Р Е Ш Е Н И Е

№74

гр.София, 02.04.2021 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, Трето отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при секретаря Р. С, като изслуша докладвано от съдията Д. С гр.дело № 1350/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 5527/14.11.2017 г., подадена от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, чрез инспектори в ТБ – Р., Р. Р. и М. И., и по касационна жалба с вх. № 5773/27.11.2017 г., подадена от И.И.П., В.А.П., „К.-М“ ЕООД и „К. М Р.“ ЕООД, решение № 214 от 02.10.2017 г., постановено по в. гр. д. № 558/2016 г. на Великотърновския апелативен съд.

С това решение № 214 от 02.10.2017 г., постановено по в. гр. д. № 558/2016 г., Великотърновският апелативен съд е ОБЕЗСИЛИЛ решение № 255 от 01.07.2016 г. по гр. д. № 980/2014 г. на Русенския окръжен съд, допълнено по реда на чл. 250 ГПК с решение № 357/05.10.2016 г., в частта, с която е отнета в полза на Държавата от И.И.П. и В.А.П. по иск на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество повторно сумата от 5 165 лв., представляваща парична равностойност на отчужденото имущество – лек автомобил „Рено“ с рег. № Р 88-83 РС; ОТМЕНИЛ е решение № 255 от 01.07.2016 г. по гр. д. № 980/2014 г. на Русенския окръжен съд, допълнено по реда на чл. 250 ГПК с решение № 357/05.10.2016 г., в частта, с която е отнето в полза на Държавата от И.И.П. и В.А.П. по иск на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество сумата от 98 362 лв., представляваща равностойността на вноски за погасяване на кредити и В ЧАСТТА, с която е отнета от „К. – М“ ЕООД сумата от 24 855 лв. - платени данъчни задължения към ТД на НАП - [населено място], вместо което предявените искове относно тези имущества са отхвърлени; ИЗМЕНИЛ е първоинстанционното решение в частта за присъдената държавна такса, която са осъдени да заплатят И.И.П. и В.А.П., като същата е намалена съобразно уважената част на иска от 16 526, 27 лв. до 12 873, 78 лв.; ОТМЕНИЛ е решението в частта, с която „К. –М“ ЕООД е осъдено да заплати по сметка на окръжния съд държавна такса в размер на 1 134, 20 лв.; ИЗМЕНИЛ е решение № 255 от 01.07.2016 г., постановено по гр. д. № 980/2014 г. на Русенския окръжен съд и решение № 357 от 05.10.2016 г., постановено по гр.д. № 980/2014 г. на Русенския окръжен съд в частта за разноските, с която И.И.П. и В.А.П. са осъдени да заплатят на КОНПИ сумата от 7 764 лв. за юрисконсултско възнаграждение и сумата от 1 474,75 лв. - разноски за вещи лица и обявления в Държавен вестник, като УВЕЛИЧИЛ юрисконсултското възнаграждение на сумата 7 966,88 лв. за първата инстанция, а разноските за вещи лица и обявления в Държавен вестник НАМАЛИЛ на сумата 1 116,47 лв., по съразмерност.; ИЗМЕНИЛ решение № 255 от 01.07.2016 г., постановено по гр. д. № 980/2014 г. на Русенския окръжен съд и решение № 357 от 05.10.2016 г., постановено по гр. д. № 980/2014 г. на Русенския окръжен съд в частта за разноските, които КОНПИ дължи на адвокат В. В. за първа инстанция, като на основание чл. 38, ал. 2 ЗА и Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ОСЪДИЛ КОНПИ да заплати на адвокат В. сумата 7 066,34 лв. за адвокатско възнаграждение; ПОТВЪРДИЛ е решението на Русенския окръжен съд в останалата му част, с която е уважен искът по чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ срещу И.И.П. и В.А.П. за отнемане в полза на Държавата на следното подробно описано незаконно придобито имущество на стойност 529 354,71 лв.: недвижим имот в [населено място], [улица], представляващ масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 63427.2.308.1, придобит с НА № 153 от 06.04.2005 г. на нотариус П. Т. от района на Русенския районен съд; недвижим имот, намиращ се в [населено място], [община], [улица], придобит с НА № 9 от 17.07.2006 г. на нотариус П. Т.; лек автомобил „Пежо 206” с ДК № Р 74-94 АН, придобит с договор от 20.04.2011 г.; лек автомобил „Ситроен – Б.”, с ДК № Р 15-95 ВВ, придобит с договор от 09.08.2012 г.; сумата 5 165 лв., парична равностойност на отчуждено имущество лек автомобил „Рено” с рег. № Р 88-83 РС; сумата 70 324,71 лв., колкото са установени от експертизата, захранване на банкови сметки от трети лица; сумата 13 305 лв. – захранване на банкови сметки; от И. П. сумата 3 500 лв., представляваща левовата равностойност на дружествен дял в капитала на „К. – М” ЕООД и в частта, с която е отхвърлен искът за отнемане в полза на Държавата на недвижим имот, намиращ се в [населено място], [улица], който имот е придобит с НА № 78 от 29.05.2006 г. на нотариус П. Т. от района на Русенския районен съд; за отнемане на сумата над 5 165 лв., представляваща парична равностойност на отчуждено имущество за разликата до 8 000 лв., както и претенциите за отнемане на сумата над 70 324,71 лв. за разликата до 71 864,40 лв., представляващи парични средства за захранване на сметки, за които не е установен законен източник, както и иска за сумата над 98 362 лв. до 162 036,68 лв., представляваща парична равностойност на погасени кредити; ОСЪДИЛ е И.И.П. и В.А.П. да заплатят на КОНПИ сумата от 450 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, а КОНПИ да заплати на адвокат В. В. на основания чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 7 066, 34 лв. – разноски пред въззивната инстанция.

С определение № 11/10.01.2018 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, Великотърновският апелативен съд е отхвърлил искането на И.И.П. и В.А.П. за допълване и изменение на решение № 214 от 02.10.2017 г. в частта му за разноските, като бъде осъдена КОНПИ да им заплати сумата от 2 070,54 лв. – държавна такса по въззивната жалба; да заплати на адвокат В. още 480 лв. – адвокатско възнаграждение за всяка една от двете инстанции и да намали размера на присъденото на КОНПИ юрисконсултско възнаграждение за първа инстанция от 7 966, 88 лв. на 450 лв., както и искането на адв. В. за присъждане на направени разноски в размер на 4 000 лв. – платено от „К.-М“ ЕООД адвокатско възнаграждение.

От касатора КОНПИ в касационната жалба, насочена срещу въззивното решение в неговата отхвърлителна част, и в пледоария по същество чрез старши инспектор Р. се релевират доводи за неправилност на решението, поради за допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за отмяна на решението в съответната част и уважаване изцяло на исковата претенция.

Ответниците по тази жалба - И.И.П., В.А.П., „К.-М“ ЕООД и „К. М Р.“ ЕООД в представен писмен отговор чрез адв.В. вземат становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски на основание чл. 38, ал.2 ЗА.

В касационната жалба на И.И.П., В.А.П., „К.-М“ ЕООД и „К. М Р.“ ЕООД, насочена срещу въззивното решение в частта, с която е уважена претенцията на ищеца, се съдържат оплаквания за недопустимост на решението по отношение на ответниците „К.-М“ ЕООД и „К. М Р.“ ЕООД, като постановено срещу лице, което не съществува, не е било конституирано от първоинстанционния съд като страна в процеса и срещу него не е предявен иск. Поддържат се доводи и за очевидна неправилност по подробно изложени съображения. Исканията са за обезсилване или отмяна на решението в съответните обжалвани части. В открито съдебно заседание не се явяват, но в представена писмена молба - защита чрез адв.В., поддържат жалбата си.

Ответникът по тази жалба - Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, в представен писмен отговор, чрез инспектори Р. Р. и М. И., и в съдебно заседание чрез инспектор Р. Р. взема становище, за липса на основание за отмяна на решението в обжалваните с тази жалба части.

Подадена е и частна жалба от И.И.П., В.А.П. и „К.-М“ ЕООД, срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение № 11/10.01.2018 г. на Великотърновския апелативен съд, по която пред ВКС е образувано ч. гр. д. 1349/2018 г. по описа III г. о. С определение № 161/11.04.2018 г. на основание чл. 213 ГПК частната жалба е присъединена за разглеждане по гр. д. № 1350/2018 г., съвместно с подадените касационни жалби.

С определение № 740/05.11.2020г. касационното обжалване е допуснато, поради съществуваща вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, като постановено по нередовна искова молба. В изпълнение на правомощията си да следи служебно за допустимостта на обжалваното въззивно решение, независимо дали в касационната жалба е въведено оплакване за неговата недопустимост (съгласно разрешенията, приети с ТР № 1/2001 г. на ОСГК, ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК, ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК и законодателните изменения на нормата на чл. 280, ал. 2, пр. 2-ро ГПК - ЗИД на ГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017 г.), Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Общите изисквания за съдържанието на исковата молба са уредени в чл. 127 ГПК, като централно място сред тях заемат тези във връзка с определяне на страните и предмета на делото: ясно индивидуализиране на ищеца/ищците и ответника/ответниците, изложение на обстоятелствата, на които се основава искът (основание на исковата молба) и в какво се състои искането – съдържанието на претендираното право (петитум на исковата молба). В чл.127, ал.1, т.2 ГПК е предвидено, че исковата молба трябва да съдържа „името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива“. Това изискване в исковата молба да бъдат посочени имената и адресите на страните, е за да може съдът, сезиран със спора, да осъществи процесуални отношения с посоченото като ответник лице, както и да извърши индивидуализация на страните по спорното правоотношение, да събере доказателства за правнорелевантните факти във връзка с отношенията именно между така индивидуализираните страни и да осигури правото им на защита. Нередовна е искова молба, при която има противоречие между посоченото в адресната част лице ответник и ответника, посочен в обстоятелствените твърдения, на които е основано искането, съответно лицето, към което искането е насочено. Когато посочените в исковата молба данни са достатъчни за постигане на тези цели, евентуални пропуски при индивидуализацията на ответната страна и неотстраняването им от съда не съставляват съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Те не препятстват защитата на ответника, нито участието му в процесуалните правоотношения. Когато обаче данните са недостатъчни, противоречието е явно и следва да се констатира от съда, сезиран с правния спор. В случай на нередовност на исковата молба законът сочи, че отстраняването на нередовността следва да стане в рамките на едноседмичен срок от получаването на съобщението за това (чл. 129, ал. 2 ГПК), а в случай на уважителни причини, каквито биха могли да бъдат различните срокове за извършване на административни услуги, за ищеца стои възможността да иска продължаване на срока по чл. 63 ГПК. Във всички случаи за да се обезпечи допустимостта на производството и правото на защита на ответника, следва преди започване на производството да се изясни кой е действителният ответник, на него да се връчи препис от исковата молба, както и да се съберат онези релевантни доказателства, касаещи точно отношенията между така индивидуализираните страни.

В тези рамки се индивидуализира субективната страна на спорното право, а от изложените обстоятелства и заявения петитум се определя предмета на делото. Ясното и точно посочване на страните по спора и ясното и точно изложение на обстоятелствата в основанието и петитума на исковата молба е от значение за гарантиране правото на защита на ответника и за осигуряване на равенството на страните в процеса. За редовността на исковата молба съдът следи служебно при всяко положение на делото, за да обезпечи постановяването на допустим съдебен акт.

Нормата на чл. 269 ГПК предвижда, че въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалваното първоинстанционно решение, а по неговата допустимост - в обжалваната част. При изпълнение на тези си служебни задължения, когато въззивният съд констатира, че исковата молба страда от недостатък, той следва да приложи правилото по чл. 129, ал. 2 ГПК като остави исковата молба без движение и даде указания на ищеца за отстраняване на нередовностите в едноседмичен срок. Ако констатираните нередовности бъдат отстранени, производството по делото продължава, като на ответника се дава възможност за отговор на поправената искова молба в законоустановения срок. Ако нередовностите не бъдат надлежно отстранени, възивният съд обезсилва първоинстанционното решение и прекратява производството по предявения иск в изпълнение на общо предоставеното му правомощие по чл. 270, ал. 3 ГПК (в т. см. – т. 5 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК). Както е посочено в цитираното тълкувателно решение, когато нередовността на исковата молба е довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна, въззивното решение е недопустимо. Такова решение изобщо не може да обвърже с последиците си лицето, което би имало качеството на надлежна страна, но не е било конституирано по делото. Това лице следва да се конституира и процесът срещу него следва да започне отначало пред първата инстанция. В този случай, ако порокът се констатира от въззивния съд, той следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция с указания за конституиране на надлежния ответник и разглеждане на делото с негово участие. Когато порокът се констатира от ВКС, той следва да обезсили и въззивното, и първоинстанционното решение, като върне делото на първата, а не на въззивната инстанция. Въззивният съд, макар и такъв по същество, не може да поеме функциите на първоинстанционния съд в хипотезата, когато не е конституирана надлежна страна по делото, тъй като процесуалната легитимация е една от абсолютните положителни процесуални предпоставки за съществуване на правото на иск, и при нейната липса производството и постановеното по него решение са недопустими. Законът не предвижда изключения от общото правило, че при недопустимост на първоинстанционното решение същото се обезсилва, а ако е разгледан непредявен иск, делото се връща на първата инстанция за произнасяне по предявения иск /чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК/. Освен това, връщането на делото на въззивния, а не на първоинстанционния съд би довело до недопустимо ограничаване на защитата на новоконституираната страна, като се имат предвид специфичните функции на въззивната инстанция при условията на ограничения въззив.

Имайки предвид изложеното, Върховият касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

В процесния случай и двете предходни инстанции са се произнесли по нередовна искова молба - между страните е налице продължаващ спор относно действителния ответник, Този недостатък на исковата молба не е отстранен въпреки предприетите процесуални действия от съда, а спорът относно това кое конкретно юридическо лице „К.-М“ ЕООД или „К. М Р.“ ЕООД е ответник, не е разрешен както от страните, така и от съда. Това е видно и от действията на самия съд, който в решението си /стр.11/ приема, че юридическото лице, предмет на извършваната от Комисията проверка, е било дружеството „К. М“ ЕООД със седалище [населено място], представлявано от И.И.П. и с[ЕИК]; че към момента на внасяне на искането от Комисията в Търговския регистър е била вписана промяна и са налице две дружества : „ К. М“ ЕООД със седалище [населено място], ЕИК[ЕИК] и представляващ Й.Т.П., и „К. М Р.“ ЕООД със седалище [населено място],[ЕИК] и представляващ Й.Т.П.; че ответник е дружеството „К. М“ ЕООД[ЕИК] и с решението си постановява осъдителен диспозитив срещу „К. М “ ЕООД с[ЕИК] за което очевидно сам приема, че към момента не съществува. Съдът не е предприел достатъчно процесуални действия за изясняване на въпроса кой е действителният ответник, какво е точното наименование на дружеството, кой е индивидуализиращия го ЕИК, къде е седалището му и кой е неговият представляващ; не е дал изрични указания на ищеца да посочи точния ответник и да представи доказателства за вписаните промени в търговския регистър по партидата на дружеството, за да се провери процесуалната му дееспособност; не е извършил проверка на това ли конкретно дружество е връчен препис от исковата молба и спрямо него ли са извършени следващите процесуални действия. Неотстраняването на визирания недостатък на исковата молба, наличният спор между страните досежно това кой е действителният ответник – юридическо лице, и невъзможността предвид недостатъчните данни по делото да се провери участвал ли е в производството пред първите две инстанции, при съобразяване и на обстоятелството, че проверяваните лица и свързаните с тях юридически лица са необходими задължителни другари, дават основание на съда да обоснове извод, че въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение се явяват недопустими и подлежат на обезсилване. Делото следва да бъде изпратено на първостепенния съд за ново разглеждане и произнасяне по предявения иск като първа инстанция след осъществяване на процедурата по чл. 129, ал.2 ГПК. Предвид този изход следва да се обезсили и постановеното по реда на чл.248 ГПК определение № 11/10.01.2018 г. на Великотърновския апелативен съд.

При новото разглеждане съдът следва да се произнесе и по разноските, направени в настоящото производство.

Съобразно гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

Р Е Ш И:ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 214 от 02.10.2017 г. и определение № 11/10.01.2018 г. на Великотърновския апелативен съд, постановени по в. гр. д. № 558/2016 г.

ОБЕЗСИЛВА решение № 255 от 01.07.2016 г. по гр. д. № 980/2014 г. на Русенския окръжен съд, допълнено по реда на чл. 250 ГПК с решение № 357/05.10.2016 г.

ВРЪЩА делото на Русенския окръжен съд за ново разглеждане и произнасяне по предявения иск като първа инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: