Р Е Ш Е Н И Е

№ 61София, 07.05.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, първо гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Е. П, като разгледа докладваното от съдия Генчева по гр. д. № 2358 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д.Т.Г. и К.К.Г., към която на основание чл.265, ал.1 ГПК се е присъединила и Я.В.Т., срещу решение № 196 от 15.01.2020 г. по в. гр. д. № 532/2019 г. на Благоевградския окръжен съд.

Жалбоподателите поддържат, че са придобили по давност спорната 1/5 идеална част от шест земеделски земи в землището на [населено място]. Ищцата С. Д. не потърсила правата си върху тази идеална част цели 11 години след смъртта на своя баща, от чието завещание черпи права. Д. Г. не знаел за завещанието. Той обработвал нивите след възстановяването им през 1991 г. от ПК П. до влизане в сила на плана за земеразделяне от 2000 г., както и след това. Неправилен бил изводът на съда, че липсва субективният елемент от владението. Свидетелите са установили, че останалите наследници на М. Г. са се разбрали да оставят нивите на жалбоподателя. Считат, че въззивното решение противоречи на ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС.

На второ място жалбоподателите излагат оплакване срещу размера на разноските, които са осъдени да заплатят, като считат, че той не е съобразен с минималните размери по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като цената на спорните земеделски земи е десетократно по-ниска от заплатените възнаграждения по договорите за правна защита. Считат, че няма валидни доказателства за заплащане на адвокатските възнаграждения, тъй като представените по делото договори не са в утвърдената форма и липсва отрязък от кочан на АК София.

Ответницата С.Т.Д. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна.

С определение № 4 от 04.01.2021 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за проверка на извода на въззивния съд, че по отношение на владението на лице, което е извън кръга на съсобствениците на имота, намират приложение разясненията на ТР № 1/06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС. За да се произнесе, Върховният касационен съд взе предвид следното:

С обжалваното решение състав на Благоевградския окръжен съд е потвърдил решение № 129 от 20.05.2019 г. по гр. д. № 867/2017 г. на Петричкия районен съд, в частта, с която са били уважени предявените от С.Т.Д. срещу Д.Т.Г. и К.К.Г. искове по чл.108 ЗС за собственост на 1/5 идеална част от шест земеделски земи в землището на [населено място], съставляващи поземлени имоти с идентификатори ....; ....; ....; ....; .... и ...., като за първия имот искът е уважен само в установителната му част; искането по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариалния акт, с който Д. Г. е признат за собственик по давност за правата над 4/5 ид. части от тези имоти, както и в частта, с която е бил уважен предявеният от С. Д. срещу Я.В.Т. иск по чл.108 ЗС по отношение на 1/5 ид. част от ПИ с идентификатор .... Първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която съдът е уважил непредявени искове за собственост срещу Я.В.Т. за 1/5 ид.ч. от имоти с идентификатори ....; ....; ....; .... и ....

Въззивният съд е приел, че ищцата С.Т.Д. и ответникът Д.Т.Г. са брат и сестра. Процесните земеделски земи са били възстановени по реда на ЗСПЗЗ с решение от 28.01.2000 г. на името на техния дядо М.К.Г., починал на 01.05.1981 г. Общият наследодател М. Г. е имал пет деца, едно от които - Т.М.Г., е баща на ищцата и ответника. Т. Г. е починал на 13.06.2006 г. Със саморъчно завещание от 04.08.1999 г. Т. Г. е завещал наследствената си част от възстановените земеделски земи, принадлежали на родителите му М. Г. и П. Г., на своята дъщеря – ищцата С. Д.. След смъртта на Т. Г. между наследниците са правени опити за доброволна делба на процесните земи, но такава не е извършена поради претенциите на ищцата да се ползва от завещанието. През 2017 г. ответникът Д. Г. се снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка за процесните земи, по време на брака си с втората ответница К. Т., и през същата година продали ПИ с идентификатор .... на ответницата Я. Т..

От правна страна съдът е приел, че предявените искове са основателни, тъй като ищцата се легитимира като собственик на процесната 1/5 ид.част от процесните земи въз основа на оставеното в нейна полза завещание. Това завещание е валидно, към момента на смъртта си през 2006 г. завещателят е бил собственик на 1/5 ид. част от земеделските земи, възстановени през 2000 г. на наследниците на баща му М. Г.. Неоснователно е направеното от ответника Д. Г. възражение по чл.30, ал.1 ЗН – съдът е препратил към мотивите на първата инстанция, като е добавил и това, че правото да се иска възстановяване на запазената част от наследството е погасено по давност. Прието е, че ответниците Д. и К. Г. не са станали собственици на процесната 1/5 ид. част от земеделските земи по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Преди възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ давност не тече. Давност не е могла да тече и до смъртта на Т. Г., тъй като никой по делото не твърди, че Д. е владял срещу своя баща. Възможният начален момент на придобивната давност е от 13.06.2006 г. – след смъртта на Т. Г.. Доколкото обаче имотите са сънаследствени между наследниците на М. Г., приложимо е ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. При съсобственост, основана на наследяване, съсобственикът, който упражнява фактическа власт върху имота, е владелец на собствената си наследствена идеална част и държател на идеалните части на останалите наследници. Презумпцията на чл.69 ЗС не намира приложение в отношенията между сънаследници. Завладяването на идеалните части на останалите сънаследници и промяната в намерението за своене следва да се манифестира явно пред тях, да се осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи владение за себе си. В настоящия случай някои от наследниците /не всички/ се съгласили Д. Г. „да се грижи“ за процесните имоти. Това означава, че му е предоставено държане, без данни да го е обърнал в давностно владение. Отделен е въпросът, че преобладаващата част от свидетелските показания са за фактическата власт преди възстановяване на собствеността, която няма значение за придобивната давност. Ирелевантно е дали ищцата е владяла имотите или не. Веднъж придобила собствеността по силата на оставеното в нейна полза завещание, тя не я губи, освен ако друг не я придобие. За да изключи правата, Д. Г. е следвало да проведе насрещно пълно доказване на изтекла в негова полза придобивна давност по чл.79, ал.1 ЗС, считано от откриване на наследството на Т. Г.. Такова доказване не е проведено, тъй като свидетелските показания доказват държане, а не владение. Съдът е съобразил и изявлението на Д. Г. в хода на устните състезания пред районния съд, че признава на ищцата права до размер на припадащата се 1/3 ид. част от наследствените имоти. Това признание е относимо към субективния елемент на твърдяното владение и изключва намерението за своене на наследствената идеална част от спорните имоти.

Решението е очевидно неправилно. След като съдът е приел, че Д. Г. няма наследствен дял от притежаваната от баща му 1/5 ид. част от процесните имоти, тъй като тя е била завещана на неговата сестра С. Д. и завещанието е породило своето действие, то няма как към процесния случай да бъде отнесено ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. Ответникът Д. Г. не е съсобственик на имотите, затова спрямо него посоченото тълкувателно решение е неприложимо. Съдът е бил длъжен да основе решението си на преценката на гласните доказателства по делото, а не на тълкувателното решение.

На първо място следва да се посочи, че по делото своевременно е въведено възражение за придобиване на имотите по давност, тъй като в отговора на исковата молба изрично е посочено, че Д. Г. владее необезпокоявано тези имоти повече от 20 години. Отделно от това правният спор по делото е предизвикан именно от обстоятелството, че ответниците Д. и К. Г. са се снабдили с два нотариални акта по обстоятелствена проверка, които ищцата иска да бъдат отменени при уважаване на предявения от нея иск за собственост на основание чл.537, ал.2 ГПК. При това положение въпросът за придобивната давност на ответниците Г. по отношение на процесните имоти е включен в предмета на делото.

Свидетели за придобивната давност са разпитвани в три съдебни заседания. В заседанието на 18.12.2017 г. са разпитани В. Д. - съпруг на ищцата С. Д.; Д. Г. – първи братовчед на страните; Е. Г. – съпруга на един от чичовците на страните и Н. Р. – без дела и родство със страните. Техните показания се отнасят само за имоти .... и .... в местностите „Б.“ и „К.“, които към този момент са били предмет на делото. В съдебното заседание на 27.06.2018 г. са разпитани отново Д. Г. и Е. Г., както и Й. Д., съпруга на брата на страните П. Г.. Дадените в това съдебно заседание свидетелски показания се отнасят за останалите имоти ....; ....; .... и .... – имоти в местностите „М.“; два имота в местностите „А.“ и един имот в местността „И.“, които са били включени в предмета на делото след присъединяване на гр. д. № 1529/2017 г. на РС Петрич. В следващото съдебно заседание са разпитани свидетелите В. Д. и съпрузите на неговите дъщери – Х. Х. и П. Л.. Дадените от тях показания са основно за втората група имоти.

От преценката на свидетелските показания следва, че придобивната давност е установена по отношение на първите два имота - ПИ .... и ПИ, ...., намиращи се съответно в местностите „Б.“ и „К.“. Свидетелят Д. Г., който е първи братовчед на ищцата и на ответника, установява даденото съгласие на четиримата братя, наследници на М. Г., включително и на бащата на страните Т. Г., ответникът Д. „вече да е собственик“ на имотите. Това съгласие е дадено през 2000 г., когато „чичовците и баща му решиха мястото да остане за Д.“. Свидетелят говори за имота в местността „Б.“, но след това добавя, че същото важи и за нивата в местността „К.“. Свидетелят пояснява, че един от петтимата братя не е участвал при вземане на решението, тъй като е бил поставен под запрещение и с нивите са се разпореждали само четиримата братя И., Х., К. и Т.. Същият свидетел установява, че за първата нива това съгласие е дадено, за да може Д. да паркира в имота собствените си ТИР-ове, което той е правил поне 7-8 години, като при това оградил нивата с колове и бодлива тел. За това ограждане на имота говорят и свидетелите Е. Г., съпруга на един от чичовците на страните, както и свидетелят Р., който е работил при ответника и е правил оградата. Затова недостоверни са показанията на свидетеля В. Д., съпруг на ищцата, че в нивата не са вкарвани товарни автомобили. Показанията на свидетеля Д. не могат да бъдат кредитирани и в частта, в която той сочи, че след 2007 г. нивата в местността „К.“ е била давана под аренда от Е. Г., като тя им е давала част от арендното плащане. В тази част показанията на свидетела се опровергават от самата Е. Г., която заявява, че никога не е отдавала нивата под аренда, както и от показанията на Д. Г., който заявява, че в тази нива след 2000 г. ответникът Д. Г. е садял картофи и зеле „допреди 2-3 години“ /показанието е дадено на 18.12.2017 г./. Данни, че ответникът е садил в тази нива зеле и картофи дава и свидетелката Е. Г., макар тя да има лични впечатления от това само за първите две години.

При тези доказателства следва да се приеме, че за посочените две ниви е установен както обективният, така и субективният признак на владението, като по този начин са потвърдени констатациите в издадените в полза на ответниците нотариални актове по обстоятелствена проверка № 95 и 96 от 01.06.2017 г. Действително, до възстановяването на собствеността върху процесните земи по реда на ЗСПЗЗ през 2000 г. не е могло да тече придобивна давност, но след това забраната на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ не се прилага. Несъобразен с данните по делото е изводът на въззивния съд, че давността не е могла да тече до смъртта на наследодателя Т. Г., настъпила през 2006 г., тъй като по делото нямало данни ответникът да е владял срещу своя баща. Този извод пренебрегва показанията на свидетеля Д. Г., че след 2000 г. именно ответникът Д. Г. осъществява владение върху процесните два имота по волята на своите чичовци, включително и по волята на своя баща Т. Г.. Владението е било предадено от собствениците на имота на ответника Д. Г., а от 2000 г. до 2010 г. придобивната давност в негова полза е изтекла. Затова ищцата не се легитимира като собственик на 1/5 ид. част от тези земи въз основа на завещанието на Т. Г., тъй като идеалната част е била придобита по давност от ответниците Д. и К. Г.. Това налага отмяна на въззивното решение в тази част и отхвърляне на предявените искове по чл.108 ЗС. Освен това – сделката по нотариалния акт, с който ответниците Д. и К. Г. са продали ПИ .... на ответницата Я. Т., е породила вещен прехвърлителен ефект за спорната 1/5 ид. част, тъй като продавачите са били нейни собственици на основание придобивна давност. Затова искът по чл.108 ЗС, насочен спрямо тази ответница, също следва да бъде отхвърлен.

За останалите имоти обаче въззивното решение е правилно като резултат. Тук показанията на свидетелите Д. Г. и Е. Г. са съвсем различни. В съдебното заседание на 27.06.2018 г. Д. Г. заявява, че четиримата братя са решили „за тези ниви да се грижи Д. Г.“; оставили са нивите на него „да ги гледа, да ги сади, да ги обработва“; на събранието никой не възразил срещу решението „Д. да се грижи за нивите“. В същия смисъл са и показанията на Е. Г., която казва, че ответникът Д. е „управлявал“ имотите със съгласието на всички, грижел се за нивите от името на всички чичовци, тъй като те му гласували доверие. От тези показания може да се направи извод, че по отношение на ПИ ....; ПИ ....; ПИ .... и ПИ .... – имотите в местностите „М.“, „А.“ и „И.“ фактическата власт на ответника Д. Г. не е представлявала владение, а държане, тъй като ответникът е бил допуснат в имотите да се грижи за тях, а не за да станат те негова собственост. Тук презумпцията на чл.69 ЗС е опровергана, опровергани са и констатациите на нотариалния акт по обстоятелствена проверка № 186/13.09.2017 г. Ответникът е следвало да установи по делото, че е преобърнал държането във владение, като е отблъснал владението на ищцата. Такива доказателства не са събрани, поради което като резултат въззивното решение, с което искът по чл.108 ЗС е отхвърлен, е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът не обсъжда показанията на останалите свидетели, тъй като те не установяват съществени обстоятелства, които да доведат до друг извод относно спорните въпроси на придобивната давност. Без значение е и обстоятелството, че в последното съдебно заседание пред първата инстанция ответникът Д. Г. е заявил, че няма нищо против спорната 1/5 ид. част да се разпредели между него, сестра му С. и другият им брат, който не участва в делото. Това е защитна позиция при евентуално отхвърляне на възражението за придобивна давност, а освен това придобивната давност вече е изтекла за два от имотите и е настъпила промяна в собствеността. Не може да се приеме също, че през 2008 г. ответникът е признал правата на сестра си. Видно от показанията на свидетелите В. Д. и Е. Г., на срещата, в която се е обсъждала подялбата на процесните земи, са присъствали само чичовците Х., И. и К., а като наследник на Т. е участвала само ищцата С. Д.. Ответникът Д. Г. не е бил на тази среща, не е изразявал желание за делба и не може да се приеме, че по този начин е признал правата на останалите собственици и е прекъснал придобивната си давност.

По въпроса за разноските:

Предмет на делото са искове за собственост на шест земеделски земи, по които ответници са Д. и К. Г., а за една от земите искът е насочен и срещу ответницата Я. Т.. Срещу първите двама ответници с окончателното решение на ВКС четири от исковете са уважени, а други два – отхвърлени. Изцяло отхвърлен е искът срещу Я. Т.. Затова разноските по делото следва да се разпределят между ищцата и ответниците Д. и К. Г. в съотношение 4/6 за ищцата и 2/6 за тези ответници. Я. Т. не е представила доказателства за сторени разноски. По договора за правна защита и съдействие, представен от нея пред районния съд, няма отбелязване за заплащане на договорената сума от 400 лв., затова тя не може да бъде присъдена от съда.

Преди да бъдат определени разноските за първата инстанция, съдът следва да се произнесе по възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, заявено от пълномощника на ответниците Г. в последното съдебно заседание. Там той е заявил, че „възнагражденията на адвокатите са съобразени с Наредба № 1/2004 г., не виждам такова“. Макар изявлението да не е съвсем прецизно, съдът го възприема като възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Предмет на делото са искове за собственост на 1/5 ид. част от шест земеделски земи. Цената на тези искове е 461,12 лв. общо. Заплатеното от ищцата С. Д. адвокатско възнаграждение за първата инстанция е 4200 лв., от които 3400 лв. по чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а останалите 800 лв. – по чл.7, ал.8. Неоснователно е възражението на Д. и К. Г., че липсват годни доказателства за установяване на плащанията на адвокатските възнаграждения от страна на ищцата С. Д.. Представените от нея договори и анекси, макар и не в стандартната форма на договори в общ кочан, са достатъчни доказателства за сторените разноски, тъй като инкорпорират в себе си разписки за заплащане на сумите по договорените възнаграждения, а по някои от договорите разписките са в отделен документ, приложен по делото. Съгласно действащата към датата на сключване на договорите и анексите редакция на чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. – редакцията съгласно решение № 9273 от 2016 г. на ВАС на РБ - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 23.05.2017 г., минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая е 300 лв., а по чл.7, ал.8 възнаграждението е 800 лв. или общо 1100 лв. Настоящият състав приема, че с оглед фактическата и правна сложност на делото адвокатското възнаграждение за първата инстанция следва да се определи на 1500 лв. Към тази сума следва да се прибавят и останалите разноски за първата инстанция в размер на 1149,96 лв. съгласно представения списък по чл.80 ГПК или общо разноските са 2649,96 лв. От тази сума следва да се присъдят 4/6, съобразно уважената част от исковете, или общо 1766,64 лв.

За въззивното производство ищцата е направила 1660 лв. разноски. От тази сума следва да бъдат присъдени 4/6 или 1106,67 лв., съобразно уважената част от исковете.

За касационното производство С. Д. е направила разноски в размер на 1100 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие от 15.06.2020 г. От тази сума следва да бъдат присъдени 4/6 или 733,33 лв.

Общият размер на разноските, които ответниците Д. и К. Г. следва да заплатят на ищцата С. Д., е 3606,64 лв.

Жалбоподателите Д. и К. Г. също имат право на разноски съобразно уважената част от исковете – т.е. 2/6 от сторените от тях разноски за трите инстанции. За първата инстанция разноските са в размер на 1500 лв., за въззивната – 726,68 лв. и за касационната – 181,19 лв. или общо 2407,87 лв., като 2/6 от тази сума са 802,62 лв.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 196 от 15.01.2020 г. по в. гр. д. № 532/2019 г. на Благоевградския окръжен съд в обжалваната част, с която е потвърдено решение № 129 от 20.05.2019 г. по гр. д. № 867/2017 г. на Петричкия районен съд, в частта, с която са били уважени предявените от С.Т.Д. срещу Д.Т.Г. и К.К.Г. искове по чл.108 ЗС за собственост на 1/5 идеална част от поземлени имоти с идентификатори ....; ...., като за първия имот искът е уважен само в установителната му част; в частта, с която на основание чл.537, ал.2 ГПК са отменени нотариални актове № .... г. и № .... г. на нотариус Е. В. с район на действие РС П., с които Д. Г. е признат за собственик по давност за правата над 4/5 ид. части от тези имоти; в частта, с която е бил уважен предявеният от С.Т.Д. срещу Я.В.Т. иск по чл.108 ЗС по отношение на 1/5 ид. част от ПИ с идентификатор ...; както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което Д. и К. Г. са осъдени да заплатят на С. Д. разноски за производството пред районния съд в размер на 4837,46 лв., а Я. Т. – разноски в размер на 278,50 лв. и в частта, с която Д. и К. Г. са осъдени да заплатят на С. Д. разноски за производството пред въззивния съд в размер на 1511 лв., а Я. Т. – разноски в размер на 89 лв. и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Т.Д. срещу Д.Т.Г., К.К.Г. и Я.В.Т. иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението върху 1/5 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор .... по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД № 18-70/14.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот [населено място], [улица], местност „Б.“, с площ от 1077 кв. м., номер по предходен план ....

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Т.Д. срещу Д.Т.Г. и К.К.Г. иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението върху 1/5 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор .... по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД № 18-70/14.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот [населено място], [улица], местност „К.“, с площ от 4010 кв. м., номер по предходен план ....

ПОТВЪРЖДАВА решение № 196 от 15.01.2020 г. по в. гр. д. № 532/2019 г. на Благоевградския окръжен съд в обжалваната част, с която е потвърдено решение № 129 от 20.05.2019 г. по гр. д. № 867/2017 г. на Петричкия районен съд, в частта, с която са били уважени предявените от С.Т.Д. срещу Д.Т.Г. и К.К.Г. искове по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на 1/5 идеална част от следните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор .... по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД № 18-70/14.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот [населено място], [улица], местност „М.“, с площ от 4753 кв. м., номер по предходен план ....; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор .... по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД № 18-70/14.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот [населено място], [улица], местност „А.“, с площ от 2988 кв. м., номер по предходен план ....; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор .... по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД № 18-70/14.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот [населено място], [улица], местност „А.“, с площ от 2803 кв. м., номер по предходен план .... и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор .... по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД № 18-70/14.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот [населено място], [улица], местност „И.“, с площ от 1900 кв. м., номер по предходен план ...., както и в частта, с която на основание чл.532, ал.2 ГПК е отменен нотариален акт по обстоятелствена проверка № .... г. на нотариус Е. В., № 287 в регистъра на Нотариалната камара, в частта, с която Д.Т.Г. е признат за собственик по давностно владение за правата над 4/5 ид. части от описаните имоти, както и в частта, с която е потвърдено решение № 129 от 20.05.2019 г. по гр. д. № 867/2017 г. на Петричкия районен съд, в частта, с която Д. и К. Г. са осъдени да заплатят на С. Д. разноски за производството пред районния съд в размер на 3224,97 лв., както и в частта, с която Д. и К. Г. са осъдени да заплатят на С. Д. разноски за производството пред въззивния съд в размер на 1007,33 лв.

ОСЪЖДА С.Т.Д. от [населено място], [улица], № ..., ет..., ап.... да заплати на Д.Т.Г. и К.К.Г., двамата от [населено място], [улица], № ..., разноски за всички инстанции в размер на 802,62 лв. съобразно отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА Д.Т.Г. и К.К.Г., двамата от [населено място], [улица], № ..., да заплатят на С.Т.Д. от [населено място], [улица], № ..., ет...., ап.... сумата от 3606,64 лв. разноски за всички инстанции съобразно уважената част от исковете.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: