6№ 36

гр. София, 30.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДАВърховен касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:Председател: В. Р

Членове: З. А

Г. Ми секретаря В. С разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2454 по описа за 2020 г.

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

До касационно обжалвано е допуснато решение № 174/ 03.06.2020 г. по гр.д. № 60/ 2020 г., с което Софийски окръжен съд, потвърждавайки решение № 275/ 04.11.2019 г. по гр.д. № 2254/ 2018 г. на Районен съд – Ботевград, на основание чл. 409 ГПК е издал дубликат на изпълнителен лист по молба по чл. 409 ГПК на „ОТП Ф. Б“ ЕАД срещу солидарните длъжници П.Н.Х. и А.М.Х. за следните суми: 26 185.02 лв. – невърнат кредит по договор за банков кредит от 01.09.2008 г., ведно със законните лихви от 11.11.2011 г.; 11 653.99 лв. – лихва за забава в периода 14.04.2010 г. – 10.11.2011 г. и 1 452.46 лв. – разноски по ч.гр.д. № 2002/ 2011 г. на Районен съд - Ботевград, за които са били издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в полза на „Банка ДСК“ ЕАД.

Решението е допуснато до касационен контрол за проверка по допустимост по въпроса: Цесионерът, придобил вземането след издаден изпълнителен лист в полза на цедента, притежава ли надлежна легитимация по правото по чл. 409 ГПК или правото по чл. 409 ГПК принадлежи само на кредитора по изпълнителното основание? Претендират разноските по делото.

По въпроса настоящият състав намира, че цесионерът, придобил вземането след издаден изпълнителен лист в полза на кредитора по изпълнителното основание, притежава надлежна легитимация по правото на дубликат от изпълнителния лист, освен ако то е било съдебно установено или отречено в друго производство по чл. 409 ГПК, иницирано от кредитора по изпълнителното основание и в молбата си цесионерът не е изложил нови факти, – че изпълнителният лист е изгубен или унищожен след приключилото производството по чл. 409 ГПК.

Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, предишният кредитор (цедентът) е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор (на цесионера) намиращите се у него документи, които установяват вземането. Сред тези документи е изпълнителният лист. Изпълнителният лист е съдебният акт, който удостоверява правото на принудително изпълнение срещу длъжника и разрешава то да бъде упражнено, като задължава и овластява изпълнителният орган да пристъпи по молба на кредитора към принудително изпълнение на притезанието по изпълнителното основание, въз основа на което изпълнителният лист се издава и чието съдържание възпроизвежда. Съгласно чл. 429, ал. 1 ГПК, субективните предели на изпълнителния лист, който е бил издаден в полза на кредитора по изпълнителното основание, се разпростират върху цесионера. Поради това цесионерът е надлежно легитимиран да поиска образуване на изпълнително дело и пристъпване към принудително изпълнение на изпълняемото право с представяне на изпълнителния лист, издаден в полза на кредитора по изпълнителното основание (на цедента), или да поиска да го замести като взискател по образуваното изпълнително дело, като представи на съдебния изпълнител писмените доказателства за частното правоприемство. След прехвърлянето и съобщаването на цесията на длъжника цесионерът е кредитор по вземането, т.е. за него е правният интерес да се снабди с дубликат от изгубения или унищожен първообразен изпълнителен лист, въпреки че в него като кредитор по изпълнителното основание е фигурирал цедентът.

Когато изпълнителното основание, по което е бил издаден първообразният изпълнителен лист, е невлязло в сила решение (след допуснато право на предварително изпълнение на осъдителното първоинстанционно решение (чл. 242 – чл. 244 ГПК) или след признато право на предварително изпълнение на осъдителното въззивно решение (чл. 404, т. 1 пр. 3 ГПК)), за цесионера съществува забрана да участва в исковия процес за вземането (чл. 226, ал. 1 ГПК). Задължението на цедента за предаване на изпълнителния лист по чл. 99, ал. 3 ЗЗД и субективните предели на изпълнителния лист за цесионера по чл. 429, ал. 1 ГПК обаче нямат за условие (предпоставка) влизане в сила на изпълнителното основание, а чл. 226, ал. 1 ГПК или друга разпоредба от закона не изключват надлежната легитимация на цесионера по правото по чл. 409 ГПК. Тук следва да се съобрази и това, че основно на цесионера е правният интерес да се снабди с дубликат от изгубения или унищожен изпълнителен лист, а производството по чл. 409 ГПК е свързано с разноски.

С т.10б ТР № 4/ 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/ 2013 г. ОСГТК на ВКС се прие, че искът, предвиден в чл. 422 ГПК, може да предяви не само заявителят, прехвърлил вземането по заповедта за изпълнение след подаденото заявление, но и цесионерът. Обяснението е в това, че чл. 422, ал. 1 ГПК е фикция, а в периода от заявлението до исковата молба няма висящ исков процес по установяване на вземането. При предявяването на иска по чл. 422 ГПК в срока по чл. 415, ал. 1, а сега – чл. 415, ал. 4 ГПК, който и за цедента, и за цесионера тече все от указанията към заявителя, законът фингира състояние на висящ исков процес с обратна сила - към момента на заявлението. Предпоставките на фикцията по чл. 422, ал. 1 ГПК обаче не осъществяват предпоставките на забраната по чл. 226, ал. 1 ГПК.

Тълкуването по т. 10б от ТР № 4/ 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/ 2013 г. ОСГТК на ВКС не разграничава случаите на иск по чл. 422 ГПК, предявен след възражение срещу заповед по чл. 410 ГПК, от случаите на иск по чл. 422, предявен след възражение срещу заповед по чл. 417 ГПК.Стелно издадената заповед може да е за незабавно изпълнение (по чл. 417 ГПК) и по нея да е издаден изпълнителен лист. Така на цесионера следва да се признае не само правото на иск по чл. 422 ГПК, но и правото на дубликат от изпълнителния лист по чл. 409 ГПК. Така както в диспозитива на съдебното решение по установителния иск по чл. 422 ГПК съдът следва да отрази настъпилото правоприемство на страната на кредитора по издадената заповед за изпълнение (т. 10б от тълкувателното решение), в диспозитива на решението по чл. 409, ал. 4 ГПК съдът следва да отрази, че правото на дубликат от изпълнителния лист в полза на цесионера е установено или отречено поради настъпилото частно правоприемство на страната на заявителя.

Разгледаните хипотези се отнасят все за правото на дубликат от първообразния изпълнителен лист, който е бил издаден в полза на кредитора по него преди влизане в сила на изпълнителното основание. Тогава въпросът за съществуването на вземането/ на изпълняемото право се разрешава в хода на висящото исково производство. В него длъжникът е длъжен да изчерпи всичките си възражения срещу вземането. Когато производството по дубликат от изпълнителен лист приключи преди исковото производство, чл. 409, ал. 3 ГПК не се прилага. Недопустимо е длъжникът да възразява срещу вземането в исковото производство, но и повторно - в производството по дубликат от изпълнителен лист. В тези хипотези решението по чл. 409, ал. 4 ГПК не поражда сила на пресъдено нещо за вземането/ за изпълняемото право, включително когато правото е упражнено от цесионера. Съответно решението по чл. 409, ал. 4 ГПК се концентрира върху условията по чл. 409, ал. 1 ГПК, респ. - по легитимацията на новия кредитор, следваща от цесията и/ или нейното действие спрямо длъжника по първообразния изпълнителен лист.

Когато изпълнителното основание, по което е издаден първообразният изпълнителен лист е влязло в сила, а впоследствие са се осъществили факти, които погасяват вземането, длъжникът разполага с възможност да ги въведе в производството за дубликат от изпълнителния лист. И тогава чл. 409, ал. 3 ГПК му предоставя възможността да възрази и по частното правоприемство, настъпило след създаденото изпълнително основание, а решението по чл. 409, ал. 4 ГПК поражда сила на пресъдено нещо за съществуването на вземането/ на изпълняемото право, включително по материалната легитимация на цесионера като правоприемник на кредитора по изпълнителното основание. Релевантният момент е приключване на съдебното дирене в иницираното производство по дубликат от първообразния изпълнителен лист.

Цесионерът, придобил вземането след издаден изпълнителен лист в полза на кредитора по изпълнителното основание, не притежава процесуална легитимация по правото по чл. 409 ГПК, ако то вече е било съдебно установено или отречено в друго производство, иницирано от цедента, освен ако в молбата по чл. 409 ГПК не са изложени нови факти, - че изпълнителният лист е изгубен или унищожен след приключилото производство по чл. 409 ГПК.

В хипотезата, в която длъжникът е предявил иска по чл. 439 ГПК след приключилото производство по чл. 409 ГПК, той може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е постановено решението по чл. 409, ал. 4 ГПК.

Даденият отговор е съобразен е с характеристиката на производството по чл. 409 ГПК, изяснена в т. 2 от ТР № 5/ 12.07.2018 г. по тълк.д. № 5/ 2015 г. ОСГТК на ВКС, както и с решение № 134/ 17.03.2011 г. по гр.д. № 1713/ 2010 г. и решение № 273/ 08.04.2019 г. по гр.д. № 1640/ 2018 г., все на ВКС, IV-то ГО.

След така приетия отговор на въпроса, поради който бе допуснато касационното обжалване, съдът намира жалбата неоснователна.

От фактическа страна по делото е установено, че по ч.гр.д. № 2002/ 2011 г. на Районен съд – Ботевград в полза на „Банка ДСК“ ЕАД срещу солидарните длъжници П. Х. и А. Х. са били издадени заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК отм. .11.2011 г. и изпълнителен лист от 16.11.2911 г. за лихвоносна главница с разноски по договор за банков кредит от 01.09.2008 г. Поради неподадено възражение в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК заповедта е влязла в сила. След това с договор от 17.09.2012 г. Банката прехвърля на „ОТП Ф. Б“ ЕАД вземанията си по заповедта по чл. 417 ГПК и съобщава прехвърлянето на длъжниците. По молбата от „ОТП Ф. Б“ ЕАД е образувано изп.д. /№/ по описа на ЧСИ В. Н.. В нощта на 12.04.2018 г. срещу 13.04.2018 г. кантората на ЧСИ е разбита и от там са откраднати изпълнителни дела. Сред тях е изп.д. /№/, ведно с издадения изпълнителен лист в полза на Банката, по който изпълнителното дело е било образувано. До 12.04.2018 г. по принудителен ред са събрани и преведени на взискателя „ОТП Ф. Б“ ЕАД, чието право на принудително изпълнение е било установено на основание чл. 429, ал. 1 ГПК, суми, погасили частично дълга по изпълнителния лист. За непогасената разлика, така както е установена в първоинстанционното решение (в нарушение на реда за прихващане на изпълнението по чл. 76, ал. 2 ЗЗД, но в полза на П. Х. и А. Х., които са упражнили право на въззивна жалба – чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК), въззивният съд е приел, че правото на дубликат от първообразния изпълнителен лист принадлежи на „ОТП Ф. Б“ ЕАД - частен правоприемник на вземанията по издадените в полза на Банката заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и първообразен изпълнителен лист.

Касационният състав намира за неоснователни касационните оплаквания, че въззивният съд е постановил недопустимо, евентуално неправилно решение. Както бе разяснено, правото на дубликат от изпълнителен лист принадлежи и на цесионера, придобил вземането след създаденото изпълнително основание, в което фигурира първоначалният кредитор – цедентът по първообразния изпълнителен лист. При постановяване на обжалваното пред настоящата инстанция решение въззивният съд е зачел надлежната легитимация на „ОТП Ф. Б“ ЕАД по упражненото право по чл. 409 ГПК, установил е условието по чл. 409, ал. 1 ГПК – първообразният изпълнителен лист е бил изгубен и е постановил своето решение в съответствие с чл. 409, ал. 3 ГПК, зачитайки частното правоприемство и частичното погашение на дълга по вземането по изпълнителното основание (по влязлата в сила заповед по чл. 417 ГПК), отчитайки и обжалваемия интерес на жалбоподателите, а сега касатори (чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК).

Въззивното решение е правилно, а касационната инстанция е длъжна да го остави в сила.

При този изход на делото и по аргумент от обратното на чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касаторите остават направените по делото разноски.

На основание чл. 78, ал. 8 ГПК те следва да заплатят сумата 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение за представителството на ответника пред настоящата инстанция. Касационният състав определи възнаграждението според предвиденото в чл. 25, ал. 1 НЗПП, сложността на делото и положения от юрисконсулта труд.

При тези мотиви, съдътР Е Ш И :ОСТАВЯ В СИЛА решение № 174/ 03.06.2020 г. по гр.д. № 60/ 2020 г. на Софийски окръжен съд.

ОСЪЖДА П.Н.Х. и А.М.Х. да заплатят на „ОТП Ф. Б“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 100.00 лв. – възнаграждение за представителството от юрисконсулт пред Върховния касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия В.Р по гр.д.№ 2454/2020г. по описа на ВКС.

Правото на принудително изпълнение е правото на кредитора, който е снабден с изпълнителен лист, да иска от органа на принудителното изпълнение, вече и в качеството си на взискател, да извърши предвидените в закона процесуални действия, които са в съответния изпълнителен способ -чл.426, ал.1 ГПК.

Целта на производството по издаване на дубликат от изпълнителен лист е да даде възможност на взискателя да реализира правото си на принудително изпълнение, когато то не може да се осъществи поради липса на първообразния изпълнителен лист. Молителят по чл.409 ГПК черпи права от твърдението, че изпълнителния лист е изгубен или унищожен, а това твърдение е отрицателно – то съдържа в себе си както признание, че изпълнителният лист е издаден и получен от молителя, така и че към момента на подаване на молбата този документ физически не съществува или не се намиране в държане на молителя, който поради това не е в състояние да упражни правата по него в предвидените процесуални срокове.

Тъй като производството се развива след като вече е установено, че съществува право на принудително изпълнение и е издаден изпълнителен лист, то длъжникът може да противопоставя възражения за погасяване на дълга, въз основа на обстоятелства, настъпили след установяване на съществуването му, но по отношение на кредитора, в чиято полза е издаден първообразния изпълнителен лист - чл.409, ал.3 ГПК. Ето защо, когато молбата бъде уважена, със сила на пресъдено нещо се установява, че вземането на кредитора по първообразният изпълнителен лист и към този момент съществува и не е погасено на някое от предвидените в закона правопогасяващи основания.

Законодателят изчерпателно в разпоредбата на чл. 429, ал. 1 ГПК легитимира субектите, които могат да поискат образуване на изпълнително дело с представяне на изпълнителен лист, в който не фигурират, както и да поискат заместването на взискателя по изпълнително дело, образувано по молба на кредитора по изпълнителния лист. Правоприемството по чл. 429, ал. 1, а и по ал. 2 ГПК винаги следва издаването на изпълнителния лист. Следователно съдебният изпълнител е органът, оправомощен да го установи, а не съд в производство по чл.409 ГПК.Перката за съществуването на дълга законът възлага на съда, а той я осъществява в производството по снабдяване с изпълнително основание (изпълнителен титул), в производството по издаване на изпълнителен лист и в производството по исковете, предвидени в ГПК, чийто предмет е материалната (не)законосъобразност на изпълнителния процес по конкретно изпълнително дело (исковете по чл. 439, ал. 1, чл. 240, ал. 2 и 3, чл. 242, ал. 2 и 3, чл. 440 ГПК). Материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение, след зачетеното правоприемство по чл. 429, ал. 1 ГПК, също се установя по исков ред, а не с възражение в производство по чл.409 ГПК. В зависимост от изпълнителното основание, длъжникът разполага с иска по чл. 439, по чл. 240, ал. 2 и 3 или по чл. 424 ГПК, а не с възражението по чл.409, ал.3 ГПК. За уважаването на иска по чл.439 ГПК в тежест на ищеца е да установи, че след издаване на изпълнителния лист, в който е обективирано вземането на кредитора срещу него, са настъпили твърдените правопогасяващи, правопрекратяващи или правоизключващи факти. Разпоредбата на чл.424 ГПК пък предвижда, че длъжникът може да оспори по исков ред и вземането, по повод на което е издадена заповед за изпълнение, когато бъдат открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му станат известни до изтичане на срока за подаване на възражение или с които не е могъл да се снабди в същия срок

Видно от законодателната уредба е, че цесионерът не е легитимиран да поиска издаване на дубликат на изпълнителен лист от свое име и в своя полза, а може само да предяви такова искане - при бездействие на кредитора по първообразния изпълнителен лист от негова име, съобразно предоставеното му за това право в разпоредбата на чл.134 ЗЗД.

Произнасянето на съд извън обема на търсената защита е в нарушение на диспозитивното начало. Уредбата му в чл.6 ГПК визира начало на съдебното производство по молба на заинтересованото лице и определяне предмета на делото и обема на търсената защита от страните, Защитата на накърненото право е обусловена от волята на лицето, легитимирано да я търси. Като е постановил издаването на дубликат с осъждане на жалбоподателя да заплати на молителя присъдена в полза на друг кредитор сума, въззивният съд се е произнесъл в нарушение на диспозитивното начало в процеса, извън петитума на предявената молба по чл.409, ал.1 ГПК и по същество съдът е уважил непредявено искане. При това не е зачетена и силата на пресъдено нещо създадена по съществото на спора, която е формирана относно претендираните суми и определеното съдържание на дубликата е различно от текста на загубения изпълнителен лист, а то следва да е идентично. Като несъобразено със създадената сила на пресъдено нещо формирана при разглеждане на спор по съществото с кредитора по първообразния изпълнителен лист и с първообраза на издадения изпълнителен лист решението е процесуално недопустимо и би следвало да бъде обезсилено.

СЪДИЯ: