РЕШЕНИЕ

№ 43

София, 02 април 2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

МАРИЯ МИТЕВА

при участието на секретаря: Н. П и в присъствието на прокурор К. С изслуша докладваното от съдия М.М н. дело № 1/2021 година

Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на адв. Г. К., служебен защитник на подс. А.В.Г. срещу Решение № 260052/23.11.2020 г. по ВНОХД № 242/2020 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което първоинстанционната присъда на Окръжен съд – Варна е била изменена частично, като е отменена в частта на определения специален режим на изпълнение на наказанието от осем месеца лишаване от свобода и вместо това е определен строг режим по чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в” ЗИНЗС, а в останалата част присъдата е била потвърдена.

В касационната жалба се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, тъй като неправилно е приложен материалния закон и са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че и наложеното наказание е явно несправедливо. Сочи се, че въззивният съд е направил превратен анализ на доказателствата и така е достигнал до неправилни правни изводи. Изтъква се, че е проведено едностранчиво и необективно съдебно следствие и така не разкрита обективната истина по делото. Изразява се недоверие към отговора на д-р Г. по отношение на СМЕ № III - 47/19 година. Развиват се и съображения за неправилно формиран извод на съда за датата на извършване на престъплението. Акцентира се и на това, че са били пренебрегнати показанията на св. Г. Г., които според защитника е следвало да бъдат кредитирани. Излагат се и аргументи, че неоснователно съдът не е възприел оплакването, че към момента на извършване на деянието подс. Г. е бил в състояние на тежко алкохолно опиване, изключващо вменяемостта. Навеждат се и доводи, че не са били доказани по несъмнен начин квалифициращите обстоятелства „особено мъчителен начин за убития” и „особена жестокост”.

Основаното оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение се свежда до това, че в съдебния акт на въззивния съд липсва задълбочен анализ на доказателствените източници, избирателно са проведени някои следствени действия и не е разкрита в пълнота обективната истина.

Излагат се и съображения за това, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като неправилно редица обстоятелства по делото са били приети за отегчаващи отговорността на подсъдимия, а те обективно не са от такова естество.

Отправеното искане е за отмяна на първоинстанционната присъда и оправдаване на подс. Г.. Алтернативно са правят искания за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление, такова по чл. 115 НК, за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Варна, както и за намаляване на наказанието, като бъде определено наказание лишаване от свобода за срок от 15 години.

В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. А. Г., адв. Г. К. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Отново моли за отмяна на първоинстанционната присъда и оправдаване на подс. Г.. Алтернативно отправя искания за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление, такова по чл. 115 НК, за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Варна, както и за намаляване на наложеното наказание.

П.А.Г. в лична защита подкрепя казаното от неговия защитник.

Представителят на Върховната касационна прокуратура предлага касационната жалба на подсъдимия да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Изтъква, че не са допуснати нарушенията, посочени в касационната жалба, а експертното заключение е интерпретирано от защитата твърде формалистично. Изтъква, че обясненията на подсъдимия са подробно анализирани в контекста на установените по делото фактически обстоятелства. Подчертава, че изводът на въззивния съд, че подс. Г. е умъртвил жената, с която е живеел, е защитен достатъчно убедително. Счита, че и наказанието е правилно отмерено с оглед личността на дееца и конкретните обстоятелства по делото.

В заключение предлага атакуваното решение да бъде оставено в сила.

В последната си дума подс. Г. моли да бъде намалено наложеното му наказание, тъй като предвид възрастта си не може да изтърпи наложеното наказание. Не оспорва, че може да е ударил пострадалата и това да е причинило смъртта й.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното.

С присъда № 24 от 26.05.2020 г., постановена по НОХД № 1426/2019 г. по описа на ОС – Варна подсъдимият А.В.Г. - роден на 13.01.1961 г. в [населено място], с постоянен адрес [населено място], български гражданин, разведен, със средно образование, осъждан, не работи, ЕГН [ЕГН] е бил признат за ВИНОВЕН в това, че на 08.08.2019 г. в [населено място] умишлено умъртвил Й.П.А., като убийството е извършено по особено мъчителен за убитата начин и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6 вр. чл. 115 вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР, изтърпяването на което на основание чл. 57, ал.1 т. 1 от ЗИНЗС да започне при СПЕЦИАЛЕН режим.

На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е зачел времето, през което подс. Г. е бил задържан под стража, считано от 09.08.2019 г.

На основание чл. 23, вр. чл. 25 от НК съдът е ГРУПИРАЛ наказанията, наложени на подс. А. Г. по НОХД № 746/2017 г. на РС - Пловдив - три месеца лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок от 3 години с наказанието по НОХД № 136/2018 г. на РС - Пловдив - осем месеца лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок от 3 години, като е ОПРЕДЕЛИЛ подс. Г. да изтърпи най-тежкото от тях, а именно О.М.Л ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е ПРИВЕЛ в изпълнение групираното наказание на подс. Г., наложено по НОХД № 746/2017 г. на Районен съд - Пловдив и по НОХД № 136/2018 г. на РС - Пловдив, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, което да започне да търпи при СПЕЦИАЛЕН режим.

Съдът се е произнесъл и по отношение на веществените доказателства и направените по делото разноски, които са били възложени в тежест на подсъдимия.

Въззивната процедура е инициирана по жалба на адвокат Г. К., защитник на подсъдимия А.В.Г., срещу присъда № 24 от 26.05.2020 г., постановена по НОХД № 1426/2019 г. по описа на ОС – Варна.

С Решение № 260052/23.11.2020 г. на Апелативен съд – Варна, наказателно отделение, втори състав присъда № 24 от 26.05.2020 г., постановена по НОХД № 1426/2019 г. по описа на ОС – Варна е била изменена частично, като е отменена в частта на определения специален режим на изпълнение на наказанието от осем месеца лишаване от свобода и вместо това е определен строг режим по чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в” ЗИНЗС, а в останалата част присъдата е била потвърдена.

Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е частично основателна, единствено във връзка с оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание и съответно режима на изтърпяването му.

Оплакванията в касационната жалба са свързани с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК. В касационната жалба се поддържа, най-общо, че някои доказателствени средства са игнорирани, а други тълкувани превратно. Навеждат се доводи са незаконосъобразно формирано вътрешно убеждение на съдилищата и за наличие на тенденциозност при обсъждане и анализиране на доказателствените източници.

При касационната проверка обаче Върховният касационен съд констатира, че въз основа на събраните възможни и относими доказателства, доказателствени средства и способи за доказване, фактологията по делото е правилно установена.

Първоинстанционният и въззивният съд са възприели за установена идентична фактическа обстановка, като за прецизиране на фактологията въззивният съд е направил известни уточнения и допълнения.

Изначално неоснователни са оплакванията на защитата за липса на прецизен анализ на доказателствените източници от страна на първата и на въззивната инстанция. Това е така, защото при внимателния прочит на материалите по делото се установява, че инстанционните съдилища са анализирали внимателно, подробно и задълбочено всички доказателства и доказателствени средства, като са подходили при оценката им с нужната критичност и обективност. Действително въззивният съд е възприел установените от първия съд фактически положения и е направил анализ на доказателствените източници, който почти изцяло съвпада с този на първата инстанция. Но това е неизбежно, след като още първостепенния съд е формирал верни фактически изводи, почиващи на вярна интерпретация на доказателствения материал и без да го тълкувал превратно, е достигнал до определени правни изводи, които са също верни. След като въззивният съд е проверил изцяло правилността на атакувания съдебен акт, анализирал е всестранно, обективно и пълно както гласните, така и писмените доказателствени средства, били са подложени на анализ и изготвените по делото експертизи, към него не може да бъде отправен упрек, че не е формирал вътрешното си убеждение въз основа на доказателствата по делото и закона. И първата и въззивната инстанция не са подходили безкритично към обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Г., А., Д., Т. и Д.. На показанията на св. Г. е отделено специално внимание и тяхната достоверност е проверена. Отговорено е в кои части се кредитират и в кои не им се дава вяра, тъй като са в пълно противоречие със заявеното от вещите лица при повторния им разпит - /л. 33 от въззивното дело/.

След задълбочен анализ на всички доказателствени източници, включително и заключението на СМЕ и разясненията, дадени от вещите лица, инстанционните съдилища са достигнали до верен и категоричен извод относно датата на извършване на престъплението и датата на смъртта на пострадалата.

Както първата, така и втората инстанция, не е тълкувала доказателствените материали превратно, а напротив доказателствата и доказателствените средства са оценени с оглед на тяхната информативност и с оглед на действителното им съдържание. При анализа и оценката на доказателствените източници не се констатира нито тенденциозност, нито повърхностност.

Съдът поначало има суверенно право да реши на кои доказателства и доказателствени средства да даде вяра, независимо от това в коя фаза на процеса са депозирани. Преценката си разбира се съдът следва да направи след критичен анализ и оценка на всички доказателствени източници и при внимателна съпоставка помежду им. Такъв е бил подходът и на инстанционните съдилища.

Изложени са ясни съображения в кои части се кредитират показанията на свидетелите и защо се възприемат експертните заключения. Даден е и правдив и съответен отговор на оплакването за казаното от вещото лице Г., която напълно професионално и без предубеждение е изразила своето виждане по конкретния медицински въпрос.

Обективен и безпристрастен е бил подходът на съдилищата при оценката на всички доказателствени материали и е отговорено на всички възражения на защитата, част от които се повтарят и в касационната жалба. Обсъдени са били от съдилищата противоречията в свидетелските показания, а също и тяхната логичност, последователност или пък вътрешна противоречивост.

Неоснователно е възражението, че неправилно съдът не е възприел оплакването, че към момента на извършване на деянието подс. Г. е бил в състояние на тежко алкохолно опиване, изключващо вменяемостта, както и наведените доводи, че не са били доказани по несъмнен начин квалифициращите обстоятелства „особено мъчителен начин за убития” и „особена жестокост”.

В заключение касационната инстанция счита, че всички годни доказателства и доказателствени средства, съпоставени помежду им, представляват една последователна и единна верига, която дава възможност да се заключи несъмнено, че подсъдимият е съпричастен към извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

Това, че убийството е извършено по „особено мъчителен начин за убития” и с „особена жестокост” се установява несъмнено от всички доказателствени материали по делото и от обективните находки, които са обсъдени задълбочено, и е отговорено на възраженията на защитата.

Не почива на предположение и установената фактология по последващото измиване на тялото на пострадалата.

Що се отнася до твърдението на защитата, че към момента на извършване на деянието подс. Г. е бил в състояние на тежко алкохолно опиване, изключващо вменяемостта, то е нужно да се посочи, че това твърдение е в разрез и с обясненията на подсъдимия, дадени пред въззивния съд, в които подс. Г. е заявил, че е пил много малко алкохол, а по-късно като разбрал, че пострадалата е починала, започнал да прие ракия. /л. 32 – 33 от въззивното дело/.

Върховният касационен съд намира, че принципите за индивидуализация на наказанието по отношение на подс. Г. не са били спазени.

Инстанционните съдилища поначало са преекспонирали отегчаващите отговорността обстоятелства и тяхната тежест. При внимателния прочит на съдебните актове всъщност се констатира, че както първостепенния, така и въззивния съд са отчели като отегчаващи отговорността обстоятелства двата квалифициращи признака на престъплението, а именно „особено мъчителен начин за убития” и „особена жестокост”. Известно е от правната теорията и съдебната практика, че квалифициращите признаци на престъплението не могат да бъдат отчитани и като отегчаващи отговорността обстоятелства, тъй като са елементи от състава на престъплението и са намерили отражение в санкционната част на съответната правна норма. Като отегчаващо отговорността обстоятелство може да бъде взето предвид единствено това, че квалифициращите признаци са два на брой. Като обстоятелства, които отегчават отговорността на подсъдимия в конкретния случай правилно са отчетени предходните му осъждания и лошите характеристични данни. Що се отнася до болестната алкохолна зависимост на подс. Г., която отключва и неговата агресивност и безкритичност, то е нужно да се посочи, че това е болестно състояние, което в настоящия случай не може да бъде взето предвид нито като смекчаващо, нито като отегчаващо отговорността обстоятелство. Не е без значение и факта, че подс. Г. не е бил съвсем безотговорен към заболяването си, защото от събраните по делото доказателства се установява, че той е полагал усилия да се лекува, за да може адекватно да се социализира.

Обстоятелството, че убийството е извършено в домашни условия също не може да бъде прието за отегчаващо. Това е така, тъй като убийството извършено в домашни условия, както е в настоящия казус, го очертава единствено като убийство с битов характер, било то поради ревност или други лични причини, които по делото не могат да бъдат съвсем ясно и точно определени.

Във връзка с изживените от пострадалата болки и страдания е нужно да се посочи, че безспорно тя е изживявала силни болки и страдания в известен период от време, но какъв е техния интензитет и продължителност не е възможно да се установи, дори и на базата на приетите по делото експертизи, защото изначално не може да се определи кога пострадалата е изпаднала в безсъзнателно състояние, изпитвала ли е изобщо силни болки през цялото време и до каква степен е страдала.

Така при отчитане на значимите за индивидуализацията на наказанието факти, неправилно въззивният съд е приел, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание „доживотен затвор”. Определеното наказание не е съобразено и с разпоредбата на чл. 38а, ал. 2 НК, съгласно която наказанието доживотен затвор се налага, когато извършеното престъпление е изключително тежко. Безспорно убийството като престъпление се отличава със завишена степен на обществена опасност, но в санкционната част на съответната правна норма законодателят е взел предвид това, и не напразно е предвидил алтернативни наказания. Конкретното битово убийство обаче няма изключителен характер. Това е така, защото това е убийство извършено по „особено мъчителен начин за убития” и с „особена жестокост”, т. е. при наличието на два квалифициращи признака, но то не се характеризира с изключителност, която да го отличава от други подобни убийства, осъществени при същите условия, т.е. това убийство не се отличава с нищо от други престъпления от същия вид.

В принципен план във връзка с индивидуализацията на наказанията е необходимо да се подчертае, че наказанието е установена от закона мярка за държавна принуда, налагана от съда на лице, извършило престъпление, която се изразява в засягане на определени права и интереси на лицето, показва отрицателната оценка на държавата относно това лице и неговото деяние, има за цел да предотврати извършването на нови престъпления от него и другите членове на обществото, като въздейства върху тях възпиращо и поправително-възпитателно. Така наказанието според българския законодател не е обикновено възмездие, а има конкретно определени цели, визирани в чл. 36 НК.

За пълнота на изложението е нужно да се отбележи, че принципно абстрактната обществена опасност на деянието е намерила своя законодателен израз при определянето на съответната санкция за конкретното престъпление. При осъществяването на цялостната дейност по индивидуализацията на наказанието се отчита не общата обществената опасност на престъпленията от определен вид, а специфичната обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец.

При разрешаването на въпроса за наказанието съдът е длъжен да постигне баланс между посочените в чл. 36 НК цели – поправянето и превъзпитанието на осъдения и общопревантивната функция на наказанието. Надценяването на значението на генералната превенция винаги би довело до неоправдана репресия спрямо конкретните подсъдими, поради което би се явило несправедливо. Общопревантивното въздействие на наказанието се осигурява единствено посредством справедливостта му.

С оглед на изложеното Върховният касационен съд намира, че решението на въззивния съд следва да бъде изменено в частта за наложеното наказание и определения режим на изтърпяването му, като на подс. Г. се наложи наказание в размер на 20 /двадесет/ години „лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при строг режим.

Предвид на изложените по-горе съображения касационната инстанция намира за неоснователни възраженията залегнали в касационната жалба за нарушение на материалния закон и за допуснати от инстанционните съдилища съществени процесуални нарушения. Като основателно се възприе единствено оплакването на явна несправедливост на наложеното наказание.

Ето защо и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 вр. чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ решение № 260052/23.11.2020 г. по ВНОХД № 242/2020 г. по описа на Апелативен съд – Варна, като вместо наказанието „доживотен затвор” НАЛАГА на подс. А.В.Г. наказание „лишаване от свобода” за срок от 20 /двадесет/ години, което да се изтърпи при първоначален строг режим.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260052/23.11.2020 г. по ВНОХД № 242/2020 г. по описа на Апелативен съд – Варна в останалата част.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: 1.

2.

Ключови думи