№ 46

гр. София, 31.03.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря С. Т, като изслуша докладваното от съдия Янчева гр. дело № 2657 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - чл. 293 ГПК.

С определение № 550 от 14.12.2020 г. по делото настоящият съд е допуснал касационно обжалване, по касационната жалба на В.Ц.Н., на решение № 8593 от 16.12.2019 г. по гр. д. № 15291/2018 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 350552 от 1.03.2018 г. по гр. д. № 27572/2016 г. на Софийски районен съд в частта, с която делбата на апартамент № 57, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с обща квадратура от 64.11 кв. м, при съседи: стълбище, двор, В.Х.Д. и Ц.Н.Д., заедно с прилежащото му зимнично помещение, при съседи: коридор, И. и Г. С., двор, И. и Г. Ч., заедно с 0.912 % ид. ч. от общите части на сградата, е допусната между съделителите В.Ц.Н. и Р.Б.Д. при равни дялове – за всеки по 1/2 ид. ч., и вместо това е постановено друго, с което делбата на имота е допусната при следните дялове: 3/4 ид. ч. за Р.Б.Д. и 1/4 ид. ч. за В.Ц.Н..

Касационното обжалване на решението е допуснато в частта на определените дялове на страните от съсобствения имот, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по следния въпрос: длъжен ли е съдът по дело за делба да зачете силата на пресъдено нещо на постановено между същите страни съдебно решение, имащо отношение към правата им на собственост от делбения имот, като разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.

В касационната жалба на В. Н. е изложено, че обжалваното решение в частта на определените квоти е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че съдът не се е съобразил с влязлото в сила решение по гр. д. № 6150/2014 г. на Софийски градски съд.

Р.Б.Д. е оспорил касационната жалба с подадения отговор по чл. 287 ГПК.

В проведеното открито съдебно заседание пред касационната инстанция страните поддържат доводите си, съответно, от касационната жалба и от отговора по нея.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал.1 и чл. 293 от ГПК, приема следното:

С исковата молба е предявен от В.Ц.Н. срещу Р.Б.Д. иск за делба на гореописания апартамент при равни квоти.

Ответникът е оспорил посочените в исковата молба квоти, като е поискал допускане на делбата при квоти: 3/4 ид. ч. за него и 1/4 ид. ч. за ищеца.

Видно от приложения нотариален акт № 102/22.06.1971 г., том VI, дело № 1102/1971 г. на І Нотариус при С. народен съд, с него С.И.Н. и Ц.В.Н. (съпрузи) са придобили чрез покупко-продажба процесния недвижим имот.

Със саморъчно завещание от 21.11.1994 г. С.И.Н. е завещала на съпруга си Ц.В.Н. притежаваната от нея 1/2 ид. ч. от апартамент № 57, описан по-горе, заедно с 1/2 ид. ч. от прилежащото му зимнично помещение, както и спестовния й влог в ДСК-2, гр. София.

От удостоверение за наследници изх. № РОБ17-УГ01-3984/6.07.2017 г. се установява, че С.И.Н. е починала на 21.02.2001 г., като е оставила за законни наследници Ц.В.Н. (съпруг) и В.Ц.Н. (син). Ц.В.Н. е починал на 10.02.2002 г., като негов наследник се явява В.Ц.Н..

С нотариален акт № 066/28.09.2001 г., том ІІ, рег. № 19486, дело № 255/2001 г. Ц.В.Н. е продал на Р.Б.Д. целия апартамент № 57, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес].

По делото е прието решение № 5037/10.07.2015 г., постановено по гр. д. № 6150/2014 г. на СГС, влязло в сила на 8.02.2016 г. С него е отменено решение от 21.01.2011 г. по гр. д. № 19083/2006 г. на СРС и постановеното по реда на чл. 193 ГПК отм. допълнително решение от 3.12.2013 г., като вместо това въззивният съд е постановил друго, с което е: намалил на основание чл. 30 ЗН, по предявен иск от В.Ц.Н. срещу Р.Б.Д., завещанието от 21.11.1994 г. на С.И.Н., извършено в полза на Ц.В.Н.; постановил на основание чл. 36 ЗН връщане в наследството на С. Н. на завещания недвижим имот – 1/2 ид. ч. от апартамент № 57, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес]; отменил на основание чл. 37 ЗН отчуждението на завещания имот – 1/2 ид. ч. от апартамента, извършено с договора за покупко-продажба по нотариален акт № 066, том II, рег. № 19486, дело № 255/2001 г. от Ц.В.Н. и с купувач Р.Б.Д..

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение намира следното по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:

Практиката на ВКС приема непротиворечиво, че в първата фаза на делбения процес съдът е длъжен да зачете силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение между страните, с което е разрешен спор относно принадлежността на правото на собственост на имота, предмет на делбата, респективно на идеални части от същия.

В този смисъл е и представеното решение № 121/8.10.2018 г. по гр. д. № 3908/2017 г. на ВКС, І г. о.

По настоящото дело въззивният съд не се е съобразил с цитираната практика, както и с разпоредбите на чл. 297, чл. 298, ал. 1 и чл. 299, ал. 1 ГПК.

С уважения конститутивен иск по чл. 37 ЗН по гр. д. № 6150/2014 г. на Софийски градски съд, е отменено извършеното от Ц.В.Н. в полза на Р.Б.Д. отчуждение (продажба) на 1/2 ид. ч. от апартамент № 57, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес]. Това решение има сила по отношение на страните по него, които са страни и по делото за делба, и е задължително за делбения съд при определяне правата на съделителите от апартамента. Като последица от влязлото в сила решение по посоченото дело Р. Д. се легитимира като собственик само на 1/2 ид. ч. от апартамента. Другата 1/2 ид. ч. е собственост на В. Н..

При това положение делбата на апартамента следва да бъде допусната между страните при равни квоти – по 1/2 ид. ч.

В. Н. има право на направените за въззивната и касационната инстанция разноски. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на насрещната страна, като счита, че заплатеното от Н. адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на спора.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 8593 от 16.12.2019 г. по гр. д. № 15291/2018 г. на Софийски градски съд в частта на определените дялове на съделителите, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА делба на апартамент № 57, с идентификатор *****, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с обща квадратура от 64.11 кв. м, при съседи: стълбище, двор, В.Х.Д. и Ц.Н.Д., заедно с прилежащото му зимнично помещение, при съседи: коридор, И. и Г. С., двор, И. и Г. Ч., заедно с 0.912 % ид. ч. от общите части на сградата, между съделителите В.Ц.Н. и Р.Б.Д., при равни дялове – за всеки по 1/2 ид. ч.

ОСЪЖДА Р.Б.Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на В.Ц.Н., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. В, ет. 1, ап. 4, разноски пред СГС в размер на 2 000 лв., както и разноски за производството пред ВКС в размер на 2 070 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: