Р Е Ш Е Н И Е

№ 48

гр.София, 30.03.2021 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА

при секретаря С. Т, като изслуша докладвано от съдията А. Б гр.дело № 1215/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от “ПЪРВА МБАЛ – СОФИЯ“ АД, представлявана от изпълнителния директор Ц. Д., чрез адвокат Я. С., срещу въззивно решение № 123/07.01.2019 г., постановено от Софийски градски съд по въззивно гр.д. № 16610/2017 г.

С определение № 289/21.07.2020 г. съдът е присъединил частно гр.д. № 1719/2020 г. по описа на ВКС, ІV г.о., образувано по частна жалба, подадена от “ПЪРВА МБАЛ – СОФИЯ“ АД, срещу определение № 4216/25.02.2020 г. на въззивния съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК, за съвместно разглеждане с касационно гр.д. № 1215/2020 г.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 614/22.10.2020 г., в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по следния въпрос: наличието на основание за съкращаване на щата за заеманата от уволнения служител длъжност, пречка ли е трудовият договор с него да бъде прекратен по чл. 71 ЗЗД и в този случай налице ли е заобикаляне на закона, щом работодателят, за да не извърши предварителна преценка на притежаваните умения на уволнения служител, съпоставими с тези на служителите, заемащи същата длъжност, се ползва направо от хипотезата на чл. 71 КТ, вместо от чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ.

Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение:

В чл. 70 КТ законодателят е допуснал възможността да се уговори клауза за срок за изпитване, включително и по вече съществуващо трудово правоотношение между страните. Изпитването на работника/служителя е с оглед възможността му да се справи с трудовите задължения, съответно да се установи дали длъжността е подходяща за него. Тази възможност изцяло зависи от преценката на работодателя и/или работника (служителя); те не са длъжни да се възползват от нея, но нямат задължение и да се аргументират, ако я ползват. Качествата на работника или служителя, неговата квалификация, се проверяват с оглед годността му да изпълнява трудовите функции, но е без значение дали при работодателя има други работници или служители, заемащи същата длъжност, които се справят по-зле от него. Няма никакво ограничение или законова забрана за приложение на чл. 70, ал. 1 КТ, щом са налице условията за това, като е без значение дали при други случаи на назначения за длъжността на работника, работодателят или работникът са договаряли и срок за изпитване.

Наличието на основание за съкращаване на щата за длъжност, заеманата по чл. 70, ал. 1 КТ по договор със срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя, не изключва правото на последния да се възползва от правата по чл. 71, ал. 1 КТ, нито това го прави недобросъвестен. Съществуването на обстоятелства, даващи възможност за прекратяване на трудовото правоотношение на повече от едно основания, оправомощава работодателя да избере онова, което счита за подходящо и е достатъчно да е изпълнил условията, които законодателят е поставил за неговата законност. В този смисъл, изискването за извършване на подбор по чл. 329 КТ от работодателя, ако прекрати трудовия договор с работника/служителя поради съкращаване на щата за длъжността която заема, няма как да обуслови извод за злоупотреба с право от негово страна, ако прекрати трудовия договор с работника/служителя, заемащ същата длъжност, но на осн. чл. 71, ал. 1 КТ, щом са налице основанията за това, нито прави незаконно това уволнение.

По касационните оплаквания:

Касаторът “ПЪРВА МБАЛ – СОФИЯ“ АД твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон – чл. 71 КТ и необоснованост.

Насрещната страна А.Г.Н. – К., чрез адвокат Б. Г., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че касационната жалба е неоснователна. Претендира съдебноделоводни разноски за инстанцията.

Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

В. С градски съд, като отменил решението на първостепенния Софийски районен съд, по исковете, предявени от А.Г.Н. – К. срещу “ПЪРВА МБАЛ – СОФИЯ“ АД, отменил, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, заповед № 700/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на болницата, възстановил същата на заеманата преди това длъжност, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, и осъдил работодателя да й заплати обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 3164, 53 лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 09.02.2017 г. до окончателното издължаване. Осъдил работодателят да плати по сметка на съдебната власт дължимите по делото държавни такси, както и разноските по изплащане възнаграждение на вещото лице, а на работника – сторените по делото съдебноделоводни разноски в двете инстанции. С определение по чл. 248 ГПК е изменил въззивното решение в частта относно разноските, като е осъдил болничното заведение – работодател да заплати на А. Н. – К. още 500 лв. платен във въззивното производство адвокатски хонорар.

За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че между А. Н. - К. и “ПЪРВА МБАЛ – СОФИЯ“ АД е налице трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 554/03.10.2016 г., за длъжността “лекар очни болести“. Трудовият договор е сключен за неопределено време, със срок на изпитване шест месеца, уговорен в полза на работодателя. Със заповед № 700/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на “ПЪРВА МБАЛ – СОФИЯ“ АД, трудовото правоотношение на А. К. е прекратено, считано от 14.12.2016 г, на осн. чл. 71, ал. 1 КТ и рапорт № 6924/12.12.2016 г. на началника отделение по очни болести при работодателя. Заповедта е получена лично от служителя на 13.12.2016 г. Р., посочен в заповедта е от началникът на отделението, в което полага труд К., че в същото работят необходимия брой специалисти, с оглед на което се предлага трудовото правоотношение на А. К. да бъде прекратено. Въз основа на утвърдено разписание за длъжностните наименования в болницата за периода 08.12.2016 г. – 31.12.2016 г., в отделението по очни болести има 5 щатни бройки за „лекар очни болести” и 3 щатни бройки за „лекар специализант”. В периода 16.01.2017 г.- 31.12.2017 г. предвиденият брой на лекарите очни болести и лекарите специализанти в отделението по очни болести е същият, като по предходното представено от болницата разписание на длъжностните наименования. В периода 01.12.2016 г. – 31.01.2017 г. са прекратени трудовите правоотношения на общо 28 служители на болницата.

Съдът изложил съображения, че в хипотезата на прекратяване на трудово правоотношение по чл. 71 КТ преценката на работодателя относно годността на служителя на изпълнява възложената работа не подлежи на съдебен контрол, но съдът следи за законността на уволнението, като проверява налице ли е нарушаване на императивни правни норми предвид наведените по делото факти и обстоятелства. Съдът приел, че презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ е оборена. Работодателят е нарушил разпоредбата на чл. 8, ал. 1 КТ за добросъвестност при упражняването на трудови права и задължения – от текста на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е видно, че предложението за прекратяване на трудовия договор на А. К. почива на кадровата обезпеченост на отделението, а не на липсата на качества за длъжността. Така работодателят е действал недобросъвестно, уволнявайки служителят на основание чл. 71 КТ, заобикаляйки изискванията за прекратяване на трудовия договор поради съкращение в щата, в това число и разпоредбата на чл. 329 КТ, вменяваща задължение за задължителен подбор при наличие на повече от една щатна бройка за конкретна длъжност (в случая – лекар, очни болести).

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

Разрешението на въззивния съд по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване противоречи на даденото по реда на чл. 290 ГПК тълкуване от състава на Върховния касационен съд. Второстепенният съд правилно е приел, че между страните е възникнало трудово правоотношение по договор със срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя. В противоречие с материалния закон – чл. 71, ал. 1КТ обаче е поставил допълнителни условия за прекратяване на договора по инициатива на работодателя, преди изтичане на уговорения срок – уволнение на друго основание, щом като такова е налице по същото време при работодателя. В нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ е направен извод, че след като работодателят не е уволнил А. Н. –К. поради съществуващото в болницата друго основание – съкращаване в щата, е действал недобросъвестно, избягвайки по този начин извършването на подбор по чл. 329 КТ. Същността на договора по чл. 70, ал. 1 КТ дава право на работодателя, когато срокът е уговорен в негова полза, да стори подобна преценка, без да се обоснова по реда на чл. 329 КТ и тя не подлежи изобщо на съдебен контрол.

Ето защо, въззивното решение следва да бъде касирано и вместо него постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.

Заповедта, с която е прекратен трудовият договор е законосъобразна, поради което искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява неоснователен. При този изход, неоснователни са и обусловените претенции за възстановяване на заеманата преди уволнение длъжност и за заплащане на обезщетение за принудителна безработица в резултат на незаконно уволнение.

Дължимите държавни такси по делото и платеното от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице остават за сметка на бюджета на съдебната власт.

На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът по делото А.Г.Н. – К. следва да заплати на насрещната страна – ответник по иска и касатор - “ПЪРВА МБАЛ – СОФИЯ“ АД, сторените по делото във всички инстанции съдебно деловодни разноски – общо 558,30 лв.

По частната жалба: Така постановения резултат по материалноправния спор, обуславя неоснователност на претенцията на адв. Б. Г., като процесуален представител на ищцата А. Н. –К., за определяне и заплащане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) като определението на въззивния съд по чл. 248 ГПК следва да бъде отменено.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 123/07.01.2019 г., постановено от Софийски градски съд по въззивно гр.д. № 16610/2017 г.

и вместо това ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от А.Г.Н. – К. против “ПЪРВА МБАЛ – СОФИЯ“ АД, представлявана от изпълнителния директор Ц. Д., за отмяна на, заповед № 700/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на болницата, осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата преди това длъжност, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, за заплащане на обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 3164, 53 лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 09.02.2017 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОТМЕНЯ определение № 4216/25.02.2020 г. на СГС по въззивно гр.д. № 16610/2017 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК.

ОСЪЖДА А.Г.Н. – К., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], съдебен адресат адв. Б.Г.Г., [населено място], [улица], ет. 3, ап. 5, да заплати на “ПЪРВА МБАЛ – СОФИЯ“ АД, представлявана от изпълнителния директор Ц. Д., сумата в размер на 558,30 лв. - разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, сторени по делото във всички инстанции.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: