Р Е Ш Е Н И Е

№ 79

гр.София, 01.04.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Т

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д

Г. Н

при участието на секретаря Р. И, като изслуша докладваното от съдия Д. Д гр. д. № 2373 по описа за 2020 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерго – П. П“ АД срещу решение № 299 от 10.06.2020 г. по в. гр. дело № 17 по описа за 2020 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 489 от 25.11.2019 г. по гр. дело № 625 по описа за 2019 г. на Горнооряховския районен съд, с което на основание чл.124, ал.1 от ГПК е признато за установено, че А.Х.Б. не дължи на „Енерго – П. П“ АД сумата 5 898,94 лв., начислена по партида с клиентски номер [ЕГН] за периода 11.01.2018 г.-10.01.2019 г. за неизмерена електроенергия.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Моли да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

Ответницата по касационната жалба А.Х.Б. я оспорва и моли

обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд на Р. Б, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:

Касационната жалба срещу решението на Великотърновския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена 5 898,94 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК с определение № 891 от 15.12.2020 г. по следния въпрос:

При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея поради записването и в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 от ЗЗД? От правно значение ли са в този случай причините, довели до измерване на част от потребената от абоната електрическа енергия в скрит регистър на електромера, както и периодът на това измерване, след като записът на показания в този регистър е безспорно установен?

Формираната практика на ВКС по въпроса се съдържа в решения № 150/26.06.2019 г. по гр.д. № 4160/2018 г. на IІІ ГО и № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. 2991/2018 г. на ІІІ ГО и № 21/01.03.2017 г. по гр.д. № 50417/2016 г. на I ГО. Според тази практика електроразпределителното дружество може да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер, и в хипотезата, при която са отменени разпоредбите на ПИКЕЕ от 2013 г., с изключение на чл. 48 – чл. 51, дори да липсва приложима специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на установено софтуерно въздействие върху СТИ от страна на крайния битов потребител. Този извод произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази специална регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. Според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по - малък размер и съответно е заплатена по - малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Ако няма специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм.дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017г. и № 3879/2017г., в сила от 23.11.2018г / се прилага общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока. Софтуерното въздействие върху СТИ, в резултат на което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД. При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в горепосочената хипотеза гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отм. чл. 47 – чл. 51 ПИКЕЕ от 2013 г.

В обобщение следва да се заключи, че при грешно отчетено по-малко количество от действително потребената електроенергия в резултат на софтуерно въздействие, облагодетелстващо потребителя, той дължи заплащане на разликата като цена на доставена, но незаплатена стока на основание договора за покупко-продажба. Достатъчно е доставчикът на електроенергия да докаже реалното количество на доставената енергия и разликата между заплатеното и действително дължимото.

При този отговор на поставения въпрос по съществото на спора и по оплакванията в касационната жалба се констатира следното:

А.Х.Б. е предявила отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не дължи на „Енерго – П. П“ АД сумата 5 898,94 лв., начислена по партида с клиентски номер [ЕГН] за периода 11.01.2018 г.-10.01.2019 г. за неизмерена електроенергия, отчетена при извършена с констативен протокол от 10.01.2019 г. техническа проверка на електромера. Според констативния протокол при софтуерно четене е установена намеса при тарифната схема на електромера, която за типа електромер следва да се състои от две тарифи – дневна /Т1/ и нощна /Т2/, а в случая действително потребената енергия е прехвърлена и отразена в скрит регистър на тарифа /Т3/ – 030688,219 кв.ч.

Изводът в констативния протокол е потвърден и от метрологична експертиза, извършена от Българския институт по метрология и отразена в протокол № 320 от 11.03.2019 г. Съгласно тази експертиза при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. През тарифа 3 е преминала енергия от 030688,219 кwh, която не е визуализирана на дисплея. Приетата по делото съдебно-техническа експертиза не е могла да установи кога, от кого и по какъв начин е възникнало натрупването на показанията в скрития регистър.

Горнооряховският районен съд е уважил предявения иск а Великотърновският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение. Приел е за недоказано, че коригираното количество от 030688 киловатчаса представлява реално потребена от ищцата електроенергия, тъй като не се доказва кога и как е допусната грешката в софтуерното отчитане на електромера. Добавил е, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия е в разрез с регламентирания в чл.81, ал.1 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и по същество представлява санкция за потребителя, без да се установи виновно поведение. Такава обективна отговорност може да бъде въвеждана само от законодателя, което не е направено в приложимата нормативна уредба. Правилата на ОУ на ДПЕЕЕМ за корекция на сметките за изразходвана електрическа енергия противоречат и на разпоредбата на чл.82 от ЗЗД, която урежда пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение. Тези доводи на въззивния съд са в противоречие с дадения по-горе отговор на правния въпрос. Претенцията на електроразпределителното дружество почива на задължението на потребителя да заплати доставената му електроенергия, а не на виновно неизпълнение на негови договорни задължения. Затова е достатъчно доставчикът на електроенергия да докаже реалното количество на доставената енергия и разликата между заплатеното и действително дължимото. Необоснован е изводът във въззивното решение за липсата на доказателства, от които да се установява, че коригираното количество съставлява реално потребена от абоната електрическа енергия. Напротив, метрологичната експертиза, извършена от Българския институт по метрология и отразена в протокол № 320 от 11.03.2019 г., установява това обстоятелство. Ако въззивният съд е възприел, че приетата по делото техническа експертиза е непълна и не потвърждава извода на метрологичната експертиза, при наличието на възражение в отговора на въззивната жалба, че енергията, чието заплащане се претендира, не е реално потребена, е бил длъжен да допусне допълнителна или повторна техническа експертиза на основание чл.201 от ГПК съгласно указанията на т. 3 ТР № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Липсата на данни кога е извършено софтуерното вмешателство/тоест-началото на погрешното отчитане/ също не води до извода, че ищецът не дължи изобщо заплащане на разликата между потребена и заплатена енергия за исковия период, когато такава разлика съществува и съдът е длъжен да приложи съответно разпоредбата на чл.162 от ГПК. Отправна точка в случая е датата на монтаж на електромера, която според протокол № 50268 е 11.08.2016 г./стр.35 по описа на Горнооряховския районен съд/. Съгласно указанията в т.3 на ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК въззивният съд трябва служебно да назначи допълнителна техническа експертиза, която да изчисли каква е стойността на неотчетената електроенергия за фактурирания от дружеството период от 11.01.2018 г. до 10.01.2019 г. Вещото лице следва да съобрази, че въздействието върху електромера е извършено към първата възможна дата на монтажа/11.8.2016 г./, да приеме, че общата неотчетена електроенергия в размер на 30688 кв.ч. е изразходвана за целия период от 11.08.2016 г. до проверката на 10.01.2019 г. и да приложи фиксираните цени на електроенергията за този период.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното решение трябва да бъде отменено поради противоречието с материалния закон и допуснатите процесуални нарушения. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да разреши спора с помощта на допълнително заключение на вещото лице.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република

България, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 299 от 10.06.2020 г. по в. гр. дело № 17 по описа за 2020 г. на Великотърновския окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: