Р Е Ш Е Н И Е№ 10гр. София, 29.03.2021 годинаВ И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. М

ЧЛЕНОВЕ: В. М

Е. Д

при участието на секретаря Д. Н

като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д.№ 1922 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение от 23.01.2020г. по гр.д. № 229/2019г. на Монтански окръжен съд, с което е отменено решение № 381 от 10.06.2019г. по гр.д. № 2735/2018г. на Монтански районен съд и вместо това е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на А.И.М. и В.Н.М. правото на собственост на М.Д.М. върху 2/3 идеални части от имот, представляващ НИВА от 1586 кв.м., находяща се в местността ,,Л. ”, в урбанизираната територия на [населено място], с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, като установителният иск за собственост над този размер е отхвърлен като неоснователен.

Срещу решението са подадени касационни жалби и от двете страни по спора.

Жалбоподателят - ищец М.Д.М., чрез пълномощника си адв. В. П., обжалва решението в частта, с която е отхвърлен иска му над признатите 2/3 ид.ч. от правото на собственост.

Жалбоподателите - ответници А.И.М. и В.Н.М., чрез пълномощника си адв. С. Р., обжалват решението в частта, с която е признато за установено по отношение на тях, че ищецът М. М.е собственик на 2/3 ид.ч. от процесния имот.

Касационното обжалване е допуснато и по двете жалби с определение №462 от 27.10.2020г. на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за приложимите правни норми за разрешаването на възникналата конкуренция на права между: от една страна - купувач на недвижим имот от сънаследник въз основа на съдебно решение по чл.19, ал.3 ЗЗД, влязло в сила по време на втората фаза на делбата, но при вписани възбрана върху имота и искова молба преди началото на делбата и от друга страна - приобретател на имота от сънаследника, комуто вещта се е паднала в дял при извършената делба - приложими ли са правилата на чл.453, т.1 и т.2 ГПК за действието на вписаната възбрана, правилото на чл.114, б.“б“ ЗС за защитното действие на вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД или правилото на чл.226, ал.3 ГПК за извършено разпореждане с делбен имот по време на висящия процес за делба.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа жалбите в рамките на наведените основания, установи следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен от М.Д.М. иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.524 ГПК за установяване по отношение на ответниците А. и В. М. правото му на собственост върху НИВА от 1586 кв.м. находяща се в местността ,,Л.”, в урбанизираната територия на [населено място], с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на града. Собствеността си ищецът основава на договор за продажба от 2017г. и евентуално на придобивна давност с присъединяване владението на праводателката си.

Фактическата обстановка е безспорно установена. Процесният имот е възстановен по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Х.Х.К. с Решение от 21.06.1999г. на ПК-Монтана /при възстановяването имотът е представлявал две ниви, които впоследствие са обединени в процесната/. Наследодателката е починала през 1971г. и е наследена от трите си деца - А. И., Е. И. и Т. И.. На 14.10.1999г. дъщерите А. и Е. са депозирали пред районния съд откази от наследството на майка си.

На 09.10.2003г. третият наследник Т. И. сключва предварителен договор за покупко-продажба на имота с ответника В.Н.М.. На 21.10.2003г. В. М. предявява срещу Т. И. иск по чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор в окончателен, като преди това на 16.10.2003г. вписва възбрана върху двата имота. Исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД е вписана на 21.10.2003г. Искът е уважен с решение, което е влязло в сила на 26.02.2007г. и е извършено вписване на решението в шестмесечния законов срок.

Същевременно, на 11.09.2003г. е предявен иск за делба от А. И. против Е. И. и Т. И. на имотите, възстановени на наследниците на Х.Х.К.. Исковата молба е вписана на 22.10.2003г. Делбата е допусната с Решение от 03.11.2004г. по гр.д.№1109/2003г. на Монтански районен съд, като е прието, че отказите от наследство са недействителни, както и са обявени за относително недействителни по чл.76 ЗН спрямо А. И. и Е. И. сделките, сключени от Т.И.В., материализирани в нотариални актове №102/10.10.2003г. и №14 от 22.12.2003г. с лицата С. Г., Р. Г. и „Керамик метал груп“ ООД София. Това са сделки за продажба на имота, сключени от Т. И. след предварителния договор с ответника В. М.. Сделката по предварителния договор не е посочена, защото към този момент решението за обявяване на предварителния договор за окончателен не е влязло в сила. Делбата е приключила на 19.09.2013г. чрез постигната съдебна спогодба между съделителите, по силата на която процесният имот - нива от 1586дка в м.“Л. воденица“ е поставен в дял на Е. И..

На 23.02.2017г. Е. И. продава имота на ищеца М.Д.М.

С решение от 03.12.2014г. на Монтански окръжен съд по гр.д. № 310/2014г. е уважен иск по чл.108 ЗС на ответниците А. и В. М. против „Вивакер” ООД /дружество, което е придобило имота от „Керамик метал груп“ ООД/. В производството като подпомагаща страна е участвала Е.И.Т.. Въз основа на това решение е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № 406/2017г. на ЧСИ М. И.. При предприетите изпълнителни действия и насрочен въвод във владение ищецът М. е заявил самостоятелни права върху имота, изключващи правата на взискателите; изпълнението е спряно и е предявен настоящия иск.

Първоинстанционният съд е отхвърлил иска изцяло; приел е, че ответниците са придобили имота преди завеждане на делото за делба и много преди ищецът да сключи договора за покупко-продажба от 23.02.2017г. Освен това в полза на ответниците е вписана възбрана върху имота на 16.10.2003г. и извършеното впоследствие прехвърляне им е непротивопоставимо съгласно чл. 453, ал.1, т.2 ГПК.

Въззивният съд не е споделил тези изводи напълно. Изложил е съображения, че вписването на възбрана цели да препятства възможността на собственика на имота да го отчужди или обремени с вещно право и с това да затрудни възможностите на друго лице да осъществи права, които има върху имота. В. не лишава притежателят на имота от възможността да го отчужди, но ако бъде извършено такова, то актът няма да има сила спрямо лицето, защитено от възбраната. Именно такава защита са получили А. и В. М. в производството по гр.д. №70028/2010г. на Монтански районен съд по иска с правно основание чл.108 от ЗС, където е прието, че последващите прехвърляния от продавача Т.И.В. на процесния имот, в резултат на които е придобит имота от „Вивакер“ ООД нямат вещно-транслативен ефект спрямо първоначалните приобретатели.

В делбеното производство направените откази от наследство от съделителките А. и Е. И. са обявени за недействителни. Поради това те не са довели до уголемяване дела на третия наследник Т. И. съгласно чл.53 ЗН и той не е могъл да се разпорежда като едноличен собственик с останалите в наследството имоти. Неговата част от наследеното имущество е 1/3ид.ч. и единствено с нея той е могъл да се разпореди. Като се е разпоредил и с наследствената част на своите сестри, той е продал отчасти чужд имот, което разпореждане по отношение на действителните съсобственици е непротивопоставимо.

Предварителният договор, по силата на който ответниците се легитимират като собственици, е обявен за окончателен след влизане в сила на решението за допускане на делбата, но преди извършването й. Съгласно чл.226, ал.2, изр.2 ГПК, ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, приобретателят може да замести своя праводател само при условията на чл. 222 ГПК т.е. само със съгласието на двете страни и на лицето, което встъпва като страна по делото. Ако такова съгласие не бъде постигнато, делото следва своя ход между първоначалните страни. Във фазата по извършването на делбата приобретателят участва чрез своя процесуален субституент /прехвърлителя/; приобретателят ще бъде обвързан от решението по извършване на делбата независимо от това дали е встъпил в производството, заместил е прехвърлителя или е участвал в производството чрез своя процесуален субституент. С влизане в сила на решението по извършване на делбата, съсобствеността се счита прекратена и спрямо приобретателя, независимо в чий дял се е паднал имотът. Вещноправните последици на решението по извършване на делбата настъпват и спрямо приобретателя, дори същият да не е взел участие в делбеното производство като главна страна, вкл. и когато прехвърлянето на спорното право е останало неизвестно за съда. В тази насока въззивният съд се е позовал на постановките на Тълкувателно решение № 3/2013г. на ОСГК на ВКС. Посочил е, че съгласно чл.226, ал.3 ГПК постановеното решение във всички случаи съставлява присъдено нещо и спрямо приобретателя, с изключение на действията на вписването, когато се отнася за недвижим имот /чл.114 от ЗС/ и за придобиване собственост чрез добросъвестно владение/чл.78 ЗС/ когато се отнася за движима вещ. Приел е, че настоящият случай попада именно в изключението по чл.226, ал.3 от ГПК. Макар и предварителният договор да е обявен за окончателен, праводателят на ответниците Т. И. е могъл да прехвърли само собствената си 1/3 идеална част от процесния имот, което означава, че вещноправният ефект на решението обхваща само тази 1/3 идеална част и върху нея се разпростират последиците на чл.114, б.”б” пр.2 ЗС, т.е. за тази част правото на собственост на купувачите М. е неоспоримо. По отношение на останалите 2/3 идеални части от имота, на които прехвърлителят не е бил собственик, ответниците не са придобили правото на собственост. С оглед на това съдът е приел, че извършената продажба от Е. И. в полза на ищеца е породила действие само до размер на 2/3 ид.ч. от имота, тъй като за останалата 1/3 ид.ч. сделката е непротивопоставима на ответниците поради извършеното вписване на исковата молба и решението по чл. 19, ал.3 ЗЗД.

Основавайки се на извършеното вписване съдът е намерил за несъстоятелни и доводите на ищеца-въззивник, че е придобил по давност останалите идеални части от имота.

По основанието за допускане на касационно обжалване.

Правният въпрос по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се отнася до приложимите правни норми за разрешаването на възникналата в конкретния случай конкуренция на права между: от една страна - купувач на недвижим имот от сънаследник въз основа на съдебно решение по чл.19, ал.3 ЗЗД, влязло в сила по време на втората фаза на делбата, но при вписани възбрана върху имота и искова молба преди началото на делбата и от друга страна - приобретател на имота от сънаследника, комуто вещта се е паднала в дял при извършената делба посредством съдебна спогодба - дали са приложими правилата на чл.453, т.1 и т.2 ГПК за действието на вписаната възбрана, правилото на чл.114, б.“б“ ЗС за защитното действие на вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД или правилото на чл.226, ал.3 ГПК за извършено разпореждане с делбен имот по време на висящия процес за делба. За разрешаване на този спор настоящият състав изхожда от следното:

Вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД има не само оповестително, но и защитно действие, предвидено в чл. 114, б.”б” ЗС - на ищеца по иска са непротивопоставими придобити вещни права или вписани възбрани след извършване на вписването. Защитното действие се проявява спрямо разпореждания с имота, извършени от ответника по иска, след вписването.

Съдебната делба е особено исково конститутивно производство, с което се установява и принудително осъществява чрез властнически акт на съда потестативното право на делба. В делбеното производство е приложима разпоредбата на чл.121 ГПК отм. , сега чл.226 ГПК когато някой от съделителите прехвърли притежавания от него дял в полза на трето на съсобствеността лице - т.1 на ППВС № 4/1964г. Разяснено е в т.3 на Тълкувателно решение № 3/2013г. на ОСГК на ВКС, че постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя. Във фазата по извършване на делбата приобретателят участва чрез своя процесуален субституент /прехвърлителя/ и ще бъде обвързан от решението по извършване на делбата, независимо дали е встъпил в производството, заместил е прехвърлителя или е участвал чрез процесуалния си субституент. С влизане в сила на решението по извършване на делбата, съсобствеността се счита прекратена и спрямо приобретателя, независимо в чий дял се е паднал имотът. Вещноправните последици на решението по извършване на делбата във всички случаи настъпват и спрямо приобретателя, включително когато прехвърлянето на спорното право е останало неизвестно по делото.

В съответствие с горните разрешения следва да се приеме, че когато по време на втората фаза на делбата влезе в сила решение по чл.19, ал.3 ЗЗД, с което съсобственик прехвърля своята част от имота на трето лице, то производството продължава с участието на прехвърлителя, който има качеството на процесуален субституент на приобретателя. При извършване на делбата с влязло в сила решение приобретателят /купувач по решението по чл. 19, ал.3 ЗЗД/ ще е обвързан от силата на пресъдено нещо. В тази хипотеза са приложими постановките на Тълкувателното решение и не е налице изключение от правилото на чл.226, ал.3 ГПК, тъй като защитното действие на вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД се проявява спрямо разпореждания с имота, извършени по волята на ответника, но не и спрямо властническия акт на съда, с който се прекратява съсобствеността.

Когато делбата е извършена не с решение на съда, а чрез постигната спогодба между съделителите, то в този случай е налице разпореждане с имота по волята на страните, чрез договор. Това разпореждане, което сънаследникът - ответник по иска по чл.19, ал.3 ЗЗД извършва, се обхваща от защитното действие на вписването на исковата молба съгласно чл.114, б.”б” ЗС и е непротивопоставимо на вписалият исковата молба приобретател. При това, участващият във втората фаза на делбения процес прехвърлител е само процесуален субституент на приобретателя и като такъв може да извършва всички съдопроизводствени действия, но не и разпоредителни действия с материалното право, понеже вече не е негов носител. Поради това договорът за съдебна спогодба, сключен с участието на процесуалния субституент в делбата, при наличие на вписана искова молба по чл.19, ал.3 ЗЗД, е непротивопоставим на приобретателя и няма вещнопрехвърлително действие за притежаваната от него идеална част от имота.

По касационната жалба.

При горните разрешения двете касационни жалби са неоснователни, а постановеното решение е правилно.

Вещният ефект на решението за обявяване на предварителния договор за окончателен се проявява спрямо притежаваната от прехвърлителя Т.И.В. 1/3 ид.ч. от правото на собственост. По време на втората фаза на делбата, след влизане в сила на решението по чл.19, ал.3 ЗЗД, Т. В. участва в процеса вече като процесуален субституент на купувачите А. и В. М.. Сключването на съдебната спогодба, с която приключва делбата, представлява действие на разпореждане, извършено от процесуалния субституент - ответник по иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, което не може да бъде противопоставено на ищците по иска по чл.19, ал.3 ЗЗД поради защитното действие на вписването на исковата молба - чл. 114, б.”б” ЗС. С оглед на това правото на собственост върху придобитата от купувачите 1/3 ид.ч. от имота не е могла да премине върху съделителката Е. И. въз основа на сключената съдебна спогодба от 19.03.2013г. и съответно тя не е могла да прехвърли това право на ищеца М. М. с договора за продажба от 23.02.2017г.

По отношение на 2/3 ид.ч. от имота, които не са били притежание на Т. В., а на неговите сестри, решението по чл.19, ал.3 ЗЗД няма транслативно-вещен ефект. Тези 2/3 ид.ч. са придобити от Е. И. с договора за съдебна спогодба /по-точно тя е придобила още 1/3 наред със своята 1/3 ид.ч./ и след това са прехвърлени на ищеца М.М с договора за продажба от 23.02.2017г.

По този начин е формирана съсобственост между ищеца с дял 2/3 ид.ч. и ответниците с дял 1/3 ид.ч. от имота.

Евентуално поддържаното от ищеца основание за придобиване на правото на собственост изцяло, а именно давностно владение, също не е осъществено. Ищецът несъмнено има качеството на добросъвестен владелец по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС, тъй като владее имота на правно основание, годно да прехвърли собствеността, без да знае, че праводателят му не е изключителен собственик на вещта. Поради това необходимият давностен срок е петгодишен. Според отразеното в нотариалния акт за продажба, сключен на 23.02.2017г., владението е предадено на 16.10.2016г. Към момента на завеждане на делото на 08.11.2018г. този срок не е изтекъл. Тъй като на давността се позовава ищецът по иска и предявената искова молба няма действието по чл.116, б.”б” ЗЗД, следва да се вземе предвид, че срокът не е изтекъл и към момента на приключване на устните състезания в инстанцията по същество - чл.235, ал.3 ГПК. При присъединяване владението на праводателката му Е. И., тъй като двете владения са разнородни, ще е необходим десетгодишен срок на владение. Такъв срок също не е изтекъл считано от момента на сключване на спогодбата през 2013г.

При тези изводи обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила.

Тъй като жалбите и на двете страни са неоснователни, то разноските следва да останат в тяхна тежест, както са направени.

Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 23.01.2020г. по гр.д. № 229/2019г. на Монтански окръжен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: