Р Е Ш Е Н И Е

№ 84/20г.

гр. София, 01.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

В.К.С на Р. Б, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Т. И, изслуша докладваното от съдия Г. Н гражданско дело № 3271 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.

С определение № 248 от 26.05.2020 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 1670 от 10.04.2019 г., постановено по в.гр.д.№ 890/2018 г. по описа на ОС – Благоевград, г.о., ІV въззивен състав в частите, с които е отменено Решение № 6382 от 29.06.2018 г. по гр.д.№ 2836/2015 г. на РС - Благоевград, г.о., VІ-ти състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от С.М.Л., В.Д.Д., В.Д.Т. и Е.Д.С. срещу В.Б.М. и Л.Б.Я. иск за делба на самостоятелни обекти в сграда, заснети в КККР с идентификатори съответно *****, *****, ***** и ***** и вместо това е постановено, че, между страните по делото, при квоти, както следва: за всеки един от съделителите В.Б.М. и Л.Б.Я. – по 150/500 ид.ч., а за всеки един от съделителите С.М.Л., В.Д.Д., В.Д.Т. и Е.Д.С. – по 50/500 ид.ч., се допуска извършването на съдебна делба на „жилищна сграда с идентификатор ****, изградена в периода 03.07.1995 г. – 26.11.1996 г. в УПИ * с пл.№ *, кв. 92а по плана на V-ти м.р. на [населено място], за която е издадено Удостоверение за търпимост № 617 от 09.12.2014 г. на Гл. архитект на О. Б, поради което е с траен статут на търпим строеж съгласно § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, като делбата на сградата се допуска в качеството й на приращение към урегулирания поземлен имот, както и в частта, с която Решение № 6382 от 29.06.2018 г. по гр.д.№ 2836/2015 г. на РС - Благоевград, г.о., VІ-ти състав е потвърдено в частите, както следва: с която е допусната делба на ПИ с идентификатор *** по КККР, с номер по предходен план 7545, парцел * от кв. 92а по плана на V-ти м.р. на [населено място], която да се извърши между страните по делото при квоти, както следва: за всеки един от съделителите В.Б.М. и Л.Б.Я. – по 150/500 ид.ч., а за всеки един от съделителите С.М.Л., В.Д.Д., В.Д.Т. и Е.Д.С. – по 50/500 ид.ч.; с която е отхвърлен предявеният насрещен иск да се признае за установено, че настоящите касатори са изключителни собственици на ПИ с идентификатор *** въз основа на добросъвестно давностно владение, осъществявано в периода 23.05.2004 г. – 23.12.2015 г. и с която е отхвърлен предявеният насрещен иск да се признае за установено, че настоящите касатори са изключителни собственици на ПИ с идентификатор *** въз основа на недобросъвестно давностно владение, осъществявано в периода 23.05.2004 г. – 23.12.2015 г.

В подадената чрез адвокат П. З. от АК – Б. жалба, както и в съдебното заседание – чрез адвокат П. П. от АК – Б., касаторите В.Б.М. и Л.Б.Я. поддържат, че въззивното решение е недопустимо, евентуално - неправилно по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Оплакванията за недопустимост основават на доводи, че съдът се е произнесъл по непредявен иск (поискана е делба на четири самостоятелни обекта, а е допусната делба на жилищна сграда като приращение), както и е налице сила на пресъдено нещо, формирана с решението по гр.д.№ 274/1997 г. по описа на РС – Благоевград. Оплакванията за неправилност основават на доводи за необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила (не са обсъдени възражението за отсъствие на съсобственост спрямо процесната сграда поради наличието на основание за приложението на чл. 58, ал. 1 ЗТСУ отм. , както и възраженията за изтекла в полза на касаторите придобивна давност по отношение на ограниченото вещно право на строеж – на първо място при условията на чл. 79, ал. 2 ЗС, а евентуално - при условията на чл. 79, ал. 1 ЗС). При условията на евентуалност /в случай на извод, че въззивният съд е заел отрицателно становище по посочените възражения/ касаторите поддържат довод за неправилност поради нарушение на материалния закон. По отношение произнасянето по насрещните искове за собственост на ПИ с идентификатор *** на основание изтекла придобивна давност поддържат неправилност поради нарушение на материалния закон при преценката за наличие на основания за спиране и прекъсване на давността. Поддържат, че неправилно е формиран извод за наличие на съсобственост при установените по делото факти, че, след издаването на Заповед № 340 от 05.03.1984 г. на ОбНС – Благоевград, праводателите на касаторите са били регистрирани като собственици на имот с пл.№ * по КП, а наследодателят на насрещните страни (Д. Л.) - като собственик на имот с пл.№ * по КП. Отправените към ВКС искания са да упражни правомощията си по чл. 293, ал. 1 – 4 ГПК в съответствие с порока, установен в резултат от касационния контрол. Претендират разноски за трите инстанции.

Ответниците по касация С.М.Л., В.Д.Д., В.Д.Т. и Е.Д.С. са подали отговор чрез адвокат Д. Д. от АК - Б., в който, както и в откритото заседание излагат своя анализ на данните по делото във връзка с наведените оплаквания. Считат, че решението на ОС – Благоевград е мотивирано и правилно; молят да бъде потвърдено. Претендират разноските за настоящото производство.

Състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 290 и чл. 293 ГПК, намира следното:

С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, въззивният съд се е произнесъл по исковата молба на С.М.Л., В.Д.Д., В.Д.Т. и Е.Д.С. срещу В.Б.М. и Л.Б.Я. за делбата на ПИ с идентификатор *** по КККР (с номер по предходен план 7545, парцел * от кв. 92а по плана на V-ти м.р. на [населено място]) и самостоятелни обекти в сграда, отразени в КККР с идентификатори №№ *****, *****, ***** и *****. Предмет на произнасяне са и предявените от В.Б.М. и Л.Б.Я. срещу С.М.Л., В.Д.Д., В.Д.Т. и Е.Д.С. насрещни искове да се признае за установено, че В.Б.М. и Л.Б.Я. са собственици на ПИ № *** на основание давностно владение, упражнявано след 25.03.2004 г. в течение на срока по чл. 79, ал. 2 ЗС, евентуално - в течение на срока по чл. 79, ал. 1 ЗС.

По делото е установено, че в резултат от сключен в нотариална форма договор за продажба от 04.02.1957 г. Б.Н.М. (баща на касаторите и /заедно със съпругата му М.Г.М./ техен праводател по н.а. за суперфиция от 06.05.1993 г. и по договор за дарение от 25.03.2004 г.) установил фактическа власт върху недвижим имот извън регулация (лозе в м. „Б.”), заснет впоследствие в кадастралния план на [населено място], V микрорайон с пл.№ *. През 60-те години на ХХ век Б.Н.М. допуснал в имота своя брат Д.Н.Л., който (съгласно удостовереното с НА № 57, т. ІІІ, д.№ 462/1969 г. на БРС) придобил при условията на чл. 79 ЗС собствеността върху една къща (на калкан с къщата на Б.Н.М.) и част от имот пл.№ * (около 200 кв.м. от общо около 500 кв.м.). Първият регулационен план за територията е изработен през 1981 г. Въз основа на съвместно подадена от Б.Н.М. и Д.Н.Л. молба вх.№ 94-00-271 от 30.01.1984 г. и подписан от двамата констативен акт за непълноти и грешки в КП, със Заповед № 340 от 05.03.1984 г. на зам.председател на ОбНС – Благоевград е одобрено допълване на верните граници на заснетия по кадастралния план имот пл.№ *, като от него са отделени 200 кв.м. и е нанесен нов имот – пл.№ *, кв. 92, V микрорайон, записан по разписните книги като собственост на Д.Н.Л.. С РП от 1981 г. имотите с пл.№№ * и * от кв. 92 са включени в обхвата на парцел І – за комплексно жилищно строителство и магазини. Изменение на уличната и дворищната регулация е извършено със Заповед № 216 от 30.10.1989 г. на председател на ОбНС – Благоевград, като са образувани нови квартали, включително 92а. По-нататък изменение в предвижданията на РП са внесени през 1992 г., когато отреждането е заменено с такова за индивидуално жилищно строителство, обособени са отделни парцели и е одобрен КЗП с предвидено индивидуално сключено застрояване. За имотите с пл.№№ * и * е отреден общ парцел *, * от кв. 92а с предвидени две строителни петна – по едно върху всеки един от двата имота. Така постановените изменения са влезли в сила (включително при съобразяване на потвърденото от ВС протоколно определение от 29.07.1993 г. за прекратяване на производството по адм.д.№ 71/1993 г. на ОС – Благоевград по подадената от Д.Н.Л. жалба от 12.02.1993 г.). Предвид постановеното по реда на обжалването отменяване на последващо издадените заповеди за изменение на КП и РП, действащ за територията, в която са разположени имотите с пл.№№ * и * от кв. 92а, се явява регулационният план съобразно изменението от 1992 г. По одобрения от ОбС Б. О устройствен план (Решение № 27 по Протокол № 3 от 25.02.2011 г.) процесният терен е разположен в зона за средноетажно жилищно застрояване. В периода 03.07.1995 г. – 26.11.1996 г. ответниците по иска за делба (сега касатори) са извършили строеж, заснет в КККР като жилищна сграда с идентификатор ****, в състава на която отделните етажи са заснети като самостоятелни обекти със собствени идентификатори. Съпоставена с предвижданията на КЗП от 1992 г., сградата не е довършена, тъй като няма покрив. С оглед постановеното с Решение № 1830 от 27.03.2000 г. по адм.д.№ 8064/1999 г. на ВАС, ІІ отд. отменяване на Разрешение за строеж № 135 от 30.06.1995 г., сградата представлява незаконен строеж. Издадено е Удостоверение за търпимост № 617 от 09.12.2014 г. на Гл. архитект на О. Б, съгласно което постройката е с траен статут на търпим строеж съгласно § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. В течение на периода 1993 г. до завеждане на настоящата искова молба за делба (23.12.2015 г.) между страните са водени множество съдебни граждански и административни дела.

Страните не спорят по така установените от въззивния съд факти. Въз основа на тях на първо място следва да се извърши преценка дали е налице съсобственост по отношение на процесния ПИ, заснет с идентификатор *** по КККР, който от гледна точка устройство на територията представлява парцел *, * от кв. 92а по действащия РП (идентичен с парцел * по изменението на РП със заповед № 887 от 10.11.1997 г., отменено по реда на обжалването). Подведени под хипотезите на чл. 30, т. 3 във връзка с чл. 29, ал. 1 и ал. 3, както и чл. 31, ал. 1 от ЗТСУ отм. , в редакциите на текстовете към м. февруари 1992 г.), релевантните факти дават основание да се направят следните изводи:

До влизането в сила на изменението на РП от 1992 г. Б.Н.М. и Д.Н.Л. са притежавали в индивидуална собственост заснетите като самостоятелни кадастрални единици имоти, съответно с пл.№№ * и *. Считано от влизането в сила на изменението, двамата са станали съсобственици на отредения им общ парцел *, * от кв. 92а, т.е. съсобствеността е възникнала по регулация. В новообразуваната градоустройствена единица имот пл.№№ * участва с 300 кв.м., а имот пл.№ * – с 200 кв.м. Неравното участие – от една страна, а от друга – разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗТСУ отм. са налагали изплащането на обезщетение за изравняване на частите в общия парцел (чл. 111, ал. 1, изр. 2 ЗТСУ отм. ). В този смисъл и при съобразяване постановките на ТР № 3 от 15.07.1993 г. по гр.д.№ 2/1993 г., ВС, ОСГК, съставът на ВКС приема, че изменението на РП от 1992 г. е произвело отчуждително действие за частта от имот пл.№ *, необходима за изравняването му с имот пл.№ *, но отчуждителното действие е условно. То е в зависимост от това дали е била приложена регулацията по някой от способите, посочени в ТР № 3/1993 г. - след извършено плащане, при условията на чл. 111 ЗТСУ отм. или чрез издаване на нотариален акт по чл. 134, ал. 3 ЗТСУ отм. , когато е погасено вземането по регулация, а мястото е завзето от собственика на парцела, към който се придава. В случая изследването на въпроса дали регулационния план е приложен е наложително с оглед междувременно настъпилото изменение в правната уредба. Съгласно § 9 от ПЗР на ЗКИР (с която е създаден чл. 182а, ал. 2 от ЗТСУ отм. ), ако до влизане в сила на ЗКИР (т.е. до 01.01.2001 г.) не бъде заплатено дължимото обезщетение за придадените места, съответно частите на образуван по регулация общ парцел не бъдат изравнени, отчуждителното действие на дворищнорегулационния план се прекратява за съответните имоти. На 31.03.2001 г. влиза в сила ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА), с чийто § 6, ал. 1 – 4 е предвидено запазване на действуващите към този момент планове и възможност същите да бъдат приложени чрез уреждане на регулационните сметки в 6-месечен срок, т.е. до 31.09.2001 г. Съгласно § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти, се прекратява. Смисълът на цитираните преходни разпоредби от ЗУТ е изяснен с ТР № 3 от 28.03.2011 г. по тълк.д.№ 3/2010 г. на ВКС, ОСГК, съгласно което с изтичането на сроковете, посочени в § 6, ал. 2 и ал. 4 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове се прекратява автоматично - без да е необходимо провеждането на административна процедура по § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ за изменение на неприложения дворищнорегулационен план. Отговорът на въпроса дали устройственият план от 1981 г. съобразно изменението му от 1992 г. е приложен било по реда на ЗТСУ отм. , било по реда на ЗУТ е от ключово значение за изхода от настоящия спор. Той предопределя отговора на въпроса съществува ли съсобственост между страните по делото по отношение на терена, защото с прекратяване на отчуждителното действие на регулацията настъпва и трансформация в правото на собственост върху парцела. Създадената по силата на неприложения дворищнорегулационен план съсобственост върху парцел, образуван от два маломерни имота, се прекратява, а собствеността върху имотите, за които дворищната регулацията не е приложена, се възстановява автоматично в положението от преди влизане в сила на неприложения дворищнорегулационен план.

Във връзка с действието на РП ищцовата страна се е позовала на чл. 31, ал. 1 ЗТСУ отм. , Същевременно, самото твърдение в исковата молба, че двете групи съделители (като правоприемници на собствениците на бившите имоти с пл.№№ * и *) имат неравни дялове в съсобствеността върху имота със статут на дворищнорегулационен парцел, сочи на индиция за признание на факта, че не са извършвани действия, имащи за последица прилагането на устройствения план. Индиции в същата насока са Декларация с нотариална заверка на подписите на касаторите (рег.№ 3802 от 05.07.1995 г., л. 125 от делото на РС) и съдържанието на водените от страните преговори при дадената им пред районния съд възможност да се спогодят (съобразно изявленията на пълномощниците им по протокола от о.с.з. 08.11.2017 г.). На следващо място – с отговора на исковата молба ответниците по иска за делба (настоящите касатори) са поддържали твърдение за отсъствие на съсобственост по отношение на парцела по съображения, черпени от действията по заснемане и урегулиране на процесния терен. Доводите си в тази насока ответниците по иска за делба са поддържали и с отговора на въззивната жалба, подадена от ищците по иска за делба. Този въпрос не е обхванат от силата на пресъдено нещо на решенията по водените между страните спорове по гр.д.№ 1055/1994 г. и гр.д.№ 828/2005 г. – и двете по описа на РС – Благоевград. Първото от тях е приключило с решение, влязло в сила на 17.09.1997 г. – момент, към който съсобствеността е произтичала от прякото отчуждително действие на регулацията, но след който влиза в сила ЗУТ и въведените с него правила, приложението на които поставя под съмнение запазването на отчуждителното действие на РП от 1992 г. след 31.09.2001 г. Решението по гр.д.№ 828/2005 г. е влязло в сила след 31.09.2001 г. (на 09.05.2011 г.), но същото е постановено по предявени от наследниците на Д.Н.Л. отрицателни установителни искове. В отношенията между страните по настоящото дело неговата сила на пресъдено нещо се изчерпва с отричането настоящите касатори да притежават (въз основа на факти, осъществили се до приключване на устните състезания пред въззивния съд по възз.гр.д.№ 544/2007 г. на ОС – Благоевград) право на собственост върху 200/500 ид.части от парцел * от кв. 92а (сигнатура на градоустройствената единица съгласно отменената с влязлото в сила на 18.12.2002 г. решение по адм.д.№ 261/1998 г. на ОС – Б. З № 887 от 10.11.1997 г. на кмета на О. Б, както и съгласно отменената с влязлото в сила на 03.07.2006 г. решение по адм.д.№ 444/2005 г. на ОС – Б. З № 588 от 16.05.2005 г. на зам.кмет на О.Б.С по себе си отричането на правата на настоящите касатори върху съответните на имот пл.№ * 200/500 ид.части от парцел * от кв. 92а (идентичен на парцел VІ-*, *) няма обвързващо действие по смисъла на чл. 297 и чл. 299, ал. 1 ГПК както по въпроса кой е титуляр на правата върху спорното по гр.д.№ 828/2005 г. право, така и по въпроса налице ли е съсобственост между страните по настоящото дело по отношение на парцел * от кв. 92а, респ. – парцел *, *. Извод за отсъствието на такава (именно по съображения, че след 31.09.2001 г. е отпаднало действието на РП от 1992 г.) е направен в мотивите на Решение № 694 от 27.10.2003 г. по гр.д.№ 1134/2002 г. на ВКС, ІІ г.о., който (предвид предмета на спора – иск по чл. 109 ЗС) също не се ползва със сила на пресъдено нещо по основния за настоящия спор въпрос дали е налице съсобственост между страните по отношение на дворищнорегулационен парцел. Установително действие по смисъла на чл. 299, ал. 1 ГПК по въпроса за съсобствеността не произтича и от съдебните актове по водените между страните административни дела.

Предвид заетите от страните позиции, данните по делото и характера на правилата, регламентиращи устройството на територията (материалноправни норми, установени в публичен интерес, т.е. императивни), въззивният съд е бил длъжен служебно да упражни проверка за правилността на първоинстанционния акт в насока изследван ли е и правилно ли е разрешен въпросът за приложението на РП от 1981 г. съобразно изменението му от 1992 г. В хода на въззивното производство процесуални действия в тази връзка не са предприемани, а във въззивния акт произнасяне по този въпрос отсъства. В този смисъл основателно се явява заявеното от касаторите оплакване за необоснованост на въззивното решение по отношение извода, че страните са съсобственици на парцел *, * от кв. 92а по действащия РП (заснет в КККР като УПИ с идентификатор ***), а не собственици на отделните имоти с пл.№№ * и *. Необосноваността е резултат от допуснато от въззивния съд нарушение на чл. 269, ал. 2 ГПК в смисъла на разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Отстраняването на допуснатото процесуално нарушение изисква извършването на нови съдопроизводствени действия, поради което въззивният акт следва да бъде отменен, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на спора, въззивният съд на първо място следва да даде възможност на ищцовата страна да посочи обстоятелствата и момента на осъществяването им, въз основа на които поддържа довод, че регулационният план е приложен по смисъла на разясненията, направени с ТР № 3 от 15.07.1993 г. по гр.д.№ 2/1993 г., ВС, ОСГК, респ. – да посочи доказателства в подкрепа на твърденията си. При условията на чл. 9 ГПК ще следва да се даде възможност на ответната страна да вземе становище по така направените изявления, респ. – да заяви искания по доказателствата. Въззивният съд ще следва да изясни въпроса за градоустройствения статут на заснетия в КККР ПИ с идентификатор ***, като при необходимост е допустимо и назначаването на съдебно-техническа експертиза в съответствие с т. 3 от ТР № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. С решението си окръжният съд ще следва да аргументира извода си дали е налице съсобственост по отношение на дворищнорегулационен парцел или такава отсъства, а страните са титуляри на право на собственост по отношение на поземлените имоти в състоянието им преди изменението на РП от 1992 г. В първия случай, произнасяйки се по иска за делба на сградата, ще следва да обсъди заявените при условията на евентуалност възражения, че ответниците по иска за делба са придобили правото на строеж на основание чл. 58, ал. 1 ЗТСУ отм. , респ. - по давност в резултат от действията, осъществени в периодите от 5 или 10 години, считано от 03.07.1995 г. насетне. Възраженията са заявени с отговора на исковата молба и са поддържани с отговора срещу въззивната жалба, депозирана от ищците, но в нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК не са обсъдени от въззивния съд. Произнасянето по насрещните установителни искове за собствеността на терена, върху който е построена сградата, също се намира в зависимост от разрешаването на централния въпрос за градоустройствения статут на ПИ № ***, поради което и в тази му част въззивното решение следва да бъде отменено.

Обстоятелството, че индивидуализирайки предмета на спора (както досежно терена, така и досежно процесната сграда) страните са се съобразили с данните по КККР, обосновава извод за редовност на исковите молби - както първоначална, така и насрещна, респ. – процесуална допустимост на въззивното решение. Същевременно, начинът на отразяване на вещите в КККР не ограничава съда при преценката му за правния статут и вещните права върху недвижимите имоти. В случая е налице спор дали обектите, индивидуализирани съгласно отразените в КК основни кадастрални данни (които са от техническо естество – чл. 27 ЗКИР), съществуват като такива от гледна точка данните за техния правен статут. Този спор е правен, по съществото на делото и разрешаването му е в зависимост от преценката, която съдът извършва на придобивните способи въз основа на представените доказателства. Касае се за преценка, аналогична на предвидената с чл. 54, ал. 2 ЗКИР, каквато е допустимо да се извърши и в рамките на делбеното дело, като съдът може да приеме за установено, че някои данни са неверни и да установи верните (така: Решение № 303 от 14.01.2014 г. по гр.д.№ 5179/2013 г. по описа на ВКС, І г.о.). Произнасянето както по иска за делба, така и по насрещните искове за собственост следва да бъде за правото на собственост по отношение на обектите, съобразно характеризиращите ги белези, произтичащи от доказателствата за реализираното придобивно основание.

Следва изрично да се подчертае, че, извън касационните основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, приети за осъществени съобразно изложеното по-горе, неоснователни са оплакванията за процесуална недопустимост, аргументирани с разбирането, че съдът се е произнесъл по непредявен иск (поискана е делба на четири самостоятелни обекта, а е допусната делба на жилищна сграда като приращение), както и с наличие на сила на пресъдено нещо, формирана с решението по гр.д.№ 274/1997 г. по описа на РС – Благоевград. На първо място (както бе изложено по-горе) съдът разполага с правомощие да прецени дали обектите, по отношение на които би се установило наличие на съсобственост, следва да бъдат допуснати до делба съобразно отразените в КК основни кадастрални данни или съобразно положението им, произтичащо от доказателствата за осъщественото придобивно основание, с което не би излязъл извън предмета на делото, очертан с исковата молба. На следващо място - решението по гр.д.№ 274/1997 г. е постановено по искова молба, която не е имала за предмет претенция за делба на поземления имот, наред с което заснемането в КК на отделните етажи от построената в поземления имот сграда следва във времето влизането в сила на обсъжданото решение. По тези причини както не е налице идентичност с обективните предели на силата на пресъдено нещо по отхвърления иск за делба, така също е налице нов факт, необхванат от силата на пресъдено нещо на решението по гр.д.№ 274/1997 г. Ето защо отводът, основан на чл. 299, ал. 1 ГПК е неоснователен.

По разпределянето на отговорността за разноските, включително за защитата пред ВКС, следва да се произнесе новият състав на въззивния съд съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивно Решение № 1670 от 10.04.2019 г., постановено по в.гр.д.№ 890/2018 г. по описа на ОС – Благоевград, г.о., ІV въззивен състав в частите, с които е отменено Решение № 6382 от 29.06.2018 г. по гр.д.№ 2836/2015 г. на РС - Благоевград, г.о., VІ-ти състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от С.М.Л., В.Д.Д., В.Д.Т. и Е.Д.С. срещу В.Б.М. и Л.Б.Я. иск за делба на самостоятелни обекти в сграда, заснети в КККР с идентификатори съответно *****, *****, ***** и ***** и вместо това е постановено, че, между страните по делото, при квоти, както следва: за всеки един от съделителите В.Б.М. и Л.Б.Я. – по 150/500 ид.ч., а за всеки един от съделителите С.М.Л., В.Д.Д., В.Д.Т. и Е.Д.С. – по 50/500 ид.ч., се допуска извършването на съдебна делба на „жилищна сграда с идентификатор ****, изградена в периода 03.07.1995 г. – 26.11.1996 г. в УПИ * с пл.№ *, кв. 92а по плана на V-ти м.р. на [населено място], за която е издадено Удостоверение за търпимост № 617 от 09.12.2014 г. на Гл. архитект на О. Б, поради което е с траен статут на търпим строеж съгласно § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, като делбата на сградата се допуска в качеството й на приращение към урегулирания поземлен имот, както и в частта, с която Решение № 6382 от 29.06.2018 г. по гр.д.№ 2836/2015 г. на РС - Благоевград, г.о., VІ-ти състав е потвърдено в частите, както следва: с която е допусната делба на ПИ с идентификатор *** по КККР, с номер по предходен план 7545, парцел * от кв. 92а по плана на V-ти м.р. на [населено място], която да се извърши между страните по делото при квоти, както следва: за всеки един от съделителите В.Б.М. и Л.Б.Я. – по 150/500 ид.ч., а за всеки един от съделителите С.М.Л., В.Д.Д., В.Д.Т. и Е.Д.С. – по 50/500 ид.ч.; с която е отхвърлен предявеният насрещен иск да се признае за установено, че настоящите касатори са изключителни собственици на ПИ с идентификатор *** въз основа на добросъвестно давностно владение, осъществявано в периода 23.05.2004 г. – 23.12.2015 г. и с която е отхвърлен предявеният насрещен иск да се признае за установено, че настоящите касатори са изключителни собственици на ПИ с идентификатор *** въз основа на недобросъвестно давностно владение, осъществявано в периода 23.05.2004 г. – 23.12.2015 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: