№ 1

СОФИЯ, 28.04.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, първо гражданско отделение в публично заседание на деветнадесети януяари две хиляди двадесет и първа година година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : Б.Д.В АТАНАСОВА

при секретаря Д. Н

изслуша докладваното от съдията Д.Ц гражданско дело № 4852/2019 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С въззивно решение № 183 от 10.06.2019 г. по в.гр.д. № 1138/2019 г. на Окръжен съд отм. а Загора отменено решение № 473 от 19.07.2018 г. по гр.д. № 428/2018 г. на Районен съд-Казанлък, с което е признато за установено по отношение на Р.Т.Р., че К.К.Е. и М.К.Е. са собственици на 346 кв.м, равняващи се на 2/3 ид.части от недвижим имот, представляващ дворно място, цялото с площ 523 кв.м, находящо се в [населено място], за което е отреден УПИ ... в кв. ... по плана на града, за разликата над 1/2 ид. част, и в тази част е постановено друго по същество на спора, с което предявеният от М. Е. и К. Е. установителен иск за собственост на посочения недвижим имот е отхвърлен за разликата над 1/2 ид. част.

С определение № 330 от 23. 06.2020 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване в отхвърлителната му част на основание чл. 280, ал.2, из-р. 3 ГПК- поради очевидна неправилност.

Жалбоподателите М.К.Е. и К.П.Е. поддържат, че в тази част решение е необосновано и противоречи на материалния закон.

Ответникът по касация Р.Т.Р. изразява становище, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбоподателите К. Е. и М. Е. са наследници на К.И.Е., поч. през 1999 г. През 1961 г. техният наследодател е закупил от А.Д.Р. правото на собственост върху 2/3 ид. части от дворно място, цялото от 568 кв.м., находящо се в [населено място], съставляващо парцел ... в кв. ..., ведно с първия етаж от построената в него масивна жилищна сграда.

През 2015 г. ответникът по касация Р.Т.Р. е закупил от Р.М.К., Д.И.К., М.И.К. и Ж.Т.К. 1/2 ид. част от дворно място, цялото с площ 523 кв.м, находящо се в [населено място], за което е отреден УПИ ... в кв. ... по плана на града, ведно с втория етаж със самостоятелен вход от север от двуетажната масивна жилищна сграда с РЗП 112.70 кв.м. Неговите праводатели са наследници на М.П.К., поч. през 2000 г., и Д.Х.К., поч. през 2004 г. Установено е по делото, че през 1957 г. М. и Д. К. са закупили от И.К.Н. и А.И.Н. втория надпартерен етаж от жилищната сграда, построена в дворно място, цялото от около 500 кв., съставляващо парцел ... в кв. ... по плана на [населено място]. Със същия нотариален акт продавачите И. и А. Н., и А.Д.Р., в качеството им на съсобственици на дворното място, учредили в полза на купувачите право на строеж върху 80 кв.м от дворното място, изразяващо се в правото да държат на това място продадения им етаж, както и да го построят наново-в случай, че етажът погине или се амортизира. През 1970 г. Д. К. и М. К. били признати за собственици въз основа на съдебно решение по чл. 19, ал.3 ЗЗД на 1/2 ид. част от дворно място от 520 кв.м, съставляващо имот пл.№ ... по плана на [населено място].

При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че жалбоподателите М. Е. и К. Е. не са придобили по наследство от К. Е. правото на собственост за разликата над 1/2 ид. част от дворното място. Приел е, че последният по време нотариален акт, установяващ правата на страните, е този от 1970 г., с който Д. К. и М. К. са признати за собственици на 1/2 ид. част от дворното място.

Този извод на въззивния съд е необоснован, тъй като по делото не е установено кои са били страни по гр.д. № 144/1963 г. на Казанлъшкия народен съд, за да се прецени дали постановеното по това дело решение, с което е уважен иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД, е противопоставимо на жалбоподателите. Съгласно чл. 298, ал.1 и 2 ГПК /чл. 220, ал.1 ГПК отм. влязлото в сила решение е задължително за страните, техните наследници и правоприемници. Ако жалбоподателите, респ. техният наследодател, не са били страна по това дело, то постановеното решение не е задължително за тях и не ги обвързва със сила на пресъдено нещо по въпроса за обема на правата на приобретателите по обявения за окончателен предварителен договор. Въззивният съд е следвало да укаже на страните по настоящото дело необходимостта от изясняване на обстоятелството кои лица са били страна по гр.д. № 114/ 1963 г. на Казанлъшкия народен съд, за да определи субективните предели на силата на пресъдено нещо на постановеното по него решение по чл. 19, ал.3 ЗЗД. Като не е сторил това, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до необоснованост на изводите му относно обема на правата на страните в съсобствеността и до неправилно приложение на материалния закон. По делото изобщо не е изяснено кои са праводателите, от които М. и Д. К. са придобили идеална част от имота, и не са изследвани правата на праводателите на всяка от страните по делото.

Изложеното налага въззивното решение да бъде отменено и тъй като се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

С отговора на касационната жалба ответникът по касация Р. Р. е представил писмени доказателства, които не могат да бъдат обсъждани от касационната инстанция. От същността на касационната дейност, като проверяваща, а не по съществото на спора, произтича недопустимостта в производството пред ВКС да се събират нови доказателства. /т.9 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС/. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да съобрази дали са налице предпоставките на чл. 266, ал.2 ГПК същите да бъдат приети като доказателства, за да бъдат съобразени при постановяване на решението.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 183 от 10.06.2019 г. по в.гр.д. № 1138/2019 г. на Окръжен съд отм. а Загора в частта, с която е отхвърлен предявеният от М.К.Е. и К.П.Е. установителен иск за собственост на недвижим имот, представляващ дворно място, цялото с площ 523 кв.м, находящо се в [населено място], за което е отреден УПИ ... в кв. ... по плана на града, за разликата над 1/2 ид. част.

ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: