№ 32

София, 20.04.2021 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря В. С, като изслуша докладваното от съдия К. М гр.д. № 2217 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на община Козлодуй чрез пълномощника й адвокат А. К. и касационна жалба на В.Т.Ц. и С.Т.Й. чрез пълномощника им адвокат М. С. против решение № 366 от 22.11.2019 г., постановено по гр.д. № 471 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Враца, с което е отменено решение № 223 от 11.07.2018 г. по гр.д. № 1780/2017 г. на Районен съд-Мездра и вместо него е постановено друго за:

отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на констативен нотариален акт № 130, том I, дело № 219/1991 г. за признаване на М.А.Г. за собственик на 1/3 ид.ч. от дворно място от 4620 кв.м., съставляващо имот пл.№ 190 от кв.24 по плана на [населено място] от 6.10.1992 г., при посочени граници в частта над 1/4 ид.ч.

отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на констативен нотариален акт № 61, том VI, дело № 1391/1996 г. за признаване на В.Т.Ц. за собственик на 1300 ид.ч. от целия имот от 4640 кв.м., съставляващ имот пл.№ * от кв.24 по плана на [населено място] от 6.10.1992 г., при посочени граници в частта над 1/8 ид.ч.

отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на констативен нотариален акт № 81, том IХ, рег. 13614, дело № 2144/2007 г. на нотариус В. М. с район на действие РС-Козлодуй за признаване на С.Т.Й. за собственик на 1880 ид.ч. от целия имот от 4640 кв.м., от които 720 кв.м. са извън регулацията на [населено място], представляващ поземлен имот № * от кв.24 по плана на [населено място] от 6.10.1992 г., при посочени граници в частта над 1/8 ид.ч.

обявяване на основание чл.76 ЗН за относително недействителна по иска на Г.А.П. против И.С.Я., Р.М.Е., Д.М.Е., В.Т.Ц. и С.Т.Й. сделката, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба № 154, том I, дело № 431 от 3.04.1991 г., с която М.А.Г. е продала на Г.С.Н. 1/3 ид.ч. от дворно място от 4620 кв.м., съставляващо имот пл.№ * от кв.24 по плана на [населено място] от 6.10.1992 г.

обявяване на основание чл.76 ЗН за относително недействителна по иска на Г.А.П. против И.С.Я., Р.М.Е., Д.М.Е., В.Т.Ц. и С.Т.Й. сделката, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба № 112, том I, дело № 2248 от 5.10.1998 г., с която Н.Й.Н. и Г.С.Н. са продали на И.П.И. придобита по време на брака им 1/3 ид.ч. от дворно място от 4620 кв.м., съставляващо имот пл.№ * от кв.24 по плана на [населено място] от 6.10.1992 г.

обявяване на основание чл.76 ЗН за относително недействителна по иска на Г.А.П. против И.С.Я., Р.М.Е., Д.М.Е., В.Т.Ц. и С.Т.Й. сделката, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба от 27.05.2008 г., вписан в Службата по вписвания гр. Козлоздуй под № 8, том V, д.вх.№ 2253/2008 г., въз основа на който е издаден Акт за частна общинска собственост № 1943 на О. К, с който В.Т.Ц. и С.Т.Й. са продали на О. К 1500/4725 ид.ч. от имоти с идентификатори *** и ***.

допускане на съдебна делба на имот с идентификатор *** с площ от 1500 кв.м., имот с идентификатор *** с площ от 1683 кв.м. и имот с идентификатор *** с площ от 1543 кв.м., находящи се в границите на [населено място] и останали в наследство от А.П.С., починал на 2.07.1967 г., между съделителите и при права в съсобствеността: Р.М.Е. – 1/8 ид.ч., Д.М.Е. – 1/8 ид.ч., В.Т.Ц. – 1/8 ид.ч., С.Т.Й. – 1/8 ид.ч., Г.А.П. – 2/8 ид.ч. и И.С.Я. – 2/8 ид.ч.

Г.А.П. е подал чрез пълномощника си адвокат М. К. писмен отговор на касационната жалба на О. К по реда и в срока на по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационната жалба, като излага съображения, че същата не е подадена в срок, евентуално оспорва основателността й. Подал е и писмен отговор и на касационната жалба на В.Т.Ц. и С.Т.Й., в който оспорва основателността й. В съдебно заседание и в представените от адвокат К. писмени бележки поддържа, че въззивното решение е процесуално допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Претендира възстановяване на направените разноски.

В.Т.Ц. и С.Т.Й., чрез пълномощника си адвокат М. С., считат, че касационната жалба на О. К е основателна.

С определение № 520 от 24.11.2020 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, предл.второ ГПК с цел преценка допустимостта на въззивното решение с оглед извършеното произнасяне по искове по чл.76 ЗН, по които липсва диспозитив в първоинстанционното решение /като районният съд е приел, че относителната недействителност е релевирана с възражение/ и уважаването им само спрямо сънаследниците И.С.Я., Р.М.Е., Д.М.Е., В.Т.Ц. и С.Т.Й. и при липса на произнасяне спрямо приобретателите по приетите за относително недействителни сделки Ц.Б.И., П.И.П., А.И.П. и О. К, както и за проверка допустимостта на решението на по допускане на делбата и с оглед правното значение на извършения от Г.А.П. отказ от иска, предявен против Ц.Б.И., В.Т.Ц., С.Т.Й. и О. К за собственост по наследство от родителите му Й. С., починала 1965 г. и А.П.С., починал 1967 г. на 1/4 ид.ч. от процесния и по делбеното дело имот /понастоящем съставляващ три УПИ/ по приложеното към настоящото гр.д. № 1439/2015 г., за който отказ от иска липсват съображения на въззивният съд, а правните последици от изявлението по чл.233 ГПК са разяснени в мотивите на т.6 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС.

По допустимостта на касационната жалба на О. К: .

При постановяване на определение № 520 от 24.11.2020 г., по реда на чл.288 ГПК съдът мълчаливо е приел, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, без да изложи изрични съображения по релевираните от Г.А.П. възражения. Д. е основан на обстоятелството, че касационната жалба на О. К е подадена чрез адвокат А. К. с вх.№ от 30.12.2019 г. и отбелязване, че е изпратена по пощата на 27.12.2019 г. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК няма входящ номер, но е подадено чрез адвокат С. Т., преупълномощен от адвокат А. К. на 12.02.2020 г., като е изпратено по пощата на 18.02.2020 г. Тези обстоятелства са обосновали тезата на Г.А.П., че няма как касационната жалба и изложението да са подадени едновременно, а съответно и двата документа са изпратени по пощата на 18.02.2020 г., т.е. два месеца и осемнадесет дни след изтичане срока на обжалване.

Тази теза обаче не съответства на данните по делото. Постъпването на касационната жалба в съда на 30.12.2019 г. е удостоверено с поставянето на входящ номер и отбелязване, че е пристигнала по пощата, като от приложения пощенски плик на лист 92 от касационното производство е видно, че е изпратена на 27.12.2019 г., т.е. в срока по чл.283 ГПК. Жалбата е била нередовна, включително и поради липса на приложено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което е констатирано от Окръжен съд-Враца с определение № 14 от 8.01.2020 г. Препис от определението и указанията за отстраняване на нередовностите е получен от О. К на 11.02.2020 г., което е удостоверено с печат и подпис на връчителя Р.Б.Н 12.02.2020 г. адвокат А. К. е преупълномощил с правата по делото адвокат С. Т.. На 18.02.2020 г., видно от пощенски плик на лист 93 от касационното производство, адвокат С. Т. е изпратил документите, чрез които са отстранени нередовностите на касационната жалба, включително и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. С това действие касационната жалба се счита редовна от момента на подаването й – арг. от чл.129, ал.5 ГПК. Посочените действия, извършени и удостоверени от съдебни служители, от съда, администриращ жалбата и от пълномощниците на О. К опровергават тезата на Г.А.П., че касационната жалба е подадена след изтичане на срока по чл.283 ГПК, основана единствено на пропуска да се постави входящ номер на представеното в изпълнение указанията на съда по чл.285, ал.1 ГПК изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, изпратено по пощата на 18.02.2020 г.

Относно обстоятелствата, обусловили извода на съда, че са налице условията за преценка допустимостта на въззивното решение:

В исковата молба, по която е образувано делото, предявена от Г.А.П. против И.С.Я., Р.М.Е., Д.М.Е., В.Т.Ц. и С.Т.Й. /като наследници на А.П.С./ и против О. К, ищецът е основал съсобствеността, чието прекратяване претендира на твърденията, че общият наследодател А.П.С., починал на 2.07.1967 г. е бил собственик на поземлен имот в [населено място], стар пл. № *, кв.24 с площ 4620 кв.м., който понастоящем съставлява УПИ * с идентификатор *** с площ от 1500 кв.м., УПИ * с идентификатор *** с площ от 1683 кв.м. и УПИ * с идентификатор *** с площ от 1543 кв.м.; през 1991 г. сестрата на ищеца се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост по наследство и давност на 1/3 ид.ч. от имота № 130, том I, дело 219/19.02.1991 г. и на 3.04.1991 г. я е продала на Г.С.Н., а той и съпругата му Н.Й.Н. са я продали на 5.10.1998 г. на И.П.И.; през 1996 г. В.Т.Ц. /дъщеря на другата му сестра П.А.С./ се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост по давност на 1300 кв.м. ид.ч. от 4640 кв.м. № 61, том VI, дело № 1391/27.12.1996 г.; през 2007 г. С.Т.Й. /другата дъщеря на П.А.С./ се снабдила с констативен нотариален акт за собственост по наследство и давност на 1800 кв.м. ид.ч. от 4620 кв.м. от имота; на 27.05.2008 г. С.Т.Й. и В.Т.Ц. продали на О. К 1500 кв.м. от имота от 4725 кв.м. идеални части, от които 1160/4725 ид.ч. собственост на С.Т.Й. и 340/4725 ид.ч. собственост на В.Т.Ц. от имот с идентификатор *** с площ 3521 кв.м. и от имот с идентификатор *** с площ 1204 кв.м.; ищецът поддържа, че за имота няма делба и възразява срещу придобиването му по давност от сестрите му, респ. от техните наследници; поддържа, че общият наследодател А. П. е разпределил имотите си, като сина Й.А.П. е получил имотите по протокол от 12.05.1948 г., без дял от процесния, с протокол 30.04.1948 г. при Оряховски околийски съдия А. П. е признал правата на собственост и е отстъпил владението на М.Г.Р. Г., а именно наследничката М.А.Г. на 1 дка от процесния имот, с протокол от същата дата при Оряховски околийски съдия А. П. е признал правата на собственост и е отстъпил владението на 1 дка на С.А.П. /С.П.Е./ и с протокол от същата дата при Оряховски околийски съдия А. П. е признал правата на собственост и е отстъпил владението на 1 дка на П.А.С.; към 30.04.1948 г. ищецът е бил непълнолетен, поради което неговият дял е останал на името на баща му, поради което и претендира наследствен дял от 1620 кв.м. ид.ч. от общата площ от 4260 кв.м.; ищецът е посочил и, че възраженията му относно издадените констативни нотариални актове са свързани с липсата на манифестирано намерение за своене на неговите идеални части, а съответно тези идеални части не е можело да бъдат придобити от О.К.П е на основание чл.537, ал.2 ГПК във вр. чл.76 ЗН да се отменят издадените констативни нотариални актове за собственост, да се признае относителната недействителност на договора за продажба от 27.05.2008 г., с който на О. К се прехвърлят 1500 кв.м. от имота от 4725 кв.м. идеални части и да се допусне съдебна делба при права по 6/24 ид.ч. за него и за .Г.А.П. и по 3/24 ид.ч. за Р.М.Е., Д.М.Е., В.Т.Ц. и С.Т.Й..

С определение № 1091 г. по гр.д. № 969/2016 г. на Районен съд-Козлодуй като съделител служебно е конституиран И.П.И., а с определение № 1145 от 16.11.2016 г. по същото дело – неговите наследници Ц.Б.И., съпруга, П.И.П., син и А.И.П., дъщеря.

В доклада по чл.146 ГПК, обявен за окончателен в съдебно заседание на 6.02.2017 г. по гр.д. № 969/2016 г. на Районен съд-Козлодуй съдът е посочил, че е предявен иск за делба от Г.А.П. против И.С.Я., Р.М.Е., Д.М.Е., В.Т.Ц., С.Т.Й., [община], Ц.Б.И., П.И.П. и А.И.П. на имот с идентификатор *** с площ от 1500 кв.м., имот с идентификатор *** с площ от 1683 кв.м. и имот с идентификатор *** с площ от 1543 кв.м. и обективно съединени с него конститутивни искове за отмяна на констативен нотариален акт № 130, том I, дело № 219/1991 г., на констативен нотариален акт № 61, том VI, дело № 1391/1996 г. и на констативен нотариален акт № 81, том IХ, рег. 13614, дело № 2144/2007 г., с иск за обявяване на относителна недействителност на основание чл.76 ЗН на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 154, том I, дело № 431/1991 г., с която М.А.Г. е продала на Г.С.Н. идеална част от делените имоти, с иск за обявяване относителна недействителност на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 112, том I, дело № 2248/1998 г., с който Г.С.Н. е продал на И.И.П. същата идеална част от делбените имоти и иск за обявяване относителна недействителност на основание чл.76 ЗН на договор за покупко-продажба от 27.05.2008 г., вписан в службата по вписвания под № 8, том 5, дв.вх.рег. № 2253/2008 г., с който В.Т.Ц. и С.Т.Й. са продали на О. К части от делбените имоти.

С определение № 462 от 29.05.2017 г. по гр.д. № 969/2016 г. на Районен съд-Козлодуй съдът е констатирал, че ищецът твърди, че имотът от 4520 кв.м. е бил на наследодателя А. П. и е поискал допускане на делба между наследниците, но същевременно в обстоятелствената част на исковата молба твърди и представя към нея протоколи от 30.04.1948 г. по гр.д. съответно № 405/1948 г., № 406/1948 г. и № 407/1948 г. и протокол от 12.05.1948 г. по гр.д. № 506/1948 г. на тогавашния Оряховски околийски съд, по които са одобрени влезли в сила спогодби, в които наследодателя А.П.С. и трите му дъщери М. Г., С. Е. и П. С. са уредили спор за собственост, като всяка от трите дъщери е поучила в дял недвижими имоти – земеделски земи и всяка е получила и по 1 дка от празно дворно място в [населено място] край река Д., като ищецът твърди, че тази делба е нищожна като извършена без негово участие, но същевременно черпи права от нея, като поддържа, че останалата част от имота /извън частите от по един декар за трите му сестри/ от 1620 кв.м. е останала за него /но е записана на името на баща му, тъй като тогава А. П. е бил непълнолетен/ и претендира дял от 1620/4620 ид.ч. Съдът е приел, че тези противоречиви твърдения обуславят нередовност на исковата молба и е указал на ищеца да посочи ясно фактите, от които черпи права, а именно да уточни черпи ли права от представените по делото протоколи по гр.д. № 405/1948 г., № 406/1948 г., № 407/1948 г. и. № 506/1948 г. на Оряховски околийски съд и да уточни ясно каква е претенцията му за размера на дела му в делбата – 6/24 ид.ч. или 1620/4620 ид.ч. и на какво я основава.

В изпълнение на указанията с молба вх.№ 3366/5.07.2017 г. Г.А.П. чрез пълномощника си адвокат М. К. е заявил, че нито в исковата молба, нито в хода на делото е оспорвал действителността на спогодбите от 1948 г., напротив изрично се е позовавал на тях, като нееднократно е подчертавал, че дела на всяка от сестрите му е по 1 дка от имота, а неговия дял е 1620 кв.м. от същия имот и е повторил твърдението си, че този дял е останал на името на родителите му само защото към този момент е бил непълнолетен. Уточнил е, че се позовава на посочените протоколи по делата от 1948 г., но дори и след извършената с тях делба имотът е останал общ и именно във връзка с това е и искът за съдебна делба между него и ответниците, за да се обособят четири дяла, като правата в съсобствеността са: 1000/4620 ид.ч. за И.С.Я. като наследник на М.А.Г. /М.Г.Р./, по 500/4620 ид.ч. за Р.М.Е. и Д.М.Е., като наследници на С.А.П. /С.П.Е./, по 500/4620 ид.ч. за В.Т.Ц. и С.Т.Й. като наследници на П.А.С. и 1620/4620 ид.ч. за Г.А.П., евентуално /ако съдът не приеме, че ищецът е собственик на 1620/4620 ид.ч./ делбата да се допусне при права 1/4 ид.ч. за него и по 1/4 ид.ч. за всяка от сестрите му. Посочено е, че при горните дялове и идеални части по протоколите от 1948 г. искането е също за обособяване на четири отделни имота с идеални части, както следва: 1405/4620 ид.ч. за И.С.Я. като наследник на М.А.Г. /М.Г.Р./, по 702.5/4620 ид.ч. за Р.М.Е. и Д.М.Е., като наследници на С.А.П. /С.П.Е./, по 702.5/4620 ид.ч. за В.Т.Ц. и С.Т.Й. като наследници на П.А.С. и 405/4620 ид.ч. за Г.А.П..

След многобройни отводи на съдиите в Районен съд-Козлодуй, Районен съд-Оряхово и Районен съд-Б. С делото е изпратено по реда на чл.23, ал.3 ГПК за разглеждане на Районен съд-Мездра, който е продължил производството под № 1780 по описа за 2017 г.

При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск за делба с релевирано възражение по чл.76 ЗН, формирал е извод, че имотът е придобит от М.А.Г., С.А.П. и П.А.С. /дъщери на общия наследодател А.П.С./ въз основа на спогодби от 1948 г. и по давност и е постановил диспозитив за отхвърляне на предявения от Г.А.П. против И.С.Я., Р.М.Е., Д.М.Е., В.Т.Ц., С.Т.Й., Ц.Б.И., П.И.П., А.И.П. и община Козлодуй иск за делба на трите поземлени имоти с посочени идентификатори и площ.

Във въззивната жалба на ищеца са били наведени доводи, че искът за делба е само срещу наследниците И.С.Я., Р.М.Е., Д.М.Е., В.Т.Ц. и С.Т.Й., а П.И.П., Ц.Б.И., А.И.П. и община Козлодуй са ответници само по исковете по чл.76 ЗН, по които няма произнасяне, както и за неправилност на първоинстанционното решение.

Въззивният съд е констатирал, че ищецът претендира допускане на делба при права по 1 дка за наследниците на трите сестри и 1.620 дка за него, евентуално по 1/4 ид.ч. за коляно

Относно довода във въззивната жалба за недопустимост на първоинстанционното решение /като постановено спрямо лица, които не са наследници и против които не е предявяван иск за делба и спрямо имоти без индивидуализация по място, граници и др/, окръжният съд е приел, че същият е неоснователен, тъй като не се констатира липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, десезиране на съда или разглеждане на непредявен иск, липсата на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка.

Счел е атакуваното първоинстанционно решение за неправилно.

Посочил е, че съдебното производство пред първоинстанционният съд е образувано по искова молба на Г.А.П. против И.С.Я., Р.М.Е., Д.М.Е., В.Т.Ц., С.Т.Й. за съдебна делба на три наследствени имота в границите на [населено място] останали от общия наследодател А.П.С., починал на 02.07.1967 г., както следва: имот с идентификатор *** с площ 1500 кв.м.; имот с идентификатор *** с площ 1683 кв.м. и имот с идентификатор *** с площ 1543 кв.м. Ищецът твърди, че трите посочени делбени имота са отделени и обособени от един общ имот в [населено място], представляващ пл.№ *, кв.24 с площ 4620, като във времето сестрите му и част от ответниците незаконосъобразно са се снабдили с констативни нотариални актове за собственост на части от общия имот, а впоследствие са се разпоредили с различни сделки без негово съгласие, поради което той не е получил дял от наследствения имот. Поради това заедно с иска за съдебна делба е съединил искове за отмяна на констативните нотариални актове № 130 от 1991 г., № 61 от 1996 г. и № 81 от 2007 г. и за обявяване относителна недействителност на основание чл.76 ЗН на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 154, том 1, дело № 431/1991 г., на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 112, том 1, дело № 2248/1998 г. и на договор за покупко-продажба от 27.05.2008 г. вписан в Служба по вписванията Козлодуй под № 8, том 5, д.вх. № 2253/2008 г.

Преценявайки становищата на страните и доказателствата по делото, въззивният съд е приел, че не е налице спор относно обстоятелството, че имот с № * по стария план от 1956 год. на [населено място], от който са обособени трите имота предмет на делбата, е бил собственост на общия наследодател А.П.С.. Последният е починал на 02.07.1967 г., като е оставил за свои законни наследници Й. А. - син, починал и без съпруга и низходящи; М.А.Г. - дъщеря, починала на 10.01.1991 г. и оставила дъщеря Ц. Г., починала на 27.07.2011 г. и наследена от своя син И.С.Я.; С.А.П. - дъщеря, починала на 18.02.1998 г. и наследена от синовете Р.М.Е. и Д.М.Е.; П.А.С. – дъщеря, починала на 22.05.1999 г. и наследена от дъщерите В.Т.Ц. и С.Т.Й.; Г.А.П. – син.

В протоколи по гр.д.№ 405/48 г., гр.д. № 406/1948 г. и гр.д.№ 407/1948 г. на Оряховски околийски съдия е посочено, че наследодателят А. П. през 1948 година е признал правото на собственост и отстъпил владението на празно дворно място в [населено място] /при Д./ в размер на по 1 дка на дъщерите си М.А.Г., С.А.П. и П.А.С..

С констативен нотариален акт № 130 от 1991 година на РС-гр.Оряхово се установява, че М.А.Г. е призната за собственик на 1/3 идеална част от 4620 кв.м. от делбените имоти.

С констативен нотариален акт № 61 от 1996 год. на РС-гр.Козлодуй В.Т.Ц.. е призната за собственик на част от процесните имоти - 1300 идеални части.

С констативен нотариален акт № 81/2007 год. на нотариус В.М. е призната за собственик на част от имотите С.Т.Й. - 1880 идеални части.

С договор за покупко-продажба,сключен на 27.05.2008 г., вписан в Служба по вписванията Козлодуй под № 8, том 5, д.вх. № 2253/2008 г., В.Т.Ц. и С.Т.Й. са продали на О. К 1500 /4725 идеални части от имоти с идентификатори № *** и № ***.

С нотариален акт за покупко-продажба № 154, том І, дело № 431 от 03.04.1999 г. на Д. А. - Районен съдия при Районен съд гр. Оряхово М.А.Г. е продала на Г.С.Н. една трета идеални части от дворно място с пространство от 4620 кв.м., съставляващо имот пл.№ * от квартал № 24 по плана на [населено място] от 06.10.1982 година, при граници: река - Д., [улица]. Купувачът Г.С.Н. и съпругата му Н.Й.Н. са продали посочената 1/3 ид.ч. с нотариален акт № № 112, том І, дело № 2248 от 05.10.1998 г. на И.П.И..

Въз основа на експертно заключение въззивният съд е проследил заснемането и предвижданията на плановете относно имота - по най отм. ия запазен план на [населено място] от 1956 г. спорният имот от 4 620 кв.м. е представлявал имот с кадастрален номер 246 и в регистъра на плана е записан на името на А. П. и Т. С., като е бил извън регулация; по кадастралния и регулационен план от 1982 г. имотът е отразен със същите граници и с нов пл. № 190, като част от него с площ от 3745 кв.м. попада в парцел *, кв.24-за озеленяване, а останалата северна част е извън регулация; по кадастралната карта от 2007 г. границите на имота са запазени, като е разделен на две части - в регулация и извън регулация и всяка част придобива отделен номер. Старият имот пл. № * е с площ от 4 725 кв.м. и частта от него, включена в регулация с плана от 1982 г. е идентификатор *** с площ от 3 521 кв.м., а частта, която е извън регулацията е с идентификатор *** е с площ от 1 204 кв.м. През 2009 год. е изготвен ПУП/ПРЗ за разделянето на УПИ * кв.24 в северозападния ъгъл /съдържащ урегулираната част на имота/, като е урегулирана и останалата част от същия с идентификатор *** и са образувани три нови урегулирани поземлени имота с номера УПИ *-1500 кв.м. /имот с идентификатор ***/; УПИ * от 1 628 кв.м. /имот с идентификатор ***/ и УПИ * от 1 543 кв.м. /имот с идентификатор ***/.

При така възприетите факти, въззивният съд е посочил, че спорът по делото е налице ли е съсобственост между наследниците на А.П.С. върху процесните три урегулирани поземлени имота.

Счел е, че спогодбите от 1948 г. не са породили вещнопрехвърлителен ефект, поради противоречието им със закона – в протоколите е отразено, че наследодателя прехвърля по един декар на дъщерите си от имот - празно дворно място от имот, край Река Д., но не може да се прехвърли реална част от имот, която не е обособена като самостоятелен обект на правото на собственост, а в протоколите не е отразено и че се прехвърлят идеални части от имота. Поради тези съображения въззивният съд е приел, че съсобствеността върху процесният имот от 4620 кв.м. не е ликвидирана съгласно приложените по делото протоколи на Оряховския околийски съдия от 1948 г. и от същия не са обособени отделни обекти на правото на собственост.

Окръжният съд е приел, че М.А.Г., С.А.П. и П.А.С. не са придобили имота /понастоящем три УПИ/ и по давност. Цитирал е мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК и е посочил, че ответниците носят доказателствената тежест да установят преобръщане на държането на идеалните части на съсобственика във владение, но по делото не са ангажирали доказателства, че са владели целия процесен имот с намерението да го своят, като са демонстрирали това свое намерение пред другия наследник – ищеца, през периода на владение до момента на снабдяването им с констативни нотариални актове /показанията на свидетелите не доказват никакъв начин извършването на фактически или правни действия, с които владелците - ответници да са манифестирали намерението си да владеят целия имот спрямо ищеца Г. А..

Въззивният съд е разгледал и предявените искове по чл.76 ЗН. Цитирал е мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр.д. № 1/2004 г. на ОСГК и е посочил, че текстът на законовата разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че недействително е разпореждане на сънаследник в полза на трето лице, както е в случая, така че искането на Г.А.П. е основателно, като няма пречка да бъдат обявени за относително недействителни две поредни сделки, сключени при условията на чл.76 от Закона на наследството. Съдът е счел за неоснователно възражението на О. К, че е придобила по давност 1500/4725 идеални части от имоти с идентификатори № *** и № ***, тъй като приобретател по сделка, сключена при условията на чл.76 от Закона на наследството, не може да се счита добросъвестен, поради което не е възможно да придобие имот с изтичане на кратката петгодишна давността е необходимо изтичането на десетгодишната давност, която към момента на предявяване на исковата молба за делба не е изтекла.

В обобщение въззивният съд е формирал извод, че предявените искове са основателни и неправилно са били отхвърлени от първоинстанционния съд.

По основанието за допускане на касационно обжалване:

Тълкуване по приложението на нормата на чл.76 ЗН е направено с Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по т.д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. В т.1 е посочено, че правото да се иска прогласяване относителната недействителност по чл.76 ЗН може да бъде упражнено като инцидентен, преюдициален и обуславящ, установителен иск или чрез възражение, като под страх от нищожност на делбата - чл.75, ал.2 ЗН при релевиране на относителната недействителност на акта на разпореждане като главна страна в процеса следва да участва сънаследника-прехвърлител по заявения иск за делба, както и приобретателят по сделката - по заявения иск по чл.76 ЗН. Разяснено е и, че при тази недействителност разпоредителната сделка е действителна, валидно обвързва страните по нея, поражда желаните и целени от тях правни последници и има действие спрямо третите лица, но актът на разпореждане със сънаследствена вещ, изцяло или отчасти, е непротивопоставим по отношение на останалите сънаследници, доколкото с разпоредената вещ не се изчерпва наследството и не се касае до хипотеза за разпореждане по чл.212 ЗЗД, или е налице хипотеза на извършени разпореждания от всички сънаследници със сънаследствения им дял, или разпореждането е между тях, съответно в съдебния исков процес за ликвидиране на съсобствеността, възникнала по наследяване или при иск за собственост относно нейното съществуване, сделката може да бъде обявена за недействителна по чл.76 ЗН по искане на сънаследника, който не желае в делбата да участва приобретателя по нея.

В практиката на ВКС по чл.290 ГПК е доразвито това тълкуване, като е дадено тълкуване, че съдът дължи произнасяне с отделен диспозитив както в случай, че искът по чл.76 ЗН бъде упражнен с инцидентен установителен иск, така и в случай когато правото е упражнено с възражение, тъй като мотивите на съда, дори в тях да се съдържат изводи за основателност на възражението, нямат обвързваща сила по отношение на страните, като приобретателят по сделката е ответник по искането, тъй като ако при делбата имота се падне в дял на друг съделител, разпоредителната сделка ще бъде относително недействителна и в този случай сънаследникът прехвърлител отговаря спрямо приобретателя по реда на чл.189 и сл. ЗЗД - решение № 160 от 30.03.2011 г. по гр. д. № 333/2010 г., ВКС, I гр.о., решение № 21 от 15.05.2013 г. по гр. д. № 741/2012 г., ВКС, II гр.о.

В случая първоинстанционният съд е формирал мотиви, че е заявено възражение по чл.76 ЗН от Г. А. по отношение на сключените от ответниците В. Т. и С. Т. договори за продажба с О. К за прехвърляне съответно на 340/4725 ид.ч. и 1500/4725 ид.ч. от делбените имоти и по отношение договора за покупко-продажба, с който Г.С.Н. е продал идеална част на И. П., но е приел, че искането е неоснователно, тъй като В. Т. и С. Т. са придобили по давност прехвърлените права, но в диспозитива на решението си не се е произнесъл по отношение исканията по чл.76 ЗН.

Въззивният съд не е инициирал производство по поправка на очевидна фактическа грешка, поради пропуска на районния съд да обективира в диспозитива на решението си, формираната в мотивите воля, което би дало възможност на ищеца, ако съдът не се е произнесъл по всичките му искания, да поиска допълване на решението. Дори и правото по чл.76 ЗН да е било предявено от Г. А. не чрез възражение, а чрез преюдициални искове, както е приел Окръжен съд-Враца, при липса на искане за допълване на първоинстанционното решение по реда на чл.250 ГПК, второинстанционният съд не е бил компетентен да ги разгледа.

Процесуално недопустимо при липса на произнасяне в диспозитива на първоинстанционното решение, въззивният съд е постановил диспозитив за обявяване на относително недействителни на договорите за покупко-продажба на идеални части от имота от 3.04.1991 г. между М.А.Г. и Г.С.Н., от 5.10.1998 г. между Г.С.Н. и съпругата му Н.Й.Н. и И.П.И. и от 27.05.2008 г. между В.Т.Ц. и С.Т.Й. и О. К.

Процесуалната недопустимост на въззивното решение, както и на първоинстанционното решение в тази част, следва и от несъобразяването, че по иск за прогласяване недействителност на правна сделка, страните по сделката са необходими другари. По отношение правото по чл.76 ЗН в Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по т.д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, т.1, както и в практиката на ВКС по чл.290 ГПК /например: решение № 4 от 15.02.2012 г. по гр. д. № 770/2011 г., ВКС, II гр.о., решение № 35 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 5675/2014 г., ВКС, I гр.о., решение № 200 от 30.09.2013 г. по гр. д. № 2542/2013 г., ВКС, I гр.о., решение № 657 от 31.05.2011 г. по гр. д. № 626/2009 г., ВКС, I гр.о./ изрично е дадено тълкуване, че при упражняването му, всички страни по сделката са необходими другари в процеса.

В случая въззивният съд изрично е приел, че исковете по чл.76 ЗН са предявени от Г.А.П. против останалите сънаследници И.С.Я., Р.М.Е., Д.М.Е., В.Т.Ц. и С.Т.Й. и се е произнесъл само в отношенията между тези лица. Липсва диспозитив по отношение на конституираните по делото приобретатели О. К и наследниците на И.П.И., а именно: Ц.Б.И., съпруга, П.И.П., син и А.И.П., дъщеря, а приобретателите по договора от 3.04.1991 г. Г.С.Н. и съпругата му Н.Й.Н. изобщо не участват в исковия процес. Районен съд-Мездра и Окръжен съд-Враца, разглеждайки исканията по чл.76 ЗН не са констатирали посочената нередовност и не са дали възможност на Г.А.П. да заяви дали насочва претенцията си и спрямо приобретателите по сделките..

Въззивният съд не е обсъдил и правното значение на отказа от иска, извършен от Г.А.П. по гр.д. № 1439/2015 г. на Районен съд-Козлодуй.

В мотивите на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по т.д.№ 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, т.6 са разяснени последиците на отказа от иска, които следват от неговата същност на изявление на ищеца, отправено до съда, с което заявява, че не поддържа иска си и които са специфични, а именно: Разпоредбата на чл.233 ГПК не регламентира силата на пресъдено нещо като правна последица на отказа от иска, а посочва една от последиците й – непререшаемост на правния спор /арг. чл.233, изречение второ ГПК/. Силата на пресъдено нещо се прикрепва към волеизявлението, с което ищецът се отказва от иска. Субективните предели на силата на пресъдено нещо, при валидно направен отказ от иска, са ограничени само между страните по делото и техните правоприемници, без да засяга лицата, спрямо които се разпростира силата на пресъдено нещо на решението – третите лица /при необходимо другарство, при искове за гражданско състояние, правоприемство или акцесорност, поръчителство, отговорност по чл.49 ЗЗД, процесуална субституция – чл. 26, ал. 2 ГПК и др./.

Следователно релевантно за преценка последиците по чл.233 ГПК е субективният и обективен идентитет на иска, от който ищецът се е отказал и предявен в последващо производство иск, като за наличие на сила на пресъдено нещо съдът следи служебно.

В случая гр.д. № 1439 от 2015 г. на Районен съд-Козлодуй е образувано по искова молба на Г.А.П. против Ц.Б.И., В.Т.Ц., С.Т.Й. и О. К с искане да се признае за установено, че ищецът е собственик на 1/4 ид.ч. от поземлен имот в [населено място] със стар пл. № *, кв.24 с площ 4620 кв.м., оставен от родителите му А.П.С. и Й.Г.С.. В обстоятелствената част на исковата молба е посочил, че имота е обработван от сестрите му, а неговият дял е работен от брат му Й. до смъртта му и от дъщеря му Т., а през 1998 г. ищецът изсякъл около 20 тополи, които раздал за огрев; сестра му М. Г. се снабдила констативен нотариален акт № 130, том I, дело № 219/1991 г. за собственост на 1/3 ид.ч. от имота по давност и наследство и ги продала с нотариален акт № 154, том I, дело № 431 от 3.04.1991 г., на Г.С.Н., който с нотариален акт № 112, том I, дело № 2248 от 5.10.1998 г. ги препродал на И.П.И.; В.Т.Ц. /дъщеря на сестра му П.А.С./ се снабдила с на констативен нотариален акт № 61, том VI, дело № 1391/1996 г. за собственост по давност на 1300 ид.ч. от целия имот от 4640 кв.м., а С.Т.Й. /другата дъщеря на сестра му П.А.С./ се снабдила с констативен нотариален акт № 81, том IХ, рег. 13614, дело № 2144/2007 г.. на 1880 кв.м. от дворното място от 4620 кв.м.; впоследствие с договор за покупко-продажба от 27.05.2008 г. С.Т.Й. и В.Т.Ц. продават на О. К 1500/4725 идеални части от мястото, от които 1160/4725 ид.ч. собственост на С. Й. и 340/4725 ид.ч. собственост на В. Ц.; Й. С. починала 1965 г., а А.П.С. през 1967 г. и били наследени от децата си М. Г., починала 1992 г., С. П, починала 1998 г., П. С., починала 1999 г., Й., починал 1986 г. без наследници и от ищеца, който като наследник на родителите си е придобил 1/4 ид.ч.

С молба вх. № 5014 от 19.08.2016 г. Г.А.П. е заявил, че оттегля исковата молба по гр.д. № 1439 от 2015 г. на Районен съд-Козлодуй във връзка със заведения иск за делба и искове по чл.76 ЗН. О. К, С.Т.Й. и В.Т.Ц. не са дали съгласие за оттегляне на исковата молба. В съдебно заседание на 28.09.2016 г. и с писмена молба вх. № 5996 от 17.10.2016 г. Г.А.П. е заявил, че се отказва само от иска по чл.124, ал.1 ГПК по гр.д. № 1439 от 2015 г. на Районен съд-Козлодуй., но не и исковете по чл.76 ЗН и 75 ЗН, по които има образувани други две дела и които не са предявявани по по гр.д. № 1439 от 2015 г. на Районен съд-Козлодуй. С влязло в сила определение № 1113 от 4.11.2016 г. по гр.д. № 1439 от 2015 г. на Районен съд-Козлодуй съдът е прекратил, на основание чл.233 ГПК, производството по предявения от Г.А.П. против Ц.Б.И., В.Т.Ц., С.Т.Й. и О. К установителен иск, че е собственик по наследство на 1/4 ид.ч. от поземлен имот в [населено място] със стар пл. № *, кв.24 с площ 4620 кв.м. с граници: запад-улица, север-река Д., останал в наследство от родителите му А.П.С. и Й.Г.С..

При горните констатации следва, че едно от основанията, на които ищецът претендира права в съсобствеността в настоящия делбен процес, а именно наследяване по закон от А.П.С., в резултат на което и след смъртта на брат си Й.А.П., починал без съпруга и деца, е придобил 1/4 ид.ч. от имотите, които са образувани от имот стар пл. № *, кв.24 в [населено място] е отречено спрямо В.Т.Ц. и С.Т.Й., както и по отношение на единия от приобретателите по извършените сделки с идеални части от имота О. К и спрямо един от наследниците на друг приобретател, а именно Ц.Б.И.. Пререшаването на спора дали Г.А.П. може да се легитимира като собственик по наследство от А.П.С. на 1/4 ид.ч. е недопустимо съгласно изричната норма на чл.233, изр.второ ГПК.Стелно произнасянето на въззивния съд, че делбата следва да се допусне при наследените от Г.А.П. от А.П.С. права от 1/4 ид.ч. е процесуално недопустимо по отношение на В.Т.Ц. и С.Т.Й., а с оглед задължителното другарство на съсобствениците в производството за съдебна делба – решението е недопустимо и по отношение на останалите наследници Р.М.Е., Д.М.Е. и И.С.Я..

Исканията по чл.76 ЗН са преюдициални по отношение иска за допускане на съдебна делба, а по тях не участват необходими другари, което налага да се обезсилят като процесуално недопустими решенията и на първоинстанционния, така и на въззивния съд.

Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Мездра.

При новото разглеждане на делото районният съд следва на първо място да прецени въз основа на твърденията в исковата молба и заявените петитуми по отношение на кои сделки се претендира обявяване на относителната недействителност по чл.76 ЗН, доколкото в доклада по чл.146 ГПК е посочено, че иска за делба е съединен с иск за обявяване на относителна недействителност на основание чл.76 ЗН на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 154, том I, дело № 431/1991 г., с която М.А.Г. е продала на Г.С.Н. идеална част от делените имоти, с иск за обявяване относителна недействителност на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 112, том I, дело № 2248/1998 г., с който Г.С.Н. е продал на И.И.П. същата идеална част от делбените имоти и иск за обявяване относителна недействителност на основание чл.76 ЗН на договор за покупко-продажба от 27.05.2008 г., вписан в службата по вписвания под № 8, том 5, дв.вх.рег. № 2253/2008 г., с който В.Т.Ц. и С.Т.Й. са продали на О. К части от делбените имоти и въззивният съд е разгледал тези искове; в мотивите на решението си първоинстанционният съд е приел, че исканията по чл.76 ЗН касаят само договора за покупко-продажба по нотариален акт № 112, том I, дело № 2248 от 5.10.1998 г., с който Г.С.Н. е продал на И.П.И. идеална част от имотите и договора за продажба от 27.08.2008 г., с който В.Т.Ц. и С.Т.Й. са продали на О. К идеални части от имотите, а в исковата молба ищецът е формулирал петитум за установяване на недействителност по чл.76 ЗН само по отношение договора за покупко-продажба № 2 от 27.05.2008 г., с който В.Т.Ц. и С.Т.Й. са продали на О. К идеални части от имотите.

Тази преценка е от значение за дължимите от съда действия.

Ако съдът прецени, че се претендира недействителност само на договора от 27.05.2008 г., то следва да продължи с разглеждането на спора, тъй като приобретателят по тази сделка О. К е ответник по искането, като при постановяване на решението си отчете тълкуването в практиката на ВКС по чл.290 ГПК, че ако след откриване на наследството са извършени няколко последователни разпореждания с отделни наследствени предмети, разпоредбата на чл.76 ЗН ще намери приложение само ако възражението на неразпоредилия се с дела си сънаследник касае всички тези разпореждания, тъй като всички разпореждания в еднаква степен общо засягат интересите на този сънаследник по отношение на поделянето на сънаследственото имущество и биха могли да настъпят предвидените в чл.76 ЗН правни последици и неоснователно ще бъде възражението по чл.76 ЗН, направено само по отношение на едно от така извършените разпореждания, тъй като то няма да има за последица допускане и извършване на делбата само между сънаследниците /решение № 44 от 06.07.2017 г. по гр. д. № 3117 2016 г., ВКС, I гр.о./.

Ако съдът счете, че искането касае и договора по нотариален акт № 112, том I, дело № 2248 от 5.10.1998 г., евентуално и по нотариален акт № 154, том I, дело № 431 от 3.04.1991 г., следва да даде възможност на Г.А.П. да заяви дали насочва исковете и против приобретателите по тези сделки Г.С.Н. и съпругата му Н.Й.Н., съответно против правоприемниците на И.П.И. - Ц.Б.И., съпруга, П.И.П., син и А.И.П., дъщеря /които са конституирани служебно от съда и то само по иска за делба/.

Ако съда прецени, че исковата молба е неясна по отношение на това какви искания и против кои лица са предявени, следва да даде възможност на ищеца да направи уточнения, но без да се предявяват нови искове.

По иска за делба съдът следва да отчете, че е процесуално недопустимо с оглед нормата на чл.233, изр.второ ГПК, въведеното от ищеца основание за придобиване на права в съсобствеността, а именно наследяване по закон от А.П.С. на 1/4 ид.ч. от процесните три поземлени имота, образувани от имот стар пл. № 190, кв.24 в [населено място] с площ 4620 кв.м., по отношение на сънаследниците В.Т.Ц. и С.Т.Й. и да прецени как това обстоятелство се отразява в отношенията на другите сънаследници Р.М.Е., Д.М.Е. и И.С.Я., ответници по иска за делба. Следва да отчете и, че на същото основание /чл.233, изр.второ ГПК/ ищецът не може да се легитимира като съсобственик на 1/4 ид.ч. по наследство от А. П., с което да обоснове легитимацията си по искането по чл.76 ЗН спрямо О. К, евентуално и спрямо Ц.Б.И..

При новото разглеждане на делото съдът следва да отчете и, че страните не спорят относно действителността на спогодбите от 1948 г. между А.П.С. и трите му дъщери и при липса на законова забрана към този момент за разпореждане с част от имот преди предварителното му обособяване /не е ясно какво е имал предвид въззивния съд формирайки този извод, доколкото не се е позовал на правна норма/ и да прецени дали се касае до разпореждане с права и ако да – дали то касае идеални или реални части от имота. Посочената преценка е от значение с оглед заявеното от ищеца при отстраняване нередовността на исковата молба /констатира с определение № 462 от 29.05.2017 г. по гр.д. № 969/2016 г. на Районен съд-Козлодуй/ главно придобивно основание, а именно, че и след спогодбите имотът е останал съсобствен, като всяка от сестрите му е придобила по 1000/4620 ид.ч. /понастоящем преминали към наследниците им/, а той 1620/4620 ид.ч., които са останали на името на баща му, поради неговото непълнолетие, както и за последното евентуално придобивно основание /ако не се приеме, че е придобил 1620/4620 ид.ч., евентуално 1/4 като наследник по закон/, а именно: че след придобиване на 1000/4620 ид.ч. от сестрите му по договорите за спогодба от 1948 г., ищецът се легитимира като собственик на 405/4620 ид.ч. от имотите, като наследник на останалите в дял на баща му А.П.С. 1620/4620 ид.ч. /достатъчно ясно, макар и некоректно формулирано с изречението: „При горните дялове и идеални части по протоколите от 1948 г. искането е също за обособяване на четири отделни имота с идеални части, както следва: 1405/4620 ид.ч. за И.С.Я. като наследник на М.А.Г. /М.Г.Р./, по 702.5/4620 ид.ч. за Р.М.Е. и Д.М.Е., като наследници на С.А.П. /С.П.Е./, по 702.5/4620 ид.ч. за В.Т.Ц. и С.Т.Й. като наследници на П.А.С. и 405/4620 ид.ч. за Г.А.П.“/.

При новото разглеждане на делото съдът следва да отчете и, че нормата на чл.537, ал.2 ГПК не предвижда самостоятелни искове за отмяна на констативен нотариален акт, а същата се прилага служебно от съда като правна последица от уважен иск за собственост в случаите, в които ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за спорния имот, който не отговаря на правата му, като нотариалният акт се отменя само за правата, които са несъвместими с тези на ищеца, но не и на други лица, респ. съсобственици, които не са оспорили удостоверените от нотариуса права - решение № 172 от 11.07.12 г. по гр.д. № 1157/2011 г., ВКС, ІІ гр.о., решение № 266 от 28.11.12 г. по гр.д. № 61/2012 г., ВКС, ІІ гр.о., решение № 130 от 19.12.2017 г. по гр.д. № 666/2017 г., ВКС, II гр.о., решение № 24 от 27.04.2020 г. по гр.д. № 1919/2019 г., ВКС, I гр.о. и др.

При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по претенциите на страните за възстановяване на направените в настоящото касационно производство разноски.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 366 от 22.11.2019 г., постановено по гр.д. № 471 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Враца и решение № 223 от 11.07.2018 г. по гр.д. № 1780/2017 г. на Районен съд-Мездра.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Мездра.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: