Р Е Ш Е Н И Е

№ 25

[населено място], 02.04.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми януари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Р. И, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 1849 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца М.В.К. срещу решение № 14/07.01.2020г. по в. гр. дело № 777/2019г. на Русенския окръжен съд, с което е отменено решение № 552/09.10.2019г. по гр. дело № 1950/2019г. на Русенския районен съд, и вместо него е постановено друго, с което предявеният от К. срещу ответника „Енерго – П. П“ АД, [населено място], иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за сумата 5 035.39 лева, платена без основание, е отхвърлен изцяло като неоснователен, като е ангажирана и отговорността на ищеца за съдебни разноски.

Касаторът поддържа, че атакуваното решение на Русенски окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че в противоречие с ТР № 1/09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и с нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се е произнесъл по ненаведени във въззивната жалба на ответника оплаквания, каквито въобще не са били включени в предмета на спора и пред първоинстанционния съд, тъй като заплащането на процесната сума от ищеца в полза на ответника никога не е било спорен факт между страните. Счита, че служебното произнасяне на въззивния съд, без оспорване или възражение в отговора на исковата молба и във въззивната жалба от страна на ответника, за това че процесната сума за погасяване на задължението на ищеца по извършената незаконна корекция на сметката му за потребена електрическа енергия е платена от сметка на трето лице – В. К., при което е изведен извод за ненастъпило в патримониума на ищеца неоснователно обогатяване, съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли въззивното решение да бъде отменено и вместо него постановено ново решение, с което да бъде потвърдено първоинстанционното решение, или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за изясняване на спора от фактическа страна.

Ответникът по касационната жалба - „Енерго – П. П“ АД депозира писмен отговор в законоустановения срок, в който поддържа становище за нейната неоснователност. В проведеното открито съдебно заседание посочва, че действително въззивният съд е допуснал нарушение на чл. 269 ГПК, като моли касационния съд ако отмени въззивното решение, да върне делото за ново разглеждане, тъй като в мотивите на въззивния акт се съдържат доводи единствено относно елемента на обедняването, но не и мотиви относно основанието за възникване на вземането за корекционната цена на потребената електрическа енегрия. Навежда, че ако бъде установено горепосоченото основание на процесното плащане, това ще е достатъчно електроразпределителното дружество да задържи процесната парична престация. Счита, че липсата на мотиви за правното основане за извършеното от ищеца в полза на ответника процесно плащане, води до невъзможност да се провери правилността на обжалвания съдебен акт. Евентуално, в случай че делото бъде решено по същество, моли въззивното решение да бъде потвърдено, в която хипотеза единствено претендира сторените съдебно – деловодни разноски.

С определение № 694 от 16.10.2020г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по процесуалноправния въпрос: Има ли правомощия въззивният съд при въведените ограничения с нормата на чл. 269 ГПК да се произнася по правилността на решението, като обсъжда пороци, невъведени с въззивната жалба, които не касаят приложение на установена в публичен интерес материалноправна норма?.

По този правен въпрос е формирана задължителна практика на ВКС, обективирана в т. 1 ТР № 1/09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, доразвита в множество безпротиворечиви решения по чл. 290 ГПК на ВКС, която следва да намери приложение и по настоящото дело. Според т. 1 ТР № 1/09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС в правомощията на въззивната инстанция по чл. 269, изр. 2 ГПК се включва служебна проверка на валидността и допустимостта в обжалваната част на първоинстанционното решение, а по останалите въпроси въззивният съд е органичен от посоченото във въззивната жалба, освен ако се касае за приложение на императивна материалноправна норма (не и за установяване на фактическата страна по спора) и за дължима защита на правата на някои частноправни субекти, в защита на друг публичен интерес (например в производство за поставяне под запрещение спрямо ответника или относно родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище). При проверката на правилността на първоинстанционното решение, във всички останали случаи, въззивният съд е обвързан от обективните и субективни предели на въззивната жалба и изложените в нея оплаквания. Последните той не може да заменя или променя, нито може да въвежда нови факти и обстоятелства в предмета на спора по свой служебен почин. Предметът на спора се очертава чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба и чрез наведените от ответника в рамките на преклузивните срокове по ГПК доводи и възражения като способ на защита срещу предявения иск. Принципът на диспозитивното начало в гражданския процес, изключва възможността съдът да променя предмета на спора, вкл. като не зачете за осъществен правнорелевантен факт, по който страните не спорят и са признали за настъпили произтичащите от него правни последици. Още по-малко възможно е безспорният факт да бъде игнориран от въззивния съд като нестанал, когато във въззивната жалба липсват оплаквания в такъв смисъл. В тази хипотеза въззивната инстанция би се произнесла извън предмета на въззивната жалба, очертаващ предмета на въззивното производство, което е в нарушение на чл. 269, изр. 2 ГПК.

По съществото на касационната жалба:

За да постанови обжалваното съдебно решение, въззивният съд правилно е съобразил, че производството пред първоинстанционния районен съд е образувано по искова молба на М. К., в качеството му на титуляр на партида с клиентски идентификационен номер №[ЕГН], срещу „Енерго – П. П“ АД, с искане на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата 5 035. 39лв., получена без правно основание. Приел е за безспорно по делото и подкрепено от приетите писмени доказателства, че ищецът К. е клиент на енергийното предприятие – купувач по договор за продажба на електрическа енергия за битови нужди при общи условия. Счел е за установено, че на 22.02.2019г. служители на „Електроразпределение Север“-АД са извършили проверка на СТИ с фабричен № 1115031500731744, отчитащо потребената в имота на ищеца електроенергия, като за извършената проверка, проведена в отсъствие на ищеца, е съставен протокол № 1801266/22.02.2019г. и е демонтирано СТИ, а на негово място е монтирано друго. При извършена извънсъдебно метрологична експертиза от БИМ е констатирано наличие на външна намеса в тарифната схема на електромера и преминала енергия по тарифа Т3-26010.3 kWh, която за битови абонати като ищеца не се визуализира на дисплея. За горепосочените констатации е съставен констативен протокол № 335/13.03.2019г., въз основа на който е изготвено становище да бъде начислена допълнително общо количество електроенергия в размер на 26 010 kWh на ищеца, за периода от 23.02.2018г. до 22.02.2019г., от които за периода 23.02.2018г.-30.06.2018г.- 9121 kWh и за периода 01.07.2018г.- 22.02.2019г.- 16889 kWh. За извършената корекция е издадена фактура № [ЕГН]/05.03.2019г. на стойност 5 035.39 лв. с включен ДДС.

В решението си окръжният съд е констатирал, че с исковата молба е представено и прието по делото банково извлечение от 01.04.2019г. от сметка (2) 0000000006402135 в Банка ДСК-ЕАД, с титуляр В.В.К. – трето за спора лице, в което е удостоверено, че на 27.03.2019г. от сметката на К. по сметка на „Енерго – П. П“ АД, [населено място] е преведена сумата 5 035.39лв., с посочено основание за превода - горецитираната фактура № [ЕГН].

За да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, Русенски окръжен съд е счел, че по делото не е установено твърдението в исковата молба за преминаване на имущество от патримониума на ищеца в този на ответника, тъй като от представения с исковата молба банков документ е видно, че преводът на сумата в полза на ответното дружество е извършен от сметка на трето за процеса лице, а не както се твърди в исковата молба – от личната банкова сметка на ищеца, поради което ищецът не е титуляр на претендираното материално право. Този решаващ правен извод е направен въпреки липсата на оспорване от страна на ответника, че получената от него сума от 5 035.39лв. е престирана от ищцовия патримониум и именно по процесния договор за продажба на електрическа енергия за битови нужди. Такова оспорване или възражение не е направено нито в отговора на исковата молба, нито във въззивната жалба, а и в нито един момент от първоинстанционното и въззивното производства. Самият ищец в исковата молба и последователно през целия ход на настоящото исково производство, вкл. в касационната си жалба, твърди че процесната сума е престирана с негови лични средства, излязла е от неговия патримониум и е преминала в ответниковия патримониум. Поради това и при установяване на липса на правно основание за тази парична престация, последната е поискал да му бъде върната на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – като дадено при начална липса на основание. Съобразно отговора на правния въпрос, по който е допуснато настоящото касационно обжалване, процедирайки по този начин, Русенски окръжен съд е излязъл извън предмета не само на въззивното, но и на първоинстанационно исково производство, допускайки съществено нарушение на съдопроизводствените правила (чл. 6, ал. 2 ГПК и чл. 269, изр. 2 ГПК). Същевременно той не се е произнесъл по наведените от страните доводи и възражения досежно липсата, респективно наличието на правно основание за престиране на процесната парична сума от ищеца в полза на ответника, по които са единствените подробни фактически и правни изводи в първоинстанционното решение. Това поведение на въззивния съд само по себе си също е нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото липсват или са непълни мотивите във въззивното решение по въведения от страните правен спор, което нарушение е съществено, рефлектиращо върху правилността на въззивния съдебен акт. Излагането на собствени фактически и правни мотиви във въззивното решение по съществото на спора е изискуемо правомощие на втората съдебна инстанция, действаща като ограничен въззив, за да може да бъде проверена правилността му и като гаранция за правото на защита на страните в процеса.

Съобразно гореизложеното въззивното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК то е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Тъй като допуснатото от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила налага извършване на нови съдопроизводствени действия, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.

При повторното разглеждане на делото, съгласно чл. 294, ал. 1 ГПК, въззивната инстанция следва да съобрази формираната безпротиворечива практика на ВКС относно възможността за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, след отмяната на част или на целите ПИКЕЕ от 2013г. с решения на ВАС, постановени по адм.дела с № 2385/2016г., в сила от 14.02.1017г., и № 3879/2017г., в сила от 23.11.2018г., и преди приемането на сега действащите ПИКЕЕ от 2019г., ако поради софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване (СТИ) не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия, и за приложимостта на чл. 183 ЗЗД в тази хипотеза, както и за изясняване на споровете от фактическа страна при пропуск на първоинстанционния съд да допусне повторна техническа експертиза за установяване на правнорелевантни факти, за които се изискват специални знания, обективирана в: решение № 21/01.03.2017г. по гр.д. № 50417/2016г. на ВКС, I г.о.; решение № 150/26.06.2019г. по гр.д. № 4160/2018г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 124 от 18.06.2019г. по гр. д. № 2991/2018г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 107 от 26.11.2020г. по гр. д. № 1096/2020г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 170 от 06.01.2021г. по гр. д. № 169/2020г. на ВКС, ІV ГО; решение № 6 от 22.02.2021г. по гр. д. № 1978/2020г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 120 от 26.01.2021г. по гр. д. № 3754/2019г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 160 от 31.12.2020г. по гр. д. № 1174/2020г. на ВКС, ІV ГО; решение № 16 от 09.02.2021г. по гр. д. № 1635/2020г. на ВКС, ІІІ ГО и решение № 35 от 16.02.2021г. по гр. д. № 1898/2020г. на ВКС, ІV ГО. Съдебният експерт – софтуерен специалист следва да отговори по настоящото дело на следните допълнителни въпроси: по какъв начин е извършено неправомерното софтуерно въздействие върху паметта на процесното СТИ и кога, резултат на човешко дело ли е или е софтуерна грешка; преминала ли е реално отчетената в скрития регистър електроенергия и през какъв период от време; разполага ли ответното дружество със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ, или само с такава, която чете данните; само производителят на СТИ ли разполага със софтуер за промяна на показанията на СТИ, и по какви цени ответното дружество е остойностило количеството енергия, преминало през тарифа Т3, дали това са цени за технологични разходи.

По направените съдебно – деловодни разноски за настоящата инстанция съдът следва да се произнесе при новото разглеждане на делото, на основание чл. 294, ал. 2 ГПК.

На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 14/07.01.2020г. по в. гр. дело № 777/2019г. на Русенския окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Русенски окръжен съд за ново разглеждане от друг въззивен състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.