Р Е Ш Е Н И Е

№ 49

София, 09.03. 2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря РАЙНА СТОИМЕНОВА

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

гр. дело № 3301/2020 година

Производството е по чл.303, ал.1, т.5, пр.1 ГПК.

Образувано е по молба, подадена от Б.Г.Ц., за отмяна на основание чл.303 т.5 от ГПК на влязлото в сила решение №208 от 09.01.2020г. на Софийски градски съд, постановено гр.д.№6829/19г. и потвърденото с него решение № 63602 от 13.03.2019г. по гр.д.№ 73628/2018г. по описа на Софийски районен съд.

В молбата, като основание за отмяна се сочи чл.303, ал.1, т.5, пр.1 ГПК. Във връзка с това основание твърди, че като страна в процеса в следствие нарушаване на процесуалните правила е бил лишен от възможност да участва в делото и да се защити адекватно в процеса, защото въпреки подадена молба до въззивния съд, в която посочва, че като лице с двойно гражданство – българско и френско, живее постоянно в [населено място] от тридесет години, инцидентно пребивава в Р. Б, желае да участва в производството и да бъде призоваван на адреса си в [населено място], съдът не е взел предвид последната, провел е съдебно заседание без негово участие, само с участието на служебно назначения му служебен защитник, с когото няма връзка, и е постановил решението си. Поддържа също, че основанието по чл.303 т.5 пр.1 ГПК е налице и защото съдът е допуснал процесуални нарушения и не е приложил точно закона, според който той като страна в процеса има правото да бъде надлежно призован на посочения съдебен адрес, да организира защитата си и да ангажира доказателства. Счита, че по този начин е нарушено правото му на защита и е била ограничена възможността му да изложи своите аргументи по спора и да защити интересите си.

В открито съдебно заседание не изпраща представител.

Ответникът по молбата за отмяна - Топлофикация София АД и третото лице помагач Т. С ЕООД в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК не са подали писмен отговор. Не се явяват и не изпращат представител и в откритото съдебно заседание. От ответника по молбата за отмяна е постъпила писмена защита, с която се релевира искане молбата за отмяна да бъде оставена без уважение.

Настоящият състав на ВКС, Трето отделение, Гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните, във вр. със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото, намира следното:

Молбата за отмяна е основателна.

Производството за отмяна е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само при наличие на изрично посочените в закона основания. В случая молителят се позовава на чл.303, ал.1, т.5, пр.1 ГПК.

Според нормата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В конкретния случай молителят твърди, че е налице първата възможна хипотеза – поради нарушаване на процесуалните правила е бил лишен от възможността да участва в производството.

Основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.5 пр.1 е налице, когато страната е била лишена от възможност да участва в делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството – ако не са спазени изискванията за размяна на съдебни книжа, невръчен препис от искова молба, провеждане на съдебно заседание въпреки нередовна процедура по призоваването и др. В случая видно от молбата за отмяна като такова нарушение на правилата се сочи обстоятелството, че въпреки наличието на известен настоящ адрес на молителя – ответник в исковото производство, съдът не е положил усилия да го призове и да му даде възможност за лично участие в процеса, провел е съдебното заседание в негово отсъствие и така е осуетил възможността му да развие своите защитни възражения и да ангажира доказателства в тяхна подкрепа.

В процесния случай при извършената служебна проверка се установява наличието на поддържаното от молителя основание по чл.303 т.5 пр.1 ГПК. При наличието на данни, че ответникът е с настоящ адрес в чужбина е налице хипотезата на чл. 93, ал. 1 ЗГР (ЗАКОН ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ) /ЗГР/ - физическото лице, срещу което е предявен иска, е с местоживеене в чужбина. Постоянният адрес се намира там, където лицето желае да бъде вписано. Всички български граждани, включително и живеещите в чужбина, са длъжни да имат постоянен адрес в България, като тези, които не са вписани в регистъра на населението и не могат да посочат постоянен адрес в страната, се вписват служебно в регистъра на населението от район „С.“ на [населено място] /чл. 93, ал. 4 ЗГР/, т.е. постоянният адрес е формален и не винаги отразява действителното местоживеене на лицето. Настоящият адрес е адресът, на който живее лицето /чл. 94, ал. 1 ЗГР/ и той отразява неговото действително местоживеене. Български граждани, на които местоживеенето е в чужбина, нямат настоящ адрес в България, затова адресът им по местоживеене се отразява в регистъра на населението само с името на държавата, в която живеят. В посочената хипотеза няма значение обстоятелството, че лицето - в случая ответникът, има постоянен адрес в страната. Такъв адрес той е административно задължен да посочи съгласно чл. 90, ал. 1, вр. ал. 2 ЗГР. Когато по делото са налични данни, че ответник е с местоживеене в чужбина, ищецът следва да удостовери с декларация, че не му е известен адреса на ответника в чужбина и призоваването следва да се извърши по реда на чл. 48 ГПК, а ако адресът в чужбина е известен призоваването следва да се извърши от настоящия адрес, чрез съдебна поръчка по Регламент (ЕО) № 1393/2007 на европейския парламент и на съвета от 13 ноември 2007 година относно връчване в държавите-членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела.

Като е приложил нормата на чл. 47, ал. 5 ГПК, без да положи усилия да установи настоящия адрес на ответника, без да изиска от ищеца посочване на конкретен адрес на молителя в чужбина, ако му е известен, с оглед осъществяване на призоваване чрез съдебна поръчка от съответната държава, или декларация, че не му е известен адрес в чужбина, с оглед призоваване по реда на чл. 48 ГПК, районният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 47, ал. 5 ГПК, в резултат на което молителят е бил лишен от възможността да участва в исковото производство, макар да е бил представляван през целия му ход от особен представител, назначен от съда в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК. Това нарушение не е констатирано от въззивният съд, който е бил надлежно уведомен от самия молител с нарочна молба, че е с местоживеене в [населено място], Франция, и с точно посочен адрес за връчване на съдебни книжа. Въпреки така постъпилите данни съдът не е предприел никакви действия за надлежно призоваване на молителя, респективно за предоставяне възможност на същия за участие в производството и ангажиране на защита. Неизпълнението на това задължение е нарушение на съдопроизводствените правила, което опорочава представляването на ответника от особен представител. Това обстоятелство е достатъчно, за да се приеме за осъществено отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Видно от изложеното молителят е представляван от особен представител въпреки наличието на данни, че живее постоянно в чужбина и без първоинстанционният съд да е взел мерки за издирване на неговия настоящ адрес, съответно без въззивният съд да го призове на посочения с нарочна молба такъв. Съобразно гореизложеното влязлото в сила въззивно решение и потвърденото с него първоинстанционно решение следва да бъдат отменени на основание чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 ГПК, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Повторното гледане на делото следва да започне с връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея на ответника на адрес съобразно гореизложените мотиви, което ще даде възможност на молителя да представи своите доказателства от значение за изхода на спора, както и да вземе становище по иска, като организира адекватна на своя интерес процесуална защита.

При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските, направени в настоящото производство.

По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал.1, т. 5, пр.1 ГПК влязлото в сила решение №208 от 09.01.2020г. на Софийски градски съд, постановено гр.д.№6829/19г., и потвърденото с него решение решение № 63602 от 13.03.2019г. по гр.д.№ 73628/2018г. по описа на Софийски районен съд.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: