер от 120 000 лв, представляваща обезщетение на основание чл. 226 от КЗ отм. за претърпените неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие на 08.04.2016 г., представляващо разликата над присъдения размер от 120 000 лв и установеното дължимо обезщетение от 130 000 лв, ведно със законната лихва от 08.04.2016 г. до окончателното изпълнение на задължението.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част до напълно предявения размер от иска.

ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на А.Б.И., ЕИК [ЕГН], [населено място], [улица] сумата от 200 лв, направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: