Р Е Ш Е Н И Е

№ 72

София, 31.03.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

В.К.С, ГК ,ІІІ г.о.в открито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря Р. С

като изслуша докладваното от съдията С. Б гр.дело № 3006 по описа за 2020 год.за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, постъпила от „Нимекс -2004 М“ООД срещу решение № 1343 от 25.06.20г.по в.гр.дело № 684/20г.на Софийски апелативен съд. С него е обезсилено решение № 8831 от 27.12.19г.на Софийски градски съд по гр.дело № 13164/17г.като недопустимо и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Касаторът „Нимекс-2004 М“ООД излага оплаквания за неправилност на решението и моли да бъде отменено и делото – върнато на въззивния съд за произнасяне по същество на предявения срещу Държавата иск.

Ответникът по касационната жалба Държавата чрез Министъра на финансите я оспорва като неоснователна.

С определение № 916 от 29.12.20г.настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: Отговаря ли държавата,представлявана от Министъра на финансите, по иск за обезщетение за вреди от законодателната дейност на Народното събрание.

Отговор на поставения въпрос е даден в практиката на ВКС, обективирана в решение № 72 от 21.04.20г.по гр.дело № 2377/19г.на Четвърто г.о. и решение № 71 от 6.04.19г.по гр.дело № 3804/19г.на Четвърто г.о.Прието е,че съгласно чл. 7 на Конституцията държавата отговаря за вредите, причинени от незаконни актове или действия на Народното събрание, като държавен орган и на народните представители, като длъжностни лица. В публичните правоотношения държавата участва чрез своите органи, които така осъществяват своите правомощия, а в гражданските правоотношения, като отделен равнопоставен правен субект, тя се представлява от министъра на финансите, освен когато в закон е предвидено тя да се представлява от друг свой орган. Държавата участва в съдебни производства по граждански спорове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ чрез процесуален субституент – органът, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите (чл. 7 ЗОДОВ). Съдебната практика приема, че държавата може да участва в съдебни производства чрез процесуален субституент и по граждански спорове за обезщетение за вреди на общо основание (чл. 49 ЗЗД, който урежда най-общо отговорността на възложителя за вредите от поведението на изпълнителя при или по повод изпълнението на възложената работа). Това практическо разрешение е възприето от законодателя в чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ (Нов – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) по отношение на съдебните спорове за обезщетение за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз. Всъщност, когато държавата участва в съдебно производство чрез процесуален субституент, тя не става страна по делото (каквато тя е, когато законният й представител действа от нейно име), но е обвързана от постановеното решение, като да е била страна. Конституирането на процесуалния субституент като главна страна по делото, която извършва процесуалните действия от свое име, изключва възможността носителят на задължението (в случая държавата) да вземе участие в процеса като главна страна – в това е смисълът на процесуалната суброгация и разпростирането на действието на съдебното решение.

Отговорност на Народното събрание е приетите от него закони да съответстват на Конституцията, защото народните представители поемат като основно свое задължение да я спазват под клетва, която те полагат съгласно чл. 76, ал. 2 на Конституцията при конституирането на всяко новоизбрано Народно събрание. Приемането на противоконституционен закон е неизпълнение на основното задължение за спазване на Конституцията от мнозинството народни представители. То е във висша степен противоправно, защото съгласно чл. 4, ал. 1 на Конституцията Р. Б е правова държава, която се управлява на първо място според Конституцията и на следващо място според законите на страната.

Бездействието на Народното събрание да уреди правните последици от прилагането на противоконституционния закон е толкова противоправно, колкото и приемането на такъв закон. С приемането на противоконституционния закон Народното събрание нарушава конституционния ред, а с бездействието си, вместо да изпълни задължението си да го възстанови, Народното събрание продължава да поддържа нарушения конституционен ред. За Народното събрание в правовата държава възниква същото задължение (да възстанови нарушения конституционен ред) и когато то отмени занапред приет от него закон, защото е противоконституционен.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290 ал.2 ГПК, намира следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел,че е налице противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и посочения ответник в лицето на Българската държава.Изложил е съображения,че ищецът е твърдял обстоятелства, според които претендираните за обезщетяване вреди са причинени от дейност, изразяваща се в осъществяване на законодателната власт на Р.Б.П вреди /събрани такси/ са следствие приложението на правна норма /чл.35а ЗЕВИ/, приета от Народното събрание, действащо като законодател чрез народните представители, обявена по надлежния ред за противоконституционна.Според въззивния съд държавата не е възложител на дейност по смисъла на чл.49 ЗЗД, изразяваща се в законодателната дейност в страната.Надлежният ответник по заявената претенция е самият законодателен орган – Народното събрание, който следва да се конституира и процесът срещу него да започне отначало пред първата инстанция.Ето защо въззивният съд е направил извод, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като е постановено срещу ненадлежен ответник,който не разполага с пасивна процесуална легитимация, което наложило първоинстанционното решение да бъде обезсилено,а делото да се върне на първата инстанция за конституиране на надлежния ответник.

Тези изводи са незаконосъобразни по съображенията, изложени в отговор на поставения при допускане на обжалването въпрос.На основание чл.7 от Конституцията на РБ, държавата отговаря пряко за вредите,причинени от незаконни актове или действия на нейните органи или длъжностни лица,в т.ч.и за вредите,причинени от незаконни актове или действия на Народното събрание.Отговорността на държавата за вреди може да бъде реализирана чрез предявен против самата нея иск, а в случаите, когато това е допустимо и чрез иск предявен против причинилия увреждането нейн орган,в който случай последният има качеството на процесуален субституент.Тази отговорност се реализира на общо основание по чл.49 ЗЗД,когато не може да се реализира в специалните хипотези на ЗОДОВ. В разглеждания случай за надлежната процесуална легитимация на държавата са достатъчни твърденията,че ищецът я намира за длъжник по деликтно вземане.Дали за ищеца е възникнало оспореното по делото вземане срещу държавата е въпрос на материалноправна легитимация по иска, който следва да се реши при разглеждане на спора по същество.

По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени като незаконосъобразно и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав,който да разгледа спора по същество.

Воден от горното, В.К.С, състав на ІІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1343 от 25.06.20г.,постановено по в.гр.дело № 684/20г.на Софийския апелативен съд.

ВРЪЩА делото на Софийския апелативен съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.