№ 40

София, 05.05.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: К. М

Членове: В. М

Е. Д

при секретаря В. С, като изслуша докладваното от съдията Е. Д гр. д. № 2840/2020 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 544 от 09.12.2020 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1195, постановено на 12.06.2020 г. по в. гр. д. № 5344/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо него е постановено ново по същество за отхвърляне на предявения от С.П.Д. срещу „Застрахователна компания Уника“ АД иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.78, ал.1 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника правото на собственост в полза на ищцата на основание възмездно придобито въз основа на договор за продажба от 18.09.2014 г. добросъвестно владение на лек автомобил „БМВ Х5“, с рег. [рег.номер на МПС], видим номер на рама W. и действителен номер на рама W., намиращ се на паркинга на ГПУ – Елхово. Касаторът иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл.281, т.3 ГПК. В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявения от касатора иск да бъде уважен.

Ответникът по касация, чрез процесуалния си представител, счита, че касационната жалба е неоснователна. В съдебно заседание не изразява становище.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса коя е характерната престация по смисъла на чл.94, ал.2 КМЧП и на чл.4, пар.2 от Регламент № 593/2008 г. на Европейския парламент и на Съвета относно приложимото право към договорните задължения /РИМ I/, като факт, определящ приложимото право в облигационните отношения, поради противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 233/22.01.2013 г. по т. д. № 914/2011 г. на второ т. о.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа жалбата, приема за установено следното:

Предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.78, ал.1 ЗС е за установяване правото на собственост в полза на ищцата върху процесния автомобил. В исковата молба са изложени твърдения, че е придобила владението на автомобила по възмезден начин на основание договор за продажба от 18.09.2014 г., без да знае, че продавачът не е собственик. За сключването на същия не се е изисквала нотариална заверка, тъй като автомобилът не е бил регистриран. Сочи се също така, че договорът е сключен за лек автомобил „БМВ Х5“ с рама W.. Получила е владението на 18.09.2014 г. и е регистрирала автомобила в КАТ-Русе с рег. [рег.номер на МПС], Ползвала го е до 10.07.2015 г., когато го предала на органите на ГПУ – Елхово за нуждите на разследването по образувано досъдебно производство. Отказано й било връщането на задържания като веществено доказателство автомобил, като в производството претенция за собственост била предявена и от ответника /той е бил обект и на друго престъпление през 2008 г./.

В отговора на исковата молба ответникът е посочил, че автомобилът е бил собственост на „Х.А.Р България“ ООД /с предишно наименование „Х.А.А Аутолизинг“ ЕООД/, като същият бил откраднат през 2008 г. По отношение на него е имало действащ застрахователен договор /полица със срок на действие до 18.11.2009 г./. Осъден е да заплати застрахователно обезщетение в размер на пазарната стойност на автомобила, като е заплатил същата на „Х.А.Р България“ ООД. На 30.09.2016 г. е бил сключен договор за прехвърляне правото на собственост, при условията на чл.208, ал.5 КЗ отм. ,

Във въззивното решение, въз основа на обсъдените в съвкупност писмени и гласни доказателства, е прието, че в договора няма отразено място на сключване, но от посоченото в него населено място /К./, се установява, че е сключен в А.. Според обясненията на ищцата, тя е получила владението на автомобила в [населено място], където документът й е бил представен за подпис от трето лице. Съгласно чл.65, ал.1 КМЧП придобиването на вещни права се урежда от правото на държавата по местонахождението на вещта по време на извършване на действието, което обуславя придобиването. При изявлението на ищцата, че автомобилът е получен в България, то следва, че владението й е предадено в България и е приложимо българското право. Съгласно чл.67, ал.1 КМЧП придобиването на вещни права върху превозвани вещи се урежда от правото на държавата по тяхното местоназначение. Обсъдени са възраженията на ответното дружество за нищожност на процесния договор поради невъзможен предмет, като е прието, че същите са неоснователни. Ищцата се позовава, че е придобила автомобила от несобственик, тъй като няма данни продавачът Й. А. да е придобила правото на собственост върху процесния автомобил. Фактическият състав на чл.78, ал.1 ЗС включва установяване на фактическа власт, въз основа на правно основание-транслативен акт, годен да прехвърли собствеността, възмездност на придобиването, незнание, че се придобива от несобственик. Този придобивен способ не включва във фактическия си състав изтичането на определен период от време като срок на упражняване на добросъвестното владение върху вещта – собствеността се придобива едновременно с получаване на фактическата власт върху вещта, предмет на транслативната сделка. Формата на договора се урежда от правото, което е приложимо към сделката – избраното от страните право /чл.93, ал.1/ или ако не са релевирани или доказани уговорки за избор на приложимо право, договорът се подчинява на правото на държавата, с която е най-тясно свързан, като се предполага, че най-тясна е връзката с държавата, в която страната, дължаща характерната престация, е имала своето обичайно местопребиваване към момента на неговото сключване. При изрично изявление на ищцата, че е заплатила сумата по договора – мястото на плащане на цената и е получила владението в [населено място], следва да се приеме, че процесната сделка е най-тясно свързана с правото на България. С разпоредбата на чл.78, ал.1 ЗС е въведено изключение /отделно от това по ал.2/ – установяването на добросъвестно владение на възмездно правно основание не поражда право на собственост в полза на владелеца, когато обект на придобиване е движима вещ, за придобиването на собствеността върху която се изисква квалифицирана форма – нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Налице е невъзможност за придобиване на процесния автомобил на въведеното основание, тъй като за придобиването се е изисквала форма – нотариална заверка на подписите. Ирелевантно за горната преценка е обстоятелството, че автомобилът не е имал регистрация в България. Първоначалната регистрация по смисъла на пар.2, т.5 от ДР на Наредба I-45/24.03.2000 г. за регистрацията и отчета на МПС е решаваща за това дали автомобилът е регистриран или не за определяне на изискуемата форма за извършване на разпоредителни сделки. Действително, автомобилът е бил с друг номер на рама /неправомерно пренабит/, но дори да се приеме, че не е било необходимо да се спази изискуемата форма, тъй като ищцата е била в невъзможност да знае, че е нужна такава, не може да се направи заключение за придобиване на собствеността на горното основание. Предвид изключването на движими вещи, изискващи специална форма за придобиването им, от приложното поле на чл.78, ал.1 ЗС, не следва да се разглежда наличието на останалите елементи от фактическия състав на разпоредбата. Изложени са и допълнителни съображения, че не е изтекъл и 5-годишен давностен срок от датата на получаване на владението до предаването на автомобила.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Видно от свидетелство за регистрация от 06.11.2007 г. собственик на лек автомобил с рама W., рег. [рег.номер на МПС], е „Х.А.А Аутолизинг“ ЕООД /това е първата регистрация на автомобила/. Същият е обект на финансов лизинг, като дружеството е лизингодател. Застрахован е по имуществена застраховка при ответника. Регистрацията на автомобила е прекратена през 2016 г. поради кражба /уведомлението за кражба е от 2008 г./. Ответникът е осъден да заплати на застрахования обезщетение от 116 687 лв., като от доказателствата по делото се установява, че същото е изплатено.

Договорът за продажба, сключен от ищцата, е за лек автомобил с рама W.. Регистриран е на 09.10.2014 г. с рег. [рег.номер на МПС] /свидетелство за регистрация/. Номерът на рамата на автомобила, предаден от ищцата, не е оригинален, а е набит допълнително, като оригиналният номер е заличен. Предаденият от ищцата автомобил с видим номер на рамата W. всъщност представлява лек автомобил с действителен номер на рамата W., противозаконно отнет през 2008 г. и прехвърлен на ответника през 2016 г. /заключения на автотехническа и трасологична експертизи/. Продавач по договора е Й. А., живуща в [населено място] /А./.

По основанието за допускане на касационно обжалване.

Разпоредбата на чл.94 КМЧП предвижда, че когато страните по договора не са избрали приложимото право, договорът се подчинява на правото на държавата, с която е най-тясно свързан /ал. 1/. Определянето на привръзката на стълкновителната норма се преценява с оглед на всички обстоятелства на конкретния случай, като е създадена и оборима презумпция за най-тясна връзка - предполага се, че най-тясна е връзката с държавата, в която страната, дължаща характерната престация, е имала своето обичайно местопребиваване или главно управление към момента на неговото сключване /чл.94, ал.2 КМЧП/. Същият критерий е използван и в чл.4, пар.2 от Регламент № 593/2008 г. на Европейския парламент и на Съвета относно приложимото право към договорните задължения /РИМ I/. В договора за продажба най-характерно е изпълнението на непаричната престация, т. е. изпълнение на задължението на продавача да прехвърли собствеността на продадената вещ, да предаде вещта, да носи отговорност при заявени претенции от трети лица и при евикция, да отстрани недостатъците на вещта, да плати обезщетение при неизпълнение или лошо изпълнение и други. Престацията на купувача се изразява в плащане на уговорената цена и заплащане на обезщетение при неизпълнение или изпълнение със забава. Поради това, че характерната престация при договор за продажба на стока е тази на продавача, приложимото материално право е правото на държавата, в която продавачът е имал своето обичайно местопребиваване или главно управление към момента на сключване на договора /lex venditoris/. Становището, че за двустранните и възмездни договори, при които се разменя вещ или услуга срещу пари, характерната престация прави лицето, което дължи вещта или услугата, като при договора за продажба това е продавачът, се възприема и от правната теория. В цитирания смисъл е решение № 233/22.01.2013 г. по т. д. № 914/2011 г. на ВКС, второ т. о., което изцяло се споделя от настоящия състав.

По основателността на касационната жалба.

Отговорът на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, е относим към решаващия извод на въззивния съд, че не се е осъществил фактическия състав на чл.78, ал.1 ЗС, въз основа на възприетото, че характерната престация е тази на купувача по договора. Преценен съобразно горепосочените правила, предвид липсата на изричен или мълчалив избор на приложимото право, процесният договор е най-тясно свързан с правото на А. като държава, на чиято територия се намира обичайното местопребиваване на продавача. Именно това право е приложимото към определяне формата за действителност на договора за продажба на МПС /общото правило на параграф 883 от Австрийския общ граждански кодекс/, според което договорът може да бъде сключен устно или писмено, във или извън съдилищата, със или без свидетели, като разликата във формата, освен в предвидените от закона случаи, не е от значение по отношение на обвързването. За придобиване собствеността върху процесния лек автомобил не се е изисквала квалифицирана форма, с оглед на което не е изключено приложното поле на въведения придобивен способ /фактическата власт е установена въз основа на правно основание – транслативен акт, годен да прехвърли собствеността/. Налице са и останалите елементи от фактическия състав на този способ за придобиване /възмездност на придобиването и незнание, че се придобива от несобственик/. Изтекъл е и тригодишен срок от кражбата на автомобила, поради което възможността същия да се ревандикира от действителния собственик, е била прекратена. От гореизложеното следва, че в полза на ищцата се е осъществил придобивния способ на чл.78, ал.1 ЗС.

С оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че като е отменил първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е постановил неправилно решение. То следва да се отмени при касационното отменително основание по чл.281, т.3 ГПК - необоснованост на фактическите и правни изводи относно неоснователността на предявения иск, довели и до нарушение на материалния закон. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество от ВКС съгласно чл.293, ал.2 ГПК. Предявеният установителен иск за собственост подлежи на уважаване.

С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на касатора следва да се присъдят разноските за водене на делото пред всички инстанции в размер на 6 108 лева /3 462 лв. за първата инстанция; 800 лв. за въззивната инстанция и 1 846 лв. за касационната инстанция/.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1195, постановено на 12.06.2020 г. по в. гр. д. № 5344/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С.П.Д. срещу „Застрахователна компания Уника“ АД иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.78, ал.1 ЗС, че ищцата е собственик на основание възмездно придобито въз основа на договор за продажба от 18.09.2014 г. добросъвестно владение на лек автомобил „БМВ Х5“, с рег. [рег.номер на МПС], видим номер на рама W. и действителен номер на рама W., намиращ се на паркинга на ГПУ – Елхово.

Осъжда „Застрахователна компания Уника“ АД, да заплати на С.П.Д., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, офис № 1, адв. И. Т., разноски за водене на делото пред всички инстанции в размер на 6 108 лв. /шест хиляди сто и осем лева/.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: