1010

Р Е Ш Е Н И Е

№ 24

гр.София, 05.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ЛЮБКА АНДОНОВА при участието на секретаря С. Т, като изслуша докладваното от съдията Л. А гр. дело № 1762 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 303, ал. 1, т.1, т.5 и т. 4 ГПК.

Образувано е по молбата на Д.Н.Д. от [населено място], входящ № 33688/17.3.2020 г, уточнена с молба вх.№ 3372/13.5.20 г и молба вх.№ В-603 /13.5.2020 г за отмяна на влязлото в сила решение № 266 от 17.12.2019 г по гр.дело № 2046/19 г на ВКС, Четвърто гражданско отделение, постановено по реда на чл.290 ГПК, с което е отменено решение № 419/20.2.2019 г по гр.дело № 2765/2018 г в уважителната му част и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от молителя срещу „ЧЕЗ Е. Б“ АД иск за сумата 12 000 лв, обезщетение за неимуществени вреди от неправомерно временно преустановяване на електроподаването в периода 28.8.2012 г-10.10.2015 г на основание чл.79 ал.1 ЗЗД и молителят е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 1880 лв да всички съдебни инстанции.

В молбата за отмяна са посочени отменителните основания по чл.303 ал.1 т.1, т.5 и т.4 ГПК.

Молителят основава искането си за отмяна на влязлото в сила решение № 266 от 17.12.2019 г по гр.дело № 2046/19 г на ВКС, Четвърто гражданско отделение, с твърдение, че същото противоречи на друго влязло в сила решение между същите страни, а именно решение № 303/29.1.2019 г, постановено по гр.дело № 4081/2017 г по описа на ВКС, Четвърто гражданско отделение, постановено по реда на чл.290 ГПК.

Молителят основава искането си за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК на твърдението, че в проведеното на тринадесети ноември 2019 г открито съдебно заседание, по гр.дело № 2046/2019 г, с неговия защитник-адв.Д. са представили искане за отлагане на делото, поради служебната ангажираност на последната по наказателно дело, извън София, за което представили необходимите доказателства.Това искане не било зачетено от съда и бил даден ход на делото без страната да може да се ползва от услугите на процесуалния си представител, като по този начин били нарушени гражданските и конституционните му права.

Отменителното основание по чл.303 ал.1 т.2 ГПК не е уточнено от страната, въпреки двукратно дадените от настоящия съд възможности.Не е уточнено дали заключението на вещото лице, на което твърди, че е основано решението е установено за неистинско по надлежния съдебен ред.

С определение № 312 от 12.11.2020 г., постановено по делото, настоящият съдебен състав е приел молбата за отмяна за процесуално допустима и подлежаща на разглеждане по същество.

Ответникът по молбата за отмяна „ЧЕЗ Е. Б“ АД със седалище и управление в [населено място] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото.Счита, че същата е неоснователна, тъй като не е налице нито едно от посочените отменителни основания.Моли молбата за отмяна да бъде отхвърлена и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.Подържа същите съображения, чрез процесуалния си представител юрисконсулт И. в проведеното по делото открито съдебно заседание на 28.1.2021 г.

Настоящият състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307, ал. 3, във вр. с ал. 1 и сл. ГПК, по основателността на молбата намира следното :

Относно отменителното основание по чл.303 ал.1 т.2 ГПК.

Според тази разпоредба заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показанията на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на члeн от състава на съда или на връчител връзка с решаването на делото.

Общото във всички посочени случаи е, че неправилността на решението се дължи на извършено престъпление, което трябва да бъде установено по надлежния ред, т. е. с влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК, когато наказателното преследване е изключено поради някоя от посочените в чл. 24 НПК причини.

В разглеждания случай посочените предпоставки не са налице, тъй като липсват данни да е установено по предвидения в закона ред-чрез влязла в сила присъда или с решение по чл.124 ал.5 ГПК, че заключението на вещото лице, на което е основано решението по делото е признато за неистинско.

Следователно не е налице отменителното основание по чл.303 ал.1 т.2 ГПК.

Относно отменителното основание по чл.303 ал.1 т.5 ГПК.

Видно от данните по делото в проведеното на тринадесети ноември 2019 г открито съдебно заседание по гр.дело № 2046/2019 г на ВКС, Четвърто ГО адв.Д. е представила молба за отлагането му, поради служебната ангажираност по наказателно дело, извън София.Съдът е дал ход на делото, като е приел, че не са налице основания за отлагането му по смисъла на чл.142 ал.2 ГПК.

Съдът е процедирал в съответствие с процесуалния закон.

Не представлява процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ГПК разглеждането на делото от съда в отсъствието на процесуалния представител на страната, когато последната, редовно призована е присъствала в съдебно заседание.Това следва от законовата разпоредба на чл.142 ал.2 ГПК, която предвижда наличието на процесуално нарушение от страна на съда, само в случаите, когато е дал ход на делото при наличие на основателно препятствие за явяване в съдебно заседание кумулативно – на страната и нейния представител.В този смисъл е и безпротиворечивата съдебна практика на ВКС по приложението на чл. 142, ал. 2 от ГПК.Отделно от това следва да се отбележи, че в посоченото съдебно заседание, при редовна процедура по призоваването на страните е даден ход на делото по съществото на спора, без да са извършвани други процесуални действия в отсъствието на адвокат на молителя.Липсват направени от негова страна доказателствени искания, поради което не може да се приеме, че са злепоставени процесуалните му права или нарушени гражданските или конституционните му такива.

Следователно не е налице посоченото отменително основание.

Относно отменителното основание по чл.303 ал.1 т.4 ГПК.

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК заинтересуваната страна може да иска отмяна на влязло в сила решение когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи.В този случай, според разпореденото от чл. 307, ал. 4 ГПК Върховният касационен съд отменя неправилното решение.

Разглежданият случай попада в приложното поле на визираното отменително основание, поради следното:

С влязлото в сила решение № 266 от 17.12.2019 г по гр.дело № 2046/19 г на ВКС, Четвърто гражданско отделение, постановено по реда на чл.290 ГПК, е отменено решение № 419/20.2.2019 г по гр.дело № 2765/2018 г в уважителната му част и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от молителя срещу „ЧЕЗ Е. Б“ АД иск за сумата 12 000 лв, обезщетение за неимуществени вреди от неправомерно временно преустановяване на електроподаването в периода 28.8.2012 г-10.10.2015 г на основание чл.79 ал.1 ЗЗД, ведно със законна лихва върху тази сума.Касационно обжалване е било допуснато по въпроса за правото на електроснабдителното дружество да преустанови електрозахранването, когато вземането е оспорено, включително по съдебен ред, както и дължи ли се обезщетение за вреди при наличието на неизправност на двете страни по договора в различни моменти.Прието е, че съгласно чл.123 ал.1 ЗЕ електроснабдителното дружество има право за преустанови временно снабдяването с електрическа енергия на крайните потребители при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия.Същото правило е възпроизведено и в чл.42 ал.1 от обвързващите страните общи условия, одобрени от ДКЕВР.В чл.43 на тези условия е уредено правото на потребителя да подаде писмено възражение пред продавача относно срока и основанието за прекъсването, като възражението спира прекъсването на снабдяването с електрическа енергия до приключване на проверката.Спирането е неправомерно когато липсва задължение, както и когато се разглежда подаденото от потребителя възражение.Ако вземането е оспорено с иск, съдът може да забрани временното преустановяване на електроподаването или да постанови неговото възобновяване, като мярка за обезпечение на предявения иск.Прието е, че в разглеждания случай страните са сключили договор за продажба на електроенергия по открита партида, като с протокол от 15.1.2012 г са се споразумели, че за периода 14.1.11 г-15.11.11 г ищецът има задължения към дружеството за консумирана и незаплатена електрическа енергия по договор за продажба в размер на главница от 645, 80 лв, ведно със дължимата лихва.Прието е, че към 28.8.12 г ищецът е имал задължение към дружеството за сумата 165, 58 лв и, че оспорването на задължението от потребителя пред съд не е основание възобновяване на електроподаването.Установено е от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, че задълженията на стойност 410, 82 лв и неустойки в размер на 12, 28 лв по издадените 7 броя фактури за периода 16.3.2012 г-23.8.2012 г не са били заплатени, включително и към датата на приключване на съдебното дирене пред въззивния съд. Тази неизправност на длъжника овластява кредитора да преустанови временно електроподаването, докато съществуващите задължения не бъдат погасени напълно.Прието е било, че за доставчика би възникнала пречка да преустанови временно електроподаването само ако е подадено възражение от потребителя и само за времето на неговото разглеждане от доставчика.Временното преустановяване на електроподаването е правомерно и когато доставчикът претендира по-голяма сума за плащане, а действителният размер е по-малък, стига действително дължимата сума да не е незначителна в сравнение с претендираната.Следователно ответникът е упражнил правомерно правото си да преустанови временно електроподаването на ищеца на 28.8.12 г и до края на исковия период-10.10.2015 г.По тези съображения съдът е приел, че искът за сумата 12 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неправомерно временно преустановяване на електроподаването в периода 28.8.2012 г до 10.10.2015 г е неоснователен, тъй като преустановяването е било правомерно-потребителят е бил неизправен, видно от приетата съдебно-счетоводна експертиза и за доставчика не е съществувало законово задължение да възстанови електроподаването, тъй като съществуването на задължението е било оспорено по съдебен ред.

С влязлото в сила решение № 303/29.1.2019 г, по гр.дело № 4081/2017 г по описа на ВКС, Четвърто гражданско отделение, постановено по реда на чл.290 ГПК е отменено решение № 3631/25.5.2017 г по гр.дело № 11099/2015 г на Софийски градски съд, в частта относно иска по чл.79 ал.1 ЗЗД, предявен от Д.Н.Д. срещу „ЧЕЗ Е. Б“ АД за възстановяване на електроснабдяването в имот, представляващ апартамент № 3 в[жк], бл.. вх.., ап.. в [населено място] и е уважен иска за реално изпълнение като ответникът е осъден за основание чл.79 ал.1 ЗЗД да възстанови електроснабдяването в този имот.С решението е прието, че съгласно чл.123 ЗЕ доставчиците от последна инстанция, общественият доставчик, крайните снабдители, производителите и търговците на електрическа енергия имат право да преустановят временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти, при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия.Предвидената в закона санкция е по отношение на недобросъвестния потребител- този, който не е изпълнил едно безспорно парично задължение.В общите условия за продажба на топлинна енергия е предвидено потребителят да бъде уведомен за срока на плащане на дължимите суми и че захранването ще бъде прекъснато при неплащането им, както и възможността да подаде писмено възражения относно основанието за прекъсване.Предвидено е, че възражението спира прекъсването на снабдяването с електрическа енергия до приключване на проверката.Вземането за суми от незаплатена електрическа енергия не става безспорно и след проверката, извършена едностранно от доставчика, тъй като не е удовлетворен от резултата, може да оспори вземането по съдебен ред.При оспорване на вземането по съдебен ред, доставчикът няма право да прекъсва електроснабдяването до решаване на спора с влязъл в сила съдебен акт.Правилото на чл.124 ЗЕ, съгласно което енергийното предприятие възстановява снабдяването след отстраняване на причините, довели да преустановяването му е важимо не само, когато потребителят заплати дължимите суми, но и когато след прекъсване на захранването, потребителят е оспорил едностранно определените от доставчика суми за разходвана електроенергия по съдебен ред в производството за установяване на дължимостта и размера на вземането.Прието е, че на 28.8.2012 г електрозахранването в имота на Д. е преустановено поради незаплатени суми за електрическа енергия за периода 16.3.2012 г-23.8.2012 г, въпреки подадено от потребителя възражение, както и че с искова молба от 11.10.2012 г ищецът е оспорил дължимостта на претендираните от доставчика суми.Към датата на прекъсването незаплатените задължения за 2012 г са възлизали на 410, 82 лв, а към 17.2.2015 г са се увеличили на 628, 45 лв.Въпреки съдебното оспорване дружеството не е възстановила захранването в имота на ищеца, вкл. и до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция.Санкцията прекъсване на електрозахранването по чл.123 ал.1 ЗЕ е била наложена от доставчика в нарушение на закона, при оспорено парично вземане, произхождащо от незаплатена електрическа енергия.ВКС е приел, че към датата на прекъсване на електрозахранването ответното дружество е претендирало като незаплатени суми и тези, чиято дължимост е била отречена с влязло в сила съдебно решение, както и че доставчикът многократно е променял размера на дължимите суми и периода, за който те се претендират, т.е. потребителят не е имал яснота относно претендираното вземане, а съгласно приетото по делото заключение на експерт-икономист, дължимите от ищеца суми включват и съдебни такси и разноски по дела, т.е вземания, за които доставчика няма право да прекъсва електрозахранването.Доставчикът е следвало да възстанови електрозахранването, поради прекъсването му в нарушение на закона и едва след влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането, ответникът би могъл да наложи санкцията прекъсване на снабдяването при неплащане на задължението в определения срок.Поради което е осъдил „ЧЕЗ Е. Б“ АД да възстанови електрозахранването на основание чл.79 ал.1 ЗЗД.

По основателността на молбата по чл.303 ал.1 т.4 ГПК.

Според задължителните разяснения в т. 5 на ТР № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по двете съпоставяни производства, но и когато по различен начин са разрешени правните въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на присъдено нещо. За разлика от хипотезата, при която обективното тъждество на производствата е резултат от еднаквите спорни предмети, в този случай, в който също следва да е налице съвпадение между страните и да съществува обективно тъждество на производствата, обективният идентитет, не се изразява в еднакъв предмет на делата - те имат различни спорни предмети, но между диспозитивите на двете решения възниква съотношение, по силата на което, предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив.

Разглежданият случай е такъв.

Съобразени предмета на спора, включените в него правните въпроси, по които се формира сила на присъдено нещо и страните по така образуваните две граждански дела, обсъдени по- горе, дават основание да се приема, че е налице твърдяното в молбата за отмяна противоречие по см. на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Налице две влезли в сила решения, които обвързват страните по настоящия спор, но които решават по противоположен начин въпроса за това правомерно ли е преустановяването на електрозахранването в имота на ищеца в периода 28.8.2012 г-10.10.2015 г и бил ли е същият изправен длъжник.

За да даде отговор на тези въпроси, а оттам и да прецени кое от двете влезли в сила съдебни решения е неправилно, настоящият състав на Върховният касационен съд, взе предвид следното :

Съгласно разпоредбата на чл.123 ал.1 от ЗЕ доставчиците имат право да преустановят временно снабдяването с енергия на крайните клиенти само при неизпълнение на задълженията за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия.Когато е установено, че потребителите нямат неизпълнено задължение за заплащане на дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия, т.е са изправна страна по договора и въпреки това доставчикът е преустановил снабдяването с нея, поведението на последния трябва да бъде оценено като виновно по смисъла на приетите от страните Общи условия и той да понесе отговорност за неизпълнение на задължението си за пренос на енергия до крайния потребител.Съгласно ТР № 4 от 29.1.2013 г по т.д. № 4/12 г на ОСГТК на ВКС прекъсването на снабдяването с електроенергия в нарушение на предпоставките, предвидени в чл.122-чл.124 ЗЕ и в Общите условия е неизпълнение на договора, снабдяването с електроенергия е определено в закона като услуга в обществен интерес и доставката се осъществява по силата на договор.Определящото за отговорността е, че потребителите са останали без електрическа енергия по вина на доставчика. Съгласно чл.124 ЗЕ /ред.в сила от 17.7.2012 г/ енергийното предприятие възстановява снабдяването след отстраняване на причините, довели до преустановяването му.ЧЕЗ е уредило продажбата на ЕЕ с Общи условия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-059 от 7.11.2007 г изменени и допълнени с решение № ОУ-03 от 26.4.2010 г на ДКЕВР.Съгласно разпоредбата на чл.42 ал.1 от същите продавачът има право да прекъсне снабдяването с ЕЕ в случай, че потребителят не изпълни, което и да е свое задължение съгласно тези общи условия.Потребителят има право да подаде писмено възражение пред продавача относно срока и основанието за прекъсването, като възражението спира прекъсването на снабдяването до приключване на проверката.Възражението се разглежда не по-късно от 7 дни от подаването, като потребителят бива уведомен писмено за резултата-чл.43.След отстраняване на причините за прекъсването и когато потребителят е компенсирал разходите за прекъсването по негова вина, продавачът възстановява снабдяването-чл.46 ал.1 ОУ на ЧЕЗ.

Въз основа на гореизложеното се налагат следните правни изводи : С влязлото в сила решение № 266 от 17.12.2019 г по гр.дело № 2046/19 г на ВКС, Четвърто гражданско отделение, е изграден законосъобразен правен извод, съобразен с материалния закон, че при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на задължението доставчикът може да преустанови подаването на ЕЕ и да го възстанови след отпадане на причините за временното преустановяване.Също в съответствие с материалния закон е приел, че единствено правото на подадено възражение препятства възможността снабдителят да преустанови електроподаването и то само в срока за разглеждането му, който е седмодневен.Законът не е предвидил задължение доставчикът да възстанови преустановеното електроподаване, поради обстоятелството, че вземането е оспорено по съдебен ред и до момента на установяването му с влязло в сила решение.Това може да се осъществи единствено по реда на чл.389 ал.1 ГПК като обезпечителна мярка на предявения иск.Законосъобразно е и приетото, че потребителят е бил неизправен, което е видно от приетото заключение по допуснатата съдебно икономическа експертиза, която не е обявена за неистинска по установения в закона ред.Следователно не можа да възникне правото на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като липсва неправомерно преустановяване на подаването на ел.енергия.

Решаващият състав постановил решение № 303/29.1.2019 г, по гр.дело № 4081/2017 г по описа на ВКС, Четвърто гражданско отделение в противоречие с материалния закон е приел, че при оспорване вземането по съдебен ред, доставчикът няма право да прекъсва електроснабдяването, респ. трябва да го възстанови, до разрешаване на спора с влязъл в сила съдебен акт.Така направеното тълкуване не почива на нито една законова разпоредба.Подобна възможност не е регламентирана нито в ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА), нито в Общите условия на ЧЕЗ.Стелно ответникът не е бил неизправна страна по договора за доставка на ЕЕ и искът за реално изпълнение чрез възстановяване на електрозахранването на имота неправилно е уважен.Както бе посочено по- горе спирането на електроподаването е неправомерно когато липсва задължение, както и когато се разглежда подаденото от потребителя възражение.Тези предпоставки не са били налице.От заключението на приетата експертиза, която не е обявена за неистинска е било установено, че към 28.8.12 г ищецът е имал задължение към дружеството за сумата 165, 58 лв и, че оспорването на задължението от потребителя пред съд не е основание възобновяването му докато трае съдебния процес за установяване на вземането. С оглед изложеното, влязлото в сила решение № 303/29.1.2019 г, постановено по гр.дело № 4081/2017 г по описа на ВКС, Четвърто гражданско отделение се явява неправилно, поради нарушаване на материалния закон - и като противоречащо на влязлото в сила решение № 266 от 17.12.2019 г по гр.дело № 2046/19 г на ВКС, Четвърто гражданско, следва да бъде отменено, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.

Предвид изхода на спора молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв, за процесуално представителство пред настоящата инстанция.

Водим от гореизложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ като неправилно влязлото в сила решение № 303/29.1.2019 г, постановено по гр.дело № 4081/2017 г по описа на ВКС, Четвърто гражданско отделение на основание чл.303 ал.1 т.4 ГПК и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Д.Н.Д. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу „ЧЕЗ Е. Б“ АД иск по чл.79 ал.1 ЗЗД за реално изпълнение чрез възстановяване на електроснабдяването в имот в [населено място], представляващ апартамент № 3 в[жк], [жилищен адрес] собственост на Д. Д., с ЕГН-[ЕГН].

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна подадената от Д.Н.Д. от [населено място] молба входящ № 33688/17.3.2020 г за отмяна на влязлото в сила решение № 266 от 17.12.2019 г по гр.дело № 2046/19 г на ВКС, Четвърто гражданско отделение, на основание чл.303 ал.1 т.2 и т.5 ГПК.

ОСЪЖДА Д.Н.Д. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на „ЧЕЗ Е. Б“ АД на основание чл.78 ал.5 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв, за процесуално представителство пред настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.

2.