Р Е Ш Е Н И Е

№ 45

София, 01.04. 2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. С

ЧЛЕНОВЕ: С. К

Г. Г

при участието на секретаря Е. П

като изслуша докладваното от съдия С. К

гражданско дело №2151 от 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№4779/15.06.2020г., подадена от М.С.Я. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.Е. П. от АК-П., срещу решение №90, постановено на 11.03.2020г. от Окръжен съд Пазарджик по в.гр.д.№886/2019г., в частта, с която след частична отмяна на решението на първоинстанционния съд по предявения от С.Ф.Я. и Р.Я.Я. иск против М.С.Я., е прието за установено, че М. Я. не е собственик на 1/2 идеална част от двуетажна стопанска постройка-плевня, построена в УПИ ....., кв.... по плана на [населено място], и е отменен нотариален акт №...., том ..., рег.№....... дело №...../03.07.2018г. на нотариус рег.№.....

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, и поради необоснованост. За неправилен счита извода на въззивния съд, че стопанската постройка-плевня не представлява самостоятелен обект на право на собственост и че правилото на чл.92 ЗС се прилага на общо основание. Поддържа, че процесната постройка е самостоятелен обект на право на собственост, не е приращение към земята и не е била предмет на воденото между страните дело за делба, а оттам и на извършената публична продан, че теклата в негова полза придобивна давност по отношение на постройката не е била прекъсвана, тъй като иск за собственост срещу него за тази постройка не е бил предявяван. Моли решението на въззивния съд да бъде отменено и предявеният срещу него иск бъде отхвърлен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответниците по касационна жалба С.Ф.Я. и Р.Я.Я., чрез процесуалния си представител адв.К. С. от АК-П., изразяват становище, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в проведеното по делото открито съдебно заседание и в представени в същото писмени бележки. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

С определение №421/13.11.2020г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Окръжен съд - Пазарджик е допуснато до касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за възможността стопанска постройка да представлява самостоятелен обект и да бъде притежавана от лице, което не притежава права върху дворното място, в което е построена, както и върху жилищната сграда в това дворно място.

По така поставения въпрос настоящият състав на I г.о. на ВКС приема, че стопанска постройка може да представлява самостоятелен обект и да бъде притежавана от лице, което не притежава права върху дворното място, в което е построена, както и върху жилищната сграда в това дворно място.

Съображенията за това са следните:

Обект на вещни права може да бъде вещ, обособена като самостоятелен обект. Такива обекти могат да бъдат както незастроени недвижими имоти, така и жилища и стопански постройки, вкл. складове, които не представляват принадлежност към жилищни обекти (в този смисъл решение №26 от 23.02.2017г. по гр.д.№3024/2016г. на I г.о. на ВКС). Преценката дали една постройка представлява принадлежност към жилищна сграда, към дворното място, в което е построена, или представлява самостоятелен обект на право на собственост, следва да се извърши с оглед нейното предназначение към момента на построяването и към момента, в който настъпва ефектът на съответния придобивен способ (сделка или придобивна давност), въз основа на който лицето, което не притежава права върху дворното място, респ. върху построената в това дворно място жилищна сграда, поддържа, че е придобило собствеността. Правилото, че прехвърлянето на правото на собственост върху земята прави приобретателя собственик и на всички постройки и насаждения, освен ако не е уговорено нещо различно при сключване на договора, т.е. ако постройките не са изрично изключени от предмета на разпореждане, намира приложение в хипотеза, при която поземлен имот е застроен с жилищна сграда и със спомагателни, обслужващи постройки, които нямат самостоятелно предназначение, т.е. представляват принадлежност към сградата на основното застрояване и съгласно чл. 98 ЗС следват нейната собственост (както е прието в соченото от ответниците решение №96 от 01.07.2015г. по гр.д.№1116/2015г. на II г.о. на ВКС), но не и когато тези постройки имат самостоятелно предназначение.

Основна характеристика на самостоятелния обект на правото на собственост освен неговата физическа обособеност, е и възможността да се ползва самостоятелно и в този смисъл да има предназначение различно от това да обслужва дворното място, в което е построен, респ. да обслужва жилищната сграда, построена в това дворно място.

Стопанската постройка-плевня и обор може да има такова специфично предназначение, а именно да служи за отглеждане на животни като занятие и за съхранение на фураж и да е построена с такава цел от лицето, което претендира собствеността върху нея. По отношение на такава постройка, която не е функционално свързана с останалите постройки в дворното място, вкл. и с построената в него жилищна сграда, не съществува пречка да бъде придобита в собственост от лице, което не притежава вещни права върху дворното място и останалите постройки в него, чрез правна сделка или по давност. Както е прието в решение №109 от 14.06.2010г. по гр.д.№446/2009г. и в решение №172 от 12.10.2015г. по гр.д.№1167/2015г. на I г.о. на ВКС, по давност може да се придобие сграда, която е отделен (обособен) обект на право на собственост, както върху съсобствен терен, така и върху терен на трето лице.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното:

С.Ф.Я. и Р.Я.Я. са предявили срещу М.С.Я. отрицателен установителен иск за признаване за установено, че М.С.Я. не е собственик на 1/2 идеална част, представляваща западната част от двуетажна стопанска постройка–плевня, построена в УПИ .......... от кв..... по плана на [населено място], както и за отмяна на н.а.№...., том ...., рег.№........, дело №..........13.07.2018г. на нотариус с рег.№......., с твърдението, че те двамата притежават в режим на СИО 18/20 ид.части от поземления имот, за който е отреден УПИ ........ от кв.......... по плана на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица], ведно с 18/20 ид.части от построената в имота двуетажна жилищна сграда от 88 кв.м. на всеки етаж и стопанска сграда-плевня със застроена площ от 88 кв.м. Поддържат, че целият имот е наследствен и принадлежал на Д.Х.Я. и К.Д.Я., дядо на С.Ф.Я. и баща на М.С.Я., като от 1983г. С.Ф.Я. владее имота, а откакто с Р. Я. са съпрузи (от 1995г.) живеят в бащиния дом и са придобили правото на собственост върху стопанската постройка по давност.

Поддържат, че по предявен по реда на чл.108 ЗС иск М.С.Я. е признат за собственик на 1/20 ид.част от имота, ведно с построената в него жилищна сграда, като предявеният от М.С.Я. иск за предаване владението на 1/4 идеална част от стопанската сграда-плевня е отхвърлен. Поддържат, че М.С.Я. ползва 1/2 ид.част от плевнята, като отглежда животни на първия етаж и държи сено на втория етаж, но считат същия за владелец на неговите 1/20 ид.части и държател на останалите 19/20 ид.части. След изпращането на покана за заплащане на месечен наем М.С.Я. се снабдил с нотариален акт №..., том ..., рег.№........, дело №........./03.07.2018г. за 1/2 ид.част от двуетажната стопанска постройка-плевня, с което обосновават правния си интерес от предявяването на иска.

В писмен отговор в срока по чл.131 ГПК М.С.Я. оспорва предявения отрицателен установителен иск с твърдението, че е собственик на половината и то на западната половина на постройката. Поддържа, че той е построил стопанската постройка, ползвал я и владял западната й половина повече от 30 години, вкл. и към настоящия момент, придобил правото на собственост по давност, за което е съставен и нотариален акт през 2018г., докато С.Ф.Я. и Р.Я.Я. не са владели тази постройка и не са придобили по давност собствеността.

От фактическа страна въззивният съд е установил, че през 2011г. С. Я. се е снабдил с нотариален акт за собственост №...., том ...., рег.№..., дело №.../2011г., позовавайки се на придобивна давност, за целия имот – УПИ.......... в кв.....по плана на [населено място], ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда и стопанска постройка, което предизвикало спор за собственост – през 2012г. А. Т. и М. Я. са предявили против С. Я. иск за признаване на права за по 1/4 ид.част за всеки един от тях, с твърдението, че недвижимият имот, в който се намира стопанската постройка, е останал в наследство от Д. Я.. С първоинстанционното решение са признати права върху 1/4 ид.част от дворното място, жилищната и стопанската сграда за А. Т. и М. Я. (за всеки един от тях), като по отношение на първите два обекта е уважен и ревандикационният иск, докато по отношение на стопанската постройка искът е бил отхвърлен в осъдителната му част. Въззивният съд обезсилил решението в частта, с която исковете са уважени в установителната част, а в частта, с която е отхвърлен искът на М. Я. за 1/2 ид.част от плевнята е потвърдил решението на първоинстанционния съд по съображения, че С. Я. е придобил по давност 1/2 ид.част от постройката и тъй като М. Я. упражнява фактическата власт върху 1/2 ид.част, то и предявеният срещу С. Я. иск е неоснователен. Взето е предвид, че в частта, с която ревандикационните искове за по 1/4 ид.част от дворното място и жилищната сграда, както и предявеният от А. Т. ревандикационен иск за стопанската постройка, са били отхвърлени от въззивния съд, решението е било отменено от ВКС през 2015г. и на М. Я. и А. Т. са признати права върху 1/20 ид.част от дворното място и жилищната сграда за всеки един от тях.

Взето е предвид, че след приключване на това производство С. и Р. Я. са инициирали производство за съдебна делба срещу М. Я. и А. Т., като е поискана делба на дворно място и жилищна сграда, а стопанската постройка не е изрично посочена в исковата молба и в делбеното производство въпросът за собствеността върху стопанската постройка не е бил поставян – съдът е допуснал делба на дворното място и жилищната сграда. Прието е, че във втората фаза делбата приключила с изнасяне на имота на публична продан, като след влизане в сила на решението по извършване на делбата е образувано изпълнително производство под №47/2018г. на ДСИ при РС-Велинград и имотът е изнесен на публична продан, като видно от данните в изпълнителното производство, в оценката на имота стопанската сграда не е включена. Взето е предвид също така, че публичната продан е приключила като с влязло в сила постановление за възлагане имотът е възложен на С. и Р. Я.. М. Я. се снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка в хода на изпълнителното производство.

Въз основа на събраните по делото гласни доказателства въззивният съд е приел, че стопанската постройка е изградена през 1974-75г. след пожар приживе на наследодателя, т.е. е възстановена с активното участие на М. Я..

Изложени са съображения, че същественото за изхода на спора е, че към момента е извършена публична продан, като имотът е възложен на С. и Р. Я. като купувачи, като е взето предвид, че процесната стопанска постройка представлява несамостоятелен обект на право на собственост. С оглед на това е прието, че по отношение на тази постройка приложение намира правилото на чл.98 ЗС, макар нито в хода на делбеното производство, нито в хода на изпълнителното производство въпросът за наличието на такава постройка да не е бил обсъждан, тя не е била оценявана от съдебния изпълнител и не фигурира в постановлението за възлагане.

Прието е, че се касае за сграда, която не е самостоятелен обект на собственост, поради което представлява принадлежност към жилищната сграда и следва нейната собственост като принадлежност по смисъла на чл.98 ЗС. Изложени са съображения, че постройката не представлява приращение към дворното място, тъй като не може да бъде ползвана самостоятелно от собственика на мястото без той да има жилище в него. Прието е, че едно лице би могло да притежава постройка от този вид в собствено или съсобствено дворно място, а в случая М. Я. не би могъл да притежава идеална част от стопанската постройка, след като не притежава вече права върху дворното място или жилищната сграда – след приключване на публичната продан той няма никакви права върху дворното място и жилищната сграда и не може да притежава права само върху идеална част от стопанската постройка.

По тези съображения е прието, че предявеният от С.Ф.Я. и Р.Я.Я. против М.С.Я. отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

Така постановеното въззивно решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила (чл.235 ГПК) и при неправилно приложение на материалния закон (чл.68, 69 и 79 ЗС).

След като по делото е установено, че стопанската постройка-плевня не е изрично посочена в исковата молба за делба и в делбеното производство въпросът за собствеността върху нея не е бил поставян, както и че при извършването па публичната продан тази стопанска постройка не е включена в оценката на имота, въззивният съд е следвало да извърши детайлен анализ на всички установени по делото факти и обстоятелства около построяването, около последващото ползване и нейното предназначение, вкл. и свързаните с основанието за установяване на самостоятелна фактическа власт върху нея.

В обжалваното решение въз основа на събраните по делото гласни доказателства е прието, че стопанската постройка е изградена през 1974-1975г. след пожар приживе на наследодателя Д. Я. с активното участие на М. Я.. Не е взето предвид обаче, че от показанията на свидетелите са установени и други, релевантни за спора обстоятелства, а именно, че стопанската постройка била изградена от М. Я. с два входа и направена за двамата братя – Ф. и М. Я. и така била ползвана, както и че през цялото време след построяването М. Я. е ползвал постройката за селскостопански животни – крави, овче и агнета (св.А. О.); че първият етаж на постройката е каменен, а вторият – за храна на животните, като М. Я. ползва западната част откакто е построена и до ден днешен и на първия етаж има крави, телета и овце, а на втория – храна за тези животни (св.Ш. О.). Не е отчетено значението на обстоятелството, че стопанската постройка още от момента на построяването си е имала специфично предназначение – за отглеждане на животни, за което е била използвана още приживе на наследодателя от двама от неговите синове, както и че М. Я. е изградил постройката именно с тази цел и от момента на построяването е установил фактическа власт върху постройката в режим на съвладение със своя брат без при това да ползва и жилищната сграда в двора.

Не е преценено значението и на обстоятелството, че стопанската постройка не е изрично посочена в исковата молба за делба, че в делбеното производство въпросът за собствеността не е бил поставян, както и че при извършването на публичната продан в оценката на имота стопанската постройка не е включена, макар това обстоятелство да е прието за установено от съда.

Допуснатите от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждането и преценката на събраните по делото доказателства са довели и до неправилно приложение на материалния закон.

Както е прието по-горе, и стопански постройки могат да представляват самостоятелни обекти на право на собственост, ако имат специфично предназначение, различно от обслужването на дворното място, в което са построени, и от обслужването на жилищни сгради в същото дворно място, и възможността за придобиване на право на собственост върху такива постройки не е обвързано от притежаването на право на собственост върху терена, респ. върху построените в него жилищни сгради. Както чрез сделка, така и по давност право на собственост върху такава постройка може да бъде придобито както от лице, притежаващо права върху идеални части от дворното място и жилищните сгради в него, така и от трети лица. Необходимостта от ползване на самостоятелна постройка-склад, както и на самостоятелна постройка-обор и плевня, не е неразривно свързана с ползването на жилищната сграда в същото дворно място, респ. с жилищната сграда в него, тъй като собственикът на дворното място и жилищната сграда може да не се занимава с отглеждане на животни, респ. със съхраняване на стоки като занятие и да притежава отделно складово помещение в сградата. Неправилен е изводът на въззивния съд, че подобна постройка не може да бъде ползвана самостоятелно от лице, което не притежава жилище в същото дворно място.

В настоящия случай още от момента на построяването процесната стопанска постройка има самостоятелно функционално предназначение – за отглеждане на животни и съхранение на фураж за тях от лица, които не притежават към този момент право на собственост върху дворното място и жилищната сграда в него, а именно от братята Ф. и М. Я.. Тези лица са установили самостоятелна фактическа власт в режим на съвладение от момента на построяването на сградата с цел използването според нейното специфично предназначение, което не е свързано с ползването на дворното място и жилищната сграда в него.

Така установената фактическа власт е упражнявана от братята Ф. и М. Я. явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години, върху сграда, която представлява самостоятелен обект на право на собственост, като на 03.07.2018г. М. Я. след позоваване на изтеклата в негова полза придобивна давност се е снабдил и с нотариален акт №..., том ...., рег.№........., дело №........., удостоверяващ придобиването на право на собственост върху 1/2 идеална част от постройката.

По делото не е установено С.Ф.Я. и Р.Я.Я. да са установили самостоятелна фактическа власт върху цялата постройка и да са отблъснали владението на М.С.Я., респ. да са прекъснали започналата да тече в негова полза придобивна давност.

Неправилен е изводът на въззивния съд, че едно лице не би могло да притежава постройка от този вид в дворно място, ако не притежава вече права върху дворното място или жилищната сграда, а в случая, че М. Я. не би могъл да притежава идеална част от стопанската постройка по причина, че след приключване на публичната продан той няма никакви права върху дворното място и жилищната сграда.

В мотивите към ТР №5/2015 от 18.05.2017г. по тълк.д.№5/2015г. ОСГК на ВКС излага съображения по приложението на чл.92 ЗС, разграничавайки различни хипотези на придобиване на право на собственост върху постройки като приема, че правилото на чл.92 ЗС, съгласно което собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго, е неприложимо по отношение построената в имота сграда, ако същата представлява самостоятелен обект на собственост отделно от собствеността на мястото и не била предмет на публичната продан, доколкото чл.63 ЗС допуска възможността построената сграда в един имот да бъде обект на собственост отделно от собствеността на земята.

В настоящия случай, след като по делото е установено, че при извършената публична продан в оценката на продадения имот стопанската сграда не е включена, неправилно въззивният съд е приел, че М. Я. не притежава право на собственост върху 1/2 идеална част от тази постройка, при положение, че се е позовал на изтеклата в негова полза придобивна давност и не е установено от момента на установяването на фактическата власт до предявяването на иска в настоящето производство придобивната давност да е била спирана или прекъсвана – както беше посочено по-горе процесната постройка не е включвана в предмета на делбеното дело, а предявеният през 2012г. от М. Я. по реда на чл.108 ЗС иск за предаване владението върху 1/2 идеална част от постройката е бил отхвърлен по причина, че именно М. Я. е упражнявал фактическата власт върху постройката към момента на приключване на устните състезания по делото, т.е. правото му да владее вещта не е било нарушено. След като в това производство е било прието, че С. Я. владее стопанската постройка в обема на притежаваните от него права, а останалата 1/2 идеална част от тази постройка се владее от М. Я., то въпросът за правата на М. Я. от постройката не е бил включен в предмета на решението по чл.108 ЗС.

Освен това през 2012г. ревандикационният иск е бил предявен от М. Я., който не би могъл чрез предявяването на иск срещу С. Я. да прекъсне течението на собствената си придобивна давност - придобивната давност се прекъсва с предявяване на иск, само ако искът е предявен срещу лице, което се позовава на давността; а теклата в полза на ищеца давност не може да се прекъсне с предявения от самия него иск (в този смисъл решение №99 от 10.05.2013 г. по гр.д.№ 681/2012 г. на І г.о. на ВКС; решение № 116 от 24.11.2014г. по гр.д № 2592/2014 г. на ІІ г.о. на ВКС; решение № 177 от 09.11.2015г. по гр.д. № 2803/2015г. на І г.о. на ВКС; решение № 109 от 25.05.2015г. по гр.д. № 7420/2014г. на І г.о. на ВКС; решение №57/27.06.2018г. по гр.д.№591/2017г. на II г.о. на ВКС).

По така изложените съображения следва да се приеме, че М. Я. е придобил по давност и към настоящия момент притежава право на собственост върху спорната 1/2 идеална част от процесната сграда. Предявеният от С.Ф.Я. и Р.Я.Я. отрицателен установителен иск е неоснователен.

Поради това по реда на чл.293, ал.2 ГПК обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и вместо това предявеният от С.Ф.Я. и Р.Я.Я. срещу М.С.Я. отрицателен установителен иск следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на спора в полза на касатора следва да бъде присъдена сумата от 2581.40 лв., представляваща направените по делото разноски.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение решение №90, постановено на 11.03.2020г. от Окръжен съд – Пазарджик по в.гр.д.№886/2019г. в частта, с която след частична отмяна на решението на първоинстанционния съд по предявения от С.Ф.Я. и Р.Я.Я. иск против М.С.Я., е прието за установено, че М. Я. не е собственик на 1/2 идеална част от двуетажна стопанска постройка-плевня, построена в УПИ .........., кв........... по плана но [населено място], и е отменен нотариален акт №..., том ..., рег.№........, дело №......../03.07.2018г. на нотариус рег.№.......... и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от С.Ф.Я., ЕГН [ЕГН] и Р.Я.Я., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица] против М.С.Я., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] отрицателен установителен иск за признаване за установено по реда на чл.124, ал.1 ГПК, че М.С.Я. не е собственик на 1/2 идеална част от двуетажна стопанска постройка-плевня, построена в УПИ ........., кв......... по плана но [населено място], както и искането за отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК на н.а.№..., том ..., рег.№.........., дело №........./03.07.2018г. на нотариус рег.№..........

ОСЪЖДА С.Ф.Я., ЕГН [ЕГН] и Р.Я.Я., ЕГН [ЕГН] на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплатят на М.С.Я., ЕГН [ЕГН] сумата от 2581.40 лв. (две хиляди петстотин осемдесет и един лева и 40 ст.) представляваща направените по делото разноски.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: