Р Е Ш Е Н И Е

№ 259

гр. София, 01.04.2021 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 08 декември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Ф.Ч: ЗОЯ АТАНАСОВА

ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

при секретаря А. Д, като разгледа докладваното от съдия З.А гр. дело № 112 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ответника ОУ”В. Д” [населено място], община Тервел, област Добрич, чрез адв. М. П. срещу решение № 222/14.10.2019 г. по в.гр.дело № 630/2019 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 56/02.05.2019 г. по гр.дело № 633/2018 г. на Районен съд гр. Тервел, с което са уважени предявени искове от С.Х.С. от [населено място], общ.Тервел срещу ОУ”В. Д” [населено място], общ.Тервел с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и необоснованост. Неправилно според жалбоподателя въззивният съд е приел, че ищецът се ползва от закрилата по чл.333,ал.1,т.2 КТ. Счита, че ищецът не е трудоустроен работник, че в издаденото ЕР на ТЕЛК на ищеца е посочена 79% намалена работоспособност, но липсва препоръка за трудоустрояване, както и не са посочени противопоказни условия труд. Поради това жалбоподателят поддържа, че ищецът не е трудоустроен и не се ползва от закрилата по чл.333,ал.1,т.2 КТ. Искането е да се отмени решението на въззивния съд и вместо него се постанови друго, с което предявените искове по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ се отхвърлят.

Ответникът по касационната жалба С.Х.С., чрез адв.М. Г. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

С определение № 505/01.07.2020 г. постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос: налице ли е връзка между намалената работоспособност и трудоустрояването на работника/служителя, когато това изрично не е указано от компетентните органи и закрилата по чл.333,ал.1,т.2 КТ обхваща ли всички случаи на трайно намалена работоспособност, независимо дали здравословното състояние на работника/служителя е наложило устройването му на нова работа или изпълняваната работа е без противопоказания за здравето, или обхваща само случаите на трайно намалена работоспособност, при която е дадено предписание за преместване на друга работа.

Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид изложеното основание и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК констатира следното:

С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ за признаване за незаконно уволнението на С.Х.С. със заповед № РД-05-407/12.09.2018 г. на Директора на ОУ”В. Д”, [населено място], общ.Тервел, съответно за отмяна на посочената заповед и за възстановяване на длъжността, заемана преди уволнението – старши учител ПИГ в начален етап в ОУ”В. Д, [населено място], общ.Тервел.

За да уважи предявените искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ съдът е приел, че трудовото правоотношение с ищеца, заемащ длъжността старши учител ПИГ в начален етап в ОУ”В. Д” [населено място], общ.Тервел е прекратено със заповед № РД-05-407/12.09.2018 г. на Директора на училището на основание чл.328,ал.1,т.2 и т.3 КТ – поради намаляване обема на работа и съкращаване на щата. Приел е още, че с Експертно решение № 2534/13.07.2917 г. към момента на уволнението на С. С. е била определена седемдесет и девет процента трайно намалена работоспособност.

Преценен е за правилен извода на ответника, че в процесното експертно решение, като резултат от освидетелстването на С. С. е определен единствено процента на трайно намалена работоспособност, без да са посочени противопоказни условия на труд.

Въззивният съд е приел, че работата, която е изпълнявал ищецът, като „старши учител ПИГ в начален етап“, не е била несъвместима със здравословното му състояние, че такава е била преценката на експертната комисия, извършила освидетелстването, че поради тази причина не са отбелязани противопоказни условия на труд, както и, че издаването на предписание до работодателя за преместване на ищеца на друга работа се е оказало ненужно.

Прието е, че от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ се ползват не само работниците, за които ТЕЛК е издала предписание за трудоустрояване, а и тези, за които не е издала такова, но е установила намалена работоспособност.

Прието е, че ищецът е сред лицата, ползващи се от закрила по чл.333,ал.1,т.2 КТ. Според съда работодателят е следвало да поиска и да получи предварително разрешение от инспекцията по труда за уволнението му. Приел е, че по делото не са налични доказателства, от които да се установява изпращане на такова искане от страна на ОУ „В. Д“ и получаване на разрешение, че последният не твърди обратното, поради което е преценен за правилен извода на първоинстанционния съд, че закрилата не е била преодоляна и уволнението на ищеца е незаконно.

При тези изводи въззивният съд е приел, че трудовия спор по същество не следва да се разглежда на основание чл.344,ал.3 КТ.

По правния въпрос:

С решение № 316/10.06.2011 г. по гр.дело № 1545/2010 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е прието, че разпоредбата на чл.333,ал.1,т.2 ГПК изисква от работодателя при извършване на уволнение в случаите на чл.328,ал.1,т.2,3,т.5 и т.11 и чл.330,ал.2,т.6 КТ да поиска предварително разрешение от инспекцията по труда за всеки отделен случай, когато работникът или служителят е трудоустроен. Посочено е, че правната норма не обвързва трудоустрояването с процента на намалена трудоспособност. Основанието за трудоустрояване се съдържа в чл.314 КТ, който също не обвързва трудоустрояването с процента на намалена трудоспособност. Такова изискване не се съдържа и в чл.73, от Наредба за медицинската експертиза отм. Д.в.бр.36 от 14.05.2010 г./, действала към момента на уволнението. Единственото разграничение, което прави посочената разпоредба с оглед процента на трайно намалената работоспособност е в органът, който се произнася за работоспособността, за работното място и трудоустрояването. В чл.73,ал.2 НМЕР отм. при лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност компетентен да се произнесе по посочените въпроси са ТЕЛК и НЕЛК, а при лица с под 50 на сто трайно намалена работоспособност или без процент лицето се насочва към ЛКК за преценка и необходимост от трудоустрояване – чл.73, ал.3 НМЕР отм.

Поради това съдебният състав е приел, че когато е налице установена намалена трудоспособност, но липсва произнасяне на съответния орган по въпроса за трудоустрояването, работодателят не е длъжен да иска съгласие по смисъла на чл.333,ал.1,т.2 КТ.

Настоящият съдебен състав възприема тази практика на ВКС.

В допълнение към поставения правен въпрос съдът намира, че следва да се съобрази и трайната практика на ВКС, изразена в множество решения, постановени от състави по чл.290 ГПК, според която закрилата по чл.333,ал.1,т.2 КТ се прилага за работник или служител, който е трудоустроен. Когато с решението на ТЕЛК е определен процент на намалена работоспособност и са посочени противопоказни условия на труд работникът е трудоустроен по смисъла на чл.333,ал.1,т.2 КТ. Без правно значение за обхвата на предварителната закрила по чл.333,ал.1,т.2 КТ е дали работникът или служителят заема длъжност, определена за трудоустроени.

Като взема предвид разрешението на правния въпрос съдът намира, че решаващите правни изводи на въззивния съд, че ищецът се ползва от закрилата по чл.333,ал.1,т.2 КТ, като трудоустроен и, че тази закрила не е преодоляна от работодателя, поради което уволнението е незаконно са неправилни. Касационната жалба е основателна.

От фактическа страна по делото е установено следното:

Ищецът С.Х.С. е заемал длъжността „старши учител ПИГ в начален етап” в ОУ”В. Д” [населено място], общ.Тервел на основание сключен трудов договор с посоченото училище.

Със заповед № 461/02.07.2018 г. на Кмета на [община] е наредено финансирането на ответника ОУ”В. Д” да бъде спряно до представяне на програма от директора на училището, включваща мерки за оптимизиране на персонала за периода 01.07.2018 г.- 31.12.2018 г.

В изпълнение на посочената заповед директорът на основното училище представил програма за оптимизиране на разходите на училището за периода до 31.12.2018 г., включваща мерки за оптимизиране на персонала и разходите за издръжка на училището до привеждането им във вид, пропорционален на дейността на училището. Програмата е постъпила в [община] на 17.07.2018 г. В същата програма е отразено в т.2-ра, че директорът на училището ще предприеме закриване на 2 броя групи за целодневна организация, считано от 16.07.2018 г., което ще доведе до съкращение на 2 щата учители. В т.3-та от програмата е предвидено сливане на два класа от прогимназиален етап, което води до намаляване броя на часовете, съответно и непокриване на нормативите, съгласно приложение № 1 към чл.4,ал.11 от Наредба № 4 за нормиране и заплащане на труда, че това налага съкращение на двама учители в прогимназиален етап. Посочено е още в т.4-та, че след сливането на двата класа и недостига от часове за покриване на нормативите останалите трима преподаватели ще получават 80% от заплатите си.

С предизвестие изх. № РД-18-329/12.07.2018 г., връчено на ищеца на същата дата работодателят го уведомил, че трудовият договор ще бъде прекратен на основание чл.328,ал.1,т.2 и т.3 КТ, считано от 14.09.2018 г.

От приложеното по делото ЕР на ТЕЛК № 2534/13.07.2017 г., издадено от ТЕЛК”МБАЛ Добрич” АД се установява, че на ищеца С. С. е призната 79% трайно намалена работоспособност, поради общо заболяване за срок от три години, считано до 01.07.2020 г. В ЕР е посочена водеща диагноза – наличие на други функционални импланти/Наличие на ортопедични импланти на стави/. Посочено е общо заболяване Двустранна коксартроза. Алопластика на двете ТБС. Ограничени и болезнени движения на двете ТБС лека степен. ХС без ЗСН. В мотивите на експертното решение е отразено, че ищецът може да работи като старши учител, начален етап на основното образование. В експертното решение не са посочени противопоказни условия на труд, нито има произнасяне по въпроса за трудоустрояване на ищеца.

С. З № РД-05-407/12.09.2018 г. трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.328,ал.1,т.2 и т.3 КТ – поради съкращение на щата и намаляване обема на работа, считано от 14.09.2018 г.. Заповедта е връчена на ищеца на 18.09.2018 г.

Безспорно установен факт по делото е, че преди прекратяване трудовия договор на ищеца работодателят не е поискал предварително разрешение от инспекцията по труда в изпълнение разпоредбите на чл.333,ал.1,т.2 КТ.

Като взема предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Трудовият договор на ищеца С. С. е прекратен с предизвестие от работодателя с изтичане на срока на предизвестието, считано от 14.09.2018 г. Заповедта за прекратяване на трудовия договор № РД-05-407/12.09.2018 г. има само констативен ефект.

Съдът приема, че ищецът С. С. към момента на прекратяване на трудовия договор не е имал качеството на трудоустроен работник по смисъла на чл.314 КТ. Това е така, тъй като с Експертното решение на ТЕЛК № 2534/13.07.2017 г. е определен процент на трайно намалена работоспособност 79%, поради общо заболяване и не са посочени противопоказни с условия на труд, нито има произнасяне по въпроса за трудоустрояване на ищеца. В мотивите на ЕР на ТЕЛК е налице само констатация, че ищеца може да работи като старши учител. С оглед на тези данни съдът преценява, че с експертното решение на ТЕЛК само е определен процент на нетрудоспособност на ищеца. Както се посочи според трайната практика на ВКС работникът е трудоустроен, когато с решението на ТЕЛК е определен процент на намалена работоспособност и са посочени противопоказни условия на труд. При липса на отразени противопоказни условия на труд и предписание на съответните здравни органи за трудоустрояване в ЕР на ТЕЛК, какъвто е настоящият случай работникът не е трудоустроен, съответно не се ползва от закрилата на чл.333,ал.1,т.2 КТ. В случая ищецът не е бил трудоустроен работник към момента на прекратяване на трудовия договор на основание съкращение на щата и намаляване обема на работа и не се ползва от закрилата по чл.333,ал.1,т.2 КТ. Поради това работодателят не е бил длъжен да иска предварително разрешение от инспекцията на труда по чл.333,ал.1,т.2 КТ.

Изложените съображения налагат извод за неправилност на въззивното решение, поради неправилно приложение разпоредбите на чл.333,ал.1,т.2 КТ. Същото следва да се отмени. С въззивното решение не са обсъдени останалите твърдения в исковата молба за незаконосъобразност на уволнението на ищеца, а те са: 1. непреодоляна закрила по чл.333,ал.4 КТ, 2. непреодоляна закрила по чл.333,ал.3 КТ, 3. оспорено е възникването на основанието за прекратяване на трудовия договор по чл.328,ал.1,т.2 КТ – съкращаване на щата 4. оспорено е възникването на основанието за прекратяване на трудовия договор по чл.328,ал.1,т.3 КТ – намаляване обема на работа, 5. Неизвършен подбор от работодателя по чл.329,ал.1 КТ и в двете хипотези на прекратяване на трудовия договор по чл.328,ал.1,т.2 и т.3 КТ. С оглед на посоченото делото следва да се върне на Добричкия окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да се произнесе по всички останали твърдения в исковата молба за незаконност на уволнението на ищеца С. С. с процесната заповед, посочени по-горе.

По исканията за разноски следва да се произнесе въззивният съд при условията на чл.294,ал.2 ГПК.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

Отменя изцяло решение № 222/14.10.2019 г. постановено по в.гр.дело № 630/2019 г. на Добричкия окръжен съд.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Добричкия окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: