Р Е Ш Е Н И Е

№ 20

гр. София, 02.04.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

В.К.С на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

АННА БАЕВА

при участието на секретаря С. С, като изслуша докладваното от съдия Е. В т. дело № 2695 по описа за 2019г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 521 от 01.10.2020г. по т. дело № 2695/2019г. на ВКС, ТК, Второ отделение по подадена от ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] касационна жалба е допуснато касационно обжалване на решение № 390 от 18.02.2019г. по гр. дело № 2219/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 14 състав в следните части:

1/ частта, с която е потвърдено решение № 6481 от 21.09.2017г. по гр. дело № 12410/2016г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от ответното застрахователно дружество „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу А.Р.Д. обратен иск по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ отм. за сумата 26 000 лв. – част от регресно вземане за застрахователно обезщетение поради напускане на местопроизшествието;

2/ частта, с която е потвърдено допълнително решение № 446 от 22.01.2018г. по гр. дело № 12410/2016г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу А.Р.Д. евентуален обратен иск по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ отм. за сумата 26 000 лв. – част от регресно вземане за застрахователно обезщетение поради виновно отклоняване от проверка за алкохол.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в посочената част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че предявеният против А.Р.Д. обратен иск е с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ. Излага съображения, че приложим към настоящия случай е новият КЗ с предвидените в него основания за регрес, доколкото същите са уредени в част V „Задължително застраховане“, и в този смисъл § 22 ПЗР на КЗ не намира приложение, доколкото част IV от отменения КЗ също не урежда основанията за регрес на застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Касаторът моли въззивното решение в посочената част да бъде отменено и ответникът по обратния иск А.Р.Д. да бъде осъден да заплати на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД претендираната по частичния обратен иск сума 26 000 лв. заедно със законната лихва от датата на ПТП до датата на плащането, както и направените разноски във връзка с разглеждането на главния и обратния искове за всички съдебни производства.

Ответникът по обратния иск и трето лице помагач по главния иск А.Р.Д. не изразява становище по касационната жалба.

Касационното обжалване на въззивното решение в частта, с която са отхвърлени обратните искове срещу третото лице помагач, е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния правен въпрос: Кой е приложимият закон – КЗ отм. или КЗ /в сила от 01.01.2016г./, по отношение на регресното право на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ /ЗЗГАО/ спрямо застрахования водач, когато застрахователният договор с него е сключен при действието на отменения КЗ, застрахователното събитие /ПТП/ е настъпило при действието на КЗ /в сила от 01.01.2016г./ и плащането на застрахователното обезщетение от страна на застрахователя е осъществено при действието на КЗ /в сила от 01.01.2016г./?

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените доводи във връзка с релевираните касационни основания и данните по делото и като извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

По материалноправния въпрос:

Действието на материалноправните норми във времето се различава от действието на процесуалноправните норми. Материалноправната норма урежда фактическия състав, осъществил се по време на действието й, като породените правни последици се запазват и при действието на новата, различна правна норма, освен ако в новия закон е изрично уредено обратно действие на новата правна норма. Материалноправните норми по принцип нямат обратно действие, докато процесуалноправните норми имат обратно действие.

Съгласно § 22 ПЗР на КЗ /в сила от 01.01.2016г./ за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част IV от отменения КЗ отм. (КОДЕКС ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО), освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс. Част IV от отменения КЗ отм. (КОДЕКС ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО) урежда общите въпроси на застрахователния договор, имуществено застраховане, застраховане на гражданска отговорност, застраховки „Живот“ и „Злополука“ и приложимото право към застрахователните договори в рамките на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство. Специалните разпоредби, уреждащи задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, включително регресното право на застрахователя по тази застраховка срещу застрахования, са предвидени в част V от отменения КЗ отм. (КОДЕКС ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО), която не е посочена в § 22 ПЗР на КЗ. Поради това преценката за приложимото право следва да се извърши съобразно спецификата на регресното право.

Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл. 274, ал. 1 и ал. 2 КЗ отм. и чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ представлява право на застрахователя да получи от застрахования платеното на пострадалото, респективно увреденото лице обезщетение, ако е осъществено някое от предвидените в посочените разпоредби основания. Регресното право на застрахователя срещу застрахования не е същинско застрахователно право, подобно на суброгацията по общия състав, предвиден в чл. 213 КЗ отм. и чл. 410 КЗ. То не е част от застрахователното правоотношение, а възниква по силата на закона при наличие на някое от регламентираните в действащата правна уредба основания. В предвидените в отменения КЗ отм. (КОДЕКС ЗА ЗАСТРАХОВАНЕТО) и сега действащия Кодекс на застраховането основания се касае до освобождаване на застрахователя от задължението му към застрахования. Регресното право възниква тогава, когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния договор /към застрахования/ на основания, посочени в закона – умисъл, употреба на алкохол, наркотици и др. То възниква спрямо застрахования от момента на деликта, тъй като законодателят свързва наличието на основанията по чл. 274, ал. 1 и ал. 2 КЗ отм. и чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ /умисъл, алкохол, липса на правоспособност за управление и др./ именно с този момент. При всеки случай на управление на МПС водачът е длъжен да се съобразява с действащите към него момент правила за движение по пътищата, предвидени в ЗДвП, ППЗДвП, с разпоредбата на чл. 45 ЗЗД и съответните специални разпоредби в Кодекса за застраховането, относими към управление на застрахованото МПС. Регресното право се урежда от закона, действал към момента на неговото пораждане, момента на осъществяване на относимите към него обстоятелства, а този момент е застрахователното събитие по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Наличието на предвидените в чл. 274 КЗ отм. и чл. 500 КЗ основания за възникване на регресното право не освобождава обаче застрахователя от отговорността по риска „Гражданска отговорност“ към третото увредено лице, поради което той дължи обезщетяване на вредите, претърпени от него. Моментът на плащането на обезщетението на увреденото лице определя не възникването, а изискуемостта на регресното притезание.

Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав дава следния отговор на релевантния материалноправен въпрос:

Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите спрямо виновния водач се урежда от закона, действал към момента на неговото пораждане, а този момент е настъпването на застрахователното събитие по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Приложимият закон по отношение на регресното право на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите спрямо виновния застрахован водач, когато застрахователният договор с него е сключен при действието на отменения КЗ, застрахователното събитие /ПТП/ е настъпило при действието на КЗ /в сила от 01.01.2016г./ и плащането на застрахователното обезщетение от страна на застрахователя е осъществено при действието на КЗ /в сила от 01.01.2016г./, е Кодексът за застраховане, в сила от 01.01.2016г.

По правилността на въззивното решение:

Предвид отговора на релевантния материалноправен въпрос настоящият съдебен състав приема, че въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част е неправилно. Изводът на съдебния състав на Софийски апелативен съд за неоснователност на обратния иск срещу делинквента А.Р.Д., предявен като частичен, на първоначално твърдяното от застрахователя обстоятелство, че виновният водач е напуснал мястото на ПТП, квалифициран от СГС и САС по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ отм. , поради липса на предвидена възможност за ангажиране на регресната отговорност на водача в твърдяната от застрахователя хипотеза и неприложимост на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ /в сила от 01.01.2016г./, е незаконосъобразен. В противоречие с материалния закон съдебният състав е приел за приложима разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ отм. , поради което е направил неправилен извод за неоснователност на предявените в евентуално съединение обратни искове.

Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение трябва да бъде отменено в допуснатата до касационно обжалване част на основание чл. 293, ал. 2, предл. 1 ГПК – поради нарушение на материалния закон. Поради това, че не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, настоящият съдебен състав счита, че спорът следва да бъде решен в касационното производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач. Видно от влязлата в сила присъда № 27/21.06.2016г. по нохд № 177/2016г. на Окръжен съд С. З, наказателен състав, А.Р.Д. не е спрял след причиняване на процесното ПТП, не е оказал помощ на пострадалите, не се е предал, но и в следващите дни е предприел действия по укриване на автомобила, както и към момента на ПТП не е притежавал валидно свидетелство за управление на МПС. Поради това в присъдата е прието, че са налице отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 343, ал. 3 НК, които са обусловили извод за изключително висока степен на обществена опасност, както на деянието, така и на дееца, и съответния размер на наказанието. Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на Наказателен съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че е осъществено предвиденото в чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ основание за възникване на правото на регрес на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] /ищец по частичния обратен иск/ да получи от виновния водач /ответник по обратния иск/ А.Р.Д. претендираната сума в размер 26 000 лв., представляваща част от присъдената с първоинстанционното и въззивното решение на пострадалата П.Б.Г. сума в размер 55 000 лв., заедно с лихва за забава, считано от 11.02.2016г. до окончателното плащане, както и присъдените на П. Г. разноски в размер общо 5 005,04 лв., от които: 2 005,04 лв. – разноски за първоинстанционното производство, 1 500 лв. – разноски за въззивното производство и 1 500 лв. – разноски за касационното производство. Искът следва да бъде уважен за посочените суми при условие, че ищецът по обратния иск представи доказателства, че ги е заплатил на ищцовата страна. На основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ ответникът по обратния иск трябва да заплати на застрахователя и направените от последния разноски в размер общо 2 580 лв., от които: 1 800 лв. - присъдена с първоинстанционното решение държавна такса по главния иск; 180 лв. – присъдено с първоинстанционното решение възнаграждение за вещо лице, както и 600 лв. – присъдена с въззивното решение държавна такса за първоинстанционното и въззивното производство, предвид уважената част на предявения иск от П. Г. срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. Посочените три суми са платени от застрахователя с две платежни нареждания от 04.01.2021г.

С оглед изхода на спора ответникът по обратния иск дължи заплащане на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на направените разноски за всички съдебни производства по обратния иск в размер общо 3 068,40 лв., от които 1 040 лв. – държавна такса за първоинстанционното производство, 520 лв. - държавна такса за въззивното производство, 400 лв. – възнаграждение за вещо лице, 100 лв. – възнаграждение за свидетели, 550 лв. – държавна такса за касационното производство, 5 лв. – държавна такса за съдебно удостоверение, 3,40 лв. – за преписи от документи и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение за въззивното и касационното производства в размер 450 лв.

Претендираното адвокатско възнаграждение в размер 1 400 лв. по обратния иск за първоинстанционното производство не следва да бъде присъдено, тъй като застрахователното дружество не е представило в производството пред СГС доказателства за уговорено в посочения размер адвокатско възнаграждение по обратния иск и за неговото плащане.

По отношение на претендираната сума в размер 3 000 лв. – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 17/03.05.2017г. за защита по главния иск, настоящият съдебен състав счита, че ответникът по обратния иск не дължи заплащане на сумата в размер 1 100 лв., тъй като тази част е присъдена с решението на СГС с оглед неоснователната част от иска /предвид частичната отмяна с въззивното решение в частта за дължимите от ищцата разноски над 1 100 лв. до 1 200 лв./, поради което се дължи от ищцата П. Г.. Останалата част от платеното адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер 1 900 лв., съответно на уважената част от главния иск, представлява вреда за „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, поради което посочената сума следва да бъде присъдена на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.

Поради уважаване на основния обратен иск съдебният състав не дължи произнасяне по евентуално съединения обратен иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ отм. ,

Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховвния касационен съд, Търговска колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 390 от 18.02.2019г. по гр. дело № 2219/2018г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 14 състав в следните части:

1/ частта, с която е потвърдено решение № 6481 от 21.09.2017г. по гр. дело № 12410/2016г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от ответното застрахователно дружество „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу А.Р.Д. обратен иск по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ отм. за сумата 26 000 лв. – част от регресно вземане за застрахователно обезщетение поради напускане на местопроизшествието;

2/ частта, с която е потвърдено допълнително решение № 446 от 22.01.2018г. по гр. дело № 12410/2016г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу А.Р.Д. евентуален обратен иск по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ отм. за сумата 26 000 лв. – част от регресно вземане за застрахователно обезщетение поради виновно отклоняване от проверка за алкохол, и вместо това постановява:

ОСЪЖДА А.Р.Д. с ЕГН [ЕГН] да заплати на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ следните суми:

1/ сума в размер 26 000 лв. /двадесет и шест хиляди лева/, представляваща част от присъденото на П.Б.Г. обезщетение в размер 55 000 лв. за претърпените от нея болки и страдания в резултат на травматични увреждания, настъпили от пътно-транспортно произшествие, реализирано на 11.02.2016г. по вина на А.Р.Д., заедно с лихва за забава върху 26 000 лв., считано от 11.02.2016г. до окончателното плащане, както и сума в размер общо 5 005,04 лв. /пет хиляди и пет лева и четири стотинки/, представляваща присъдени на П.Б.Г. разноски за трите съдебни производства, при условие, че посочените суми бъдат заплатени от „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД на П.Б.Г.;

2/ сума в размер общо 2 580 лв. /две хиляди петстотин и осемдесет лева/, представляваща държавни такси, присъдени с решенията на СГС и САС;

3/ сума в размер 1 900 лв. /хиляда и деветстотин лева/, представляваща платено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА А.Р.Д. с ЕГН [ЕГН] да заплати на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 3 068,40 лв. /три хиляди шестдесет и осем лева и четиридесет стотинки/, представляваща направени разноски за всички съдебни производства по обратния иск, и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сума в размер 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивното и касационното производства.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.