№ 45

гр. София, 31.03.2021г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря С. Т, като изслуша докладваното от съдия Янчева гр. дело № 4551 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - чл. 293 ГПК.

С определение № 523 от 25.11.2020 г. по делото Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение е допуснал касационно обжалване, по жалбата на К.К.Б., на решение № 977 от 1.08.2019 г. по гр. д. № 1073/2019 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1194 от 21.03.2019 г. по гр. д. № 11435/2018 г. на Варненския районен съд, поправено с решение по същото дело № 3857 от 11.08.2020 г., за признаване за установено на основание чл. 21, ал. 4, във вр. с чл. 21, ал. 1 СК по отношение на К.К.Б., че Я.Ю.А.-М. е изключителен собственик на 47.20 % ид. ч. от с.о.с. с идентификатор *****, с адрес: [населено място], [улица], ет. 3, с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 121 кв. м, и на 47.20 % ид. ч. от 46 кв. м от ПИ с идентификатор ***, с адрес: [населено място], [улица], с площ от 287 кв. м, при съседи: ***, ***, ***, равняващи се на 21.71 кв. м ид. ч. от ПИ с идентификатор ***, целия от 287 кв. м, на основание наследяване по завещание от Е.М.Б., починала на 18.10.2017 г., и поради изключване на съвместния принос на ответника при придобиване на имота.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: може ли да бъде установена трансформация на лично имущество по отношение на имот, придобит по време на брака чрез наследяване и съдебна делба на името на другия съпруг, като разрешен в противоречие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК.

К. Б. счита въззивното решение в обжалваната от него част за неправилно поради неправилно приложение на материалния закон и груби нарушения на съдопроизводствените правила.

Насрещната страна - Я.Ю.А.-М., намира жалбата за неоснователна.

В проведеното открито съдебно заседание пред касационната инстанция К. Б. не се явява и не се представлява.

Ответницата по жалбата, чрез процесуалния си представител адвокат А. Г., оспорва жалбата.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 от ГПК, приема следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен от Я.Ю.А.-М. срещу К.К.Б. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 23, ал. 2 СК – за признаване за установено, че ищцата е изключителен собственик на 47.20 % ид. ч. от с.о.с. с идентификатор *****, с адрес: [населено място], [улица], ет. 3, с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 121 кв. м, ведно с принадлежащи избени помещения № 1 и № 2, всяко едно от тях с площ от 14.68 кв. м, както и на 47.20 % ид. ч. от 46 кв. м от ПИ с идентификатор ***, с адрес [населено място], [улица], с площ от 287 кв. м, при съседи: ***, ***, ***, равняващи се на 21.71 кв. м ид. ч. от ПИ с идентификатор ***, целия от 287 кв. м. Ищцата твърди, че претендираната идеална част е била придобита изцяло с лични средства на майка й Е.М.Б. по време на брака й с К.К.Б., за което е налице признание от ответника, обективирано в декларация, подписана от него. Е. Б. й завещала собствената си част от имота със саморъчно завещание от 10.04.2014 г.

С оглед приетите по делото доказателства, Варненският окръжен съд е приел за безспорно установено, че по време на брака им, сключен на 6.06.1983 г., по силата на решение от 30.04.1985 г. по делбено гр. д. № 55/1985 г. съпрузите Б. са придобили недвижим имот - жилище в таванския етаж, състоящо се от две стаи и салон, с обща застроена площ от 121 кв. м, заедно с 46 кв. м ид. ч. от дворното място, цялото с площ от 290.83 кв. м, съставляващо имот пл. № * в кв. 437 по плана на 4-и подрайон на [населено място], на стойност 6 659.81 лв. Имотът бил възложен само на съделителя К. Б., който бил осъден да заплати на останалите съделители суми за уравнение на дяловете (на държавата - 3 145.90 лв., а на Д.К.Б. и П.К.Б. - по 1 171.31 лв.). Съдът е направил извод, че след като имотът е бил придобит при действието на чл. 21, ал. 2 СК отм. г. на основание наследствено правоприемство, договор за доброволна делба и доплащане на съответните идеални части от равностойността на имота в уравнение на дела на останалите сънаследници, съпругът-наследник (К. Б.) е останал индивидуален собственик на онази част от имота, която е придобил по силата на наследяването, а върху другата част е възникнала съпружеска имуществена общност.

С оглед приетите по делото 2 бр. декларации с идентично съдържание, едната нотариално заверена на 26.06.1985 г. от нотариус Ив. К. при ВРС, а другата от 25.06.1985 г., подписана от К. Б. пред двама свидетели, Окръжен съд - Варна е заключил, че сумата от 3 145 лв. е била дадена на ответника по исковата молба от Е. Б., като част от средствата (2 145 лв.) са били лично нейни отпреди брака, а другата част (1 000 лв.) - изтеглени от влога на дъщеря й.

По така изложените съображения, съдът е приел за оборена презумпцията за съвместен принос по чл. 21 СК при придобиването на имота - жилище в таванския етаж, състоящо се от две стаи и салон с обща застроена площ от 121 кв. м, заедно с 46 кв. м ид. ч. от дворното място, цялото с площ от 290.83 кв. м, съставляващо имот пл. № * в кв. 437 по плана на 4-и подрайон на [населено място], по време на брака между ответника К. Б. и майката на ищцата, в резултат на трансформация на вложени лични средства в размер от 3 145 лв. по чл. 23 СК. Определил е, че вложените лични средства от майката на ищцата, отнесени към стойността на целия имот към момента на извършване на делбата, представляват 47.20 %.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, намира така постановеното въззивно решение, с което е уважен предявеният иск, за неправилно.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, решението противоречи на практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в: решение № 347/15.10.2012 г. по гр. д. № 1071/2011 г., ІV г. о. и решение № 88/24.07.2015 г. по гр. д. № 1112/2015 г., ІІ г. о. Съгласно тази практика, която се споделя и от настоящия съдебен състав, в хипотезите, когато придобиването на имот е на името само на единия съпруг, установяването на трансформация на лично имущество от страна на другия съпруг е изключено. В този случай възниква или съпружеска имуществена общност или трансформация на придобиващия съпруг. Така възприетото не влиза в колизия с ТР № 5/29.12.2014 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което предмет на разглеждане е друга хипотеза – придобито имущество по време на брака на името на двамата съпрузи.

Както бе отразено по-горе, в настоящия казус Я.Ю.А.-М. обосновава иска си с твърденията, че идеална част от процесния имот представлява изключителна собственост на нейната майка, която е предоставила лични средства (с извънсемеен произход) за придобиването му, в размер на 3 145 лв. По същество се твърди частична трансформация по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК отм. г. (отм.) и чл. 23, ал. 2 СК г., която изключва за въпросната идеална част, съответстваща на сумата с извънсемеен произход, наличието на принос на К. Б.. Доколкото, обаче, процесният недвижим имот е бил придобит само на името на К. Б., като съделител в делото за делба, съгласно горецитираната практика по чл. 290 ГПК частична трансформация на лични средства на съпругата му не може да има. Предвид спецификата на придобиването на имот на името само на единия съпруг, ако са вложени лични средства на неучастващия в сделката съпруг, това обстоятелство сочи на принос на този съпруг в придобиването на имота в режим на семейна имуществена общност.

Горното обуславя неоснователност на предявения иск.

К. Б. има право на направените за всички съдебни инстанции разноски. Същият обаче е направил искане за такива единствено за въззивната инстанция, поради само те следва да му бъдат присъдени.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

Р Е Ш И:ОТМЕНЯ решение № 977 от 1.08.2019 г. по гр. д. № 1073/2019 г. на Окръжен съд – Варна в частта, с която е потвърдено решение № 1194 от 21.03.2019 г. по гр. д. № 11435/2018 г. на Варненския районен съд, поправено с решение по същото дело № 3857 от 11.08.2020 г., за признаване за установено на основание чл. 21, ал. 4, във вр. с чл. 21, ал. 1 СК по отношение на К.К.Б., че Я.Ю.А.-М. е изключителен собственик на 47.20 % ид. ч. от с.о.с. с идентификатор *****, с адрес: [населено място], [улица], ет. 3, с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 121 кв. м, и на 47.20 % ид. ч. от 46 кв. м от ПИ с идентификатор ***, с адрес: [населено място], [улица], с площ от 287 кв. м, при съседи: ***, ***, ***, равняващи се на 21.71 кв. м ид. ч. от ПИ с идентификатор ***, целия от 287 кв. м, на основание наследяване по завещание от Е.М.Б., починала на 18.10.2017 г., и поради изключване на съвместния принос на ответника при придобиване на имота, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 23, ал. 2 СК, предявен от Я.Ю.А.-М. срещу К.К.Б., за признаване за установено, че Я.Ю.А.-М. е изключителен собственик на 47.20 % ид. ч. от с.о.с. с идентификатор *****, с адрес: [населено място], [улица], ет. 3, с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 121 кв. м, и на 47.20 % ид. ч. от 46 кв. м от ПИ с идентификатор ***, с адрес: [населено място], [улица], с площ от 287 кв. м, при съседи: ***, ***, ***, равняващи се на 21.71 кв. м ид. ч. от ПИ с идентификатор ***, целия от 287 кв. м.

ОСЪЖДА Я.Ю.А.-М. да заплати на К.К.Б. разноски в размер 194.20 лв. (сто деветдесет и четири лева и 20 ст.).

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: