Р Е Ш Е Н И Е

№ 66

гр. София, 02 април 2021 година

Върховният касационен съд на Р. Б, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА

ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

при секретар М. П и в присъствието на прокурора от ВКП К. И, като изслуша докладваното от съдия Вълкова к. д. № 95/21г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационна жалба на адвокат М. Я. от АК-Д. - защитник на подсъдимия Н.П.П. и касационна жалба на частните обвинители Ф.Н.З., З.Н.З. и повереника им адвокат Р. К. от АК-Р. срещу решение № 95 от 09.12.2020 г. на Варненския апелативен съд по внохд № 276/2020 г.

В жалбата на защитника на подсъдимия П. са изложени касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Направено е искане за изменение на решението и преквалифициране на деянието в по- леко наказуемо поради оказаната помощ от подсъдимия спрямо пострадалите по смисъла на чл.343а от НК, както и поради явна несправедливост на наложеното наказание. Касаторът счита, че събраните по делото смекчаващи вината обстоятелства не дават основание за налагане на наказание лишаване от свобода над минималния размер. Претендира обжалваното решение да бъде отменено на основание чл.348, ал.2, във вр. с ал.1 от НПК и делото да бъде върнато на съответния съд за ново разглеждане от друг състав или същото да бъде изменено на основание чл.348, ал.1, т.3 от НПК, във вр. с чл.348, ал.5, т.1 от НПК, като наложеното на подсъдимия П. наказание бъде сведено до пределния минимум.

В жалбата на частните обвинители З. е изведено касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК - явна несправедливост на наказанието, което намират за снизходително и несъответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите в чл.36 от НК. Претендират отмяна на обжалваното въззивно решение и връщане на делото за разглеждане от друг състав на съда с указание да бъде правилно отчетено съотношението между отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, както и да бъде увеличен размерът на наложеното наказание поради явната му несправедливост или алтернативно да се отмени само приложението на чл.66 от НК поради тежките вредоносни последици и грубо нарушаване на най-важните правила за движение по пътищата, при безкритична пътна обстановка.

В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият П. и защитникът му се явяват и поддържат касационната жалба и доводите залегнали в нея, като настояват за облекчаване на наказателно-правното положение на подсъдимия с прилагане на закон за по-леко наказуемото престъпление по чл.343а от НК, което молят да се отрази и на размера на наложеното наказание, чрез неговото намаляване. Относно касационната жалба на частните обвинители изразяват становище за нейната неоснователност. В последната си дума подсъдимият изразява съжаление за случилото се и заявява, че е направил всичко възможно да помогне.

Частните обвинители З. и повереникът им не се явяват в съдебно заседание пред касационната инстанция, но в писмено становище заявяват, че молят да се даде ход на делото в тяхно отсъствие, като поддържат подадената от тях касационна жалба.

Останалите частни обвинители – С. А., Н. З., Д. Н. и Д. Н. не се явяват в съдебно заседание пред настоящата инстанция, редовно призовани и не изразяват становище по касационните жалби.

Представителят на ВКП пледира за неоснователност и на двете касационни жалби и предлага те да не бъдат уважавани, тъй като съдът не е допуснал твърдените в тях нарушения.

ВКС, първо наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК намери следното :

Жалбата на подсъдимия П. е частично основателна.

Жалбата на частните обвинители е неоснователна.

С присъда № 4 от 27.05.2020 г. по нохд № 406/19 г. Окръжен съд –Разград е признал подсъдимия Н.П.П. за виновен в това, че на 26.11.2018 г. на път І-2 (Русе-Варна), км.85+481, в близост до кръстовището с пътното отклонение за [населено място], обл. Р., при управлението на МПС - товарен автомобил, марка „М.“ с рег. [рег.номер на МПС] е нарушил правилата за движение по пътищата в чл. 20, ал.1, чл.16, ал.1, т.4 от ЗДвП и чл. 68, т.4 от ППЗДвП в резултат, на което причинил по непредпазливост смъртта на Н.З.И. и телесни повреди на повече от едно лице - средни телесни повреди на З.Н.З. и малолетните му деца Д.З.Н. и Д.З.Н., поради което и на основание чл. 343, ал.4, вр. ал. 3, б. Б, вр. ал.1, б.В, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл.58а, ал.1, вр. чл. 54 от НК, вр. чл.373, ал.2 от НПК го е осъдил на три години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изтърпяването за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимият е признат за невинен да е извършил престъплението поради нарушение на правилата за движение по пътищата по чл.16, ал.1, т.3, чл.42, ал.2, т.1 и т.2 от ЗДвП и чл.68, т.3 от ППЗДвП, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по обвинението в тази му част.

На основание чл. 343г от НК съдът е лишил подсъдимия П. от право да управлява МПС за срок от три години и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила.

Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски направени в хода на досъдебното производство в размер на 1679,73 лв., като относно веществените доказателства е постановено, след влизане на присъдата в сила, да се върнат на собствениците им.

С решение № 95 от 9.12.2020 г. постановено по внохд № 276/20 г. Апелативният съд –Варна е изменил присъдата, като е оправдал подсъдимия за допуснати нарушения по чл.16, ал. 1, т.4 от ЗДвП и по чл. 68, т. 4 от ППЗДвП и вместо това го осъдил за допуснато нарушение на чл.16, ал.1, т.2 от ЗДвП и потвърдил присъдата в останалата и част.

Съдебното производство пред първоинстанционния съд е протекло по реда на Глава двадесет и седма от НПК, като подсъдимият е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил, да не се събират доказателства за тях.

По жалбата на защитника на подсъдимия П.:

С отказа на съда да преквалифицира деянието на подсъдимия П. по привилегирования състав на чл. 343а, ал.1, б.“г“, вр. чл. 343, ал. 3, б. „б“, във вр. ал.4 от НК, въззивният съд е нарушил материалния закон. В тази част жалбата е основателна, поради което въззивното решение следва да бъде изменено, като ВКС упражни правомощията си по чл. 354, ал. 2, т. 2 от НПК.

В мотивите на обжалвания въззивен акт е изразено изрично несъгласие с изводите на първата инстанция, че действията на подсъдимия след ПТП се свеждат само до загриженост и съпричастност към пострадалите, като в съответствие със съдържанието на обстоятелствената част на обвинителния акт и указанията в т.8.1 от ТР №1/2009г., ОСНК на ВКС, въззивният съд е приел за установено, че подсъдимият не само е бил загрижен за пострадалите, но им е оказал първа помощ. Въпреки това Варненският апелативен съд е отказал приложението на чл.343а от НК със съображения за липса на достатъчно и убедителни доказателства за съставомерна към претендирания от защитата привилегирован състав помощ. Установената от същия съд фактология в резултат на проведеното при спазване на процесуалните правила съкратено съдебно следствие и направеното от подсъдимия самопризнание по изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, позволява да се приеме обратното, тъй като помощта от страна на дееца е достатъчно конкретизирана, след като въззивният съд е приел, че се касае за оказана от него и свидетеля Севдалин И. „първа“ помощ и то не само на една от жертвите, а на „пострадалите“ в автомобила, така както е приел прокурорът на стр.2 от обстоятелствената част на обвинителния акт. Описаното недвусмислено сочи, че подсъдимият е направил всичко по силите си за оказване помощ на пострадалите с предприетите от него действия по оказване на „първа помощ“, която несъмнено е била необходима поради броя на пострадалите, динамиката на пътната ситуация и движението на други МПС по пътя. Обстоятелството, че пострадалият И. е починал на място, не дава основание да се приеме, че след като действията на подсъдимия не са довели до резултат, то подсъдимият не е оказал относима към състава на чл.343а от НК помощ, тъй като според установеното от фактическа страна той е оказал „първа“ помощ на останалите пострадали, с което очевидно е съдействал за спасяването им. Разбирането, прието с ППВС № 6/69г., че ако пострадалите са повече от едно лице, за приложение на намалената отговорност по чл.343а от НК деецът следва да е оказал помощ на всички, е изоставено още с ППВС № 1/83г. и от тогава съдебната практика е константна по въпроса, че изискването помощта да е била необходима е изпълнено винаги, когато измежду пострадалите има жив човек. Действителният смисъл на закона е деецът да действа според възможностите си за намаляване вредите от виновното му поведение. В процесния случай на база фактическите твърдения в обвинителния акт и в резултат на проведеното съкратено съдебно следствие по чл.371,т.2 от НПК въззивният съд е приел за установено, че помощта е оказана от подсъдимия фактически и то спрямо повече от един пострадал, което дава основание за преквалифициране на деянието по привилегирования състав на чл. 343а от НК, както претендира касаторът-защитник, без да е необходимо допълнително разследване за установяване конкретно спрямо кои пострадали и в какво се е изразила тази първа помощ. Това от една страна е процесуално недопустимо поради вида на проведената диференцирана процедура и от друга не е необходимо поради обстоятелството, че помощта и лицата, спрямо които тя е оказана, са достатъчно конкретизирани, за да се направи категорична положителна преценка за относимостта й към състава на чл.343а от НК. Доводът на касатора за преквалифициране на деянието по чл.343а от НК е основателен предвид, че оказаната от подсъдимия помощ е била необходима т.е. оказана е на живи хора въпреки шоковото състояние, в което деецът е изпаднал след ПТП. Същият съобразно възможностите си е предприел действия, които обективно и субективно са били насочени към спасяване живота на пострадалите. Самопризнанието на дееца относно фактическото твърдение в обвинителния акт, че оказал първа помощ на пострадалите в автомобила, не е изолирано от останалия доказателствен материал. По делото изобилстват данни, че след ПТП подсъдимият е бил ранен и с кръв по ръцете и по дрехите, изглеждал „пожълтял“ и „стреснат“, но въпреки това помагал на пострадалите, в това число да извадят майката и едно от децата (вж. протокол за доброволно предаване - 74-75, т.3 от ДП, констативен протокол за ПТП –л.59-60, т.2 ДП, показания на свидетеля Е. А. – л.86, т.І от ДП, полицейските служители Н. Н. и Л. М. –л.96 и л.102, т.1 от ДП, свидетеля Севдалин И. –л.83,т.І от ДП и напълно незаинтересования свидетел Мухарем А., който се оказал случайно на мястото на ПТП – л.98-100, т.1 от ДП). След като подсъдимият фактически е оказал първа помощ на пострадалите, между които е имало живи хора и деца и след като деецът не е бил в пияно състояние и не е избягал от местопроизшествието, нито има индиции да е оказал помощта принудително, неправилно въззивният съд е приел, че тази „първа помощ“ има значение само на смекчаващо отговорността обстоятелство. За преквалифициране на деянието като престъпление по чл.343а от НК законът не изисква помощта да е решаваща или кумулативно да е в най-активна степен спрямо останалите лица, които са помагали за спасяването на пострадалите. Важно е деецът обективно и субективно да е предприел действия и да е направил всичко зависещо от него за спасяване живота и здравето на пострадалите, какъвто е случаят.

Настоящият касационен състав не споделя посоченото на стр.8 от въззивното решение, че подсъдимият се е съгласил да не оспорва извода на прокурора за липса на действия релевантни към състава на чл.343а от НК. Такъв извод прокурорът не е извел изрично нито в обвинителния акт, нито в хода на съдебните прения пред първоинстанционния съд. Същият се е ограничил да пледира за аналогична правна оценка на фактическите твърдения в обвинителния акт от първоинстанционния съд с дадената от прокурора, а именно, че деянието на подсъдимия П. осъществява състава на престъпление по чл.343, ал.3, б.“б“, вр. ал.4, вр. ал.1, б.“в“ от НК без да коментира налице ли са предпоставките за приложението на чл.343а от НК. Дори представителят на държавното обвинение да беше направил такъв извод, той е от категорията на правните, а не на фактическите изводи на обвинението и не обвързва нито съда, нито подсъдимия. Съгласно чл.371, т.2 от НПК при проведеното съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция подсъдимият признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, но не и правните изводи на прокурора, поради което във всеки един момент може да изрази несъгласие с тях и да настоява признатите факти да получат различна правна оценка от тази на прокурора. В случая искането на подсъдимия и защитата за преквалифициране на деянието по чл.343а от НК не е лишено от основание с оглед установеното в съответствие с процесуалните правила фактическо положение, че подсъдимият е оказал първа помощ на пострадалите.

В жалбата на подсъдимия П. е наведено и касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК, като то е аргументирано основно с твърдение за неправилно приложение на материалния закон. Въпреки преквалифицирането на деянието по привилегирования състав на чл. 343а от НК, настоящият касационен състав прецени, че не се налага смекчаване на наложеното наказание от три години лишаване от свобода. При обсъждане на доводите в касационната жалба за явна несправедливост на наложеното наказание, следва да се съобрази обстоятелството, че в санкционната си част нормата на чл.343а, ал.1, б. „г“ от НК предвижда лишаване от свобода за срок от две до десет години. С оглед задължителното приложение на чл.58а, ал.1 от НК, наказанието лишаване от свобода за три години е наложено, след като съдът е преценил за справедливо лишаването от свобода за срок от четири години и шест месеца. Този извод се споделя и от касационната инстанция. Така определеното наказание надвишава с две години и половина специалния минимум и е под средния размер на предвидения в чл.343а, ал.1, б.“г“ от НК максимум. Следователно се явява справедливо с оглед степента на обществена опасност на деянието предвид завишения обем на вредоносните последици и липсата на съпричиняване от страна на пострадалите, в това число на починалия водач на МПС. За да се приложи претендираната от защитника квалификация на чл.343а, ал.1, б.“г“ от НК е достатъчно да е настъпила смърт на едно лице и да е причинена телесна повреда на друго, а в конкретния случай освен смъртта на водача на лекия автомобил, са причинени средни телесни повреди на три други лица, между които двете малолетни, както и несъставомерни (леки) телесни повреди на тяхната майка, което допълнително завишава степента на обществена опасност на деянието. Освен това при този резултат от касационната проверка относно приложимия материален закон по чл.343а от НК, оказаната помощ съгласно чл.56 от НК не може да бъде отчетена като смекчаващо вината обстоятелство, за да обуслови допълнително намаляване на наказанието.

По жалбата на частните обвинители:

ВКС не намери основание да уважи искането за отмяна на въззивното решение и връщане на делото на АС - Варна за увеличаване на определеното наказание. Действително изводът на въззивния съд, че е налице значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства (вж. стр.9 от въззивното решение) е неправилен предвид иначе адекватно отчетените от съдилищата като брой и тежест отегчаващи обстоятелства, в това число големия брой пострадали лица, между които две малолетни деца, несъставомерните телесни повреди на тяхната майка, значителните имуществени вреди на двата автомобила, предходно нарушение на правилата за движение по пътищата, за което подсъдимият е бил санкциониран около година преди инцидента, както и убедително мотивирания от двете съдебни инстанции извод за висока степен на обществена опасност на деянието. С приложения от настоящата инстанция закон за по-леко наказуемо престъпление по чл.343а от НК, определеното преди задължителната редукция по чл.58а, ал.1 от НК наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода не се явява явно несправедливо и неоправдано снизходително, както се сочи в касационната жалба, тъй като значително надвишава минималноустановения от закона минимум от две години. Налагането на наказанието лишаване от свобода за срок от три години също не е в минималноустановения от закона размер и е закономерен резултат от задължителната редукция (с една трета) по чл.58а, ал.1 от НК предвид проведената диференцирана процедура. Освен това личната и обществена интеграция на дееца не са били водещ мотив за въззивния съд при определяне на наказанието, както сочи касаторът. При определяне на наказанието съдилищата правилно са отчели чистото съдебно минало, сравнително младата възраст на дееца и критичното му отношение към извършеното като допълнителни смекчаващи обстоятелства, което налага извода, че наложеното наказание не е явно несправедливо.

Приложението на чл.66, ал.1 от НК също не е довело до явна несправедливост на наказанието. Преценката на съда, че по отношение на П. целите по чл.36 от НК ще бъдат успешно изпълнени и без да се налага да търпи ефективно наложеното му наказание, е правилна. Става въпрос за лице, което с поведението си след осъществяване на деянието, както и с позицията си в хода на наказателното производство е демонстрирало пълно осъзнаване на вината, разкаяние и готовност за поправяне. При наличие на останалите законови предпоставки, най-тежката форма на държавна репресия не следва да се прилага, ако превъзпитателното въздействие би могло да се постигне и с други инструменти, каквито са условното осъждане и определянето на четиригодишен изпитателен срок, който е значително над минималноустановения в закона.

Ето защо настоящият касационен състав прецени, че жалбата на частните обвинители следва да остане без уважение.

С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 2 от НПК ВКС, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ решение № 95 от 9.12.2020 г. постановено по внохд № 276/20 г. по описа на Апелативен съд – Варна, като преквалифицира извършеното от подсъдимия Н.П.П. престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „г“, вр. чл. 343, ал. 3, б.“б“, вр. ал.4, вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Решението е окончателно.

Председател :

Членове : 1.

2.

,