Р Е Ш Е Н И Е№ 66София, 27.04.2021 годинаВ И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

В.К.С на Р. Б, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:ИРИНА ПЕТРОВА

ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

при секретаря А. К

изслуша докладваното от съдия К. Е т. д. № 496/2020 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К.Р.Д. от [населено място] срещу решение № 2556 от 20.11.2019 г. по в. гр. д. № 2770/2019 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, I-8 състав решение № 1512 от 05.03.2019 г. по гр. д. № 15335/2017 г., предявеният от ЗК „Л. И“ АД, [населено място] срещу К.Р.Д. от [населено място] регресен иск с правно основание чл. 81 ЗЗ отм. е уважен за разликата над сумата 6 000 лв. до размер на сумата 30 000 лв.

С определение № 717 от 22.12.2021 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в посочената негова част по въпроса: Предявяването на иска като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК има ли за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното решение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК.Оното оплакване е срещу извода на въззивния съд, че вземането не е погасено по давност. Според касаторката, този извод е направен в противоречие с постановките на Тълкувателно решение № 3/2016 г., като не е съобразено обстоятелството, че към момента, когато е поискано увеличение на иска до пълния дължим размер на вземането 60 000 лв., (предявен първоначално като частичен иск за сумата 6 000 лв.) приложимата в случая обща петгодишна давност вече е била изтекла.

Ответникът по касация – Застрахователна компания „Л. И” АД, [населено място] – моли за оставяне на жалбата без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 05.03.2020 г.

Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е основателна.

При постановяване на атакуваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено, че: При пътно-транспортно произшествие от 15.03.2005 г., по вина на употребилия алкохол над допустимата в закона концентрация водач Р.С.Д., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗК „Л. И“ АД, е причинена смъртта на пешеходката М.Н.К.; С влязло в сила решение по гр. д. № 2385/2009 г. на Софийски апелативен съд застрахователят е осъден да заплати на Надежда С. К. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на посоченото лице в размер на 60 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.03.2005 г., както и разноски в размер на 5 695 лв., които суми са изплатени изцяло на третото увредено лице на 22.04.2010 г.; С влязло в сила решение по гр. д. № 180/2013 г. на Софийски градски съд С.Д.К., баща на виновния за произшествието водач, по предявен срещу него регресен иск по чл. 81 ЗЗ отм. , е осъден да заплати на ЗК „Л. И“ АД сумата 50 360.02 лв., представляваща половината от общо изплатеното от застрахователя обезщетение, като за разликата до пълния претендиран размер 100 720.04 лв. искът е отхвърлен по съображения, че ответникът отговаря само за Ѕ ид. ч. от задълженията на своя наследодател.

При така установената фактическа обстановка решаващият състав е приел, че са налице предпоставките на приложимия към случая чл. 81 от Закон за застраховането отм. за ангажиране регресната отговорност на ответницата К.Р.Д. в качеството й на наследник (майка) на виновния водач. Въззивният съд не е споделил становището на първата инстанция за недоказаност на пасивната материалноправна легитимация на ответницата предвид липсата на ангажирани доказателства (удостоверителни документи), че същата е майка на водача Р. Д., като след задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства, както и на процесуалната позиция на представителя на ответницата, е приел за установено както, че същата е наследница на починалия водач, така и че е приела наследството му с конклудентни действия.

С оглед на това и съобразявайки, че предмет на настоящата регресна претенция е само платената главница по застрахователното обезщетение 60 000 лв. и че с влязло в сила решение другият наследник на делинквента (неговият баща С. Д.) е осъден за половината от дължимите суми, т. е. и за половината от главницата, въззивната инстанция е отменила първоинстанционното решение частично и е уважила предявения иск по чл. 81 ЗЗ отм. за сумата 30 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба – 02.04.2015 г. – до окончателното й изплащане.

Като неоснователно е преценено направеното възражение за погасяване на вземането по давност. Позовавайки се на задължителните указания в т. 14 от ППВС № 7/77 г. и формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, според които приложима за регресните искове по чл. 81 ЗЗ отм. е общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, чието начало е моментът на плащането на застрахователното обезщетение, Софийски апелативен съд е приел, че в случая давността не е изтекла, тъй като плащането на главницата по застрахователното обезщетение е извършено на 22.04.2010 г., а искът е предявен на 02.04.2015 г., т. е. преди изтичането на 5-годишния срок.

Настоящият състав намира, че решението е неправилно в допуснатата до касационно обжалване негова част.

При произнасянето по възражението на ответницата за изтекла погасителна давност въззивният съд не е взел предвид обстоятелството, че първоначално искът срещу нея е предявен като частичен за сумата 6 000 лв. и в хода на процеса, с молба вх. № 5036423 от 10.03.2017 г., е поискано увеличаване на същия до пълния претендиран размер 60 000 лв. Посоченото обстоятелство обуславя съответно съобразяване на задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които: В хипотезата на предявен частичен иск за парично вземане и последвало увеличаване на същия по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК по отношение на непредявената част от вземането погасителната давност не се спира и прекъсва; По отношение на увеличения размер давността спира и се прекъсва с подаване на молбата по чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ЗЗД.

С оглед датата, на която застрахователят-ищец е извършил плащане на обезщетението на увреденото лице – 22.04.2010 г. – и датата, на която е депозирана молбата му за увеличаване размера на иска – 10.03.2017г., за увеличената част претенцията е погасена по давност, тъй като е предявена след изтичане на общия 5-годишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. За тази част искът е неоснователен. Ето защо, в частта, с която искът е уважен за разликата над 6 000 лв. до 30 000 лв., постановеното от въззивния съд решение е неправилно и следва да бъде отменено, а искът – отхвърлен.

При посочения изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на касаторката следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство в размер на сумата 510 лв. – държавна такса. В полза на пълномощника й адвокат С. Й. следва да бъде присъдено възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в размер на сумата 1970 лв., включваща: 1250 лв. – за настоящото производство и 720 лв. – допълнително възнаграждение за въззивното производство.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 2556 от 20.11.2019 г. по в. гр. д. № 2770/2019 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след отмяна на постановеното от Софийски градски съд, I-8 състав решение № 1512 от 05.03.2019 г. по гр. д. № 15335/2017 г., предявеният от ЗК „Л. И“ АД, [населено място] срещу К.Р.Д. от [населено място] регресен иск с правно основание чл. 81 ЗЗ отм. е уважен за разликата над сумата 6 000 лв. до размер на сумата 30 000 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗК „Л. И“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] срещу К.Р.Д. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] регресен иск с правно основание чл. 81 ЗЗ отм. за разликата над сумата 6 000 лв. до размер на сумата 30 000 лв.

ОСЪЖДА ЗК „Л. И“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на К.Р.Д. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] разноски за настоящото производство в размер на сумата 510 (петстотин и десет).

ОСЪЖДА ЗК „Л. И“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] да заплати на адвокат С. Й. адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1970 (хиляда деветстотин и седемдесет) лева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ: