Р Е Ш Е Н И Е

№ 75 София, 30.03. 2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря РАЙНА СТОИМЕНОВА

изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

гр. дело № 2832/2020 година

Производство по чл. 290 - 291 ГПК.

С определение № 874 от 10.12.2020г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на вх. № 2881/19.06.2020 г. на Държавата, представлявана от министъра на финансите, чрез юрисконсулт И. Г., на въззивно решение № 20/25.02.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 555/2019 г. по описа на Варненския апелативен съд. С това въззивно решение е потвърдено решение № 1013/12.08.2019 г., постановено по гр. д. № 83/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което на основание чл. 189, ал. 1, изр. 1 ЗЗД по иска на Н.Г.П. срещу Държавата /конституирана на основание чл. 11 ЗН като наследник на починалия Р.С.Н./, е развален договор за покупко–продажба на недвижим имот от 22.05.2007 г., обективиран в нотариален акт № 161, т. II, вх. рег. № 4681, нот. дело № 326/2007 г. ВН № 335, вписан акт № 81 т. ХLІІ, вх. рег. № 13831/23.05.2007 г. на СВ, относно следния недвижим имот: 1/2 идеална част от място с площ от 750 кв. м. по документ за собственост, а по скица с площ от 577 кв. м., представляващо имот № 3243 с площ от 309 кв. м. и имот № 3244 с площ от 268 кв. м. по плана на к. к. „Чайка“, при посочени в акта граници на целия имот: ПИ 3247, ПИ 3245, ПИ 3242 и улица, представляващи заедно ПИ идентификатор 10135.2572.208 с площ от 532 кв. м., при граници: ПИ идентификатори 10135.2572.37, 10135.2572.128, 10135.2572.34, 10135.2572.32 и 10135.2572.33 по действащите КККР, одобрени със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на ИД АГКК, за цена от 25 000 евро, платена на продавача в брой, тъй като имотът е принадлежал на трето лице; и Държавата, като правоприемник на продавача по посочения договор, е осъдена да върне на Н.Г.П. сумата от 25 000 евро, представляваща продажна цена по договора, изцяло заплатена от нея. В тежест на Държавата са възложени и сторените от ищцата разноски пред въззивна инстанция в размер на 1 400 лева.

В касационната жалбата са изложени оплаквания за недопустимост и неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила – основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Оплакването за недопустимост на въззивното решение се обосновава с обстоятелството, че са налице други наследници на починалия Р.С.Н., съгласно удостоверение за наследници №РД 20003795ВН_002МЛ_001МЛ, приложено към касационната жалба, които не са се отказали от откритото наследство, респ. не са налице предпоставки за конституиране на Държавата като последен наследник на починалото лице по реда на чл. 11 ЗН и същата не е процесуално легитимирана да отговаря по предявения иск. Искането е за обезсилване на въззивното решение като недопустимо, евентуално – отмяната му като неправилно.

В проведеното открито съдебно заседание касаторът не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба – Н.Г.П., в писмен отговор по чл. 287 ГПК, подаден чрез адвокат П. С., изразява становище за липса на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. Претендира разноски в настоящата инстанция. В проведеното открито съдебно заседание не изпраща представител,

С цитираното по-горе определение № 874 от 10.12.2020г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК поради вероятността обжалваното решение да е недопустимо.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел за установено, че на 22.05.2007 г. е сключен договор за покупко – продажба на недвижим имот между Н.Г.П. и Р.С.Н., обективиран в нотариален акт № 161, т. II, вх. рег. № 4681, н. д. № 326/2007 г., относно следния недвижим имот: Ѕ идеална част от място с площ от 750 кв. м. по документ за собственост, а по скица с площ от 577 кв. м., представляващо имот № 3243 с площ от 309 кв. м. и имот № 3244 с площ от 268 кв. м. по плана на к. к. „Чайка“, за цена в размер на 7 800 лева, платима след подписване на договора и преди вписването му в служба по вписванията. Съгласно разписка – декларация от същата дата продавачът декларира, че действителната цена по договора е 25 000 евро и тя е изцяло получена от него. Във връзка с оспорване автентичността на положения от продавача подпис по делото е изслушана съдебно – графологична експертиза, която установява, че подписът в разписката принадлежи на Р. С.. При тези данни, въззивният съд е счел процесния договор за покупко – продажба за действителен, като е намерил същия за сключен при привидно уговорена цена в размер 7 800 лева и прикрита цена в размер 25 000 евро. От представен по делото нотариален акт № 198, т. ІV, вх. рег. № 9773/4.10.2007 г., се установява, че Н.Г.П. и дружеството „РОМЕЛ КОНСУЛТ“ ЕООД, собственик на другата 1/2 от процесния имот, са прехвърлили изцяло имота чрез договор за покупко – продажба на С.Д.В. и Д.В.В.. С решение № 4524/21.10.2013 г. по гр. д. № 3715/2012 г. на Варненския районен съд, влязло в сила на 14.10.2015 г., приобретателите по посочения договор са отстранени от придобития имот, по иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от лицето Г. П.. В рамките на това производство, при участието на ищцата, е установено, че през 1992 г. Р.С.Н. и неговата сестра К.С.С са продали процесния имот на Г. П., респ. последната е негов собственик. В настоящия процес не се направени възражения за лошо водене на производството по гр. д. № 3715/12 г. на Варненския районен съд. Съобразявайки приложени заверени преписи на удостоверения, установяващи, че към 01.03.2007 г. и към 10.04.2007 г. няма вписани актове за имота, собственост на продавача по договора от 22.05.2007 г., съдът е направил извод за добросъвестност на купувача по същия – ищцата Н.Г.П..

При така установеното и като е взел предвид, че всички наследници на продавача Р.С.Н. са изгубили правото си да приемат наследството му, въззивният съд е приел предявения срещу Държавата иск за разваляне на процесния договор за основателен и е уважил претенцията на ищцата за осъждане на насрещната страна за връщане на продажната цена по договора в размер на 25 000 евро. Посочил е, че Държавата отговаря до размера на актива на наследството, като въпросът за обема на отговорността се поставя едва при изпълнението на наследствените задължения, а не при гражданския спор.

За преценка допустимостта на производството относимите обстоятелства са следните:

Предвид смъртта на продавача Н. като ответници по делото са призовани негови наследници Р.Н.Т., И.Н.В., М.К.К.- Г., К.К.Ж., Н.Д.Б. и Х.Д.М.. След направени откази от наследство първоинстанционният съд е конституирал Държавата, представлявана от министъра на финансите, позовавайки се на чл.11 ЗН. Съобразявайки данните по делото, настоящият състав на касационния съд приема, че обжалваното решение е постановено по нередовна искова молба.

От представените по делото доказателства не може да се приеме категорично, че Държавата е пасивно процесуалноправно легитимирана да отговаря по предявения иск. Ищцата не е установила, че материалното право, предмет на спора, е преминало в патримониума на държавата като универсален правоприемник на починалия продавач по силата на чл. 11 от ЗН (ЗАКОН ЗА НАСЛЕДСТВОТО). В случая не е безспорно, че няма лица, които могат да наследят починалия продавач Р.С.Н., или че всички негови наследници са се отказали от наследството или са изгубили правото да го приемат. По делото не е представено подробно удостоверение за наследници, от което да се установят лицата, които имат право да получат наследството, съответно спрямо тях да се извърши преценката по чл. 11 ЗН, съответно да се осъществи процедурата по чл. 61, ал. 2 ЗН, ако Държавата е пасивно легитимирана по претенцията. Аргумент за този извод се черпи както от поддържаното в хода на цялото производство по делото, в това число и в касационната жалба, твърдение на касатора за липса на процесуалноправна легитимация, така и от данните, съдържащи се в приложеното към касационната жалба удостоверение за наследници №РД 20003795ВН_002МЛ_001МЛ, съдържащо индиции, че са налице и други лица, нефигуриращи в съобразеното от предходните две инстанции удостоверение, за които не са събирани доказателства дали са се отказали от откритото наследство.

При тези обстоятелства се налага обжалваното въззивно решение и потвърденото с него първоинстанционно такова да бъдат обезсилени, като делото се върне на първоинстанционния съд за уточняване на пасивната легитимация по иска.

При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските, направени в настоящото производство.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІI г. о.

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 20/25.02.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 555/2019 г. по описа на Варненския апелативен съд, и потвърденото с него решение № 1013/12.08.2019 г., постановено по гр. д. № 83/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от първоинстанционния окръжен съд в [населено място].

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: