Р Е Ш Е Н И Е

№ 71

София, 31.03. 2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

В.К.С, ГК ,ІІІ г.о.в открито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря Р. С

като изслуша докладваното от съдията С. Б гр.дело № 2816 по описа за 2020 год.за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба,подадена от „Енерго-П. П”АД [населено място] срещу решение № 763 от 19.06.20г.по в.гр.дело № 262/20г.на Варненския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 5755 от 16.12.19г.по гр.дело № 9584/19г.на Варненския районен съд.С него е прието за установено в отношенията между страните, че К.В.В. не дължи на „Енерго- Про продажби“АД сумата 5811.53 лв, начислена електрическа енергия за периода от 6.02.2017г.до 5.02.2018г., за която е издадена фактура № [ЕГН]/3.06.19г., на основание чл.124 ал.1 ГПК.

С определение № 852 от 9.12.20г.е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следните въпроси: 1.Следва ли крайният снабдител с електрическа енергия да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисляване на сметката му след влизане в сила на измененията на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ, направени със Закон за изменение и допълнение на ЗЕ /обн.ДВ бр.54/12г.; 2. Налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА),в сила от 17.07.12г.,но при действието на разпоредбите на чл.48,49,50 и 51 от ПИКЕЕ,в сила от 16.11.13г.

По първия въпрос практиката на ВКС,обективирана в решение № 115 от 20.09.17г.по гр.дело № 1156/16г.на ТК,Второ т.о. и решение № 118 от 18.09.17г.по гр.дело № 961/16г.на ТК,Второ т.о.,постановени по реда на чл.290 ГПК, приема, че по силата на чл.83, ал.1, т.6 и чл. 98а, ал.2, т.5 ЗЕ /обн.ДВ, бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г./ за периода след влизане в сила на новите ПИКЕЕ е предвидено законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия. Уредената в ПИКЕЕ корекционна процедура се отнася за случаите, при които липсва средство за търговско измерване; при които при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата /чл.48, ал.1/; при които при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване /чл.48, ал.2/; при които е установена повреда или неточна работа на тарифния превключвател /чл.49/. Следователно с изменението на ЗЕ /обн.ДВ, бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г./ и приетите въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр.98/2013г., в сила от 16.11.2013г./ е предвидена възможност за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия, като с оглед конкретната причина за неизмерването или неточното измерване е предвиден начин на извършване на корекцията. Тази процедура въвежда обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, като освобождава доставчика от задължението да докаже периода на неточното измерване и реално потребеното количество електроенергия, а в тежест на потребителя е при оспорване на установените по този ред данни да ангажира доказателства за установяване на потребеното количество електроенергия с оглед намиращите се в обекта електроуреди и режима на използването им. Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели въстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение. При наличие на предвидено законово основание за такава едностранна корекция, за неизмерената или неточно измерена доставена електроенергия за периода след влизане в сила на ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр.98/2013г., в сила от 16.11.2013г./ не намира приложение създадената при старата редакция на ЗЕ и отменените ПИКЕЕ съдебна практика по чл.290 ГПК, която е обоснована с липсата за предшестващия период на нормативна уредба, даваща възможност на доставчика на електрическа енергия за извършване на корекции на сметката потребителя за ползвана електроенергия за минал период.

Отговор на втория въпрос е даден в решение № 124 от 18.06.19г.по гр.дело № 2991/18г.на Трето г.о.на ВКС, решение № 150 от 26.06.19г.по гр.дело № 4160/18г.на Трето г.о. на ВКС и в др.решения,постановени по реда на чл.290 ГПК.Прието е,че са приложими разпоредбите на чл.48 до 51 от ПИКЕЕ, които са действали през исковия период и са били отменени впоследствие с решение на ВАС, обнародвано в ДВ бр.97 от 2018 г. Дори да е налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл.183 от ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.

С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че ищецът К. В. е потребител на електрическа енергия за обект, находящ се в [населено място], м.“Д. чешма“ № 730, като процесната сума е начислена като корекция на сметката му.При извършена проверка на електромера е установена външна намеса в тарифната схема и наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3 от 33868.3 квтч за периода от 6.02.17г.до 5.02.18г.Въз основа на това е издадена фактура № [ЕГН] от 3.06.19г. за сумата 5811.53 лв,която не е заплатена.От комплексната съдебно - техническа и съдебно - счетоводна експертиза е установено,че според КП № 1258/23.05.19г.на БИМ В. през процесния електромер е преминала ел.енергия през различни тарифи, включително през 1.8.3 в размер на 33868.3 квтч, въпреки че е параметризиран да отчита по две тарифи – дневна и нощна.Според вещото лице невъзможно е да се установи кога е започнало натрупването в регистър 1.8.3 поради неправомерното препараметризиране, при което самоотчетите на електромера по дни и месеци не са съхранени в неговата памет.Техническите параметри на присъединителната линия на абоната позволяват натрупаната ел.енергия да бъде измерена и доставена,но тя е в гранични стойности и не може да се ползва за дълъг период,какъвто е периодът на корекцията.При софтуерно четене, според протокола на БИМ, е установена външна намеса,което позволява част от ел.енергията да не е визуализирана на дисплея.Чрез софтуерното препрограмиране, въпреки че процесното СТИ отчита изцяло потребената ел.енергия, част от нея се записва в тарифа, показанията по която не се отчита на дисплея и не се инкасира и заплаща.Аритметично точно е изчислена стойността на количеството ел.енергия по издадената фактура,съобразно одобрените от КЕВР цени на ел.енергията за процесния период.

При тези данни по делото въззивният съд е уважил предявения отрицателен установителен иск по съображения,че СТИ не е било параметризирано да отчита по повече от две тарифи, недоказано е обстоятелството за начина и причината, в резултат на която в СТИ е отчетена ел.енергия в регистър 1.8.3. Съдът е възприел заключението на вещото лице, според което това се дължи на неправомерно вмешателство в препрограмиране на параметризацията на електромера, но по делото не е установено да е следствие на виновно поведение на абоната.Освен това е посочено,че ответникът е начислил исковата сума на несъществуващо правно основание.Към датата на проверката -2.07.18г.,с решение № 1500 от 6.02.17г.на ВАС по адм.дело № 2385/16г.,5 –членен състав, в сила от 14.02.17г.,разпоредбите на чл.1-47 и чл.52-56 от ПИКЕЕ са били отменени.След отмяната на чл.40-47 от ПИКЕЕ липсва ред за извършване на проверка на метрологичната и техническа изправност на СТИ, респективно за установяване на случаите на неизмерена, неправилно или неточно измерена ел.енергия.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.Поддържа се,че начислената електрическа енергия е реално доставена на абоната и потребена от него,поради което дължи заплащане на стойността й за процесния период.Искането е за отмяна на решението и уважаване на иска.

Ответникът по касационната жалба К.В.В. моли да бъде оставена без уважение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290 ал.2 ГПК,приема следното:

Изводите на въззивния съд за липса на специална нормативна уредба за остойностяване на потреблението и липса на доказателства за реално такова на посоченото в скрития тарифен регистър на СТИ количество електрическа енергия са неправилни съобразно изложеното по-горе в отговора на правния въпрос и с оглед събраните по делото доказателства.При отсъствие на специална нормативна уредба за случаите на установено софтуерно въздействие върху СТИ,в резултат на което с него е измерена цялата доставена ел.енергия,но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, договорната отговорност на купувача за заплащането й следва да се ангажира по реда на чл.183 ЗЗД.Ето защо, обжалваното въззивно решение е постановено в нарушение на материалния закон и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

С оглед на събраните по делото доказателства –констативен протокол на БИМ № 1258 от 23.05.19г.за извършена метрологична експертиза и заключението на техническата експертиза, се установява факта на неправомерно софтуерно вмешателство върху измервателната система на СТИ,което е измервало потребена електрическа енергия в процесния обект. Допуснатата от първоинстанционния съд техническа експертиза е изпълнена от електроинженер.При направените оплаквания във въззивната жалба за неправилност и необоснованост на решението, в правомощията на въззивния съд е било да констатира непълнотата в заключението на техническата експертиза и да допусне назначаване на допълнителна експертиза с участие на вещо лице софтуерен специалист в хипотезата на чл.201 ГПК с цел изясняване на релевантните за спора факти,в който смисъл са и задължителните указания в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.13г.на ОСГТК на ВКС.Като не е сторил това съдът е допуснал съществено процесуално нарушение,което е обусловило непълнота на доказателствата и неясняване в пълнота на правния спор, и съответно е довело и до необоснованост на акта.

С оглед на изложеното, на основание чл.293 ал.2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно.Доколкото допуснатото съществено нарушение на съдопроизводствените правила налага извършването на действия по събиране на доказателства, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.

При повторното разглеждане на делото, въззивната инстанция следва да допусне комплексна електротехническа и софтуерна експертиза, която след като извърши софтуерен прочит в паметта на средството за техническо измерване, даде отговор на въпросите: установената в констативен протокол на БИМ намеса в тарифната схема на електромера означава ли софтуерна намеса, насочена към разпределяне на действително потребена енергия и върху невизуализирана тарифа; осъществено ли е неправомерно софтуерно въздействие върху паметта на процесното средство за търговско измерване, и ако такова е налице – по какъв начин,кога е извършено и с каква цел; при съобразяване на техническите параметри и характеристиките на монтираното през 2012г.на обекта средство за техническо измерване, възможно ли е през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество електроенергия за периода,за който допълнително е начислена стойността й – за период от една година.

Воден от горното, В.К.С, състав на Трето г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 763 от 19.06.20г.,постановено по в.гр.дело № 262/20г.на Варненския окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Варненския окръжен съд за ново разглеждане от друг въззивен състав.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.