Р Е Ш Е Н И Е

№ 80

гр.София, 01.04.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Т

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д

Г. Н

при участието на секретаря Р. И, като изслуша докладваното от съдия Д. Д гр. д. №2583 по описа за 2020 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. и П. Г. срещу решение № 146 от 8.06.2020 г. по в. гр. дело № 180 по описа за 2020 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е обезсилено решение № 1344 от 11.10.2019 г. по гр.д. № 71 по описа за 2019 г. на Пазарджишкия районен съд и производството по делото е прекратено. Касаторите твърдят, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което молят да бъде отменено и да бъде постановено друго решение, с което предявеният от тях иск да бъде уважен.

В.П.С. се присъединява към становището на касаторите.

Ответникът по касационната жалба „У. Б“ АД я оспорва и моли

обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд на Р. Б, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:

Касационната жалба срещу решението на Пазарджишкия окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирани страни в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена 22 052,74 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК с определение № 892 от 15.12.2020 г. по въпроса за задълженията на въззивния съд при констатиране нередовност на исковата молба. Разрешението на този въпрос се съдържа в т.4 на ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и почива на анализа на разпоредбите на чл.100, ал.1, 2 и 3 от ГПК отм. , съответно-на чл.129, ал.1, 2 и 4 от действащия ГПК и от естеството на въззивното производство. След като нередовностите в исковата молба могат да се отстранят и когато се забележат в течение на производството, а въззивният съд е инстанция по съществото на спора, този съд има задължението сам да приложи чл.100 от ГПК отм. , съответно чл.129 от сега действащия ГПК. Това означава, че при констатирани нередовности на исковата молба въззивният съд трябва да остави исковата молба без движение с указания за отстраняването им. Едва след неизпълнение на указанията въззивният съд обезсилва първоинстанционното решение.Тези постановки по отношение на правомощията на въззивния съд са потвърдени с т.5 на ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК.

При този отговор на поставения въпрос по оплакванията в касационната жалба се констатира следното:

С. и П. Г. са изложили в исковата си молба, че като обезпечение на вземането на банка „Хеброс“ АД/праводател на „УниК. Б“ АД/ по договор за кредит с В. С. в качеството му на едноличен търговец са учредили договорна ипотека върху свой недвижим имот. На 26.08.2003 г. е бил издаден изпълнителен лист в полза на банката за сумата от 22 052,74 лева-просрочени лихви за периода от 21.02. до 8.08.2003 г. и е било образувано изпълнително дело, като изпълнителни действия са били насочени и срещу ипотекирания недвижим имот. От 6.01.2012 г. до образуването на ново изпълнително дело на 31.01.2018 г. е изтекъл над петгодишен период от време, с което се е погасило правото на принудително изпълнение. С изтичането на две години от последното валидно изпълнително действие, извършено на 6.01.2012 година, изпълнителното дело се прекратява по силата на закона, като новата давност тече от предприемането на последното действие. Съгласно разясненията по т.10 от ТР № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС всички предприети изпълнителни действия по предишното изпълнително дело се считат за обезсилени, така че те също не са могли да прекъснат давността. Ето защо ищците са поискали да бъде установено в отношенията между страните, че В.П.С. не дължи на „УниК. Б“ АД сумата от 22 052,74 лева, за която е бил издаден изпълнителният лист от 26.08.2003 г. С разпореждане № 506 от 11.01.2019 г. районният съдия е указал на ищците да изложат обстоятелства, обосноваващи наличието на правен интерес от предявения иск. В изпълнение на указанията ищците са подали на 21.01.2019 г. уточнителна молба, в която са посочили, че са ипотекарни длъжници и издаденият изпълнителен лист съгласно чл.429, ал.3 от ГПК има сила и спрямо тях. Затова правният им интерес произтича от разпоредбата на чл.151 от ЗЗД, според която ипотекарният длъжник може да противопостави на кредитора всички възражения, с които разполага основният длъжник, и то на собствено основание. За да не се създава неяснота, ищците са уточнили петитума, като са поискали да се установи в отношенията между страните, че те не дължат на банката сумата от 22 052,74 лв.

След това уточнение, с определение № 21.01.2019 г. районният съдия е приел, че исковата молба е редовна и е насочена срещу В. С. и банката като ответници. В решението си Пазарджишкият районен съд изцяло е възприел тезата на ищците, че правото на принудително изпълнение се е погасило по давност. Затова е приел за установено по предявения от С. и П. Г. иск, че ищците и ответникът В.П.С. не дължат на ответната банка сумата от 22 052, 74 лв., представляваща лихва по договор за банков кредит от 27.09.2001 г., за която е издаден изпълнителен лист от 26.08.2003 г., тъй като правото на принудително изпълнение е погасено по давност.

Пазарджишкият окръжен съд е приел, че в молбата от 21.01.2019 г. не се съдържа искане на ищците да бъде признато за установено по отношение на В.П.С., че сумата не се дължи. Следователно районният съд се е произнесъл без да има такова искане, поради което решението, с което е признато, че той не дължи сумата е недопустимо и следва да се обезсили. Според въззивния съд в останалата част решението също е недопустимо. Според практиката на ВКС ипотекарният длъжник има интерес да установи недължимостта на вземането и отрицателният иск би бил допустим, ако петитумът включваше и искането недължимостта на вземането да бъде установено освен по отношение на ищците, и по отношение на кредитополучателя. В случая обаче ищците не са предявили такъв иск, с който претендират да бъде установено, че паричното задължение на В. С. не съществува. Затова за тях няма правен интерес от предявения иск. По тези съображения въззивният съд е обезсилил изцяло първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото. В цитираното от касаторите решение № 153 от 29.12.2016 г. по т. д. №896/2015 г. на II ТО на ВКС обаче освен това е прието, че ипотекарният длъжник има правен интерес да предяви отрицателен установителен иск за погасяване на вземането, тъй като упражнява свое право, а не правото на длъжника по основното правоотношение. При такъв иск ипотекарният длъжник и длъжникът са необходими другари и длъжникът следва да бъде конституиран като ответник наред с обезпечения кредитор. Следователно, след като въззивният съд е приел, че искът не е бил насочен срещу необходим другар- срещу длъжника В.П.С., е следвало да констатира, че е налице нередовност на исковата молба. Съобразно дадения отговор на поставения правен въпрос този съд не е могъл направо да прекрати производството, а е бил длъжен да остави исковата молба без движение и да даде съответните указания на ищците. Едва след неизпълнение на тези указания първоинстанционното решение би могло да бъде обезсилено. Затова, като направо е обезсилил първоинстанционното решение по отношение на банката, Пазарджишкият окръжен съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което налага касиране на въззивното решение. Съгласно чл.271, ал.3 от ГПК това решение трябва да бъде отменено и по отношение на необходимия другар-длъжника В.П.С.. Всъщност от извършеното от ищците в първата инстанция уточнение на петитума е видно, че исковата молба е редовна и въззивният съд въобще не е имал основание да я оставя без движение. Ищците са поискали да бъде признато за установено както спрямо тях като ипотекарни длъжници, така и спрямо длъжника/макар в качеството му на ответник/, че нито те, нито той дължат исковата сума, тъй като вземането е погасено по давност. Вместо да изтълкува диспозитива на първоинстанционното решение в този смисъл и в неговата цялост, въззивният съд изкуствено го е разделил на две части-първата част била постановена спрямо длъжника и такъв иск не бил предявен, а във втората част пък длъжникът не бил включен в предявения иск. Такова превратно тълкуване на петитума на исковата молба и на диспозитива на първоинстанционното решение не може да бъде споделено, тъй като противоречи на задължението на гражданския съд по чл.2 от ГПК да разреши всяка подадена молба за защита и съдействие на лични или имуществени права, когато е достатъчно ясна и разбираема.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното решение трябва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе по съществото на спора дали вземането е погасено по давност.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 146 от 8.06.2020 г. по в. гр. дело № 180 по описа за 2020 г.

на Пазарджишкия окръжен съд, с което е обезсилено решение № 1344 от 11.10.2019 г. по гр.д. № 71 по описа за 2019 г. на Пазарджишкия районен съд и производството по делото е прекратено.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пазарджишкия окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: