Р Е Ш Е Н И Е

№ 92

[населено място],26.03.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

В.К.С на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо търговско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди и двадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

РОСИЦА БОЖИЛОВА

при секретаря А. Й, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 231 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на ЕТ „ВАИК – В. К.„ против решение № 2220/20.08.2018 г. по т.д.№ 5113/2016 г. на Софийски апелативен съд, съответно : 1/ в частта му с която, след отмяна на решение № 2090/30.12.2015 г. по гр.д.№ 3020/2012 г. на Софийски градски съд, е уважен предявеният от В. А. установителен иск, за нарушение на авторските му права, като сценарист на филма „Момчето пред прозореца„ / с продължителност 54 мин./, от ЕТ „ ВАИК – В. К. „, с правно основание чл.95б ал.1 т.1 ЗАПСП ; 2/ в частта му, с която, след отмяна на първоинстанционното решение, е уважен предявения от В. А. осъдителен иск, с правно основание чл.95б ал.1 т.2 ЗАПСП, за преустановяване от ЕТ „ВАИК – В. К.„ използването на филма „Момчето пред прозореца„ с продължителност 54 мин., без съгласието на В. А., в качеството на сценарист – съавтор на филма ; 3/ в частта му, с която ЕТ „ ВАИК – В. К.„ е осъден да заплати на В. А. обезщетения за претърпени от нарушението неимуществени и имуществени вреди, на основание чл.95 ЗАПСП.

Касаторът твърди, че постановеното въззивно решение е в противоречие с материалния закон. Според него, въззивният съд не е съобразил същността на сключените договори, вкл. този от ищеца, като сценарист – „за отстъпване на авторските права върху режисьорския сценарий ”, изготвян въз основа на съществуващия вече литературен текст / литературния сценарий /, приспособявайки го към възложената продължителност от 54 мин.. Касаторът оспорва правилността на извода за изправност на ищеца по сключения „договор за сценарий”, доколкото и за последния е важало същественото / прието от въззивния съд като такова / условие за осигуряване продължителност на аудиовизуалното произведение от 54 минути. Касаторът твърди, че „режисьорският сценарий„, за разлика от „литературния„, се изготвя постепенно в процеса на създаване на аудиовизуалното произведение и се счита за завършен едва със завършването на филма, като за него е приложим чл.63 ЗАПСП, докато за литературния – чл.42 ЗАПСП. Твърди се, че договорът за възлагане на литературния сценарий, различен от процесния – за режисьорски сценарий / който пък е различен от сключения от ищеца договор като режисьор, производството по исковете въз основа на който е приключило с влязло в сила въззивно решение /, е бил представен и приет като доказателство, но понастоящем липсва в кориците на делото, поради което е приложен към касационната жалба / договор от 16.04.2009 г./, Съответно се твърди, че сценаристът по чл.63 ЗАПСП е „различна правна фигура” от сценариста по чл.42 ЗАПСП, макар в процесния случай двете качества да съвпадат в едно и също физическо лице. Според касатора, въззивният съд би следвало да познава тази специфика, а ако не - да изиска отговор от компетентни за това лица, като касаторът не е могъл да знае за тази му „съществена липса на познания„, за да предприеме действия по попълването й. С последното се обосновава въвеждането на този довод за пръв път с касационната жалба на страната. Въззивният съд не е отчел, че създадения от ищеца „режисьорски сценарий” е за филм с различна от възложената продължителност, а режисьорски сценарий за филм с възложената такава изобщо не е изготвен, за да би бил одобрен от продуцента. Следователно, ищецът е неизправна страна и по този договор и не е могъл да го развали, отделно от неправилно несъобразеното от съда обстоятелство, че ответникът пръв е упражнил притежаваното от него потестативно право за разваляне, предвид неизправността на ищеца. Независимо от всичко посочено, касаторът счита, че всеки от двата режисьорски сценария се ползва със закрилата на чл.63 ал.3 ЗАПСП, в полза на продуцента. Неправилно, според касатора, не е отчетена характеристиката на сключените договори, като такива с продължително изпълнение, чието разваляне е само с действие за в бъдеще.

С определение № 142/06.03.2020г. касационното обжалване е допуснато по въпроса: Има ли ограничение правото на носител на авторско право върху аудиовизуално произведение по чл.62 ал.1 ЗАПСП, да развали сключен с продуцент договор за създаване и използване на аудиовизуално произведение, поради неизпълнение на последния и доколко общите правила на чл.87 – чл.88 ЗЗД се прилагат аналогично, независимо от спецификата на договорите, вкл. предвиденото в чл.63 ал.3 вр. с ал.1 ЗАПСП ? Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.

Върховен касационен съд, в съответствие с доводите и възраженията на страните и правомощията си по чл.291 ГПК, за да се произнесе съобрази следното:

По исковете на ищеца В. А. въззивният съд е приел, че с „договора за сценарий ” ищецът е отстъпил на ответното дружество „изключителното авторско право върху филма във връзка със сценария„ / очевидно визирайки литературния сценарий /, вкл. правото да използва произведението по всички възможни начини. Въззивният съд изхожда от съображението, че сценарият е готов авторски продукт към момента на сключване на договора и уговореното възнаграждение е за отстъпените авторски права за използване на произведението, създадено въз основа на готовия сценарий. Договореното с ищеца, като сценарист - съавтор на филма, възнаграждение за предоставянето на изключително право за използване на филма в полза на продуцента / извън дължимо отделно възнаграждение за всеки вид и всяко поредно от съответния вид използване на филма / съдът е приел, че не е изплатено изцяло от последния. Приел е, че неплатеното / 3 572 лева от дължими 8 930 лева към датата на втората нотариална покана от 08.02.2012 г. / е съществена част от договореното възнаграждение и като изправна страна по този договор за ищеца е възникнало потестативно право за развалянето му, което надлежно е упражнил, с връчването на нотариалната покана от 27.07.2011 г. / при връчена и последваща на 08.02.2012 г./. Развалянето е прието за настъпило с обратно действие и следователно ответникът не притежава изключителното право да използва по смисъла на чл.90а ал.1 вр. с чл.18 ал.2 ЗАПСП аудиовизуалното произведение, поради липса на предоставено му такова от съавтора – сценарист на филма „ Момчето пред прозореца„ с продължителност 54 минути. Последното е обусловило: 1/ уважаването на иска за установяване нарушението на ответника на авторското право на ищеца, като сценарист, с публичното представяне на произведението - заявяване филма с идентично заглавие, с продължителност 54 мин., за участие във филмови фестивали, на основание чл.95б ал.1 т.1 ЗАПСП ; 2/ осъждане ответника да преустанови, на основание чл.95б ал.1 т.2 ЗАПСП, неправомерното използване, без съгласието на ищеца, като автор на сценария, на филма „Момчето пред прозореца „, с режисьори В. А. и П. П. и продуцент ЕТ „ВАИК – В. К.„, с продължителност 54 мин. ; 3/ уважаване на осъдителните искове за обезщетяване на пропуснати ползи – 2 500 лева и за обезщетяване на неимуществени вреди от това нарушение - на авторското право на ищеца, като сценарист на филма, предвид развалянето на договора с продуцента, за отстъпване на изключително право на използване на филма,

Същевременно съдът приема, че с „договора за режисура” ищецът се е задължил да предостави на ответника творчески услуги за създаването / режисирането / на филм, въз основа на сценария, авторските права върху който са отстъпени с предходно посочения договор, при изрична договореност за продължителност на филма до 54 минути. С договора ищецът, в качеството на режисьор – съавтор на филма, отстъпва на ответника – продуцент изключително право на използването на филма. Аналогично на „договора за сценарий” е уговорено възнаграждение за създаването и предоставянето на изключителното право на използване на филма, по чл.63 ал.2 ЗАПСП, като изрично е предвидено допълнително договаряне на възнаграждение за всеки вид и всяко последващо от съответния вид използване, в допълнително споразумение. Съдът е споделил, че по принцип „авторският договор„ между режисьора и продуцента има за предмет само авторските права на режисьора и дължимото за тях възнаграждение. Извън предмета на този договор са отношенията между страните по повод фактическото създаване на аудиовизуалното произведение, които могат да са предмет на отделен договор за изработка, с отделно дължимо възнаграждение. Въззивният съд е приел, че процесният договор за режисура в случая комбинира в един материален носител двата договора: за режисирането на филма, в качеството на договор за изработка / условно наречена част първа / и договор за отстъпване авторските права върху режисурата, срещу възнаграждение, съобразно приходите от използването на филма / част втора /. Съдът е приел, че договорената продължителност на филма е съществена характеристика на възложеното и несъобразяването с това изискване съставлява виновно неизпълнение на поетите от ищеца задължения по договора за изработка – режисиране на филм с продължителност 54 минути. Поради това и като неизправна страна по същия, ищецът не е притежавал потестативното право да развали „договора за режисура”, независимо от неразплатено докрай възнаграждение по същия от страна на ответника – продуцент. При безспорния отказ на ищеца да представи окончателна версия на филма с договорената продължителност, съдът е приел, че в полза на ответника, на основание чл.63 ал.3 ЗАПСП, е възникнало правото да ангажира друг режисьор за довършване на произведението, което е и сторил. Поради това, въззивният съд е приел, че последващите действия на ответника – по завършване на произведението / монажно-озвучителен период / и публичното му представяне - не представляват нарушения на авторското право на ищеца, като режисьор на филма, предвид отстъпено от него на ответника, с действащ договор, изключително право на ползване на филма с продължителност 54 минути, което обуславя и отхвърлянето на всички искове, основани на това авторско право, въззивното решение в която му част не е допуснато до касационно обжалване и съответно е влязло в сила. Въззивното решение по насрещните искове на ответника също не е предмет на настоящото производство по чл.290 ГПК. Като резултат от уважаването им, на ищеца В. А. е запретено използването по смисъла на чл.18 ал.2 ЗАПСП, на филма „Момчето пред прозореца„, но с продължителност от 102 минути, създаден въз основа на същите сценарий и режисура / изключая режисурата в монтажно-озвучителния период, която за филма с продължителност 54 минути е осъществена от друг режисьор /.

Така на практика, нито ответника притежава правото да използва, по смисъла на чл.90а ал.1 вр. с чл.18 ал.2 ЗАПСП филма „Момчето пред прозореца„, с договорената и приета от въззивния съд за дължима, като съществено условие на договора за режисура, продължителност от 54 минути, нито ищецът – правото да използва по-дългата - 104 минутна - версия, въз основа на същия сценарий и частично режисура.

Видно е, че за уважаването на част от исковете на ищеца – с предмет предоставеното от същия, в качеството му на сценарист – съавтор, използване на филма от ответника - продуцент, в която единствено част е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, е решаващ извода за развалянето от сценариста – съавтор на филма - на договора, сключен с продуцента, за предоставяне на изключително право на използване на аудиовизуалното произведение / филм /, създадено по сценарий на ищеца, независимо от отреченото разваляне на договора за режисиране на аудиовизуално произведение, въз основа на същия този сценарий и запазени от продуцента изключителни права за използване на филма, с така осъществената режисура, по силата на сключения между ищеца, в качеството на режисьор и ответника – продуцент договор по чл. 63 ал.1 ЗАПСП.

По правния въпрос:

Съгласно чл.62 ал.1 ЗАПСП, автори на аудиовизуалното произведение са физическите лица, в резултат на чиято творческа дейност то е създадено, посочени изчерпателно в разпоредбата / предл. първо / - сценарист, режисьор, оператор / при анимационните филми - и художник – постановчик /, а продуцентът, като организиращ създаването и осигуряващ финансирането на аудио-визуалното произведение, е носител на сродно на авторското право върху оригиналния запис на филма и копията от същия – чл.62 ал.3 ЗАПСП. С обективирането на филма възникват както авторските права на сценарист, режисьор и оператор върху същия, в качеството му на творчески продукт, различен от овеществената му форма, в условията на съавторство по смисъла на чл.8 ЗАПСП, така и сродното на авторското право на продуцента върху оригиналния запис и копията от същия, като материален носител на творческия резултат, въз основа на сключените със съавторите договори за създаване и използване на произведението, по чл.63 ал.1 ЗАПСП. Под „създаване„ чл.63 ЗАПСП не визира създаване на сценарий или режисиране на сценарий, респективно снимачна дейност обективираща и режисурата – сами за себе си, а създаване на филм, въз основа на сценария, режисурата и операторската дейност на съответните лица - съавтори. Създаването следва да се отнесе към очаквания творчески резултат от съвместната дейност на всеки от авторите, а това е самото аудиовизуално произведение, поради което е налице и съавторство. Неотделим, в този смисъл, а не факултативен, предмет на тези договори е предоставянето на продуцента на, по презумпция изключително, право на използване на аудиовизуалното произведение. Продуцентът няма самостоятелен интерес от възлагане създаването на филм, въз основа на творческия труд на сценариста, респ. режисьора и оператора и участие в организирането и финансирането на творческата им дейност, извън последващото му използване, с оглед реализация на приходи. Съавторите на филма също нямат самостоятелен интерес от сключване с продуцент на договор за създаване на аудиовизуално произведение, въз основа на творческия им труд като сценарист, режисьор и оператор, извън реализирането на приходи от използването му. Практически, отделно възлагане на режисирането и заснемането на филм, като самостоятелен творчески резултат, е обективно невъзможно извън създаването на самото аудиовизуално произведение, поради което и съавторството на режисьор и оператор се квалифицира като неделимо / приносът им в създаването му не може да се използва отделно /, за разлика от съавторството на сценариста, доколкото сценарият има и самостоятелно правно битие. Предвид така възприетото съдържание на договора по чл.63 ал.1 ЗАПСП, отделните предмети в рамките на същия – създаване на аудиовизуалното произведение и предоставяне на имуществени права за използването му - са подчинени на едно и също основание – използването на филма с цел извличане на приходи, вкл. извън договореното възнаграждение по чл.63 ал.1 ЗАПСП, въз основа сключените от продуцента с вторични ползватели договори за предоставяне права за използване на филма. Самостоятелното възлагане от продуцента създаването на сценарий за филм, макар да поражда права и задължения като по договор за изработка, не поражда за никоя от страните права, защитими по реда на Глава VІІ, раздел V от ЗАПСП.З и чл.63 ал.2 пр.второ ЗАПСП изрично изключва приложението на чл.41 ал.2 и чл.42 ал.2 ЗАПСП, к о г а т о съответното, макар създадено по поръчка произведение – в частност сценария – е използвано за създаването на филм. Недопустимо е липсата на изрична уговорка, за забрана или ограничаване на използването, в договора за възлагане написването на сценария, да изключва, по смисъла на чл.42 ал.2 ЗАПСП, правото на автора му да разреши или не използването на аудиовизуалното произведение, създадено въз основа на този сценарий, тъй като се касае за договори / за изработка, респ. такъв по чл. 63 ал.1 ЗАПСП / с различен предмет. Договор за възлагане написването на сценарий, без съпътстващо предоставяне на право на използване на аудиовизуалното произведение, създадено въз основа на същия, не е част от договора по чл.63 ал.1 ЗАПСП, съгласно предходно изложените съображения, макар че може да го съпътства. Поради това е без значение дали сценарият за филма е изготвен по предварително възлагане от продуцента или е съществувал самостоятелно, като обект на самостоятелно авторско право. Именно тази обвързаност с целта – създаване на филм и използването му за извличане на приходи - позволява подчиняването на всеки от договорите по чл.63 ал.1 ЗАПСП на определени изисквания, с оглед интереса на продуцента и във връзка с очакваните характеристики на филма, каквото в настоящия случай въззивният съд е приел, че е въведено в сключения с ищеца, но в качеството му на режисьор, договор – продължителност на филма от 54 минути.

Вида на договорите се обуславя от характера на престациите по тях. Всяка от страните по договора по чл.63 ал.1 ЗАПСП, обаче, дължи повече от една престации и с различна характеристика в периода до създаване на аудиовизуалното произведение и след това. Така съавторите дължат предоставяне резултата от творческия си труд по създаване сценария, респ. режисирането и заснемането на филма, но също, с оглед предоставените на продуцента изключителни права за използване на произведението, дължат отрицателната престация, след създаването му да не използват същото по начина, за срока и на територията, уговорени в договора, нито да отстъпват това право на трети лица / чл.36 ал.2 ЗАПСП /. Продуцентът дължи организирането и финансирането на филма, както и отрицателната престация да не използва аудиовизуалното произведение, след създаването му, в разрив със съдържанието на отстъпените му имуществени права, доколкото всеки от съавторите би могъл да му отстъпи не целия обхват имуществени права по чл.18 ал.2 ЗАПСП или да ги отстъпи с различно времетраене или териториална ограниченост, както и да не използва произведението по начин, накърняващ неимуществените права на съавторите. Това поведение продуцентът дължи на съавторите именно на основание сключените с тях договори по чл.63 ал.1 ЗАПСП, квалифицирани като първични, спрямо последващо сключваните от него с вторични ползватели. Следователно, до създаването на аудиовизуалното произведение, дължимите престации, макар практически осъществими в продължителен период от време, като значими с обективирането на резултата – аудиовизуалното произведение, кореспондират на договор с еднократно изпълнение. С обективирането на филма възниква съавторството на лицата по чл.62 ал.1 ЗАПСП и настъпва прехвърлителното действие на договора по втория му, макар неразривно свързан с първия, предмет – предоставянето на права за използването на филма. Същото предпоставя продължителни във времето, повтарящи се, вкл. отрицателни престации на всяка от страните, коментирани по-горе, които винаги обуславят характеристика на договора като такъв с продължително изпълнение. Съгласно чл.88 ал.1 предл. първо ЗЗД развалянето на договорите с продължително изпълнение е единствено за в бъдеще. Следователно, договорите по чл.63 ал.1 ЗАПСП съдържат специфика в съдържанието на кумулативно дължимите престации на страните, разграничима във времево отношение на две части : до и след създаване на аудиовизуалното произведение. Развалянето на договора поради неизпълнение на страна по същия до създаването на аудиовизуалното произведение има за правни последици развалянето му с обратно действие, а след създаването му, в периода на използване на аудиовизуалното произведение / извън хипотезата на чл.39 ЗАПСП – 2 годишен период на бездействие на продуцента в упражняване на предоставените му права на използване / – развалянето е само за в бъдеще. Това, обаче, не означава, че доколкото, преди упражняване потестативното право на разваляне от съавтор, по смисъла на чл.62 ал.1 ЗАПСП, вече е било създадено изцяло или отчасти аудиовизуалното произведение, то развалянето не рефлектира върху правата на продуцента за използване на създаденото произведение. Развалянето за в бъдеще, при неизправност на продуцента и изправност на съпритежателя на авторско право, предприел същото, има за последица липсващо съгласие на един от съавторите, по смисъла на чл.8 ал.2 пр.първо ЗАПСП, което е незаместимо с решение на съда, съгласно чл.8 ал.2 пр. второ ЗАПСП, тъй като е последица от виновно неизпълнение на насрещната страна – продуцента. Спорната съдебна администрация, предвидена в чл.8 ал.2 пр. второ ЗАПСП, няма за предмет разрешаване на спор за материални права между насрещните страни в едно правоотношение. С нея се замества разрешение, принципно дължимо по общата воля на субектите, страни в правоотношението, но не с насрещни права и задължения. По смисъла на чл.90в ЗАПСП „съответното” прилагане на чл.8 ал.2 пр. първо ЗАПСП, спрямо правата на съавторите на филм, предпоставя намесата на съда, в качеството на спорна съдебна администрация, едва след възникването на филма като аудиовизуално произведение, създадено в съавторство, а последното предпоставя вече предоставени по договор с продуцента – организиращ и финансиращ създаването на филма - права. Само за хипотезите на последващо несъгласие между съавторите относно използването на филма от продуцента, съобразно предоставените от всеки от тях видове използване на произведението, н о н е п о р а д и в и н о в н о н е и з п ъ л н е н и е на продуцента, следва да намери приложение чл.8 ал.2 предл. второ ЗАПСП. Извън тази специфика на договорите по чл.63 ал.1 ЗАПСП, неизводима, вкл. по аналогия на закона и правото, е невъзможност на съавтор по чл.62 ал.1 ЗАПСП да развали договора, в случай на виновно неизпълнение на насрещната страна, независимо дали произведението е създадено, въпреки че с последното възникват и правата на останалите съавтори, спрямо които насрещната страна би могла и да не е във виновно неизпълнение. Противното не може да се изведе от чл.63 ал.3 ЗАПСП, на която разпоредба се позовава ответника и поради което същата фигурира в правния въпрос, обосновал допускане на касационното обжалване. Чл.63 ал.3 ЗАПСП урежда хипотези на неоснователен или основателен отказ на автор да завърши произведението, в който случай той не може да забрани използването на вече извършената от него работа за завършване на произведението, н о н е з а г у б в а авторски права върху филма, в съответствие с извършеното. Ако,обаче, насрещната страна – продуцента е във виновно неизпълнение, чл.63 ал.3 ЗАПСП е неприложим. Затова и разпоредбата е намерила приложение при разрешаването на спора относно развалянето на договора между настоящите страни, за предоставяне на продуцента правото на използване на филма от страна на ищеца, като негов режисьор, по който договор съдът е отрекъл виновно неизпълнение на ответника и потвърдил такова от страна на ищеца. Осъществената, до момента на отказа на ищеца да продължи да режисира филма, режисьорска работа, съдът е приел, че предпоставя съавторство на същия като режисьор за тази част от филма, но и право на продуцента да възложи режисирането на филма в останалата му част / монтажно озвучителния период / на друго лице. Чл.72а ЗАПСП, според който сродните права не могат да бъдат упражнявани по начин, който би могъл да доведе до накърняване или ограничаване на авторските права, противопоставен от ищеца, също се отнася до напълно различна хипотеза - на кумулативно съществуване и упражняване на законно придобити и притежавани авторски права от лицата по чл.62 ал.1 ЗАПСП и съответно законно придобито сродно на авторското право от продуцента, доколкото предвид обхвата на предоставените на продуцента права на използване и съответно запазените от авторите по чл.62 ал.1 ЗАПСП права, би могло да възникне конфронтация.

Предвид гореизложеното, отговорът на поставения правен въпрос е : Съпритежанието на авторско право върху аудиовизуално произведение / филм / предполага самостоятелни имуществени и неимуществени права на всеки от съпритежателите му / съавтори /, свързани с използването му, вкл. самостоятелно потестативно право на разваляне на сключения на основание чл.63 ал.1 ЗАПСП договор, при виновно неизпълнение от продуцента, независимо от вече възникналите, със създаването на произведението, права на останалите съавтори, сключили договори на същото основание.

По съществото на касационната жалба:

Несъстоятелен е касационния довод на „ВАИК – В. К.„ – че е налице съществено процесуално нарушение на въззивния съд във връзка с изясняване действителното съдържание на договора, сключен с ищеца в качеството му на „сценарист„, като договор за създаване на „режисьорски„, при вече изготвен по предходен договор „литературен” сценарий и предоставяне използването на филма, като създаден въз основа на този „режисьорски сценарий”. Доводът се основава на възражението, че продължителността на филма от 54 минути е била съществено условие и за дължимото от сценариста изпълнение. Както вече се посочи в отговора на правния въпрос, простото възлагане написване на сценарий за филм, каквото вероятно е налице и в случая / арг. от чл.7 ал.2 на „ договора за сценарий „ / създава права, но не и такива защитими на основание Глава VІІ, раздел V ЗАПСП.Сременно, в договорите по чл.63 ал.1 ЗАПСП, сключени със сценарист, с предмет създаване на филм, въз основа сценарий на същия и предоставяне правото на използването му от продуцента, няма пречка продуцентът да въведе изисквания към сценария, извън творческото му съдържание, значими за очакваните характеристики на творческия продукт – филма. Доколкото се касае за релевантни, при определяне съдържанието на дължимата от съответните автори престация, факти, ответникът – касатор е имал интерес от своевременното въвеждане на това възражение в процеса, което не е сторил до подаване на касационната жалба. От друга страна, дори да бе своевременно въведено, възражението не е доказано. В „договора за сценарий „, продължителността от 54 минути действително фигурира в чл.1 / „предмет на договора / - ал.2, като един от работните параметри на филма. Не е обвързана, обаче, с конкретно задължение на сценариста, в аспект на обема на създавания от него сценарий, нито изобщо е обосновано как съдържанието на сценария би било обективно съобразимо с изискваната продължителност на филма и доколко последната не е постижима единствено чрез режисирането му – предмет на сключения между страните „договор за режисура„, във връзка с изпълнението на ищеца по който е коментирана от въззивния съд, като съществено условие на договора.

Несъстоятелен, с оглед преждеизложеното, е и довода на касатора, че доколкото сам и предходно на ищеца е развалил сключения с него договор за сценарий, отправеното от последния изявление за разваляне няма правни последици. Не се установява виновно неизпълнение на ищеца относно възложеното създаване на сценарий за филма, като по начало защитата на ответника е вътрешно противоречива. Ако създаването на „режисьорски сценарий„ е относимо към авторството на сценариста, не на режисьора на филма, за да би било съобразимо по „договора за сценарий” от 30.10.2009 г., а не по този за режисура от същата дата, то тогава режисурата, като предпоставена по необходимост от наличието на сценарий, би била обективно невъзможна. Такава, обаче, въз основа на създадения литературен сценарий е осъществена на 80 %, до отказа на ищеца да я довърши. Следователно, за ответника не е възниквало потестативно право за разваляне на „договора за сценарий”, тъй като същото се обосновава с виновно неизпълнение на ищеца на задължението му да създаде „режисьорски сценарий„, отговарящ на изискуема 54 минутна продължителност на филма. Нещо повече, т. нар. „ режисьорски сценарий, е изрично въведен, като задължение на ищеца, в сключения с ответника „ договор за режисура„ / чл.4 ал.1 б.”а” /.

Несъстоятелно по начало е позоваването на чл.42 ал.2 ЗАПСП. Чл.63 ал.2 и чл.65 ал.4 ЗАПСП са специални по отношение режима на произведенията, създадени по трудово или служебно правоотношение или по договор за поръчка – чл.41 и чл.42 ЗАПСП, които пък са специални по отношение общия режим на авторскоправните договори – извод въз основа анализа и смисъла на съвместното съществуване нормите на чл. 63 ал.2 пр. първо ЗАПСП и чл. 36 ал.1 ЗАПСП, респ. на чл.65 ал.4 ЗАПСП и чл.19 ЗАПСП. При това, чл.63 ал.2 пр. второ ЗАПСП изрично изключва приложението на чл.41 ал.2 и чл.42 ал.2 ЗАПСП в отношенията между авторите на аудиовизуално произведение и продуцента, съображения за което бяха изложени в отговора на правния въпрос.

Относно неотносимостта на чл.63 ал.3 ЗАПСП в настоящия спор, с предмет „договора за сценарий„ между страните, също важи изложеното в мотивите към отговора на правния въпрос.

Не може да се сподели и довода, квалифициран от ответника като такъв за „забава на кредитора„, предвид обстоятелството, че с отправени до ищеца покани същият е предложил заплащане на неиздължената част от цената по „договора за сценарий„, с определянето на конкретно място и време за плащането. Задължението е носимо, а не търсимо. Дори да се приеме, че с определяне на място на плащане по местожителството на кредитора, в рамките на града, а не адреса по местоживеенето му, е налице изпълнение в съответствие с чл.68 б.”а” ЗЗД, то следва да се съобрази следното : Поканите действително са отправени / стр. 75 – 79 по номерацията на първоинстанционното дело /, но под условие насрещно изпълнение на ищеца по „договора за режисура „ – предоставяне на т. нар. „изходни материали„ за филма. Нито в ЗФИ (ЗАКОН ЗА ФИЛМОВАТА ИНДУСТРИЯ), нито в ЗАПСП се съдържа пояснение на понятие „ изходни материали за филм „, Съгласно сключения между ЕТ „ВАИК – В. К.„ и Изпълнителна агенция „Национален филмов център „ договор № 09ДО24-ПР – чл.8 - изходните материали се състоят от : оригинално изображение – картина на дигитален носител, окончателна версия Betacam Digital / касета – майка /, оригиналните записи на звука на магнитен и електронен носител и международната фонограма на магнитен и електронен носител. С тази си характеристика „ изходните материали „ се идентифицират с „ информационни носители „ по смисъла на пар. 2, т. 20 от ДР на ЗАПСП - „самостоятелни носители, предназначени преимуществено върху тях да бъдат съхранени обекти на авторското право и сродните му права и даващи възможност с помощта на подходящи технически средства тези обекти да бъдат след това възприемани слухово или визуално„ – с разликата, че са оригиналните. Не се доказва липса на сценарий, като овеществена форма на обективиране творческия труд на ищеца като сценарист, задължително условие и за творческия му труд като режисьор. Твърди се, обаче, непредаването на изходните материали, така както са индивидуализирани в преждепосочения договор с ИА „НФЦ”. Следователно, касае се за действително изискуема от ищеца престация / предвид влязлото в сила въззивно решение, за уважаване насрещните искове на ответника на основание „договора за режисура” /, но в качеството му на режисьор и следователно - на различно от процесното правоотношение. Забава на кредитора, с последиците по чл.96 ал.1 ЗЗД – освобождаване длъжника от собствената му забава - е налице само при неоправдан отказ да приеме предложено му изпълнение. Предлагането му, под спорно за кредитора условие, ще съставлява такова само ако насрещните задължения произтичат от едно и също правоотношение и съответно се потвърди основанието и изискуемостта на претендираната от длъжника насрещна престация / арг. чл.90 ЗЗД /.

Безспорно развалянето на договор е отклонение от обичайното развитие на облигационното правоотношение, изключение за уредбата на взаимните права и задължения на страните, възникнали от договора. Затова и законодателят е предвидил хипотези, в които същото е недопустимо и уредбата за това е с императивни материално-правни норми, съобразими от съда служебно. Такава е разпоредбата на чл. 87 ал.4 ЗЗД, според която развалянето не се допуска, когато неизпълнената част е незначителна с оглед интереса на кредитора. Няма законова дефиниция за „незначителност„ или „значителност„ на неизпълнението, нито преценката за същото е предоставена на кредитора.Дори да би оспорил изрично, че не е налице незначително неизпълнение, това възражение на кредитора е ирелевантно. Преценката е в изключителното правомощие на съда, произнасящ се по конститутивен иск по чл.87 ЗЗД или съобразяващ настъпили или не правни последици на извънсъдебно разваляне на договор, във връзка с предмета на спора, какъвто е настоящия случай. Преценката за незначителност на неизпълненото е всякога конкретна и в зависимост от конкретните обстоятелства, обуславящи интереса на кредитора, но по главното, не и по акцесорни на същото правоотношения между същия и длъжника.

В конкретната хипотеза действително не е заплатена значителна по размер част от дължимото по „договора за сценарий” възнаграждение - 3 572 лева от 8 930 лева или 40 %. Филмът „ Момчето пред прозореца„ с 54 мин. продължителност е завършен, по смисъла на чл.63 ал.4 ЗАПСП, към 07.09.2011 г., съгласно протокол между втория режисьор - П. П. и продуцента от същата дата. В. А. е упражнил надлежно потестативно право за разваляне на „договора за сценарий” едва с нотариалната покана, връчена на ответника на 08.02.2012г. – стр.22 по номерацията на първоинстанционното дело, не и с предходната - връчена на 27.07.2011 г., тъй като съдържащите се в нея взаимноизключващи се волеизявления - за разваляне на договора за сценарий, без предоставяне на срок за доброволно изпълнение, кумулативно с претенция за изплащане на дължимата част от възнаграждението и позоваване на съдебна намеса за принудително събиране на същата, каквато не би била дължима при разваляне на договора - не позволяват еднозначен извод за действителната воля на ищеца. Следователно, волеизявлението за разваляне на договора за сценарий, поради неплащане на част от възнаграждението по чл. 63 ал.2 ЗАПСП, е отправено след създаването на филма и възникнали с това права на съавторите му – сценарист, режисьор и оператор - на възнаграждения, за всеки вид използване на произведението, съгласно чл.65 ал.1 пр. първо вр. с чл. 19 ЗАПСП. За последното не е необходимо договаряне, тъй като правото възниква по силата на закона и въз основа на предоставеното от съавторите право на използване на филма от продуцента, като първичен ползвател. Предложение второ на разпоредбата, предвиждаща уговаряне на конкретни размери и начин на получаване, не може да обоснове обратен извод, тъкмо предвид предл. първо, в което ясно е отграничено, че за разлика от съавторите на филма по чл.62 ал.1 ЗАПСП, възнаграждение за всеки вид използване на произведението за останалите автори - по чл.62 ал.2 ЗАПСП – се дължи само ако е уговорено. Следователно, възнаграждението по чл.65 ал.1 ЗАПСП се дължи безусловно със създаването на филма, с което и обективно възможно упражняването от продуцента на предоставените му от съавторите права. Последното е част от съдържанието на сключените по чл.63 ал.1 ЗАПСП договори / арг. и от чл.39 ал.1 ЗАПСП /, поради което и съавторите могат да развалят същите, когато поведението на продуцента е несъобразено с вида използване или други условия на използването, предоставени от съавторите, вкл. чрез сключването на договорите с вторични ползватели. Дори да не би било изрично договорено възнаграждение по чл.65 ЗАПСП, то размера му е определим, аналогично на чл.326 ал.2 ТЗ, доколкото продуцентът е търговец, в обичайния за този вид възнаграждения размер, на база приходи от използването. ВКС е имал повод да се произнесе, че чл.326 ТЗ намира аналогично приложение и в други, различни от търговската продажба, правоотношения. Действително, възнагражденията по чл.65 ал.1 ЗАПСП са платими от вторичните ползватели, ч р е з продуцента или чрез организация за колективно управление на авторски права. Видно от чл.7 ал.3 на процесния „ договор за сценарий„, страните са материализирали воля за изплащането им чрез продуцента, съгласно чл.65 ал.2 пр. трето вр. с предл. второ ЗАПСП. Допълнителното споразумение не е представено, но както се посочи по-горе, сключването му не е условие за възникване на задължението за заплащане. При неплащане не вторичните ползватели биха отговаряли пред съавторите на филма, а продуцентът, който в тази част от договореното е в позицията на страна по договор за поръчка. Дори да не се сподели като безусловна, по конкретното спорно правоотношение, дължимостта на възнаграждението по чл.65 ал.1 ЗАПСП чрез продуцента, то чл.65 ал.4 ЗАПСП предвижда безусловно задължение за същия да изплаща на авторите, независимо от възнаграждението по чл.65 ал.2 ЗАПСП, процент от всеки приход, реализиран от използване на произведението. Безусловно, при изрично разпореден от законодателя за недействителен отказ на авторите от такова право на възнаграждение, е уреденото такова и в чл. 65 ал. 5, ал.6 и ал.7 от ЗАПСП. Очакваният приход от използване на филма самият ищец – в обосноваване на иска си по чл.94 ЗАПСП, за обезщетяване на търпими имуществени вреди, предявен като частичен - е посочил в размер на 100 000 лева. Дори тази сума да би се поделила по равно, с оглед предявяване на обезщетението от него и като сценарист, и като режисьор на филма, неиздължената сума от 3 725 лева, спрямо очакваните за ищеца, като сценарист, приходи от използването на филма – във вероятен размер не по-малко от 50 000 лева, не обосновава извод за съществено неизпълнение на ответника. Чл.87 ал.4 ЗЗД не поставя изискване за ограничаване интереса на кредитора до същината и размера на вече изискуемата от няколко престации по договора, а в правната теория преценката е ограничена до изпълнението на главна, каквато безспорно е всяка престация за дължимо възнаграждение за използването на филма. Следва да се има предвид, че настоящото разрешение е съобразено с влязлото в сила въззивно решение, отрекло виновно неизпълнение на продуцента по договора за режисура с ищеца и развалянето на същия, респ. признаващо възникнали за ищеца права на възнаграждение и като режисьор. Макар то да не е част от съдържанието на процесния договор, не без значение, по мнение на настоящия състав, е дали упражнявайки потестативното право на разваляне, при формално наличие на виновно неизпълнение на насрещната страна, изправната не би претърпяла по-големи вреди / пропуснати ползи / от тези, търпими от неизпълнението. Следва да се има предвид и това, че развалянето на настоящия договор за сценарий с ответника не е задължително условие, за да би могло ищецът, като автор на сценарий да сключи договор по чл.63 ал.1 ЗАПСП с друг продуцент, за реализация на друг филм, въз основа на същия сценария. Като съавтор, ищецът може да разреши самостоятелно използване на сценария, при условие, че между съавторите не е уговорено друго и това не пречи на използването на вече създаденото по същия произведение – чл.8 ал.5 ЗАПСП.

С оглед извода, че на основание чл.87 ал.4 ЗЗД, за ищеца не е възникнало потестативно право за разваляне на сключения в качеството на сценарист договор с ЕТ „ВАИК – В. К.„ от 30.10.2009 г., по чл. 63 ал.1 ЗАПСП, всяко използване на филма „ Момчето пред прозореца „ от продуцента - ответник се явява правомерно, което обуславя отхвърлянето на иска за установяване на нарушение авторското право на ищеца върху филма, в качеството му на автор на сценария, респ. обективно съединените със същия искове за обезщетение за вредите от нарушението и за преустановяване на същото.

С оглед изхода на спора, В. А. следва да възмезди ЕТ „ ВАИК – В. К.„ за направените в настоящото производство разноски от 1 204,99 лева. Въззивният съд, след частична промяна на правния резултат, не се е произнесъл относно отговорността за разноски в първоинстанционното производство и молба за допълване на решението му, в тази част, не е предявявана от ответника – касатор. Във въззивното решение няма произнасяне по дължимостта на разноски и за въззивна инстанция, макар искане от ответника - въззиваема страна - да е отправено своевременно – с отговора на въззивната жалба. ЕТ „ВАИК – В. К.„. Страната отново не е предявила молба по реда на чл.248 ГПК, поради което, а и с оглед предмета на настоящото касационно производство, за въззивна инстанция следва да се присъдят единствено разноските, понесени от страната в защита срещу исковете на В. А., отхвърлени с настоящото решение. В останалата част въззивното решение не е допуснато до касационен контрол и следователно не подлежат на разглеждане и претенции за разноски, относими към тази част от защитата на страната за съответните инстанции. Понесените от ЕТ „ВАИК – В. К.„ разноски във въззивна инстанция са в размер на 2 410 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, но договорено за цялостната защита на страната – срещу въззивната жалба на В. А. срещу първоинстанционното решение в цялост, с което са отхвърлени 6 обективно съединени иска на същия и уважени четири насрещни иска на ЕТ „В. К.„ или общо по 10 претенции. Доколкото липсва разграничение в договореното възнаграждение за процесуална защита по всеки отделен иск, заплатената сума следва да се разпредели по равно, като ответникът – касатор бъде възмезден със сума от 723 лева – пропорционално на уважената му касационна жалба за отмяна на въззивното решение, в частта, с която обективно съединените искове на В. А., с правни основания чл. 94б ал.1 т.1 и т.2 ЗАПСП и чл.95 ЗАПСП, с обект авторското му право върху филма „ Момчето пред прозореца „, въз основа авторството му върху сценария на филма, са отхвърлени.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА, по касационната жалба на ЕТ „ВАИК – В. К.„, решение № 2220/20.08.2018 г. по т.д.№ 5113/2016 г. на Софийски апелативен съд, в частите му, с които, след отмяна на решение № 2090/30.12.2015 г. по гр.д.№ 3020/2012 г. на Софийски градски съд, съдът : 1/ признава за установено, по иск на В. А. срещу ЕТ „ВАИК – В. К.„, на основание чл.95б ал.1 т.1 ЗАПСП, нарушение на произтичащо от сценарий авторско право на В. А. върху филма „Момчето пред прозореца„,, с режисьори В. А. и П. П. и продуцент ЕТ „ ВАИК - В. К. „, извършено от ЕТ „ВАИК – В. К. „, чрез заявяване на филма за участие в Конкурс за годишни награди за филмово изкуство през 2011 г. на Българска филмова академия и в V Юбилеен международен филмов фестивал за културно наследство – София 2012 г. на МФБН „ П.П.Д. „ ; 2/ осъжда ЕТ „ ВАИК – В. К. „, на основание чл. 95б ал.1 т.2 ЗАПСП, да преустанови неправомерното използване, без съгласието на В. А., в качеството на сценарист, на филма „ Момчето пред прозореца „, с режисьори В. А. и П. П. и продуцент ЕТ„ ВАИК – В. К. „ и 3/ осъжда ЕТ „ ВАИК – В. К.„ да заплати на В. А., на основание чл.95 ЗАПСП обезщетения за претърпени от нарушението неимуществени и имуществени вреди, в размер от по 2 500 лева всяко и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ така предявените от В.Н.А. против В. К., в качеството на ЕТ „ВАИК – В. К.„ обективно съединени искове по чл. 95б ал.1 т.1, т.2 и чл. 95 ЗАПСП.

ОСЪЖДА В. А., на основание чл.81 вр. с чл.78 ал.3 ГПК, да заплати на ЕТ „ВАИК – В. К.„ разноски за настоящата инстанция, в размер на 1 204,99 лева, както и 723 лева - разноски за въззивна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: