Р Е Ш Е Н И Е

№ 261

гр. София, 26.03.2021 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 08 декември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Ф.Ч: ЗОЯ АТАНАСОВА

ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

при секретаря А. Д,

като разгледа докладваното от съдия З.А гр. дело № 3586 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, чрез Р. Р. и С. Ш. – инспектори в ТО на КПКОНПИ [населено място] срещу решение № 99/19.07.2018 г. по в.гр.дело № 503/2017 г. на Апелативен съд гр. Варна. С посоченото решение е обезсилено решение № 39/16.11.2016 г. по гр.дело № 66/2010 г. на Разградския окръжен съд в уважените части на предявените искове от КОНПИ – понастоящем КПКОНПИ [населено място], с които в полза на държавата е отнето имущество на обща стойност 1 766 719.90 лв. както следва: от И.Т.С. и М.Д.С. на основание чл.4,ал.1, чл.9 и чл.10 ЗОПДИППД отм. , от И.Т.С. на основание чл.4,ал.1 от ЗОПДИППД отм. , от И.Т.С. в качеството му на ЕТ”Буран-И. С.” на осн.чл.4 от ЗОПДИППД отм. , от М.Д.С. в качеството й на ЕТ”Томаза – М. Д.” на основание чл.9, вр.чл.4, ал.1 и ал.2 ЗОПДИППД отм. , от „Ретиус-2002” ООД, контролирано от И.Т.С. на основание чл.6,вр.чл.4, ал.1 ЗОПДИППД отм. , от М.Д.С. на основание чл.4,ал.1 ЗОПДИППД отм. , Със същото решение на Варненския апелативен съд е обезсилено първоинстанционното решение по гр.дело № 66/2010 г. на Разградския окръжен съд в частите, с които са отхвърлени исковете на КПКОНПИ по чл.28 ЗОПДИППД отм. за отнемане в полза на държавата на имущество, подробно индивидуализирано в решението както следва: от И.Т.С. и М.Д.С., от И.Т.С. в качеството му на ЕТ”Буран И. С.”, от ЕТ”Буран И. С.”, от „Томаза” ООД, контролирано от И.Т.С. и М.Д.С. на основание чл.6, вр.чл.4,ал.2 ЗОПДИППД отм. и е прекратено производството по делото, като недопустимо. Въззивното решение е обжалвано и в частта на присъдените в тежест на ищеца разноски. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния и процесуален закон, и необоснованост. Според жалбоподателя неправилен е решаващият извод на въззивния съд за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на предявените искове, тъй като проверката не е приключила в рамките на законоустановения преклузивен срок по чл.15,ал.2 ЗОПДИППД отм. и е в противоречие с трайната практика на ВКС. Поддържа се, че този срок не е преклузивен. Искането е да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което делото да се върне на въззивния съд за продължаване на процесуалните действия по предявените искове по чл.28 ЗОПДИППД отм. ,

Ответниците по касационната жалба И.Т.С., М.Д.С., ЕТ”Буран-И. С.”, ЕТ”Томаза-М. С.”, „Ретиус-2002” ООД и „Томаза” ООД, всички чрез адв.Г.А. в писмен отговор изразяват мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба по същество.

В съдебно заседание ищецът, чрез инспекторите Р. и Ш. поддържат и подробно мотивират заявените основания за неправилност на въззивното решение в касационната жалба.

Всички ответници по касационната жалба И.Т.С., М.Д.С., ЕТ”Буран-И. С.”, ЕТ”Томаза-М. С.”, „Ретиус-2002” ООД и „Томаза” ООД, чрез адв.Г.А. изразяват становище за отмяна на въззивното решение и връщане делото на въззивния съд за продължаване на процесуалните действия.

Процесуалния представител на Прокуратура на РБългария прокурор от ВКП Арнаудова изразява становище за неправилност на въззивното решение, за отмяна на същото и връщане на делото на въззивната инстанция.

С определение № 528/13.07.2020 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос: за характера на срока по чл.15,ал.2 от ЗОПДИППД отм. .

Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и като провери правилността на въззивното решение на основание чл.290,ал.2 ГПК намира следното:

Въззивният съд е обезсилил решението на Разградския окръжен съд и е прекратил производството по предявените искове с правно основание чл.28, ал.1 ЗОПДИППД отм. от КПКОНПИ срещу ответниците И.Т.С. и М.Д.С., И.Т.С. лично и в качеството му на „ЕТ”Буран-И. С.”, срещу М.Д.С. в качеството й на ЕТ”Томаза-М. Д.”, срещу „Ретиус-2002”ООД, срещу М.Д.С., срещу „Томаза” ООД.

За да постанови този резултат съдът е приел, че началната фаза на производството пред КУИППД е започнала въз основа на постъпило в ТД на КУИППД (сега КПКОНПИ) уведомление от по чл.21, ал.1 от ЗОПДИППД отм. от Районна прокуратура [населено място] с изх. № 830 от 04.05.2007 г. за образувано досъдебно производство № 1668/06 по описа на Районна прокуратура –Русе. С влязла в сила присъда на 17.12.2009 г. И. С. е признат за виновен в извършване на престъпление, попадащо в приложното поле на чл.3, ал.1, т.15 от ЗОПДИППД отм. .

Прието е, че с решение № 130/06.06.2007 г. на КОНПИ по чл.13, ал.1, т.1 от ЗОПДИППД отм. е образувано производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност срещу И. С..

На 20.06.2007 г. /решение №140 от 20.06.2007 г./ Комисията е взела решение по чл.13, ал.1, т.2 от ЗОПДИППД отм. за внасяне на мотивирано искане за допускане обезпечения на бъдещите искове.

На 17.02.2010 г. /решение № 65/17.02.2010 г./ КОНПИ е взела решение по чл.13, ал.1, т.3 и чл. 28, ал.1 от ЗОПДИППД отм. за внасяне на мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност против И.Т.С., М.Д.С., ЕТ „Буран- И. С., [населено място], ЕТ”Томаза-М. Д.”, [населено място], „Ретиус 2002” ООД [населено място] и „Томаза” ООД [населено място].

Приел е, че ЗОПДИППД отм. регламентира особено санкционно производство по установяване и отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Приел е също, че производството е уредено като единно, че се осъществява в относително обособени фази, първата от които се развива пред Комисията, а другите две пред съда, съответно производството по обезпечаване на бъдещия иск и исковото производство по искането с пр.осн. чл.28 от ЗОПДИППД отм. ,

Прието е, че съгласно разпоредбата на чл.15, ал.3, изр.1 и чл.13, ал.1, т.1 от ЗОПДИППД отм. производството по този закон се образува с изрично решение на Комисията, което не подлежи на връчване и е необжалваемо. Посочил е, че разпоредите на чл.21 и чл.22, ал.1, изр.1 от ЗОПДИППД отм. уреждат реда за сезиране на Комисията от органите на досъдебното производство, уведомяващи незабавно директорите на съответните териториални дирекции за всеки случай на започнало наказателно преследване за престъпление по чл.3, ал.1. Съдът е приел, че съответният директор изготвя доклад до Комисията за постъпилото уведомление и въз основа на този доклад Комисията прави мотивирано и подкрепено с доказателства искане за налагане на обезпечителни мерки. Приел е още, че изготвянето на подобно мотивирано и подкрепено с доказателства искане предполага териториалните органи по чл.12, ал.11 от ЗОПДИППД отм. вече да са издирили и установили имуществото на проверяваното лице, върху което да бъдат наложени съответните обезпечителни мерки, както и вече да са събрали доказателства по този закон, че това може да стане при вече упражнени правомощия по чл.15-20 от ЗОПДИППД отм. от териториалните органи на Комисията за извършване на проверка. Изведен е извод, че началната дата на производството пред Комисията е не датата на решението по чл.13, ал.1, т.1 от ЗОПДИППД отм. за образуване на производство, а датата на постъпване на уведомлението по чл.21 от ЗОПДИППД отм. при съответния териториален директор. Позовал се е на чл.15, ал.2 от ЗОПДИППД отм. , според който проверката по този закон не може да продължи повече от 10 месеца, като по изключение Комисията има право еднократно да продължи този срок с три месеца. Възприето е становището, изразено в решение №323 от 18.01.2018г. по гр.д.№5291/16г. по описа на ВКС, ІV гр.о., че самата формулировка на тази правна норма относно срока за извършване на проверката, налага извод, че този срок е преклузивен. Според съда този извод следва и от трайно установената практика на ЕСПЧ по приложението на чл.6 от ЕКЗПЧОС и чл.1 от Допълнителен протокол №1 към нея, съгласно която константна практика, всяко ограничаване на ползването или отнемане на незаконно придобито имущество по пътя на гражданския иск на държавата спрямо неоснователно обогатилите се лица следва да отговаря на три критерия: законоустановеност, необходимост за постигане на легитимна цел и пропорционалност. Посочено е, че ако се приеме, че срокът за проверката по чл. чл.15, ал.2 от ЗОПДИППД отм. не е преклузивен, а инструктивен би се стигнало до нарушение на критериите на законоустановеност и пропорционалност, тъй като териториалните органи на Комисията по чл.12, ал.11 от ЗОПДИППД отм. биха могли неограничено във времето да осъществяват разширените си правомощия по чл.15-20 от ЗОПДИППД отм. и неограничено във времето - извън законоустановения разумен срок да въздействат неблагоприятно по този начин в правната сфера на проверяваното лице и на останалите лица, срещу които може да се води иска, и те да търпят съществени ограничения, без произнасяне по същество от самата Комисия. Приел е, че принципите за законоустановеност и пропорционалност не биха били нарушени, само ако в рамките на срока по чл.15, ал.2 от ЗОПДИППД отм. Комисията извърши преценка дали в резултат на проверката са установени законоустановените предпоставки (основания) за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност и в резултат на тази преценка да вземе решение по чл.13, ал.1, т.3 от ЗОПДИППД отм. , Посочил е, че само в този случай производството по ЗОПДИППД отм. би могло да се развива законосъобразно и нормално - първоначално пред Комисията до влизане в сила на евентуална осъдителна присъда срещу проверяваното лице, а след това и в неговата съдебна фаза на исковия процес. Съдът е приел, че когато в рамките на този срок Комисията не е взела решение за водене на иска по чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД отм. , не само проверката, но и производството по ЗОПДИППД отм. като цяло приключват с изтичане на този срок, тъй като правомощията на Комисията и на нейните органи са вече преклудирани, включително е преклудирано и материалното право на Държавата за отнемане на имуществото.

Въззивният съд е приел, че в случая уведомлението по чл. 21, ал.1 от ЗОПДИППД отм. е от 04.05.2007 г., че Решението по чл.13, ал.1, т.1 от ЗОПДИППД отм. за образуване на производство е взето на 06.06.2007 г., а решението по чл.13, ал.1, т.3 от ЗОПДИППД отм. за внасяне на мотивирано искане по чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД отм. е взето на 17.02.2010 г., т.е. много след изтичане на преклузивния срок по чл.15, ал.2 от ЗОПДИППД отм. и при вече преклудирани правомощия на Комисията и преклудирано материално право на Държавата. С оглед на посоченото е формиран решаващ извод, че постановеното от РОС обжалвано решение е недопустимо и подлежи на обезсилване, а производствата по делото на прекратяване.

По правният въпрос:

С т.решение № 1/04.06.2020 г. по т.дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС е прието, че изтичането на срока за проверка по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД отм. , съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ отм. и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т. е. предвиденият в чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД отм. , съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ отм. и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност е инструктивен, и е допустимо образуване на производство по чл. 28 ЗОПДИППД отм. , чл. 74 ЗОДНПИ отм. и чл. 153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок.

По касационната жалба:

Като взема предвид отговора на поставения въпрос съдът преценява, че касационната жалба срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд е основателна. Решаващите правни изводи на въззивния съд за характера на срока по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД отм. , а именно, че същият е преклузивен са в противоречие с посочената задължителна практика на ВКС. Неправилен е и крайният извод на съда за недопустимост на предявените искове по чл.28 ЗОПДИППД отм. , Изтичането на срока за проверка по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД отм. не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. С оглед на това съдът преценява, че предявените искове са допустими. Обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени изцяло, включително и в частта на разноските. Делото следва да се върне на въззивния съд за произнасяне по съществото на спора по искането на КПКОНПИ на основание чл.28, ЗОПДИППД отм. .

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

Отменя изцяло решение № 99/19.07.2018 г., постановено по в.гр.дело № 503/2017 г. на Варненския апелативен съд.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Ключови думи