Р Е Ш Е Н И Е

№ 76

София, 31.03. 2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря РАЙНА СТОИМЕНОВА

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

гр. дело № 3560/2020 година

Производството е по чл.303, ал.1, т.5, пр.1 ГПК.

Образувано е по молба, подадена от С.А.М. /предишно фамилно име К./, за отмяна на основание чл.303 т.5 от ГПК на влязлото в сила решение №137892 от 01.07.2020г. на Софийски районен съд, постановено гр.д.№31794/19г.

В молбата, като основание за отмяна се сочи чл.303, ал.1,т.5, пр.1 ГПК. Във връзка с това основание твърди, че като страна в процеса в следствие нарушаване на процесуалните правила – чл.38 и чл.41, ал.2 ГПК- е била лишена от възможност да участва в делото и да се защити в процеса. Поддържа, че въпреки подадени отговор на искова молба и допълнителен такъв, в които изрично и ясно е посочила актуалното си фамилно име и точен адрес за призоваване, ведно с телефонен номер, съдът е изпратил призовка, в която са отразени предишното й фамилно име К. и грешен адрес с посочване на „ап.2“ вместо точното „ет.2“, По тези съображения, както и поради това, че не е търсена на адреса в рамките на един месец, както и поради това, че не е напускала адреса, който е посочила по делото, счита, че съдът неправилно е приел призоваването й за редовно при условията на чл.41, ал.2 ГПК. Счита, че по този начин е нарушено правото й на защита и е била ограничена възможността да изложи своите аргументи по спора и да защити интересите си.

В открито съдебно заседание не изпраща представител.

Ответникът по молбата за отмяна - Топлофикация П. ЕАД, в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК не е подал писмен отговор. Не се явява и не изпраща представител и в откритото съдебно заседание.

Настоящият състав на ВКС, Трето отделение, Гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните, във вр. със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото, намира следното:

Молбата за отмяна е основателна.

Производството за отмяна е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само при наличие на изрично посочените в закона основания. В случая молителят се позовава на чл.303, ал.1, т.5, пр.1 ГПК.

Според нормата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В конкретния случай молителят твърди, че е налице първата възможна хипотеза – поради нарушаване на процесуалните правила е бил лишен от възможността да участва в производството.

Основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.5 пр.1 е налице, когато страната е била лишена от възможност да участва в делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството – ако не са спазени изискванията за размяна на съдебни книжа, невръчен препис от искова молба, провеждане на съдебно заседание въпреки нередовна процедура по призоваването и др. В случая видно от молбата за отмяна като такова нарушение на правилата се сочи обстоятелството, че въпреки наличието на известен адрес за призоваване на молителя – ответник в исковото производство, съдът не е положил усилия да го призове на същия съобразно процесуалните правила и да му даде възможност за лично участие в процеса, провел е съдебното заседание в негово отсъствие и така е осуетил възможността му да развие своите защитни възражения и да ангажира доказателства в тяхна подкрепа.

В процесния случай при извършената служебна проверка се установява наличието на поддържаното от молителя основание по чл.303 т.5 пр.1 ГПК.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че и в двата, подадени от молителката, в качеството й на ответник в процеса, отговора на исковата молба същата е посочила фамилното си име М., както и точен адрес за призоваване, в това число и телефонен номер. Въпреки коректно посочените данни, съобщенията са изпращани на различен адрес, като вместо „ет.2“, е търсена в „ап.2“; няма интервал от тридесет дни при посещенията на призовкаря; съдебните книжа са адресирани до С. К., вместо до С. М. и едва на 16.09.2020г, след постановяване на решението, съдът е изследвал въпроса за идентичност на имена - извършена е справка по наредба 14 от 18.11.2009г. Предвид отразяването на длъжностното лице по призоваването, че не е намерена на адреса, съдът както за откритото съдебно заседание, така и за връчване на решението, е приел, че са редовно връчени при условията на чл. 41 ал.2 ГПК.

Правилата за индивидуализация на физическите лица по ЗГР (ЗАКОН ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ) (ЗГР) свързват същата с имената на лицето, гражданството му, постоянния адрес и отношенията на родство и брак (чл. 1, ал. 3 ЗГР). Съгласно чл. 8 ЗГР, името, гражданството, полът, датата и мястото на раждане и единният граждански номер, са основни данни за гражданската регистрация на лицата. В случая несъмнено се установява, че актуалното фамилно име на ответницата действително е М., а не К., както е посочила по делото с отговора на исковата молба. Значението на тази грешка обаче може да бъде преценено единствено с оглед целта, която процесуалният закон преследва, с въвеждане на изискването по чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК. В исковата молба трябва да бъдат посочени имената и адресите на страните, за да може съдът, сезиран със спора, да осъществи процесуални отношения с посоченото като ответник лице, както и да извърши индивидуализация на страните по спорното правоотношение, да събере доказателства за правнорелевантните факти във връзка с отношенията именно между така индивидуализираните страни и да осигури правото им на защита. Когато посочените в исковата молба данни са достатъчни за постигане на тези цели, евентуални пропуски при индивидуализацията на ответната страна и неотстраняването им от съда не съставляват съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Те не препятстват защитата на ответника, нито участието му в процесуалните правоотношения.

Налице са обаче останалите, твърдяни от молителката, обстоятелства, обосноваващи извод за допуснати от съда процесуални нарушения, които са съществени и са я лишили от възможността да участва в производството по предявения срещу нея иск.

На първо място, при посочените по-горе данни, ВКС намира, че въззивният съд е нарушил правилата за призоваване на ответницата, сега молител - чл. 38 ГПК, според който страната се призовава на посочения по делото адрес, ако не е намерена там - на настоящия адрес, а ако няма такъв - на постоянния адрес. По въззивното дело молителката е посочила адрес, на който не е била призована и така е била лишена от участие в делото.

Същевременно, практиката на ВКС по приложението на чл. 41, ал. 2 ГПК, включително тази по чл. 290 ГПК (пр.: решение № 298 по гр. д. № 505/2011 г., IV г. о.), неизменно приема, че, за да се приложи това правило, е необходимо удостоверяване от връчителя, че страната отсъства повече от месец от адреса, като е задължително отразяването на далите подобно сведение лица, респективно да е удостоверено посещаване на адреса от страна на връчителя в рамките на повече от месец поне три пъти по различно време, включително в обичайното време за пребиваване на адреса. Само връчена призовка по правилата на чл. 45 (респ. чл. 46, ал. 2) и чл. 49 ГПК, обосновава задължението на страната по чл. 41, ал. 1, изр. първо ГПК - да уведоми съда, ако промени адреса си за повече от месец, и ако не постъпи така, съдът да бъде освободен от задължението да издирва новия й адрес (решение № 40 по гр. д. № 4679/2014 г., II г. о.). В процесния случай, за публичното съдебно заседание на 12.02.2020г. молителката неправилно е била приета за редовно призована при условията на чл. 41, ал. 2 ГПК, тъй като за делото не е връчено съобщение на страната на посочения от нея адрес, за да се извършва изобщо преценка за това дали е напуснала адреса. Предвид това приемането, че молителката е редовно уведомена за съдебно заседание при условията на чл. 41, ал. 2 ГПК, е довело до лишаване на страната от възможност да участва в делото. Ето защо се налага отмяна на влязлото в сила решение.

Повторното гледане на делото следва да започне с отразяване на поправката във фамилното име на ответницата и насрочване на първо съдебно заседание с призоваване на страната на точно посочения от нея адрес за връчване на съдебни книжа, което ще даде възможност на молителя да представи своите доказателства от значение за изхода на спора, както и да вземе становище по иска, като организира адекватна на своя интерес процесуална защита.

При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските, направени в настоящото производство.

По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал.1, т. 5, пр.1 ГПК влязлото в сила решение №137892 от 01.07.2020г. на Софийски районен съд, постановено гр.д.№31794/19г.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ:

Ключови думи