Р Е Ш Е Н И Е№ 36гр. София, 26.04.2021 годинаВ И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. М

ЧЛЕНОВЕ: В. М

Е. Д

при участието на секретаря В. С

като изслуша докладваното от съдия В. М гр. д.№ 1974 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д.В.Д., гражданин на Руската федерация, срещу решение № ІІІ-19 от 06.03.2020г. по гр.д № 1950/2019г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение №160 от 08.08.2019г. по гр.д.№ 622/2018г. на Несебърски районен съд. С последното е признато за установено по предявения от Национална спортна академия „В. Л” в качеството на процесуален субституент на Държавата и от Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството срещу Д.В.Д. иск по чл.108 ЗС, че Държавата е собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** в [населено място], разположена в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], м. „А.“, представляващ апартамент в сграда № 1, вх.В, ет.1, ап.1-2, с площ 59,35 кв. м., при описани съседи, като ответникът е осъден да предаде на Държавата владението върху същия имот.

В касационната жалба се поддържат съображения за недопустимост и неправилност на въззивното решение. Твърди се, че между ищеца в настоящето производство и праводателите на ответника е налице влязло в сила решение относно собствеността на същия поземлен имот, което решение предхожда Решение № 214 от 15.01.2009г. по гр.д. № 706/2007г. на Бургаски окръжен съд, на което се позовава съда. Поради това касаторът намира за недопустимо в настоящето производство да се пререшава въпросът за собствеността на поземления имот. Касаторът изтъква също така, че съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила като не е уважил искането за изискване на делата и решенията по тях.

О. Н спортна академия „В. Л” и Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез Областния управител на О. Б считат обжалваното решение за правилно.

С определение №535 от 03.12.2020г. е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК, т.2 и 3 по въпроса за задължението на съда служебно да събере доказателства, когато е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, вследствие на което делото е останало неизяснено от фактическа страна, както и да събере доказателства, имащи значение за допустимостта на иска.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск по чл. 108 ЗС предявен от Национална спортна академия /НСА/„В. Л“, в качеството й на процесуален субституент на Държавата, срещу Д.В.Д. за установяване собствеността и предаване владението върху недвижим имот - апартамент в [населено място]. Ищецът твърди, че му е предоставена за ползване държавна земя, върху която е било проведено комплексно мероприятие - изграждане на Учебна водна спортна база; в нейните граници се включва УПИ ** в кв.1 по плана на м. „А.“, [населено място], в който имот „Спектър“ ООД е построило жилищна сграда. С влязло в сила на 15.01.2009 г. решение по гр.д. № 332/2004 г. на Несебърски районен съд е признато правото на собственост на НСА върху поземления имот и ответното дружество е осъдено да предаде владението му. Прието е в решението, че дружеството не се легитимира като собственик на поземления имот със сключените през 2002г. и 2004г. договори за покупко-продажба, както и че по силата на приращението сградата е станала държавна собственост. Ответникът е купувач на апартамент в сградата, прехвърлен му от „Спектър” ООД с нотариален акт от 2005г.

С определение от 17.04.2019г. на основание чл.26, ал.4 ГПК като ищец в процеса, наред с Националната спортна академия, е конституирана и Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Въззивният съд е установил, че на НСА „В. Л“ в качеството му на държавно висше учебно заведение му е предоставена държавна земя в [населено място] с конкретно установени граници и в тези граници е осъществено мероприятие на Държавата, свързано с дейността на учебното заведение. Представен е и акт за публична държавна собственост № 9651/07.10.2019 г., с който на основание чл.2 ал.2, т.2 и т.4, във вр. с чл.68 ал.1 от ЗДС е актуван за държавен ПИ с идентификатор *** с 2400 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м.

Установено е също така, че вследствие проведена земеделска реституция в полза на А.С.Р. и С.С.Ч. е възстановено правото на собственост в местността „А.“ [населено място] върху лозе от 2,8 дка, представляващо имот планоснимачен № * по плана на крайбрежието от 1956г. Възстановеният имот е нанесен през 2000г. в одобрения кадастрален план на [населено място] с № * и е записан в разписния лист на наследници на С. Р.. С ПУП през 2002г. за имот пл. № * са отредени шест УПИ; три от тях са продадени на „Спектър”ООД; обединени са в един УПИ ** в кв.1, в който имот дружеството е осъществило строителство като е изградило масивна жилищна сграда; в нея се намира и процесния апартамент, който дружеството е продало през 2005г. на ответника по иска Д.. Строителството е извършено докато е бил висящ процеса относно собствеността на терена между Националната спортна академия и „Спектър” ООД по гр.д. №332/2004г. на Несебърски районен съд.

С влязло в сила на 31.07.2009г. решение по гр. д. № 706/2007 г. на Бургаския окръжен съд, постановено след отмяна на решението на Несебърски районен съд по гр.д. № 332/2004г., „Спектър“ ООД е осъдено на основание чл.108 ЗС да предаде на Национална спортна академия „В. Л“ владението върху следния недвижим имот: част от отредената за нуждите му площ, която без правно основание е придобила устройствен статут на УПИ ** в кв.1 по плана на м. „А.“, землището на [населено място]. Исковата молба не е била вписана. Според приетата техническата експертиза имотът, описан в решението, а именно УПИ ** в кв.1 е идентичен с ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта на мест. „А.“ в землището на [населено място].

Бургаски окръжен съд е намерил за безспорно, че сградата е построена в терен, представляващ част от мероприятие на Държавата по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ, поради което земята не подлежи на реституция по ЗСПЗЗ. Намерил е за приложима разпоредбата на чл.92 ЗС, която дава възможност на собственика на земята по силата на приращението да стане собственик на построеното върху нея. След като с Решение № 214 от 15.01.2009 г. по гр.дело №706/2007 г. на Бургаски окръжен съд е прието, че Държавата и НСА „В. Л“ са собственици на поземления имот, предмет на правния спор, то продавачите по първия нотариален акт /лицата, на които е възстановено паравото на собственост по ЗСПЗЗ/ не са били собственици на имота и не са могли да прехвърлят правото на собственост на дружеството, а то от своя страна на ответника.

Въззивният съд е констатирал, че спорът е концентриран върху това дали посоченото решение по в.гр.д. №706/2007г. на Бургаски окръжен съд е обвързващо за страните в настоящото производство. Приел е, че третото лице, което купува имот при наличие на висящ ревандикационен процес, е обвързано от силата на пресъдено нещо на решението на основание чл.226, ал.3 ГПК и тази обвързаност не е обусловена от вписването на исковата молба по чл.108 ЗС или отбелязване на решението по предявения ревандикационен иск. Според чл.226 ГПК, независимо дали е участвал като страна по делото, приобретателят на имота във всички случаи е обвързан от СПН на постановеното решение, с изключение на действието на вписването, когато се касае за недвижим имот. Вписването на исковата молба по чл.108 ЗС, което има само оповестително действие, няма значение за обвързаността на третото лице - приобретател в хипотезата на чл.226 ГПК. Съдът е заключил, че постановеното решение по чл.108 ЗС обвързва и ответника по иска. Процесният терен е държавна собственост и на основание чл.92 ЗС построеното върху него при липса на учредено право на строеж също е държавна собственост по силата на приращението. Затова е уважил иска.

Видно, че в отговора на исковата молба ответникът Д. се е позовал на силата на пресъдено нещо на друго влязло в сила решение, а именно решение по гр.д. № 912/2007г. на Бургаски окръжен съд, с което е отречено правото на собственост на Държавата върху поземления имот и е поискал прилагането на това дело и на първоинстанционното гр.д. №753/2005г. на Несебърски районен съд. С определение от 19.02.2019г. първоинстанционният съд не е уважил искането, а е указал на страната възможността да представи писмени доказателства, които намира за относими към спора. Такива не са били представени до приключване на съдебното дирене. С въззивната жалба на жалбоподателя Д. е представено решението по посоченото дело - Решение № 137 от 24.06.2008г. по гр.д. № 912/2007г. на Бургаски окръжен съд и Определение № 644 от 27.07.2009г. по гр.д. № 100/2009г. на Върховния касационен съд II г.о. /двете със заличени данни/. От тях е видно отхвърляне на иск на Националната спортна академия “В. Л” против О. Н и физически лица, между които А.С.Р. и С.С.Ч. /наследници на С.А.Р./ относно имот пл. № *, за който в кадастралната карта са отредени имоти с идентификатори №№ ***, *** и *** /Според техническата експертиза по настоящия спор с изменение на КК и КР от 2006г. имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и *** са обединени в нов имот с идентификатор ***, в който е построена процесната сграда/. Въз основа на тези решения въззивникът е поддържал, че искът е недопустим, тъй като с влязло в сила решение е отречено правото на собственост на ищеца върху поземления имот спрямо праводатели на ответника. Бургаски окръжен съд не е допуснал доказателствата, позовавайки се на забраната на чл.266, ал.1 ГПК. В мотивите на решението си, разглеждайки допустимостта на иска, съдът е посочил, че воденото дело по чл.97 ГПК отм. срещу праводателите на дружеството-продавач на ответника, не обуславя недопустимост на иска, тъй като настоящата претенция е по чл. 108 ЗС и е насочена срещу неучастващо в предходните дела лице.

По основанието за допускане на касационно обжалване.

Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК, т.1, 2 и 3 при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. А за допустимостта на първоинстанционния акт в обжалваната част въззивният съд следи служебно - чл.269, ал.1, пр.1 ГПК. Когато за преценка на допустимостта, респ. за приложението на императивна материалноправна норма, е нужно събиране на доказателства, въззивният съд може служебно да предприеме това. Също така, при наличие на оплакване във въззивната жалба за допуснато процесуално нарушение, довело до несъбиране на доказателства, имащи отношение към прилагането на императивна правна норма /каквато е нормата на чл. 299 ГПК/, то въззивният съд следва да събере необходимите, включително посочените от жалбоподателя, доказателства.

Ето защо, при наведено възражение за наличие на сила на пресъдено нещо на друго решение, което е заявено пред първата инстанция, но доказателства не са събрани, а се представят едва с въззивната жалба, съдът е длъжен да приеме тези доказателства и ако е нужно служебно да събере данни за водения предходен правен спор - неговите страни и предмет, за да може да прецени доколко има значение за висящия спор.

По касационната жалба.

Предвид горните разяснения е видно, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение като е отказал да приеме доказателствата - съдебни актове, подкрепящи твърдението на въззивника за наличие на преюдициален спор за собственост на поземления имот, разрешен със сила на пресъдено нещо. Въпреки това, в мотивите си съдът е коментирал тези актове, посочвайки че не касаят процесния имот.

По делото е представено от страна на ищеца влязло в сила решение, с което е разрешен спорът за собственост на поземления имот, в който е построена сградата /решение по гр.д. № 706/2007г. на Бургаски окръжен съд/. Мотивите на решаващия съд за уважаване на иска по чл. 108 ЗС са основани изцяло на това влязло в сила решение. Твърденията на касатора, изразени още в отговора на исковата молба, са за наличие на друго влязло в сила решение между същите страни /респ. праводатели на някои от тях/ за същия имот, с което спорът за собственост е разрешен в обратен смисъл. В тази ситуация в рамките на задълженията си за изясняване на спора и за установяване на истината /чл. 10 ГПК/ първоинстанционният съд е бил длъжен да даде възможност на страната да ангажира съответните доказателства в подкрепа на твърденията си. А когато доказателствата представляват съдебни актове, постановени от същия съд, няма пречка съдът да ги изиска. След като първоинстанционният съд не е изпълнил тези свои задължения и при обжалване на решението му са наведени изрични оплаквания в тази насока, както и са представени съдебните актове, въззивният съд е бил длъжен да ги приеме и обсъди. Отказвайки да стори това, Бургаски окръжен съд е допуснал нарушение на чл. 266, ал.3 ГПК.

Горните изводи налагат да бъде отменено постановеното въззивно решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане с указание да бъдат приети и обсъдени доказателствата в подкрепа на твърдението на касатора за наличие на друго влязло в сила решение, обвързващо страните. Тъй като съдебните актове са представени със заличени данни относно имената на страните и номерата на имотите, то при съществуващо съмнение дали соченият правен спор засяга процесния недвижим имот, е необходимо да бъде допусната експертиза или други доказателства, които да изяснят този въпрос.

Ако след събиране на доказателствата и изясняване на горните обстоятелствата се окаже, че са налице две влезли в сила решения по един и същи правен спор между едни и същи страни, които взаимно си противоречат, то съдът не би могъл да се позове на силата на пресъдено нещо на което и да е от двете решения. В този случай решаващият съд следва да даде свое разрешение на преюдициалния спор относно собствеността на поземления имот въз основа на преценка на събраните доказателства.

Предвид връщането на делото за ново разглеждане разноски за настоящето производство не се присъждат, а същите следва да бъдат определени при решаването на спора по същество.

Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № ІІІ-19 от 06.03.2020г. по гр. д. № 1950/2019г. на Бургаски окръжен съд,

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в съответствие с горните указания.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: